РЕШЕНИЕ
№ 17
гр. гр.Силистра , 21.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и първи
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
Членове:Добринка С. Стоева
Огнян К. Маладжиков
при участието на секретаря Галина Н. Йовчева
като разгледа докладваното от Пламен Н. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20213400500089 по описа за 2021 година
по описа на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по две въззивни жалби подадени срещу различните части
на едно и също първоинстанционно решение, а именно Решение № 260545 от 03.12.2020г.
постановено по гр.д. № 1877/2019г. на РС – Силистра, с което съдът осъдил Д. В. Д. с ЕГН
**********, с. Кайнарджа, обл. Силистра, ул. Димитър Дончев № 59 да заплати на
“МИШЪН” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Силистра, ул.
Тутракан № 14, представлявано от управителя Димитричка Георгиева Борисова сумата от 1
704.00 / хиляда седемстотин и четири / лева, представляваща 1/2 от неизплатена част от
наемната цена с включен ДДС по договор за наем от 28.07.2014г. / сключен между
наследодателя му М Д Д. и “МИШЪН” ЕООДq /за периода от 28.07.2015 г. до 28.07.2016 г.,
сумата от 3434.40/ три хиляди четиристотин тридесет и четири лв. и 40 ст. / лева,
представляваща наемна цена с включен ДДС по същия договор за наем за периода от
28.07.2016 г. до 28.07.2017 г., ведно със законната лихва върху тези суми от датата на
подаване на исковата молба в съда - 05.12.2019 г., до окончателното им плащане и
отхвърлил като неоснователен и недоказан иска в останалата му част за заплащане на сумата
от 2 575.80 / две хиляди петстотин седемдесет и пет лв. и 80 ст. / лева, представляваща 1 / 2
от неизплатена част от наемната цена с включен ДДС за периода от 28.07.2017 г. до
28.04.2018г., през който Д. В. Д. продължил да ползва имота, предмет на договора за наем,
след изтичане срока на договора, както и законната лихва върху тези суми от датата на
подаване на исковата молба в съда - 05.12.2019 г., до окончателното й плащане.
Със същото решение първоинстанционният съд осъдил Д. В. Д. с ЕГН **********, с.
Кайнарджа, обл. Силистра, ул. Димитър Дончев № 59 да заплати на “МИШЪН” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Силистра, ул. Тутракан № 14,
представлявано от управителя Димитричка Георгиева Борисова сумата от 788.37 /
седемстотин осемдесет и осем лв. и 37 ст. / лева - разноски по производството.
1
Първостепенният съдебен състав осъдил и “МИШЪН” ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Силистра, ул. Тутракан № 14, представлявано от
управителя Димитричка Георгиева Борисова да заплати на Д. В. Д. с ЕГН **********, с.
Кайнарджа, обл. Силистра, ул. Димитър Дончев № 59 сумата от 313.87 / триста и тринадесет
лв. и 87 ст. / лева - разноски по производството.
Едната жалба е подадена от Д. В. Д. с ЕГН **********, срещу частта от Решение №
260545 от 03.12.2020г. постановено по гр.д. № 1877/2019г. на РС – Силистра, с която е
осъден да заплати на „Мишън“ ЕООД, с ЕИК *********, сумата от 1 704.00 /хиляда
седемстотин и четири/ лева, представляваща 1/2 от неизплатена част от наемната цена с
включен ДДС по договор за наем от 28.07.2014 г. / сключен между наследодателя му М Д Д.
и “МИШЪН” ЕООД / за периода от 28.07.2015г. до 28.07.2016г., сумата от 3434.40 / три
хиляди четиристотин тридесет и четири лв. и 40 ст. / лева, представляваща наемна цена с
включен ДДС по същия договор за наем за периода от 28.07.2016 г. до 28.07.2017 г., ведно
със законната лихва върху тези суми от датата на подаване на исковата молба в съда -
05.12.2019 г., до окончателното им плащане. Намира решението в тази му част за
неправилно, необосновано и незаконосъобразно, като в тази връзка моли въззивния съд да
го отмени в обжалваната част, а вместо него да постанови друго, с което да отхвърли изцяло
исковата претенция, като недоказана. Претендира деловодни разноски за двете съдебни
инстанции.
Ответникът по тази жалба - „Мишън“ ЕООД, с ЕИК *********, в срок чрез
представител депозира писмен отговор изразявайки становище за нейната неоснователност.
Желае въззивният съд да я отхвърли и да потвърди атакуваното първоинстанционно
решение в обжалваната му част.
Другата въззивна жалба е подадена от „Мишън“ ЕООД, с ЕИК *********, срещу
Решение № 260545 от 03.12.2020г. постановено по гр.д. № 1877/2019г. на РС – Силистра, в
частта с която е отхвърлен иска на дружеството да бъде осъден ответника да му заплати
сумата от 2 575.80 / две хиляди петстотин седемдесет и пет лв. и 80 ст. / лева,
представляваща 1/2 от неизплатена част от наемната цена с включен ДДС за периода от
28.07.2017 г. до 28.04.2018 г., ведно със законната лихва върху тези суми от датата на
подаване на исковата молба в съда - 05.12.2019 г., до окончателното й плащане, както и в
частта с която „Мишън“ ЕООД, е осъдено да заплати на Д. В. Д. разноски по делото.
Представителят на дружеството намира решението в тези му части за неправилно поради
нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила
и необоснованост. По тези съображения моли въззивният съд да отмени решението в
атакуваните части, а вместо него да постанови друго, с което да осъди ответника да плати
всички претендирани суми включително и сторените деловодни разноски в цялост.
По тази жалба също е постъпил писмен отговор подаден от Д. В. Д., който счита
жалбата за неоснователна и недоказана и моли въззивния съд да я отхвърли, като потвърди
първоинстанционното решение в атакуваната му с жалбата част.
Съдът – след като прецени събраните по делото доказателства приема за установено
следното от фактическа и правна страна.
За да постанови атакуваното решение първоинстанционният съдебен състав е приел за
установено наличието на облигационна връзка между ищеца и наследодателя на ответника,
ЗП Мартин Д. имаща за предмет наемно правоотношение, по което дружеството е
наемодател, а земеделският производител съответно – наемател. Договорът бил сключен на
28.07.2014г. за срок от три години. Съдът е приел също, че след смъртта на наемателя на
31.01.2015г. същият е бил заместен в договорното правоотношение от своите наследници по
закон М Д.а и ответника Д.Д.. Районният съдия е отчел, като спорни между страните
2
обстоятелствата относно прекратяването на договорното правоотношение посредством
сключен между тях анекс от 21.12.2015г. и неползването на имота от наследниците на
наемателя.
Съдът съобразявайки установеното от заключението на вещото лице изготвило
назначената графична експертиза обстоятелство, че коментираният анекс не е подписан от
законен или упълномощен представител на дружеството – ищец приел, че договорното
правоотношение не е прекратено на датата на подписването на анекса 21.12.2015г., и на
практика е продължило до изтичането на срока на договора. Допълнителни доводи в тази
насока първоинстанционният съд намерил в обстоятелството, че на отправената покана № 8
от 04.12.2015г. единият от наследниците на първоначалния наемател извършил плащане на
наемна цена въпреки предупреждението, че договорът ще бъде прекратен едва при
неизпълнение на задължението за плащане. Съдът приел също, че коментирания договор за
наем не е продължен след края на договорения срок по реда на чл. 236, ал. 1 от ЗЗД, тъй
като ответника в качеството си на правоприемник на първоначалния наемател не е
договарял с наемодателя за условията на договора, а и не е владял и ползвал имота след
изтичането на договорния период, което се потвърждавало от събрания по делото
доказателствен материал. По тези съображения първоинстанционният съдебен състав приел
исковите претенции за частично основателни до размера дължим общо за периода от
28.07.2015г. до 28.07.2017г. а за претендираната горница за периода от 28.07.2017г. до
28.04.2018г. отхвърлил претенциите.
За да мотивира жалбата си Д. В. Д. изтъква доводи за необоснованост на така
постановеното решение. Въззивника изтъква липсата на основания за встъпването му в
задълженията на покойният му наследодател по отношение на процесното наемно
правоотношение. Коментира се правната стойност на отправената от ищеца покана за
плащане и сключения между наследниците на наемателя и лице без представителна власт от
страна на наемодателя и евентуалното приложение на чл. 301 от ТЗ, в случая. Изтъква се
също липсата на обсъждане от страна на първоинстанционния съд на представени от страна
на ответника доказателства установяващи, че същият не е заявявал пред надлежните за това
органи имоти за ползване на територията на Община Кайнарджа и извършени от неговия
наследодател плащания.
В подадената от „Мишън“ ЕООД, въззивна жалба срещу част от първоинстанционното
решение не са изложени подробни мотиви, а само е посочено, че решението в атакуваните
части е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и необоснованост. Процесуалният представител на ищеца не
е изложил съображения за да поясни на въззивния съдебен състав на какво точно се
основават твърдените от него пороци на атакуваното решение.
ОС след, като обсъди жалбите и становищата на страните приема, че същите са
допустими, но неоснователни.
ОС изцяло възприема мотивите изложени от първоинстанционния съд и препраща към
тях по реда на чл. 272 от ГПК. Въззивният съдебен състав не споделя доводите на
процесуалния представител на ответника Д. за неправилност на атакуваното решение в
обжалваните му части. Първоинстанционното решение е добре мотивирано, а изводите на
съдебния състав са правилни и съобразени с установената по делото фактология.
Универсалното правоприемство настъпило след смъртта на наследодателя на ответника
означава, че последният е встъпил както в правата така и в задълженията на покойния
земеделски производител включително и тези по сключения с ищеца договор за наем.
Правилно е и заключението на първоинстанционния съд за липса на предпоставките
обуславящи хипотезата на чл. 301 от ТЗ, тъй като по делото липсват доказателства
установяващи кога законния представител на дружеството – ищец е узнал за подписването
на анекса. Не водят до основание за отмяна на атакуваното решение и обстоятелствата
3
установени от коментираните в жалбата подадена от ответника писмени доказателства
установяващи липса на заявени за ползване от страна на ответника земеделски имоти на
територията на Община Кайнарджа. Това е така защото според ОС ползването или не на
земеделски имоти няма непременно отношение към нуждата от стопанският двор – предмет
на процесния договор за наем.
В жалбата подадена от дружеството ищец освен общите, бланкетни оплаквания не е
посочено нищо конкретно, което да подлежи на обсъждане от страна на въззивния съдебен
състав, което го мотивира да я отхвърли, като неоснователна.
Предвид изхода на спора и отхвърлянето и на двете въззивни жалби ОС намира, че не
следва да присъжда разноски за въззивното производство.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260545 от 03.12.2020г. постановено по гр.д. №
1877/2019г. на РС – Силистра
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4