РЕШЕНИЕ
№ 43
гр. ХАСКОВО, 14.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА
Членове:ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ
КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
при участието на секретаря Ж.Р. Х.
като разгледа докладваното от ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА Въззивно
гражданско дело № 20215600500736 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба, подадена
от „Електроразпределение Юг”, ЕАД гр. Пловдив.
С Решение № 246/29.10.2021 г., постановено по гр.д. № 907/2021 година, РС
Хасково е осъдил „Електроразпределение Юг”, ЕАД гр. Пловдив да заплати на А.Т.А. от
гр.*** сумата от 132,41 лв., представляваща получена без основание сума по фактура №
**********/02.04.2021 г. за допълнително начислена ел.енергия за периода от 22.01.2021 г.
до 12.02.2021 г., отнасяща се за обект на потребление гр.***, с ИТН ***, ведно със законната
лихва върху тази сума,считано от 28.04.2021 г. до окончателното й изплащане..
Със същото решение съдът е осъдил ответника „Електроразпределение Юг”, ЕАД
гр. Пловдив да заплати на А. Т. А. от гр.*** сумата от 350 лв. направени по делото
разноски.
Недоволен от постановеното решение е останал въззивникът
„Електроразпределение Юг”, ЕАД гр. Пловдив, който чрез процесуалният си представител
обжалва същото в срок. Навежда доводи за неправилност на постановеният съдебен акт,
поради неговата необоснованост и материална незаконосъобразност. Въззивникът твърди,
че е неправилен изводът на решаващият съд,че не са налице предпоставки за корекция на
сметката. Твърди,че неправилно съдът приел, че след като не е доказано по надлежния ред
виновно поведение на потребителя, то не били налице и основания за корекция на сметката.
1
Този извод на съда противоречал и на константата практика на ВКС. Моли съда да
постанови решение, с което да отмени на атакуваното решение и постанови друго по
същество на спора, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.
Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски. Прави възражение за
прекомерност на претендираните от ответната страна разноски, представляващи платено
възнаграждение на адвокат.
В срок е постъпил писмен отговор от въззиваемия А.А., с който оспорва подадената
въззивна жалба. Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност,
констатира следното от фактическа страна:
Въззивната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Преценена по
същество е неоснователна. Постановеното от първоинстанционният съд решение е правилно
и следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора въззивникът следва да бъде осъден да
заплати на въззиваемия направените по делото разноски, за въззивната инстанция в размер
на 300 лв., съгласно договор за правна защита и съдействие от 29.11.2021 г.
РС Хасково е сезиран с иск с правно основание чл.55 ал.1 от ЗЗД, предявен от А.Т.
А. от гр.*** против „ Електроразпределение Юг“ ЕАД гр. Пловдив.
При разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал всички съотносими
към спора и сочени от страните доказателства. Въз основа на тях е достигнал до правилния и
законосъобразен извод, че предявения иск е основателен и доказан, поради което го е
уважил. Пред настоящата инстанция не се представиха нови доказателства, които да дават
основание да се направи извод, различен от направеният от решаващия съд.
Основният спор по делото е относно възможността за едностранна корекция на
отчетените показатели за потребена електрическа енергия, както и съответния размер на
остойностяване на неотчетени количества. На този въпрос нееднократно е даден отговор и
той е, че ответното дружество не може едностранно да коригира отчетените показатели на
ел.енергия без да установи ,че измервателното устройство е манипулирано умишлено от
потребителя, без да бъде посочено изрично каква ел.енергия е била отчетена за съответния
период и заплатена от потребителя, какъв е времевия период на неправилно отчитане и т.н.
В трайно установената съдебна практика е отречена изцяло възможността доставчикът да
обосновава правото си на едностранна корекция въз основа на клаузи, съдържащи се в
приетите от самия него и обвързващи потребителите Общи условия. Прието е, още, че
поради неравноправния им характер по смисъла на чл. 143 т. 6 и т. 18 от Закона за защита на
потребителите, подобни клаузи са нищожни по силата на чл. 146 ал. 1 от ЗЗД и чл. 26 ал. 1
от ЗЗД, тъй като нарушават основните принципи за равнопоставеност на страните в
договорното правоотношение и за защита на интересите на потребителите при търговия с
електрическа енергия. Задължителната практика застъпва и разбирането, че коригирането на
сметките за вече доставена електрическа енергия само въз основа на обективния факт на
констатирано неточно отчитане на доставяната ел.енергия, противоречи на регламентирания
2
в чл. 82 от ЗЗД виновен характер на договорната отговорност. Абсолютно противоречие със
закона е въз основа на обективно установено неправилно отчитане на ел.енергия от СТИ,
отговорността да се прехвърля върху потребителя. Ответното дружество е собственик и
оператор с единствен достъп до измерващото устройство, поради което същия следва да
полага необходимите грижи за правилното функциониране на измервателното устройство,
като констатираните неизправности бъдат своевременно отстраняване и да не възлага
тежестта за тези неизправности на потребителя.
На следващо място при констатирано неточно измерване на средството за техническа
измерване на доставената електрическа енергия ответникът в качеството си на оператор на
електроразпределителната мрежа следва на основание чл. 56, ал. 1 ПИКЕЕ да издаде на
доставчика в качеството му на ползвател на мрежата фактура за покриване на
технологичните му разходи по чл. 56, ал. 3 ПИКЕЕ заедно със справка за преизчислените
количества електрическа енергия, който пък следва да издаде фактура на крайният клиент за
неотчетената ел. енергия и за стойността на мрежовите услуги. От изложеното се налага
извод, че ответникът в качеството си на оператор на електразределителна мрежа няма
вземане срещу ищеца като краен клиент за допълнително начислената ел. енергия, което
вземане принадлежи на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД като продавач по договора
за продажба по чл. 15 ПТЕЕ.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 246/29.10.2021 г. на РС Хасково, постановено по
гр.д. № 907/2021 година.
ОСЪЖДА „Електроразпределение Юг”, ЕАД гр. Пловдив ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул.”Христо Г.Данов” №37, ДА ЗАПЛАТИ
на А. Т. А. от гр.***, ЕГН ********** сумата от 300 лв. направени по делото, пред
въззивната инстанция разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3