№ 148
гр. София, 23.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-4, в публично при закрити врати
заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Никола Чомпалов
при участието на секретаря Анелия Й. Груева
като разгледа докладваното от Никола Чомпалов Търговско дело №
20211100902819 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 625 ТЗ. СГС е сезиран с молба от длъжника „А.Б.“
ЕООД. Твърди се от молителя, че е в състояние на неплатежеспособност. Сочи се, че към
подаване на молбата задълженията възлизат на 837 861,55 лв. и произтичат от сключени
договори за заеми, но поради състоянието на неплатежеспособност молителят не може да
изпълни задълженията си. Иска се от молителя да се обяви неплатежеспособността и да се
открие производство по несъстоятелност, както и да се обяви в несъстоятелност и да се
прекрати дейността му. При условията на евентуалност се иска да се открие производство
по несъстоятелност поради „свръхзадълженост“.
Представен е баланс на молителя към 20.12.2021 г., опис на активите и пасивите, списък
на кредиторите на длъжника.
Представен е договор за кредит от 23.03.2017 г., от който се установява, че между
„Продуктно-търговска компания А.“ с регистрация в гр.Кишинев, Молдова, и молителя е
възникнало облигационно правоотношение, по което на молителя е предоставен заем в
размер на 500 000 ЕВРО, която сума следва да се върне в срок до 5 години.
Със споразумение от 30.01.2018 г. страните са се съгласили, че сумата по заема възлиза
на 800 000 ЕВРО.
Представени са годишни данъчни декларации на молителя и финансови отчети за 2017 г.,
2018 г., 2019 г. и 2020 г.
Установява се от заключението на ССЕ, че за 2017 г., 2018 г., 2019 г. и 2020 г.
показателите на коефицентите за обща ликвидност са над 1-ца, а за 2021 г. е със стойност
0,1911; коефицента за бърза ликвидност за 2017 г. и 2018 г. е над 1-ца, а за 2019 г. – 0,7609,
1
за 2020 г. – 0,9071, за за 2021 г. – 0,1911; за незабавна ликвидност за 2017 г. е над 1-ца, а
следващите е 0,7390, 04571, 0,5976 и 0,1876; коефицентът за абсолютна ликвидност за 2017
г. е над 1-ца, а за следващите е 0,7390, 0,4571, 0,5976 и 0,1876.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Предмет на производството пред съда е молба на длъжника по чл.625 ТЗ.
От страна на молителя са направени фактически твърдения за непогасени парични
задължения в размер на 438 453,18 ЕВРО /857 539,88 лв./, а в подкрепа на тези твърдения са
представени договор за кредит от 23.03.2017 г., ведно със споразумение от 30.01.2018 г., и
договор за заем от 27.02.2019 г., от които се установява, че между молителя и „Продуктно-
търговска компания А.“ с регистрация в гр.Кишинев, Молдова, както и между молителя и
Д.Б. са възникнали облигационни заемни правоотношения, по които на молителя са
предоставени в заем суми от 500 000 ЕВРО и от 200 000 ЕВРО.
Вземанията по двата договора за заем следва да се приеме на основание чл.286 ал.1 ТЗ, че
произтичат от търговски сделки, защото сумите по заемите са послужили за финансиране на
извършваната от молителя по занятие търговска дейност.
При тези факти съдът намира за доказано по несъмнен и категоричен начин наличието
непогасени от молителя парични задължения, които произтичат от търговски сделки.
Доколкото в списъка по чл.628 ал.1, т.3 ТЗ молителят е посочил, че кредитори по
непогасените задължения са заемодателите по двата договора за заем - „Продуктно-
търговска компания А.“ с регистрация в гр.Кишинев, Молдова и Д.Б., съдът приема, че
задълженията, които формират стойността на неговия пасив, са задълженията по заемните
правоотношения.
Предпоставка за откриване на производство по несъстоятелност е наличието на
изискуеми задължения по търговска сделка. Това означава, че не е достатъчно да се
установи наличието на парични задължения по търговска сделка, но е необходимо да се
установи, че тези задължения са изискуеми, т.е с настъпил падеж. Според съда от събраните
по делото доказателства не се установява, че задълженията по двата договора за заем, които
формират пасива на молителя, са изискуеми.
В клаузата на чл.4.1 от договора за кредит от 23.03.2017 г. страните по него са се
съгласили, че сумата следва да се върне в срок от 5 години, както и че срокът е уговорен в
полза на длъжника заемополучател. Това означава, че падежът на задължението да се върне
получената по договора сума настъпва на 23.03.2022 г. Към подаване на молбата по чл.625
ТЗ, а и към приключване на устните състезания, крайният срок на договора не е настъпил,
поради което съдът намира, че задълженията по договора за кредит от 23.03.2017 г. не са
2
изискуеми. Следователно тези задължения не следва да се включват в пасива на молителя.
В клаузата на чл.4.1 от договора за заем от 27.02.2019 г. страните по него са се съгласили,
че сумата по заема следва да се върне в срок от 5 години, както и че срокът е уговорен в
полза на длъжника заемополучател. Това означава, че падежът на задължението да се върне
получената по договора за заем сума настъпва на 27.02.2024 г. Към подаване на молбата по
чл.625 ТЗ, а и към приключване на устните състезания, крайният срок на договора не е
настъпил, поради което съдът намира, че задълженията по договора за заем от 27.02.2019 г.
не са изискуеми. Следователно и тези задължения не следва да се включват в пасива на
молителя.
При тези факти съдът намира, че задълженията по двата договора за заем в размер на
общо 857 539,88 лв. не следва да се включват в пасива на молителя към 31.12.2021 г. Това
означава, че стойността от 857,5 не следва да участва при изчисление на коефицентите за
ликвидност към 2021 г. При корекционно изчисление на тези коефиценти, при което в
пасива не следва да се включи стойността от 857,5, показателите на всички коефиценти за
ликвидност към 31.12.2021 г. са в референтните стойности. Пасивът по баланса е със
стойност 858, но при изваждане от него на задълженията по договорите за заем със стойност
857,5, стойността на активите, които са включени във всеки един от коефицентите,
надвишава пасива. При констатация, че стойността на активите на молителя към 31.12.2021
г. надвишават стойността на неговия пасив, съдът приема, че към приключване на устните
състезания на 20.01.2022 г. молителят не се намира в състояние на „неплатежеспособност“.
В този случай не е необходимо да се изследва финансовото състояние на молителя за
предходните години, защото дори и да се установи, че е бил в „неплатежеспособност“ в
предходни години, определящо за основателността на молбата по чл.625 ТЗ е неговото
финансово състояние към момента, което обаче не сочи да се намира в
„неплатежеспособност“.
Тъй като молбата за откриване на производство по несъстоятелност поради
неплатежеспособност е неоснователна, съдът следва да се произнесе по наведеното при
условията на евентуалност основание – „свръхзадълженост“ по смисъла на чл.742 ТЗ.
Молителят има качеството на дружество с ограничена отговорност, поради което попада в
обхвата на чл.607а ал.2 ТЗ, вр. с чл.742 ТЗ. В този случай при констатация за изпадане в
състояние на „свръхзадълженост“ е налице основание за откриване на производство по
несъстоятелност.
За състоянието на „свръхзадълженост“ релевантно е съотношение между всички активи
на дружеството и всички негови парични задължения -изискуеми и неизискуеми.
Свръхзадължеността има качеството на обективно икономическо състояние, когато е налице
невъзможност на търговеца да покрие паричните си / не само изискуемите / задължения с
наличното си / не само краткотрайни активи / имущество. Състоянието на свръхзадълженост
като основание за откриване на производство по несъстоятелност цели да изпревари /освен
когато съвпадне с него/ неминуемо следващото от същото състояние на
неплатежоспособност, като осигури на един по-ранен етап и поради това обективно по-
3
благоприятна възможност за справедливо удовлетворяване на всички кредитори или
оздравяване на търговеца. То се санкционира поради невъзможността търговецът да
компенсира загубите с печалба от дейността си, обусловено от съдържанието, структурата и
ликвидността на активите му. От значение за възникването на състоянието
свръхзадълженост, макар и не само, е показателят "собствен капитал", участващ в
коефициентите на финансова автономност и задлъжнялост. Стойностите на същите следва
да се съобразят, както и промяната им в рамките на целия изследван период, в аспект на
обосноваването или отричането на възможността за изпадане в неплатежоспособност в
бъдещ момент, тъй като зависимостта от привлечения за сметка на собствения капитал, би
могло да се окаже обременително и рисково за търговеца именно в дългосрочен план.
От заключението на ССЕ се установява, че към 31.12.2021 г. имуществото на молителя е
със стойност от 164, а неговите задължения са на стойност 858, поради което е налице
недостиг на активи в размер на 694. В този случай стойността на пасивите значително
надвишава стойността на всички активи на молителя, а това сочи по несъмнен и
категоричен начин, че молителят се намира в състояние на „свръхзадълженост“. Този извод
на съда се подкрепя и от показателя на коефицента за задлъжнялост, който възлиза на минус
1,2363, защото привлеченият капитал по стойност надвишава собствения капитал и
дружеството е декапитализирано, тъй като собственият му капитал е с отрицателна
величина. Съдът кредитира извода на в.лице, че молителят е в пълна зависимост от
кредиторите си, защото стойностите на пасива и на всички активи сочат на недостатъчно
собствено имущество, което е довело до състояние молителят да разчита през годините
основно на привлечен капитал. В подкрепа на този извод е показателят на коефицента за
финансова автономност, който към 31.12.2021 г. е минус 0,8089
Съотношение между имуществото на молителя и паричните му задължения,
съобразявайки и коефициентите за финансова автономност и задлъжнялост, които за целия
изследван период са в неблагоприятни стойности и с постоянен темп на влошаване /
финансова автономност - 0, 1049 - за 2017 г., 0, 0334 - за 2018 г., 0, 0615 за 2019 г., 0,4733 за
2020 г. и минус 0,8089 - за 2021 г.; коефицентът за задлъжнялост за същите години – минус
9,5303, 29,9268, минус 162584, минус 2,1129 и минус 1,2363/ установяват състояние на
трайна и изключителна зависимост на дружеството от неговите кредиторите. Показателите
на тези коефиценти сочат, че дружеството функционира изключително с привлечен, а не
със собствен капитал, а този факт е сигурна индикация за неговата неспособност да посреща
дългосрочните си задължения, преимуществено или изцяло за сметка на формираща се
печалба, стойностите на която са незначителни спрямо стойността на задълженията на
дружеството – за всички години от периода 2017 г. – 2021 г. молителят е с отрицателен
финансов резултат, освен за 2018 г., когато има печалба от 36.
Задълженията в пасива надхвърлят имуществото в актива, поради което имуществото на
капиталовото търговско дружество е обективно недостатъчно за удовлетворение всички
негови кредитори, дори и дружеството да е платежоспособно.
За начална дата на „свръхзадълженост“ следва да се определи 31.12.2019 г., защото към
4
тази дата събраните по делото доказателства сочат, че тогава най-рано цялото имущество на
молителя не е било в състояние да покрие всички негови задължения. Този извод се
подкрепя от показателите на коефицентите за финансова автономност - минус 0,0615 и
задлъжнялост – минус 16,2584. Към приключване на устните състезания това влошено
финансово състояние не е преодоляно – напротив то се влошава през годините и е налице
трайна тенденция в негативен план.
Следва да се спомене, че още към 31.12.2017 г. молителят е изпаднал в състояние на
„свръхзадълженост“, но то е било преодоляно през 2018 г., защото към 31.12.2018 г.
стойността на имуществото – 1268 е надвишавало стойността на всички негови задължения
от 1227.
Искането с правно основание чл.630 ал.2 ТЗ е основателно, защото от заключението на
ССЕ се установява, че през годините е налице трайна тенденция за влошаване финансовото
състояние на длъжника, който е с отрицателен финансов резултат и натрупва значителни по
размер загуби – очевидно е в този случай, че продължаването на дейността на длъжника би
увредило масата на несъстоятелността.
С оглед на изложеното съдът намира, че искането за откриване на производство по
несъстоятелност поради състояние на неплатежеспособност следва да се отхвърли, а
производство по несъстоятелност да се открие поради свръхзадълженост и да се определи за
начална дата на това състояние 31.12.2019 г.
Мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата по чл.625 ТЗ на „А.Б.“ ЕООД в частта, с която се иска откриване на
производство по несъстоятелност поради състояние на „неплатежеспособност“.
ОБЯВЯВА СВРЪХЗАДЪЛЖЕНОСТТА на „А.Б.“ ЕООД, ЕИК *******, гр.София,
ул.“*******“ N *******.
ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на „свръхзадълженост“ – 31.12.2019 г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ по отношение на „А.Б.“
ЕООД, ЕИК *******, гр.София, ул.“*******“ N *******.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на предприятието на „А.Б.“ ЕООД, ЕИК
*******.
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „А.Б.“ ЕООД, ЕИК *******, гр.София,
ул.“*******“ N *******.
НАЗНАЧАВА за временен синдик на „А.Б.“ ЕООД, ЕИК *******, Е.Г. Т. при месечно
възнаграждение в размер на 650 лева. Определя срок за встъпване - 3-ри дни от
съобщението.
СВИКВА Първо събрание на кредиторите на „А.Б.“ ЕООД, ЕИК *******, гр.София,
5
ул.“*******“ N *******, за 17.03.2022 г., 11,30 часа в Съдебната палата, гр. София, бул.
“Витоша №2, СГС.
Да се изпрати препис от решението до Агенция по вписвания за вписване в ТР по
партидата на „А.Б.“ ЕООД, ЕИК *******.
Да се обяви в книгата по чл.634в ТЗ.
ОСЪЖДА „А.Б.“ ЕООД, ЕИК *******, гр.София, ул.“*******“ N *******, на основание
чл.78 ал.6 ГПК да заплати по сметка на СГС държавната такса в размер на 250 лв.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6