Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 22.11.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІII-Б въззивен състав, в
публично съдебно заседание на тридесети октомври
през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян
Кристиян Трендафилов
при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия
Хрипсиме Мъгърдичян в.гр.дело №7288 по описа за 2018 год., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 23.03.2018
год., постановено по гр.дело №46909/2017 год. по описа на СРС, ГО, 158 с-в, е
признато за установено по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.”
ЕАД срещу П.И.И. иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответникът дължи
на ищеца сумата от 5.51 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 09.05.2014 год.
до 21.04.2017 год., дължимо върху главницата за дялово разпределение в размер
на 18.36 лв. за отоплителен период от 01.05.2012 год. до 30.04.2013 год.,
отразена във фактура №********** от 30.06.2013 год., за която сума е била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.дело №29232/2017 год. по описа на СРС, ГО, 158 с-в, като искът е отхвърлен
в останалата му част до пълния предявен размер и за останалата част от заявения
период; отхвърлен е и предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.” ЕАД
срещу П.И.И. иск за сумата от 18.36 лв., представляваща стойност на услугата
дялово разпределение за отоплителен период от 01.05.2012 год. до 30.04.2013
год., отразена във фактура №********** от 30.06.2013 год. /като погасен по
давност/ и ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски по делото в размер на 154 лв.
Горепосоченото
решение е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Т.С.“
ЕООД.
Срещу решението е
подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от
ответника П.И.И.. Жалбоподателят поддържа, че неправилно първоинстанционният
съд бил определил непогасеното по давност вземане за обезщетение за забава в
размер на 5.51 лв., като приложил правилото, установено в чл. 160 ГПК. Непогасени
по давност вземания обаче не можело да
се изчисляват по този начин. Съгласно разпоредбата на чл. 149б, ал. 1 ЗЕ, между
ищеца и етажните собственици на процесната сграда трябвало да има писмен
договор. Услугата дялово разпределение се извършвала от и за сметка на
доставчика самостоятелно по сключен от него договор с лице, регистрирано по
реда на чл. 139а ЗЕ. Общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за
битови нужди не били влезли в сила. Оспорил бил правното основание, на което
ищецът претендирал стойност на услугата дялово разпределение. Ищецът бил
регистриран по реда на чл. 139а ЗЕ като лице, което извършва услугата дялово
разпределение. След регистрацията той нямал право да сключва договори по чл.
138в ЗЕ. В Общите условия липсвала клауза за заплащане на цена за обслужване на
уредите за дялово разпределение. Такова обслужване не било извършвано, в т.ч.
на водомера. По делото не било установено и какви дейности били включени в
услугата дялово разпределение, как са доказани предварително разходи за тази
дейност, каква била икономически обоснованата норма на възращаемост на капитала
и как се определя – виж чл. 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ. Цената за обслужване на
партида била увеличена над 5 пъти, а цената за обслужване и отчитане на уредите
за дялово разпределение била намалена с около 36 %. Нямало законово основание
клиентите да заплащат услугата дялово разпределение. Неправилно СРС бил приел,
че не е необходим договор между етажните собственици и третото лице-помагач,
когато възлагането се извършвало от топлопреносното предприятие. Не следвало да
се кредитират заключенията на вещите лица по съдебно-техническата експертиза и
съдебно-счетоводната експертиза. Ето защо моли решението на СРС да бъде
отменено, а исковете – отхвърлени като неоснователни. Претендира и присъждането
на направените разноски по делото.
Ответникът по
жалбата „Т.С.” ЕАД счита, че обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Претендира и присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Третото
лице-помагач „Т.С.“ ЕООД не изразява становище по въззивната жалба.
Софийският градски съд,
като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания съдебен акт, приема
следното:
Предявени са за
разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 153 ЗЕ вр.
с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо, но е частично неправилно.
Безспорно е между
страните във въззивното производство, че процесният
имот – апартамент №38, който е собственост
на ответника, е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост, в която се намира този имот, е била присъединена към
топлопреносната мрежа.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за
битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е
предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в
един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила
30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 от закона/. Липсата на подадена от
потребителя молба за откриване на партида не означава, че няма облигационни
отношения между страните, тъй като тези отношения се презумират от закона /виж
Решение № 35 от 21.02.2014 г. на ВКС по гр.дело № 3184/2013 г., ІІІ г.о., ГК/.
В случая е несъмнено, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила,
доколкото са били публикувани, като по делото не са релевирани нито твърдения,
нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите
условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Поради изложеното, настоящият съдебен
състав приема, че през исковия период между страните по делото са били налице
договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с
включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.
Според
разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.
Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 –
чл. 148/ и в действалата към процесния период Наредба №16-334 от 06.04.2007
год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./.
Всички дейности и обществени отношения, свързани с топлоснабдяването, са
регулирани от секторното законодателство в областта на енергетиката, което
обуславя и особеностите на възникването и
осъществяването на услугата по дялово разпределение на
топлинната енергия. Според чл. 139, ал. 2 ЗЕ /в редакция –
изм.,ДВ, бр. 74 от 2006 год./, дяловото разпределение на топлинна енергия в
сграда – етажна собственост се извършва от топлопреносното предприятие или от
доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано
в публичния регистър по чл. 139а. След изменението на посочената норма /ДВ, бр.
54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./ отговорността
за извършването на дялово разпределение на топлинна енергия се възлага само на топлопреносните
предприятия, като те могат да извършват дейностите по дялово разпределение
самостоятелно или чрез възлагане на търговците, вписани в публичния регистър по
чл. 139а ЗЕ. Начинът
на определяне на цената за услугата "дялово разпределение на топлинната
енергия" е точно определен в ЗЕ –
съгласно чл. 139в, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на
топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен
договор за извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от
клиентите по реда на чл. 139б /при Общи условия/, в който се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия, които се заплащат от страна на потребителите към
топлопреносното предприятие, а след това – от топлопреносното предприятие към
търговеца, осъществяващ дялово разпределение на топлинна енергия, а съгласно чл. 140, ал. 5 – лицето по чл. 139б, ал. 1
предлага на клиентите в сграда – етажна собственост, самостоятелно или чрез
упълномощено лице, да сключат писмен договор, в който се уреждат условията и
начинът на плащане на услугата дялово разпределение /виж и чл. 112г от ЗЕЕЕ
/отм./ – действаща нормативна уредба към момента на сключването на договора от 13.08.2002
год. между етажните собственици на процесната сграда и „Т.С.“ ЕООД/.
В разглеждания
случай по делото е доказано, че на 28.05.2012 год. между „Т.С.“ ЕАД, от една
страна, като възложител и „Т.С.“ ЕООД, от друга страна, като изпълнител, е бил
сключен договор при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия по чл. 139в, ал. 2 ЗЕ, за срок от 2 години, по силата на
който изпълнителят се задължил да извършва услугата дялово разпределение на
топлинна енергия в сграда – етажна собственост с повече от един потребител, а
възложителят – да му заплаща извършваната услуга за всеки изравнителен период,
съгласно ценоразпис-Приложение №2, въз основа на броя обслужвани имоти и броя
средства за дялово разпределение. Цената включвала извършването на две дати на
отчет на средствата за дялово разпределение след приключване на всеки
изравнителен период и изготвяне на изравнителни сметки за всеки изравнителен
период: 1.70 лв. – за обслужване и обработване на партида и 3.40 лв. – за
обслужване и отчитане на уред за дялово разпределение, включително водомер за
топла вода.
Съгласно чл. 36,
ал. 1 и 2 от Общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови
нужди, клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от
избран от тях търговец, като стойността й се формира от: 1/ цена за обслужване на
партидата на клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2/ цена за
отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на
клиента и 3/ за отчитане на уредите за дялово разпределение, извън обявените от
търговеца дати се заплаща допълнителна цена по ценоразпис, определен от
продавача. Редът и начинът на заплащане на услугата дялово разпределение се
определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово
разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите.
Ищецът твърди, че
за процесния имот е била изготвена
изравнителна сметка от третото лице-помагач след края на процесния отоплителен
сезон – 01.05.2012 год. до 30.04.2013 год., въз основа на реален отчет на
уредите за дялово разпределение. Въз основа на съвкупната преценка на
доказателствата по делото – индивидуална справка за отопление и топла вода, списък
на етажните собственици, който е подписан от ответника /чл. 180 ГПК и чл. 175 ГПК/ – л. 35 от първоинстанционното дело и заключението на вещото лице по
съдебно-техническата експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК
подлежи на кредитиране, въззивният съд приема, че услугата дялово разпределение
е била реално осъществена, а нейната стойност възлиза на 18.36 лв. /3 бр. уреди
за дялово разпределение + 1 бр. водомер х 3.40 лв. + 1 бр. изравнителна сметка
х 1.70 лв. = 15.30 лв., както и ДДС от 3.06 лв. Следователно законосъобразно
първоинстанционният съд е приел, че ищецът се легитимира като кредитор на
главно вземане за стойност на услугата дялово разпределение в посочения размер,
което е било дължимо на 30.06.2013 год. /на която дата е била издадена и фактура
№**********/, но е отхвърлил предявения иска като погасен по давност при
правилно приложение на специалната тригодишна погасителна давност, установена в
чл. 111, б. „в“ ЗЗД – виж и задължителните за съдилищата разяснения, дадени с
Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 год. на ВКС по тълк.дело № 3/2011 год.,
ОСГК.
Задължението за
заплащане на услугата дялово разпределение е възникнало като срочно съгласно
раздел ІХ от Общите условия и чл. 5.3 от сключения между етажните собственици
на процесната сграда и „Т.С.“ ЕООД договор от 13.08.2002 год. /чието действие е
било многократно подновявано, доколкото третото лице-помагач е изготвяло
изравнителни сметки и е извършвало реален отчет на уредите, а същевременно липсват
доказателства за изявления от етажните собственици, че считат договора за
прекратен/. Т.е. ответникът е в забава съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЗД. Противно на
приетото от СРС, настоящият съдебен състав приема, че по давност се явява погасено
и вземането за обезщетение за забава в размер на законната лихва и за периода
от 09.05.2014 год. до 21.04.2017 год., защото то се явява акцесорно по
отношение на главното вземане за стойността на услугата дялово разпределение и
е приложима разпоредбата на чл. 119 ЗЗД.
Ето защо
решението на СРС следва да бъде отменено в частта му, в която е уважен предявения
по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, която
претенция подлежи на отхвърляне като погасена по давност.
Първоинстанционното
решение трябва да бъде отменено и в частта му, в която ответникът е осъден да
заплати на ищеца разноски за първоинстанционното производство в размер на 154
лв.
В останалата
обжалвана част решението на СРС следва да бъде потвърдено, като правилно.
По отношение на разноските:
С оглед изхода от
настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да
заплати на жалбоподателя /ответника/ направените разноски във въззивното
производство за държавна такса в размер на 25 лв.
На основание чл.
280, ал. 3 ГПК настоящето решение не подлежи на касационно обжалване.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решението от 23.03.2018 год., постановено по гр.дело
№46909/2017 год. по описа на СРС, ГО, 158 с-в, в частта му, в която е
уважен предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.” ЕАД срещу П.И.И. иск
с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 5.51 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 09.05.2014 год.
до 21.04.2017 год., дължимо върху главницата за дялово разпределение в размер
на 18.36 лв. за отоплителен период от 01.05.2012 год. до 30.04.2013 год.,
отразена във фактура №********** от 30.06.2013 год., както и в частта му,
в която ответникът П.И.И. е осъден да заплати на „Т.С.” ЕАД направените
разноски в първоинстанционното производство в размер на 154 лв., като вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като погасен по давност предявения по реда на чл. 422,
ал. 1 ГПК от „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,
срещу П.И.И. с ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл. 86, ал.
1 ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 5.51
лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода от 09.05.2014 год. до 21.04.2017 год., дължимо върху главницата за
дялово разпределение в размер на 18.36 лв. за отоплителен период от 01.05.2012
год. до 30.04.2013 год., отразена във фактура №********** от 30.06.2013 год.,
за която сума е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.дело №29232/2017 год. по описа на СРС, ГО, 158 с-в.
ПОТВЪРЖДАВА решението от 23.03.2018 год., постановено по гр.дело
№46909/2017 год. по описа на СРС, ГО, 158 с-в, в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, да заплати на П.И.И. с ЕГН **********, с адрес: ***, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК направените разноски във въззивното производство за
държавна такса в размер на 25 лв.
Решението е
постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Т.С.“
ЕООД.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/