Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 3

 

Гр. София, 07.01.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

            Софийски окръжен съд, търговско отделение, ІV-ти състав, в закрито  заседание на седми януари две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ РУНЕВСКА

 

като разгледа докладваното от съдията т. д. № 107 по описа за 2020 г. на СОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

ЕТ „В“ /н./ е предявил срещу „Р“ ЕООД обективно съединени отрицателни установителни искове за признаване за установено по отношение на длъжника, синдика и кредиторите в производството по несъстоятелност на ЕТ „В“ несъществуването на вземания в общ размер от 5224.98 лв. /конкретизирани в исковата молба/ на „Р“ ЕООД, включени от синдика в списъка по чл. 686, ал. 1, т. 1 ТЗ на приетите предявени вземания по т. д. н. № 186/2017 г. по описа на СОС, обявен в ТРРЮЛНЦ под № 20200226151858, и включени в одобрения от съда по реда на чл. 692, ал. 4 ТЗ списък на приетите вземания в производството по несъстоятелност на ЕТ „В“ - т. д. н. № 186/2017 г. по описа на СОС. В исковата молба се твърди, че синдикът на ЕТ „В“ /н./ съставил списък по чл. 686, ал. 1, т. 1 ТЗ на приетите предявени вземания по т. д. н. № 186/2017 г. по описа на СОС, в който били включени посочените в исковата молба вземания на ответника. В срока по чл. 690 ТЗ длъжникът подал възражение срещу така приетите от синдика вземания, но с определение от 10.07.2020 г. съдът оставил възражението без уважение и одобрил съставения от синдика списък със съответната промяна, поради което се предявяват настоящите искове. Бланково в исковата молба се твърди, че процесните вземания не съществуват, че ако такива съществуват, не са в размера, в който са включени в списъка на приетите вземания, както и че са погасени по давност, не са изложени обаче никакви конкретни фактически твърдения с изключение на твърдението във връзка с възражението за изтекла погасителна давност /5-годишна по отношение на вземанията за главница и 3-годишна по отношение на вземанията за лихви/, че вземанията са възникнали през 2010 г. и към датата на предявяването им по т. д. н. № 186/2017 г. по описа на СОС, а именно 07.03.2018 г., са погасени по давност. 

Исковете са с правно основание чл. 694, ал. 1, т. 1 ТЗ.

Ответникът е подал писмен отговор, в който оспорва исковете. Излага доводи за неоснователност на същите. Навежда фактически твърдения, че вземанията му са установени с влязло в сила съдебно решение по искове с правно основание чл. 422 ГПК, въз основа на което и на влязла в сила заповед за изпълнение, издадена в предходно развило се заповедно производство, са издадени два изпълнителни листа за събиране на вземанията и на 16.04.2015 г. е образувано изпълнително дело, висящо и към момента. Съответно вземанията не са погасени по давност, тъй като давността е прекъсната и след прекъсването ѝ започва да тече нова петгодишна давност.

Синдикът е депозирал писмено становище, в което излага доводи за неоснователност на исковете, тъй като съществуването на вземанията на „Р“ ЕООД към ЕТ „В” /н./ се установява от представените от кредитора писмени доказателства, за вземанията са издадени изпълнителни листове през 2015 г. и за събирането им през същата година е образувано изпълнително дело, съответно не са погасени по давност, тъй като за да бъдат погасени по давност, следва да са възникнали преди повече от пет години от датата на откриване на производството по несъстоятелност /09.02.2018 г./ и давността да не е била прекъсвана в този период, а в случая давността е била прекъсната и срокът на новата давност е пет години.

Съдът, след преценка на доказателствата по делото и доводите на страните, намира следното от фактическа и правна страна: 

            Исковете са процесуално допустими, а разгледани по същество – неоснователни и следва да бъдат отхвърлени по следните съображения:

            По допустимостта на исковете:

            Исковете са предявени от длъжника по отношение на вземания, включени от синдика в списъка на приетите предявени вземания, срещу които длъжникът е подал възражение по чл. 690, ал. 1 ТЗ, но съдът е оставил възражението без уважение. Исковете са предявени и в преклузивния срок по чл. 694, ал. 6 ТЗ.

            По основателността на исковете: 

            От представените по делото писмени доказателства се установява безспорно съществуването на процесните вземания именно в посочените размери.  

С решение по гр. д. № 34424/2012 г. по описа на РС – С., влязло в сила на 22.12.2014 г. /потвърдено с необжалваемо решение от същата дата по гр. д. № 2400/2014 г. по описа на СГС/, е признато за установено по предявени /с искова молба от 18.07.2012 г./ от „Р“ ЕООД срещу ЕТ „В“ установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК съществуването на следните вземания на „Р“ ЕООД: 1. Вземане за сумата от 3756 лв., представляваща цена на пластмасови отпадъци по договор от 01.02.2007 г. съгласно 3 бр. фактури, ведно със законната лихва, считано от 20.12.2011 г. до окончателното плащане; 2. Вземане за сумата от 526.89 лв., представляваща законна лихва за периода от 08.07.202010 г. до 19.11.2011 г.; 3. Вземане за сумата от 85.66 лв., представляваща разноски в заповедното производство. С решението са присъдени в полза на „Р“ ЕООД и разноски в исковото производство в размер на 153.60 лв.

Въз основа на влезлите в сила съдебно решение по горепосоченото дело и заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 58954/2011 г. по описа на РС – С. на 17.03.2015 г. са издадени два изпълнителни листа за горните суми.    

На 16.04.2015 г. „Р“ ЕООД е подало молба до ЧСИ Уляна Димоларова за образуване на изпълнително дело въз основа на двата изпълнителни листа и е образувано изп. д. № 349/2015 г. по описа на същия ЧСИ. На 12.07.2016 г., 10.08.2017 г. и 29.01.2018 г. са подавани молби от взискателя за извършване на изпълнителни действия по делото.     

С оглед гореизложеното се установява безспорно, че „Р“ ЕООД има вземания към ЕТ „В“ /н./ в общ размер от 5224.98 лв.

            Длъжникът не твърди /съответно не установява/ да е погасил задълженията си чрез плащане след издаване на изпълнителните листове и преди откриване на производството по несъстоятелност.  

            Неоснователно е и възражението на длъжника за изтекла погасителна давност. В тази насока са основателни изложените от синдика и от ответника доводи. В случая евентуалното изтичане на срока на погасителната давност се преценява към датата на откриване на производството по несъстоятелност, освен това давността следва да не е била прекъсвана в съответния период. Датата на откриване на производството по несъстоятелност на длъжника е 09.02.2018 г. От представените по делото и обсъдени по-горе доказателства се установи, че давността е прекъсвана /и на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД срокът на новата погасителна давност е пет години/.

Страните не са направили искания за присъждане на разноски, съответно съдът не следва да се произнася в тази насока.

            С оглед изхода на делото и на основание чл. 694, ал. 7 ТЗ ищецът следва да бъде осъден да плати по сметка на СОС дължимата за производството по делото държавна такса в размер на 50 лв.

            Воден от горното, съдът

 

 Р  Е  Ш  И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от ЕТ „В“ /н./ с ЕИК, със седалище и адрес на управление: гр. К., ул. „Ал. Стамболийски“ № 64, представлявано от Петър Петров, срещу „Р“ ЕООД с ЕИК, със седалище и адрес на управление: гр. К., ул. „Император Константин Велики“ № 19, представлявано от управителя Светлин Николчев, обективно съединени отрицателни установителни искове за признаване за установено по отношение на длъжника, синдика и кредиторите в производството по несъстоятелност на ЕТ „В“ несъществуването на следните вземания на „Р“ ЕООД, включени от синдика на ЕТ „В“ /н./ в списъка по чл. 686, ал. 1, т. 1 ТЗ на приетите предявени вземания по т. д. н. № 186/2017 г. по описа на СОС, обявен в ТРРЮЛНЦ под № 20200226151858, и включени в одобрения от съда по реда на чл. 692, ал. 4 ТЗ списък на приетите вземания в производството по несъстоятелност на ЕТ „В“ - т. д. н. № 186/2017 г. по описа на СОС:

 

№ по ред	Име на кредитора	Размер на вземането в лева	Основания на вземането	Привилегия по вземането	Обезпечение на вземането	Дата на предявяване в съда
2	„Р“ ЕООД, ЕИК	5 224,98	Изп. лист, изд. на 17.03.2015 г. по гр. д. № 58954/2011 г. по описа на СРС, II го, 53 с-в и изп. лист, изд. на 17.03.2015 г. по гр. д. № 34424/2012 г. по описа на СРС, II го, 53 с-в		Няма	07.03.2018 г.
		от които:
2.1		5 224,98		Чл. 722, ал. 1, т. 8 от ТЗ
		от които:
2.1.1		3 756,00	Присъдена главница
2.1.2		361,33	Остатък от присъдена законна лихва за забава, изчислена върху главницата по т. 2.1.1 за периода от 08.07.2010 г. до 19.11.2011 г.(вкл.)
2.1.3		1 107,65	Присъдена законна лихва за забава, изчислена върху главницата по т. 2.1.1 за периода от 17.03.2015г. до 08.02.2018г. (вкл.)
2.2			Законна лихва, изчислена върху главницата по т. 2.1.1 за периода от 09.02.2018г. до окончателното ѝ плащане	Чл. 722, ал.1, т. 9 от ТЗ

 

ОСЪЖДА ЕТ „В“ /н./ с ЕИК, със седалище и адрес на управление: гр. К., ул. „Ал. Стамболийски“ № 64, представлявано от П.П., да плати по сметка на СОС държавна такса за производството по делото в размер на 50 лв. /петдесет лева/.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от днес пред Софийски апелативен съд.

 

      СЪДИЯ: