№ 21928
гр. София, 01.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МОНИКА ХР. ХРИСТОВА
при участието на секретаря ИННА Т. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. ХРИСТОВА Гражданско дело
№ 20241110176415 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „АСВ“ ЕАД, ЕИК ***,
срещу ответника Г. И. И., ЕГН **********, с която са предявени обективно
съединени искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 99 ЗЗД,
вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 9 ЗПК и чл.86 ЗЗД, с които се претендира да се
установи със сила на пресъдено нещо дължимостта по отношение на
ответника на сумата от 4756,20 лева, представляваща непогасена главница по
Договор за потребителски кредит № ********** от 13.05.2020 г., сключен с
„ТБАБ“ ЕАД, ведно със законната лихва от 02.05.2024 г. до изплащане на
вземането, сумата от 4813 лева, представляваща договорна лихва за период от
13.05.2020 г. до 15.08.2020 г., както и сумата в размер на 553,17 лева,
представляваща мораторна лихва за периода 14.07.2020 г. до 01.05.2024 г., за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 03.06.2024г. по ч. гр. д. № 27195/2024 г. по описа на СРС, 126-и
състав.
Ищецът „АСВ“ ЕАД, твърди, че между „ТБАБ“ ЕАД и ответника бил
сключен Договор за потребителски кредит № ********** от 13.05.2020 г.,
съгласно който банката предоставила на ответника банков кредит в размер на
4932,13 лева, срещу задължението на кредитополучателя да го върне заедно с
начислените договорни лихви в размер на 4 197,30 лева, разсрочено на 35
месечни анюитетни вноски. Твърди, че с Договор за прехвърляне на вземания
от 30.11.2022 г. „ТБАБ“ ЕАД е цедирало вземането си по процесния договор за
кредит на „Иновативни финанси“ ООД с всички обезпечения, привилегии и
други принадлежности, включително с начислената лихва, което дружество,
от своя страна, цедирало вземането в полза на „АСВта“ ЕАД с Договор от
1
30.10.2023 г. Поддържа, че ответникът бил уведомен за извършеното
прехвърляне на вземанията с уведомително писмо от 17.11.2023 г., изпратено
от страна на „АСВта“ ЕАД, в условията на евентуалност, моли, ответникът да
бъде уведомен с връчване на препис от приложенията към исковата молба,
част от които уведомление по рида на чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Моли за уважаване на
исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се
оспорва иска. Ответникът признава наличието на облигационно
правоотношение по договор за потребителски кредит № *********, сключен с
„Ти Би А Банк“ ЕАД със съдържанието, посочено в исковата молба. Излага
твърдение, че процесният договор за кредит е недействителен на осн. чл. 22
вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 20 ЗПК, поради счита, че договорът следва да бъде
обявен за недействителен, като потребителят следва да заплати само чистата
стойност на кредита. Поддържа, че не е посочено кои точно разходи формират
ГПР, както и че липсва посочен лихвен процент на ден. На отделно основание,
излага твърдения за нищожност на договорната лихва поради противоречие с
добрите нрави, доколкото размерът е надвишава трикратния размер на
законната лихва. Оспорва дължимостта на мораторна лихва, предвид
недействителността на договора за кредит. По подробно изложени
съображение моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски, в това
число адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и
възраженията на страните, приема за установено следното от правна и
фактическа страна:
Предявени са по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 79,
ал. 1, вр. чл. 9 ЗПК, чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Видно от приложеното ч.гр.д. № 27195/2024 г. по описа на Софийски
районен съд по същото е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК срещу Г. И. за посочените в исковата молба суми.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, който в законоустановения
срок по чл. 414 ГПК е депозирал възражение срещу нея. В указания от съда
едномесечен срок заявителят е предявил настоящия иск в хипотезата на чл.
415, ал.1 т. 1 ГПК. Предвид изложеното настоящото производство е
допустимо.
По основателността на исковете, съдът намира следното:
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване, че между неговия праводател и ответника е възникнало валидно
правоотношение по Договор за потребителски кредит № ********** от
13.05.2020 г., по което праводателят му е предоставил на ответника посочената
сума, а последният се е задължил да я върне в посочения срок, валидно
извършване на цесия и съобщаването, сключването на споразумение с
2
ответника.
При доказване на горните факти, ответникът следва да докаже, че е
заплатил предоставените посочените суми, както и фактите, на които
основават възраженията си в отговора, от които черпят за себе си изгодни
правн и последици.
С доклада по делото съдът е отделил за безспорно, че между „ТБАБ“
ЕАД и ответника Г. И. бил сключен Договор за потребителски кредит №
********** от 13.05.2020 г., както и че вземанията по него са прехвърлени в
полза на ищцовото дружество, за което ответникът е уведомен.
Съгласно договора, банката предоставила на ответника банков кредит в
размер на 4932,13 лева, срещу задължението на кредитополучателя да го
върне заедно с начислените договорни лихви в размер на 4 197,30 лева,
разсрочено на 35 месечни анюитетни вноски в срок до 15.06.2023г. В договора
е посочен годишен лихвен процент в размер на 46,86 % и годишен процент на
разходите – 49,39 %.
По делото е изслушано заключението по допуснатата съдебно-
счетоводна експертиза, което съдът кредитира изцяло. Съгласно същото на
13.05.2020г. кредиторът „ТБАБ“ ЕАД е превел в полза на кредитополучателя
Г. И. сумата от 4 932,13 лева. По кредита има налични погасявани в размер на
754,76 лева, като размерът на задължението към датата на подаване на
исковата молбае 8937,02 лева, от коиъо 4756,20 лева, главница; 3627,65
договорна лихва за периода 15.11.2020г. – 16.06.2023г. и 553,17 лева, законна
лихва за забава за периода 13.05.2020г. – 02.05.2024г. Съгласно заключението
уговорения ГПР е в размер на 49,39 лева и включва единствено договорената
възнаградителна лихва.
По отношение на направените от ответника възражения за неспазени
изисквания на ЗПК относно съдържанието на договора за потребителски
кредит съдът намира следното:
В съответствие с разпоредбата на чл.5 ГПК и т.1 и т.3 от Тълкувателно
решение 1/09.12.2013г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да се
отбележи, че съгласно императивната разпоредба на чл.22 ЗПК, когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и чл. 12, ал. 1,
т. 7 – 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на
всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на
последиците по чл. 22 ЗПК – изначална недействителност на договора за
потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.
Тази недействителност също е по-особена по вид с оглед на установените в чл.
23 ЗПК последици, а именно че, когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, тъй
като съгласно цитираната разпоредба той дължи връщане само на чистата
стойност на кредита, но не дължи връщане на лихви и другите разходи.
Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за
потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния
3
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
При извършената проверка относно действителността на сключения
между страните договор, съдът приема, че в конкретния случай не са спазени
императивните изисквания, залегнали в чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК.
Съдът констатира, че в процесния договор лихвеният процент е
фиксиран като абсолютна процентна стойност – 46,86 %. Липсва обаче
разпоредба за условията на неговото прилагане. Липсва уточнение за базата,
върху която се начислява лихвеният процент – дали върху целия размер на
кредита или върху остатъчната главница, т. е. не става ясно как е разпределян
лихвеният процент във времето – върху цялата дължима главница или е
съобразно поетапното намаляване, от което се проявява неяснота относно
размера и начина на формиране на възнаградителната лихва. Без значение
дали лихвеният процент е фиксиран или променлив, следва в договора за
кредит да са посочени условията /начините/ за прилагането му или поне от
цялостното съдържание на договора и погасителния план към него да може
непротиворечиво и без съмнение да се изведе какъв е начинът на начисляване
на лихвения процент съобразно главницата по договора. Това изискване не е
изпълнено, доколкото в договора е посочен единствено размера на лихвения
процент. В този смисъл съдът намира, че е налице нарушение на разпоредбата
на чл.11, ал.1, т.9 ЗПК.
На следващо място, в договора е посочен годишен процент на разходите
/ГПР/, но отново единствено като абсолютна процентна стойност. Липсва
посочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
ГПР по определения в Приложение № 1 начин, каквото е изискването на
чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Според разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗПК, ГПР изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв
вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора),
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В
посочения процент следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са
инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко
свързани с кредитното правоотношение. Тези съставни елементи обаче в
настоящия случай, остават неизвестни и се създават предпоставки кредиторът
да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса, предоставен за ползване на
кредитополучателя. След като кредиторът при формиране цената на
предоставения от него финансов ресурс задава допълнителни компоненти,
които го оскъпяват, то следва ясно да посочи какво точно е включено в тях.
Бланкетното посочване единствено на крайния размер и формулировката на
законовата разпоредба, която посочва какво следва да се включва, обуславя
невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се
образува дали те са в съответствие с чл. 19, ал. 1 от ЗПК.
4
В настоящия случай остава неясно какви са разходите, които формират
допълнително оскъпяване, доколкото е налице разлика между размера на ГЛП
и размера на ГРП.
Следователно неяснотата както на компонентите, както и
математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на
заема, е основание да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 22 ЗПК вр. чл.
11, ал. 1, т. 9 и т.10 ЗПК т. е. налице е противоречие с императивната
материалноправна норма и на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т.10 от
ЗПК същият е недействителен.
На следващо място, недействителна е и клаузата, на която се основава
задължението за заплащане на възнаградителна лихва.
По действащото българско право максималният размер на договорната
лихва /възнаградителна, мораторна, компенсаторна/ е ограничен единствено
от чл. 9 ЗЗД, съгласно който страните могат свободно да определят
съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на добрите нрави.
Според приетото в съдебната практика /решение № 378/18.05.2006 г. на
ВКС по гр. д. № 315/2005 г., II г. о., определение № 901/10.07.2015 г. на ВКС
по гр. д. № 6295/2014 г., IV г. о., ГК/ противно на добрите нрави е да се
уговаря възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната
лихва, при необезпечен заем и надвишаваща двукратния размер на законната
лихва по обезпечен с ипотека или по друг начин заем. В посочените решения
се приема, че възнаградителната лихва може да надхвърля на законната лихва,
с която се съизмеряват вредите за времето, в което остава неудовлетворено
кредиторовото парично притезание. За противоречащи на добрите нрави се
считат сделки /уговорки/, с които неравноправно се третират икономически
слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални средства на
един субект за облагодетелстване на друг.
От събраните доказателства се установява по делото, че уговореният
между страните по процесното кредитно правоотношение размер на годишния
лихвен процент по договора е над 46 %, поради което се налага извод, че
същият надхвърля приетия за съответен на добрите нрави. Същата е почти
равна на предоставената главница, поради което и клаузата, въз основа на
която се претендира това вземане, е нищожна поради противоречие с добрите
нрави.
В резултат на възприетия извод за недействителност на договора
ответникът дължи само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по него – чл. 23 ЗПК.
Установи се от приетата съдебно-счетоводна експертиза, че към датата
на изготвяне на същата ответникът има задължение за главница в размер на
4756,20 лева, поради което искът за главница е основателен.
Предвид недействителността на договора на отхвърляне подлежат
изцяло исковете за установяване на вземане за договорна лихва в размер на
сумата от 4813 лв. за периода от 13.05.2020г. до 15.08.2020г. и за обезщетение
5
за забава в размер на сумата от 553,17лв. за периода от 13.05.2020г. до
02.05.2024г.
По разноските:
При този изход на делото право на такива имат двете страни.
Ищецът е представил списък по чл.80 ГПК, като е доказал сторени
разноски в общ размер на 702,45 лева, от които: 202,45 лв. за д.т., 400лв.
депозит за ССчЕ, претендирал е юрисконсултско възнаграждение, което с
оглед ниската фактическа и правна сложност съдът определи в размер на
100лв., така и за заповедното производство е сторил разноски в общ размер на
252,45 лева, от които 202,45 лева държавна такса и претендирал е
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определи в размер на 50лв. С
оглед частичната основателност на иска има право на разноски за исковото
производство в размер на 330,06 лв., а за заповедното производство – 118,62
лева.
Ответникът претендира адвокатско възнаграждение за предоставена
безплатна правна помощ и съдействие в настоящото производство. Съгласно
чл. 38, ал. 2 ЗА, когато адвокатът е оказал безплатна правна помощ, при
постановяване на благоприятно решение по спора за представлявания, съдът
осъжда насрещната страна да заплати на адвоката възнаграждение в размер,
не по-нисък от предвидения в наредбата на Висшия адвокатски съвет по чл.
36, ал. 2 ЗА. Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. чл. 38,
ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от Закон за адвокатурата вр. чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1
от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в
полза на адвоката, предоставил на ответника безплатна правна защита в
настоящото производство, следва да се определи възнаграждение в размер на
1573,21 лева с ДДС. С оглед изхода на спора ищецът следва да бъде осъден да
заплати в полза на адвокат А. Д., сумата от 834,28 лева, адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ в исковото
производство. Що се отнася до притендираното адвокатско възнаграждение в
заповедното производство, съдът намира, че от претендираните 240 лева с
ДДС следва да бъде осъден ищеца да заплати сумата от 127,18 лева с оглед
частичната неоснователност на исковете.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 9 ЗПК, че Г. И. И., ЕГН **********, с адрес гр.София, ж.к. „Л Г“, БЛ. ***,
ВХ. ***, ЕТ. *** АП. ***, дължи на „АСВ“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „П Д“ №25, офис сграда Л ЕТ *** ОФ
*** сумата в размер на 4756,20 лева, представляваща непогасена главница по
Договор за потребителски кредит № ********** от 13.05.2020 г., сключен с
6
„ТБАБ“ ЕАД, ведно със законната лихва от 02.05.2024 г. до изплащане на
вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 03.06.2024г. по ч. гр. д. № 27195/2024 г. по
описа на СРС, 126-и състав, като
ОТХВЪРЛЯ предявените искове, както следва: с правно основание чл.
240, ал. 2 от ЗЗД вр. чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД за сумата от 4813 лева,
представляваща договорна лихва за период от 13.05.2020 г. до 15.08.2020 г.,
както и с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата в размер на 553,17
лева, представляваща мораторна лихва за периода 13.05.2020г. до 01.05.2024
г., като неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК Г. И. И., ЕГН **********, с
адрес гр.София, ж.к. „Л Г“, БЛ. ***, ВХ. ***, ЕТ. *** АП. ***, да заплати на
„АСВ“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„П Д“ №25, офис сграда Л. ЕТ *** ОФ ***, сумата в размер на 330,06 лева,
разноски в исковото производство, и 118,62 лева, разноски за заповедното
производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т.
2 от Закон за адвокатурата „АСВ“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „П Д“ №25, офис сграда Л ЕТ *** ОФ *** да
заплати в полза на адвокат А. Д.,, личен номер на адвокат **********, сумата
от 834,28 лева, представляваща разноски за предоставена безплатна правна
помощ в исковото производство пред СРС, както и сумата от 127,18 лева,
разноски за предоставена безплатна правна помощ в заповедното
производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред СГС,
считано от връчване на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7