№ 612
гр. София, 08.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Емилия Александрова
Членове:Катя Хасъмска
Таня Кандилова
при участието на секретаря Кристина П. Георгиева
като разгледа докладваното от Катя Хасъмска Въззивно гражданско дело №
20221100509567 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258- 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника Е. Н. С., срещу решение
№ 1927/11.03.2022 г., постановено по гр. д. № 55879/2021 г. на СРС, ІІІ ГО, 83
състав, с което съдът е издал на основание чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН заповед за
защита в полза на М. С. Н., срещу Е. Н. С., налагайки на ответника мярката по
чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, както и глоба в размер на 200 лв. Въззивникът е
навел оплаквания, че обжалваното решение е постановено в нарушение на
материалния и на процесуалния закон, не е мотивирано и е необосновано.
Изложил е съображения. Моли обжалваното решение да бъде отменено и
молбата за защита да бъде отхвърлена. Претендира направените разноски.
Въззиваемата страна М. С. Н., с подаденото възражение, излага
писмени обяснения.
За съдебно заседание въззивникът, редовно уведомен, не се явява и не
се представлява.
В съдебно заседание въззиваемата страна моли първоинстанционното
решение да бъде оставено в сила.
1
Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от
ответника в първоинстанционното производство, която страна има правен
интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване по
силата на чл. 258 от ГПК, във вр. с чл. 17 от ЗЗДН, валиден и допустим
съдебен акт.
С молба от 29.09.2021 г., уточнена с молба от 04.10.2021 г. М. С. Н. е
поискала да се издаде заповед за защита срещу Е. Н. С.- с който е живяла в
условия на фактически съпружеско съжителство и с който имат общо дете, с
която да се наложат мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 5 от ЗЗДН, описвайки
в какво се е изразявал акта на насилие по отношение на нея.
С решение № 1927/11.03.2022 г., постановено по гр. д. № 55879/2021 г.,
СРС, ІІІ ГО, 83 състав е издал заповед за защита на М. С. Н. срещу Е. Н. С.,
като му е наложил мярката за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН- да се
въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на молителя,
осъдил е ответника да заплати глоба в размер на 200 лв. по сметка на СРС и
държавна такса по сметка на СРС в размер на 25 лв.
Въззивният съд, като прецени приетите относими доказателства по
делото и обсъди доводите на страните по реда на въззивното производство,
прие за установено следното:
Първоинстанционният съд неправилно е приел, че ответникът е
осъществил на посочената дата домашно насилие спрямо молителката- обиди
и закани, представляващи психическо и емоционално насилие.
Настоящия съдебен състав не споделя извода на първоинстанционния
съд, че се доказва извършването на твърдяното домашно насилие, поради
следните съображения:
В сезиращата съда молба за защита по ЗЗДН не се излагат конкретни
твърдения за отправените от ответника обиди- такива са посочени в
уточняващата я молба от 04.10.2021 г. . Твърди се, че на 20.09.2021 г., около
18,30 часа ответника е пресрещнал молителката на улицата пред блока й.
На декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН не може да бъде придадена
силата на доказателствено средство съгласно чл. 13, ал. 2, т. 3 от ЗЗДН и на
основание само на нея- съгласно чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН да бъде издадена
заповед за защита, тъй като в същата не са декларирани отправените обиди
към молителката. А относно твърдяното пресрещане на молителката от
2
ответника- в настоящия случай е налице свидетел, присъствал по времето и
на мястото, където се твърди, че е извършено насилието- т. е. има други
доказателства по смисъла на чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН.
Със свидетелските показания на С.Я., присъствал почти през цялото
време, когато се твърди извършване на насилието се установява, че
молителката е пресякла улицата и тя е инициирала разговора между двамата,
тя я напсувала ответника и тя го е заплашвала. Ответника не е обиждал и
заплашвал молителката пред свидетеля, който е присъствал от началото до
края на срещата им, със съвсем кратко прекъсване. Съдът кредитира тези
показания, тъй като свидетеля установява обстоятелства, за които има преки и
непосредствени впечатления, тъй като показанията му са дадени под страх от
наказателна отговорност и не са заинтересовани. С тях се опровергава
доказателствената сила на декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.
Следва да се отчете и обстоятелството, че с молбата за защита
молителката е поискала да бъдат допуснати до разпит в качеството им на
свидетели очевидци на акта на насилие, извършен на 20.09.2021 г. две лица,
като молителката не ги е осигурила въпреки, че ги е поискала при режим на
довеждане.
Посочените актове на насилие не се установяват и от останалите,
събрани по делото доказателства.
Ето защо, въззивният съд приема, че обжалваното решение е
неправилно и следва да се отмени, а молбата за защита – да се остави без
уважение, поради което и жалбата на ответника по първоинстанционното
дело се явява основателна.
Като съобрази изхода на делото, въззиваемата страна следва да заплати
държавна такса в размер на 37,50 лв. по сметка на СГС (25 лв. за
производството пред СРС и 12,50 лв. държавна такса за въззивната жалба).
При този изход на делото, основателно се явява искането на въззивника за
присъждане на деловодни разноски и съдът му присъжда такива в размер на
300 лв.- платено възнаграждение на адвоката му в първоинстанционното
производство.
Водим от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
3
ОТМЕНЯ решение № 1927/11.03.2022 г., постановено по гр. д. №
55879/2021 г., СРС, ІІІ ГО, 83 състав, и вместо него ПОСТАНОВИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М. С. Н., ЕГН********** за
издаване на заповед за съдебна защита срещу Е. Н. С., ЕГН********** и
ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА СЪДЕБНА ЗАЩИТА , с която на
ответника да бъдат наложени мерки по чл. 5 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА М. С. Н., ЕГН********** да заплати по сметка на СГС сума
в размер на 37,50 лв.- държавни такси.
ОСЪЖДА М. С. Н., ЕГН********** да заплати на Е. Н. С.,
ЕГН********** сума в размер на 300 лева-разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4