№ 319
гр. Велико Търново, 02.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Станислав Стефански
Ирена Колева
при участието на секретаря Силвия М. Тодорова
като разгледа докладваното от Ирена Колева Въззивно гражданско дело №
20214100500627 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на СТ. М. СТ. и М. К. СТ., и двамата чрез
пълномощник – адвокат Й.М., против Решение № 260051/22.06.2021г. по гр.дело №
237/2020г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица, с което първоинстанционният съд е
отхвърлил исковата им претенция с правно основание чл.108 ЗС Жалбоподателите считат,
че решението е неправилно, като постановено при допуснати нарушения на материалния
закон и процесуалния закон. Излагат, че съдът не е обсъдил всички изложени от тях в ИМ
факти и обстоятелства, както и не се е съобразил с дадените от ВКС указания в
постановеното по гр.д. № 2576/2019г. определение. Правят искане за отмяна на
първоинстанционния акт и вместо него постановяване на друг, с който предявеният
ревандикационен иск бъде уважен. Претендират разноски за първоинстанционното и
въззивното производство.
В законоустановения срок насрещните страни М. АТ. Ф. и Б. Й. Н. не са взели
становище по въззивната жалба.
В хода на проведеното съдебно заседание жалбоподателите, чрез своя процесуален
представител по пълномощие, поддържат жалбата си и искането направено с нея, както и
претенцията си за разноски.
1
Въззиваемите не се явяват и не изпращат свои представители в съдебно заседание.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана страна,
против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се
разгледа по същество. Съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК въззивният съд следва
да извърши служебна проверка относно валидността и допустимостта на обжалваното
решение. Съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата
нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на
съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални
нарушения, обуславящи неговата недопустимост.
За да се произнесе по спора, настоящият съдебен състав намира следното:
Производството пред Районен съд – Горна Оряховица е било образувано по искова
молба на СТ. М. СТ. и М. К. СТ., в която същите са изложили твърдения, че са собственици
на покрит недвижим имот, семейна имуществена общност, придобит с Нотариален акт за
покупко-продажба № 1386, том VII, рег. № 5207, нот.дело № 1264/2013г. по описа на
нотариус Иван Мазнев, с район на действие ГОРС, находящ се в село П., община Г. О., ул.
***, а именно дворно място с площ от 880 кв.м, представляващо УПИ II – 1345, в кв.79 по
плана на село П., заедно с построената в него жилищна сграда, пристройка, стопански
постройки и подобрения, при граници на дворното място: УПИ III – 1348, улица, УПИ I –
1344 и УПИ XI – 1347, в кв.79 по регулационния план на село П.. Посочили са, че
ответниците са съсобственици на съседния покрит недвижим имот УПИ I – 1344, кв.79, като
между двата имота съществува много стара каменна ограда, която не съвпада с
регулационната граница по плана на селото. Твърдят, че неуредените регулационни
отношения между двата имота са довели до неправомерно владение на част от имота им, с
площ от 45 кв.м, от страна на ответниците. Излагат, че още през 2013г. помолили
последните доброволно да се съгласят да бъде изградена нова ограда, която да отговаря на
изискванията на ЗУТ и да минава по граничната линия, като неправомерно владяната от
ответниците част бъде включена в ищцовия имот, но последните отказали без основание.
Поради това са направили искане за постановяване на решение, с което ответниците да
бъдат осъдени да отстъпят собствеността и им предадат владението върху спорната част.
В законоустановения срок ответниците са подали писмен отговор на ИМ, в който не
спорят, че заедно с ищците са собственици на два съседни имота – тези, описани в ИМ,
както и че между тях има изградена каменна ограда. Спорят, че с изграждането на оградата
има неправомерно завземане на част от площта от имота на ищците, както и твърдението, че
регулацията по отношение на двата имота не е приложена.
Съдът, след анализ на събраните по делото пред първата инстанция доказателства, по
вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата, установи следното:
Със свое определение № 47/04.02.2020г. по гр.д. № 2576/2019г. ВКС е допуснал
касационно обжалване на решение № 178/25.04.2019г. по в.гр.д. № 97/2019г. на Окръжен
2
съд-Велико Търново в частта, в която е било потвърдено решение № 512/10.12.2018г. по
гр.д. № 2029/2017г. на Районен съд-Горна Оряховица, имащо характер на определение, за
оставяне без разглеждане на предявения иск по чл.108 ЗС и за прекратяване на
производството по делото по този иск, като е отменил същото и е върнал делото на ГОРС за
разглеждане на иска по чл.108 ЗС поради неговата допустимост. С оглед на това по делото
следва да бъде установено правото на собственост върху спорната част, владее ли се тя без
основание от ответниците, като съдът е длъжен да изследва наличието на твърдяната грешка
в одобрената кадастрална карта. Грешка в плана ще бъде налице при разминаване между
отразеното в него и действителното правно положение на имота досежно неговите
технически характеристики – като граници и площ. Предмет на настоящото дело е спорът
между страните за реалната площ на границата между процесните имоти, която съгласно
последния кадастрален план попада в притежавания от ответниците имот.
Не е спорно по делото, че ищците са придобили по време на брака си чрез правна
сделка правото на собственост върху недвижим имот в село П., ул.***, а именно дворно
място с площ от 880 кв.м, представляващо УПИ II-1345 в кв.79 по плана на село П., заедно с
построената в него жилищна сграда, пристройка, стопански постройки и подобрения, при
граници на дворното място: УПИ III – 1348, улица, УПИ I – 1344 и УПИ XI – 1347, видно от
Нотариален акт за покупко-продажба № 1386, том VII, рег. № 5207, нот.дело № 1264/2013г.
по описа на нотариус Иван Мазнев, с район на действие ГОРС. Не е спорно и че
ответниците са собственици на съседния недвижим имот с площ от 755 кв.м – на адрес
ул.***, представляващ УПИ I – 1344 в кв.79 по плана на селото, ведно с построената в него
жилищна сграда, съгласно Нотариален акт за собственост въз основа на съдебно решение №
63, том III, н.д. № 900/1964г. и Нотариален акт за покупко-продажба № 94, том III, н.д. №
1169/1965г.
От заключенията на приетите по делото съдебно-технически експертизи, изготвени от
вещите лица Р. Г. и С. К., се установява, че със Заповед № 682/25.03.1920г. е била одобрена
дворищната регулация на всички строителни квартали на село Т. /с. П. I/, като за Поземлен
имот с кадастрален № 246 е отреден парцел V-246 в кв.52. Със Заповед № 202/09.12.1963г.
било утвърдено разделянето на този парцел, като за източната част на Поземлен имот № 246
по Кадастралния план е отреден парцел V-246, а за западната част – парцел VII – 246.
Регулацията за двата имота е приложена, с изключение на източната дворищна
регулационна граница между парцел V-246 и парцел IV – 247 /в частта към улицата/ и част
от южната граница на парцел VII – 246. Със Заповед № 2690/25.10.1976г. е бил одобрен
Кадастралния и регулационен план на село П., с който за ПИ с кадастрален № 1344
/идентичен с парцел VII – 246 в кв.52 по отменения план от 1920г., изменен със Заповед №
202/1963г./ е отреден парцел /УПИ/ I – 1344 в кв.79 по Регулационния план, а за ПИ с
кадастрален № 1345 /идентичен с парцел V-246 в кв.52 по отменения план от 1920г.,
изменен със Заповед № 202/1963г./ е отреден парцел /УПИ/ II – 1345 в кв.79 по
Регулационния план. Със Заповед № 292/21.04.1992г. е бил одобрен Кадастралния,
застроителен и регулационен план на село П., съгласно който за ПИ с кадастрален № 1344 е
3
отреден парцел /УПИ/ I – 1344 в кв.79 по Регулационния план, а за ПИ с кадастрален № 1345
е отреден парцел /УПИ/ II – 1345 в кв.79 по Регулационния план, съответно идентични с
парцел V-246 в кв.52 по отменения план от 1920г., изменен със Заповед № 202/1963г.
Съгласно експертните заключения, в отменения Кадастрален и регулационен план на село
П., одобрен със Заповед № 2690/1976г. и в сега действащия Кадастрален и регулационен
план, одобрен със Заповед № 292/1992г., не е отразена вярно кадастралната граница между
ПИ № 1344 и ПИ № 1345, за които имоти е приложена регулацията по отменения план на
село Т. /с. П. I от 1920г., изменен със Заповед № 202/1963г./. Действителната /вярна/
кадастрална граница между процесните имоти представлява дворищната регулационна
граница между парцел V-246 в кв.52 и парцел VII – 246 в кв.52 по Регулационния план от
1920г., изменен със Заповед № 202/1963г., материализирана на място от бетонна ограда с
дължина 4.20 м и след нея в посока от север на юг струпани камъни между двата имота,
определящи граница с дължина 24.10 м, като същата е станала имотна граница и е следвало
да бъде отразена вярно в следващите кадастрални планове. Графически измерената на място
площ на УПИ II – 1345 е около 913 кв.м, а на УПИ I – 1344 е 710 кв.м.
Между страните по делото няма спор относно съществуването на място и описана от
вещите лица каменна ограда, както и че фактическата власт върху спорната площ от 43 кв.м,
намираща се между построената в УПИ II – 1345 жилищна сграда, установената на място
стара каменна ограда и изградената в УПИ I – 1344 жилищна сграда, се осъществява от
ответниците, но съгласно действащия Кадастрален и регулационен план на село П. от 1992г.
попада в УПИ II – 1345, т.е. в имота на ищците. Вещите лица са установили, че в община
Горна Оряховица няма писмени документи за това собствениците на УПИ II – 1345 да са
заплатили придаващото се към парцела дворно място от ПИ № 1344 в кв.52 по
Регулационния план.
Събраните по делото гласни доказателства са установили, че установената на място
ограда между двата имота съществува в същия вид от преди много години и никога не е
била местена /св. В., която е на 75-годишна възраст твърди, че така я помни, а св. Г., бивш
собственик на УПИ II – 1345, че така я е изградил нейният дядо/.
Изложеното до тук и събраните по делото доказателства несъмнено установяват
правото на собственост на ответниците върху спорната площ. Съгласно приетите експертни
заключения по делото, които съдът няма основание да не кредитира, границата между
процесните имоти и владението на място не съответстват на графичното им изображение в
отменения Кадастрален план на с.П., одобрен със Заповед № 2690/1976г. и в действащия
към момента Кадастрален план на селото, одобрен със Заповед № 292/1992г., като в тези
планове границата между двата имота е неправилно отразена и е изместена на запад към
имота на ответниците /УПИ I-1344/. Изградената на място ограда съвпада с дворищната-
регулационна граница между имотите на страните по Регулационния план от 1920г.,
изменен със Заповед № 202/1963г., като регулационната граница по този приложен
дворищно-регулационен план е станала имотна граница и е следвало да бъде отразена вярно
в последващите кадастрални граници, одобрени с плановете от 1976г. и 1992г. Вместо това,
4
доказателства по делото установяват, че съгласно графичното отразяване в посочените
планове от 1976г. и от 1992г. част от имота на ответниците е включен в очертанията на
имота на ищците. За това не е имало основание, тъй като към датата на изготвяне на плана
от 1976г. и на новия план от 1992г. регулацията не е била приложена, защото нито
придаваемото място е било заето от ищците по законоустановения ред /дори не се твърди да
е владяно единствено от ищците и техните праводатели/, нито дължимото за него
обезщетение е било изплатено на правоимащия собственик /в този смисъл ТР № 3/1993г. на
ОСГК на ВС/. Вещото лице Г. също сочи, че не е открило такива доказателства. Съгласно
чл.33 ал.2 от ЗТСУ /отм./, но действал към 1992г., само при приложена към датата на
откриване на производството за изменение на плана регулация парцелните граници се
приемат за имотни и служат като основа при изменение на плана, респ. при изработването
на нов такъв, а ако регулацията не е приложена новият план се създава въз основа на
първоначалното /преди регулацията/ положение на недвижимите имоти. С оглед на това,
тъй като към 1992г. регулацията относно имотите на страните не е била приложена, при
изработването на новия план е следвало имотите да бъдат заснети с границите им такива,
каквито са били по стария план /от 1920г./, но в случая спорната граница между двата имота
е била грешно отразена. С влизането в сила на ЗУТ, считано от 31.01.2001 г., в § 6 се
предвижда, че действащите към деня на влизане в сила на този закон дворищно-
регулационни планове запазват действието си и могат да бъдат приложени по досегашния
ред в 6-месечен срок от деня на влизането в сила на закона. Безспорно е, че в законовия срок
страните не са поискали прилагане на регулацията по действащия план от 1992г., при което
съгласно § 8 ал.1 ЗУТ с изтичането на срока е отпаднало отчуждителното действие на
влезлия в сила неприложен дворищно-регулационен план.
С оглед на изложеното, след като праводателите на ищците не са били собственици на
спорната част, то и ищците не са придобили същата, а възражението на ответниците, че я
владеят правомерно, се явява основателно, като подкрепящо се от всички събрани по делото
доказателства. Поради съвпадане изводите на настоящия съдебен състав с тези на
първостепенния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора на въззивниците не се следват разноски. Въззиваемите не са
претендирали такива.
Водим от горното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Великотърновският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260051/22.06.2021г., постановено по гр.дело №
237/2020г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС.
Препис от същото, на основание чл.7 ал.2 ГПК, да се връчи на страните.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6