№ 615
гр. София, 24.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Димитринка Костадинова-
Младенова
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Любомир Луканов Въззивно гражданско дело
№ 20211100507257 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Част втора, Дял втори, Глава двадесета от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. с чл. 17, ал. 5 от Закона за защита от
домашното насилие (ЗЗДН).
Образувано е по въззивна жалба на Н. Л. П., чрез назначения от съда особен
представител адв. К.А. П., срещу решение № 20095527/14.04.2021г. по гр. дело №
54822/2020 г. по описа на Софийския районен съд, 117-ти състав. Съдебното решение
се обжалва изцяло, като постановено в нарушение на материалния закон. Не са
направени доказателствени искания. Иска се отмяна на обжалваното решение, а при
условията на евентуалност – намаляване на срока за която е издадена заповедта за
защита и намаляване размера на наложената глоба.
В открито съдебно заседание въззивникът Н. Л. П., чрез особения представител
поддържа въззивната жалба по изложените в нея съображения. В хода на устните
състезания иска да се уважи жалбата и се отмени решението на първата инстанция. Не
претендира разноски.
В срока по чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН от въззиваемата страна М. А.Б., чрез
пълномощника си адв. М. Е.-Т. от САК, е подала отговор на въззивната жалба, с който
я оспорва, като неоснователна. Не сочи нови доказателства. Иска въззивната жалба да
се остави без уважение.
В открито съдебно заседание въззиваемата М. А.Б. чрез представителя си по
пълномощие адв. С.Д.Д. от САК, поддържа отговора на въззивната жалба. В хода на
устните състезания пледира за оставяне на въззивната жалба без уважение. Претендира
1
разноски по чл. 38 от ЗАдв.
Във въззивното производство не са събрани нови доказателства.
Софийски градски съд, в настоящия си състав, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235,
ал. 2 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от ответника в
първоинстанционното производство, имащ правен интерес от обжалването, и е
насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК, във вр.
с чл. 17 от ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт. По изложените съображения съдът
приема, че въззивната жалба е редовна и допустима, поради което следва да се разгледа
по същество.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, приложима в настоящото производство по
препращащата разпоредба на § 1 от Заключителните разпоредби на ЗЗДН, въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно, тъй като не е постановено в
нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на
решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен
състав, в необходимата форма и с определеното съдържание. Решението е и
допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали
отрицателните за предявяване на молбата за защита, а съдът се е произнесъл именно по
молбата с която е бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече от поисканото.
Въззивният съдебен състав, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на обжалвания съдебен акт
намира, че фактическата обстановка по делото, установена въз основа на събраните
пред първоинстанционния съд доказателства, е описана в обжалваното решение вярно,
пестеливо, но точно.
Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.
Първоинстанционното решение е правилно.
Производството пред първата съдебна инстанция е образувано по молба на М.
А.Б. срещу сина си Н. Л. П..
В молбата за защита се твърди, че на 19.10.2020г. Н. Л. П. е осъществил акт на
домашно насилие над М. А.Б. като е изпращал съобщения съдържащи заплашителни,
обидни и нецензурни текстове, засягаща личността и достойнството на молителката, с
които е упражнил над нея психически и емоционален тормоз. Актът на това насилие е
описан обстоятелствено в молбата и е възпроизведен в представената декларация по
чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.
Ответникът – въззивник в настоящото производство, чрез особения
представител, е оспорил истинността на изложените в молбата обстоятелства и
твърдения.
Изложените твърдения във въззивната жалба са неоснователни. Възраженията
касаят допуснато нарушение на материалния закон.
Според легалното определение на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН домашно насилие е всеки
акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие,
както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот,
личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в
2
родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо
съпружеско съжителство. По делото не е спорно, а и се установява от събраните
доказателства, че молителката М. А.Б. и ответника Н. Л. П. са в родствена връзка от
първа степен и молителката е легитимирана да търси защита от съда, тъй като е лице от
кръга на посочените в чл. 3, т. 5 от Закона за защита от домашното насилие.
Като допълнение към изложените от първоинстанционния съд мотиви, към
които въззивната инстанция препраща на основание чл. 272 от ГПК, следва да се
посочи, че са неоснователни доводите в жалбата за неправилност на обжалваното
решение, поради нарушение на материалния закон.
От съвкупната преценка на доказателствата съдът обосновава извод, че на
релевантната дата молителката е била подложена на психическо и емоционално
насилие от страна на сина , тъй като е била заплашвана и обиждана, като с тези
вербални актове на насилие са засегната личността и достойнството . Заплахите и
обидите попадат в хипотезите на психическо и емоционално насилие по смисъла на чл.
2 ал. 1 от ЗЗДН. Последното е било възприето лично от разпитаната пред първата
инстанция свидетелка Н.Г.Г..
Настоящият съдебен състав не установи първостепенният съд да е допуснал
нарушения при приложението на материалния закон. Наложените на ответника –
въззивник в производството мерки, са съобразени изцяло с нормите на чл. 5, ал. 1, т. 1,
т. 2 и т. 3 от ЗЗДН, като са приложени в допустимия от закона срок от 18 месеца.
Наложената му глоба от 1000 лева е съобразена с разпоредбата на чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН.
Въззивният съд счита, че мерките за защита в темпорално отношение следва да са в
максималния по закон период, с оглед напредналата възраст на молителката и данните
за агресивността на ответника (като за настоящото производство е без правно значение
дали причините за агресията са от обективен или субективен характер). Не са налице и
предпоставки за намаляване на наложената на ответника глоба, доколкото актът на
насилие е осъществен по отношение на най-близкия възходящ роднина от първа
степен, който е силно уязвим поради напредналата си възраст (навършени 75 години
към датата на приключване на устните състезания пред въззивния съд).
Следва, че първостепенният съд не е допуснал соченото от въззивника
нарушение на материалния закон.
При така изложените съображения и поради съвпадане на приетите от двете
инстанции изводи, първоинстанционното решение следва да се остави в сила на
основание чл. 17, ал.5 от ЗЗДН, като правилно и законосъобразно.
Настоящият съдебен акт е окончателен и не подлежи на касационно обжалване
(арг. от чл. 17, ал. 6 от ЗЗДН).
По разноските съдът приема следното:
На основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, вр. с чл. 18 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, въззивникът Н. Л. П. следва да бъде
осъден да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса от 12.50 лв. за
въззивното производство.
Въззиваемата страна М. А.Б. иска разноски и съдът дължи произнасяне.
Претендираните разноски са по чл. 38 от ЗАдв и такива следва да се присъдят в полза
на адвоката в случай, че по делото е доказано възникнало договорно отношение между
адвоката и страната, в който договор следва да е посочено, че на М. А.Б. е оказвана
безплатно адвокатска помощ и съдействие. Такива доказателства не са представени
нито пред първата инстанция, нито пред въззивния съд. По изложените съображения
3
претенцията на пълномощника на въззиваемата страна за присъждане на адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв е неоснователна и съдът я оставя без
уважение.
Така мотивиран, Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен
брачен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА съдебно решение № 20095527/14.04.2021г. по гр.
дело № 54822/2020 г. по описа на Софийския районен съд, 117 състав.
ОСЪЖДА Н. Л. П., ЕГН **********, адрес: гр. София, ж.к. ****, на
основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, да заплати по сметка на Софийски градски
съд, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, сумата от 12.50 (дванадесет лева
и петдесет стотинки) лева – държавна такса по въззивно гр. дело №
7257/2021г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ
въззивен брачен състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. С.Д.Д. от САК за
присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата за защитата на въззиваемата страна М. А.Б. в производството по
въззивно гр. дело № 7257/2021г. по описа на Софийски градски съд,
Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4