РЕШЕНИЕ
№ 1159
гр. Пловдив, 05.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско
дело № 20225300502164 по описа за 2022 година
Производство по чл.435, ал.2, т.7 от ГПК.
Постъпила е жалба вх.№ 21441/12.08.2022г. по описа на ПОС от „ЗАД Армеец“АД-
длъжник по изп.дело № 421/2022г. на ЧСИ М. К. против постановление на ЧСИ №
2058/19.07.2022г., с което е отказано да бъде намален размер на законната лихва върху
присъдените суми в полза на взискателите П. Г. И. и Д. Т. К., да бъде намален размера на
дължимата пропорционална такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ, а също така е отказано да бъде
намален размера на адв.възнаграждение за пълномощника на взискателите.
В жалбата се сочи, че по единственото действие по изпълнителното дело, извършено
от пълномощника на възискателя, е подаването на молбата за образуването му, за което
дължимото адв.възнаграждение било в минималния размер от 200 лева по Наредба №
1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Вземанията на
взискателите били погасени в срока за доброволно изпълнение, макар и чрез запор върху
банкова сметка на жалбоподателя. Твърди се, че неправилно таксата по т.26 от ТТР към
ЗЧСИ е начислена включително и върху размера на платеното от взискателите
адв.възнаграждение, тъй като материалният интерес по изпълнителното дело обхващал само
вземанията по изпълнителния лист. По отношение на законната лихва върху главницата се
сочи, че при изчисляване на размера й не е отчетен въведения със Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13.03.2020г..
Постъпило е писмено възражение от взискателите по изпълнителното дело П. Г. И. и
Д. Т. К., с което жалбата се оспорва като неоснователна. Със становището е заявено и
възражение за прекомерност на платеното от жалбоподателя адв.възнаграждение в размер от
600 лева.
ЧСИ М. К. е изложила мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК, с които изразява становище, че
жалбата е неоснователна.
1
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
Жалбата е подадена в срок, против подлежащо на обжалване действие на съдебния
изпълнител и е процесуално допустима.
Производството по изп.дело № 421/2022г. на ЧСИ М. К. е образувано по молба от П.
Г. И. и Д. Т. К., подадена на 07.07.2022г. чрез пълномощника им адв.К.Г., въз основа на
приложен към същата изпълнителен лист от 10.06.2022г., издаден по в.гр.д. № 3433/2021г.
на Апелативан съд- гр.***** за сумата от 40000 лева- застрахователно обезщетение, ведно
със законната лихва върху същото, считано от 05.02.2017г.. С молбата е заявено искане за
налагане на запор върху всички банкови сметки на длъжника. Към същата е приложен и
договор за правна помощ и съдействие, сключен между взискателите и пълномощника им
адв.К. Г., в който е вписано възнаграждение в размер от 2000 лева, като е отразено, че то е
платено в брой.
С Разпореждане от 07.07.2022г. на ЧСИ М. К. е наложен запор върху банковите
сметки на длъжника в „ОББ“АД, „Тексим банк“АД и „ЦКБ“АД. На същата дата е изпратена
ПДИ до „ЗАД Армеец“АД, като същата е връчена на 08.07.2022г.. По молба от взискателите
с разпореждане от 11.07.2022г. на ЧСИ К. са вдигнати наложените запори. На л.79 от е
налице преводно нареждане от 12.07.2022г. от „Пощенска банка“, представляваща част от
"Юробанк България"АД, за заплащане на сумата от 135183,56 лева по сметка на ЧСИ М. К..
Съгласно чл.10, т.1 и т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, минималното адвокатско възнаграждение за образуване на
изпълнително дело е 200 лева, а за процесуално представителство, защита и съдействие на
страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични
вземания над 1000 лева- 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 – 7.
Доколкото с жалбата се иска цялостна отмяна на възлагането в тежест на жалбоподателя на
разноски за адв.възнаграждение на пълномощника на взискателите, а при условие на
евентуалност- намалянето му да размер от 200 лева за образуване на изпълнителното дело,
ще следва на първо място да бъде взето отношение относно това, дали въобще е налице
основание за заплащане от жалбоподателя на такива разноски в какъвто и да било размер. В
тази връзка на първо място следва да се отбележи, че решението, въз основа на което е
издаден изпълнителният лист, е постановено по въззивна жалба от „ЗАД Армеец“АД,
обжалваемо е и им е съобщено. В застрахователното дружество следва да са били наясно,
какво задължение имат спрямо възизиваемите в настоящето производство, но липсват данни
за това да са предприели каквито и да било действия по доброволно плащане на дължимото
застрахователно обезщетение. При това положение не е налице основание да се счита, че с
поведението си жалбоподателят не е дал повод за завеждане на изпълнителното дело, т.е. че
завеждането му е било безпредметно.
Относно размера на дължимото адв.възнаграждение за пълномощника на
взискателите следва да се има предвид, че, както признава и самият жалбоподател,
плащането в срока за доброволно изпълнение не е извършено доброволно, а в резултат от
наложен запор върху банкови сметки. Ето защо, както беше посочено и по- горе, не е
налице основание да се приеме, че застрахователят не е дал повод за завеждане на
изпълнителното дело, а от друга страна след завеждане на изпълнителното производство по
същото са извършени изпълнителни действия и то именно по инициатива на пълномощника
на взискателите. Платеното адв.възнаграждение е под мининума по чл.10, т.2 от Наредба №
1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което
жалбата в тази й част се явява неоснователна.
Съгласно т.26 от ТТР към ЗЧСИ, за изпълнение на парично вземане се събира такса
върху събраната сума, като се посочват и конкретните размери, съобразно с размера на
събраните суми. В този текст от тарифата на се прави никакво разграничение според вида на
принудително събраните парични вземания и поради това няма основание от размера на
тези вземания да бъдат изключени вземанията за разноските на взискателя в изпълнителното
производство.
2
Що се отнася до разпоредбата на чл.6 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците, следва да се отбележи, че същата намира приложение
изрично и само по отношение на задълженията на длъжници по договори за кредит и други
форми на финансиране, предоставени от финансови институции по чл. 3 от Закона за
кредитните институции. Ето защо, подадената от „ЗАД Армеец“АД жалба по чл.435, ал.2,
т.7 от ГПК ще следва да бъде оставена изцяло без уважение.
Съобразно с изхода на делото в полза на въззиваемите П.И. и Д.К. ще следва да бъдат
присъдени разделно направените от тях съдебни разноски за адр.възнаграждение в размер от
300 лева.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от „ЗАД Армеец“АД, в качеството му на
длъжник по изп.дело № 421/2022г. на ЧСИ М. К., жалба вх.№ 21441/12.08.2022г. по описа
на ПОС против постановление на ЧСИ № 2058/19.07.2022г., с което е отказано да бъде
намален размер на законната лихва върху присъдените суми в полза на взискателите П. Г.
И. и Д. Т. К., да бъде намален размера на дължимата пропорционална такса по т.26 от ТТР
към ЗЧСИ, а също така е отказано да бъде намален размера на адв.възнаграждение за
пълномощника на взискателите.
ОСЪЖДА „ЗАД Армеец“АД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление:
гр.***** да заплати разделно на П. Г. И. от с.*****, ЕГН: ********** и Д. Т. К. от с.*****,
ЕГН: ********** по 150 лева- съдебни разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3