№ 3256
гр. София, 26.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. И.А
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20231110149349 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, срещу В. В. С., ЕГН **********, А.
А. К., ЕГН **********, и Е. А. К., ЕГН **********, в качеството им на наследници на Й. В.
И.- бивш собственик и титуляр на партида за топлоснабден недвижим имот- Апартамент №
***, находящ се в ***, с присъединен абонатен № ***, която ищецът моли ответниците да
бъдат осъдени да заплатят при условията на разделност следните суми:
- За В. В. С., ЕГН **********, 1/3 от общото задължение, а именно: сумата от
1 559,77 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода
от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 04.09.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането; сумата от 238,16 лв., представляваща мораторна лихва върху ТЕ за
периода от 15.09.2021 г. до 21.08.2023 г.; сумата от 8,97 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно
със законна лихва от 04.09.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, и сумата от
1,96 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за ДР за периода от 15.09.2020 г.
до 21.08.2023 г.,
- за А. А. К., ЕГН **********, 1/3 от общото задължение, а именно: сумата от 1 559,77
лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 04.09.2023 г. до окончателното
1
изплащане на вземането; сумата от 238,16 лв., представляваща мораторна лихва върху ТЕ за
периода от 15.09.2021 г. до 21.08.2023 г.; сумата от 8,97 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно
със законна лихва от 04.09.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, и сумата от
1,96 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за ДР за периода от 15.09.2020 г.
до 21.08.2023 г., и
- за Е. А. К., ЕГН **********, 1/3 от общото задължение, а именно: сумата от 1 559,77
лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 04.09.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането; сумата от 238,16 лв., представляваща мораторна лихва върху ТЕ за
периода от 15.09.2021 г. до 21.08.2023 г.; сумата от 8,97 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно
със законна лихва от 04.09.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, и сумата от
1,96 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за ДР за периода от 15.09.2020 г.
до 21.08.2023 г.
В исковата молба ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********,
поддържа, че ответниците, в качеството си на съсобственици по наследство на топлоснабден
имот- Апартамент № ***, находящ се в ***, с присъединен абонатен № ***, по смисъла на
153, ал.1 от ЗЕ се явяват клиенти на топлинна енергия за битови нужди относно
топлоснабдявания имот. Твърди се, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни Общи условия, които имат характер на договор между
топлопреносното предприятие и потребителя, а именно одобрените ОУ, влезли в сила на
11.07.2016 г., за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София” ЕАД на
потребители за битови нужди, които са в сила и съответно са относими към процесния
период. Поддържа, че с ОУ от 2016 г. е установено задължение за изплащане на месечните
задължения в определения за 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят,
като обезщетение за забава се начислява само по изготвените изравнителни сметки. Твърди,
че топлоснабденият имот се намирал в сграда-етажна собственост, в която разпределението
на топлинна енергия било извършвано от „Бруната“ ООД съобразно сключения между това
дружество и сградата в етажна собственост договор.
Ищецът e представил писмени доказателства, които са допуснати и приети по делото.
По негово искане, във връзка с оспорването на вземанията му по основание и размер от
двама от ответниците, са изслушани и приети заключения по съдебно-техническа експертиза
и съдебно-счетоводна експертиза, с които вещите лица са дали отговор на поставените в
исковата молба въпроси, касаещи топлоснабдяването и заплащането на отоплителната
услуга през процесния период.
В срока за отговор, с молба с вх. № 55195/20.02.2024 г. ответницата В. В. С., ЕГН
**********, прави признание на иска, като поддържа, че не е дала повод за завеждане на
исковата претенция. Възразява срещу допускането на исканите експертизи.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата Е. А. К.,
2
ЕГН **********, чрез адв. М. Р., с който оспорва предявените искове по основание и размер.
Посочва, че наследодателят на страната е бил собственик на ½ ид.ч. от процесния имот,
поради което оспорва исковете при така предявените квоти. Счита за недоказани по размер
процесните вземания. Прави възражение за давност. Моли за отхвърляне на исковете.
Претендира разноски. По искане на ответника, съдът е задължил, а ищеца представил
описаните в списъка като приложени две Общи фактури, месечните фактури за периода и
кредитните известия.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил идентичен отговор на исковата молба и от
ответника А. А. К., ЕГН **********, чрез адв. М. Р., с който оспорва предявените искове по
основание и размер. Посочва, че наследодателят на страната е бил собственик на ½ ид.ч. от
процесния имот. Счита за недоказани по размер процесните вземания. Прави възражение за
давност. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски. Също има искане по чл.190
от ГПК за задължаване ищеца да представи описаните в списъка и Общите фактури,
месечни фактури и кредитни известия.
Третото лице-помагач на страната на ищеца „БРУНАТА“ ООД заявява становище за
основателност на исковете, като представя относими към делото доказателства.
В първото открито съдебно заседание, процесуалния представител на ищеца е
поискал по реда на изменение на иска съгл. чл.214 от ГПК да измени основанието и размера
на предявените искове срещу посочените ответници, както и да включи нов ответник в
производството, което не е допуснато от съда, а определението, с което е оставено без
уважение това процесуално искане, е влязло в сила като необжалвано. След влизане в сила
на Определение № 26484/27.06.2024 г. производството е продължило между първоначалните
страни и при посочените в ИМ и уточняващата ИМ с вх. № 305625 от 30.10.2023 г.,
основание и размери на исковете.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:
Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Законова дефиниция
на понятието потребител на топлинна енергия е дадена с разпоредбата на параграф 1, т. 42
от ДР на ЗЕ, съобразно която в редакцията й към процесния период, потребител на топлинна
енергия за битови нужди, респективно задължено лице за заплащане цената на доставена
такава във връзка с чл. 155 ЗЕ, е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което
ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.
По делото при заявено нарочно оспорване от ответниците с отговора на исковата
молба и изрично указана с доклада по делото доказателствена тежест за ищеца, не се
3
установява ответниците да са съсобственици при равни права, както твърди ищеца.
Установява се от приетите по делото като доказателства Договор за продажба на
държавен недвижим имот съгласно Наредбата за продажба на жилища от ДЖФ от
30.05.1969 г., нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане
№ 37 от 27.04.1994 г., заявление – декларация вх. № 1257/08.05.2012 г. от Й. В. И. и
удостоверения за наследници на Й. В. И. /на л.51/, удостоверение за наследници на В. И. К.
/на л.63/, личен регистрационен картон от ЕСГРАОН на Й. В. И. /на л.128/ и удостоверение
за наследници на С. А. И.а /на л.130/, че процесния имот – Апартамент № *** находящ се в
***, с присъединен абонатен № *** е закупен от съпрузите В. и Л. К.ови през 1969 г. След
смъртта на Л. /на 27.02.1979 г./ същата е наследена от преживял съпруг – В. и трите им деца
– Й., В. и А.. През 1994 г. В. К. прехвърля на сина си Й. И. /който по това време е в
граждански брак със С. А. И.а/ собствената си ½ ид.ч. от апартамента срещу задължението
за издръжка и гледане, поето от преобретателите Й. и С. И.и. След смъртта на С. А. /на
03.09.1997 г./ притежаваната до този момент ½ ид.ч. от имота в режим на СИО от нея и
съпруга й Й., била наследена от последния като преживял съпруг и децата на С. – Н. и Ю.
/всеки от тях наследил по 1/12 ид.ч. от имота/. След смъртта на В. К. /на 18.10.1998 г./
останалата му в наследство от съпругата Л. 1/8 ид.ч. от имота /извън вече прехвърлената ½
ид.ч. срещу задължение за издръжка и гледане/ била наследена от неговите деца – Й. И., В.
С. и А. К.. Последният починал на 16.01.2011 г. и оставил за свои наследници – преживяла
съпруга Г. Ц. К. и две деца – А. А. К. и Е. А. К. /настоящи ответници/, като всеки от тях
наследил по 1/18 ид.ч. от имота.
През 2012 г., Й. И. подал заявление – декларация пред ищцовото дружество, че желае
да му бъде открита партида, съгл. ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди,
като в целия имот ще се ползва отопление, а домакинството му се състои от 1 член.
Декларира, че бившия потребител и клиент на „Топлофикация“ е баща му В. И. К., а аб. №
присъединен на топлоснабдения имот е ***.
Й. В. И. починал на 03.08.2023 г., като вдовец, без деца и оставил за свои наследници
сестра си В. В. С. /настоящ ответник/ и племениците си А. К. и Е. К. /деца на починалия
преди него брат, през 2011 г., А. В. К., също ответници по делото/.
Няма спор по делото, че до смъртта си през 2023 г., т.е. за целия процесен период, за
който се търси стойността на доставената от ищеца и потребена от клиента, топлинна
енергия, процесния имот е обитаван от наследодателя на ответниците – Й. В. И.. По делото
обаче се установява, че към датата на смъртта му – 03.08.2023 г. Апартамент № *** не е
негова еднолична собственост, а е съсобствен между него, т.е. Й. И. /с ½ ид.ч./, сестра му В.
С. /с 1/6 ид.ч./, племениците А. и Е., и снаха му Г. /общо с 1/8 ид.ч./ и децата на починалата
му съпруга С. И.а – Н. С. и Ю. С. /всеки от тях с по 1/12 ид.ч./. С открИ.е на наследството на
Й. И. /бивш потребител на ТЕ, доставяна до апартамент № *** на горепосочения адрес/
неговата ½ ид.ч. е разпределена между наследниците му по закон /съгл. чл.8, ал.1 и чл.10,
ал.2 и ал. 3 от ЗН/ сестра и низходящите на починалия преди наследодателя негов брат, като
в този случай децата на брат му наследяват по коляно, т.е. общо ¼ ид.ч. от имота, а
4
останалата ¼ ид.ч. е за сестрата В. С..
Към датата на подаване на исковата молба и уточняващата такава от 30.10.2023 г.,
ответника В. С. притежава общо 30/72 ид.ч. от процесния имот /а не 1/3 ид.ч., както твърди
ищеца/, А. К. и Е. К., притежават по 13/72 ид.ч. всеки от тях, а останалите части се
притежават от трети, неучастващи в производството лица – Г. К. /с 4/72 ид.ч./ и Н. и Ю. С.и
/всеки с по 6/72 ид.ч./.
При съвкупния анализ на изброените писмени доказателства, се налага извод, че
всеки от тримата ответници е съсобственик на процесния топлоснабден имот, макар и не
при посочените от ищеца квоти и като такива, същите се явяват и клиенти на доставяната до
имота топлинна енергия за битови нужди, вкл. и като наследници на бившия потребител на
ТЕ, който е обитавал имота през процесния период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.
Няма данни по делото да са извършвани други разпореждания с имота, извън
наследяването. Няма събрани доказателства за учредено вещно право на ползване по
отношение на процесния апартамент, относимо към процесния период. Следователно, от
цитираните по-горе доказателства, в тяхната съвкупност, съдът прави извод, че качеството
потребител на доставяната до процесния апартамент топлинна енергия /макар и не
единствени/ имат посочените трима ответници: В. В. С. /собственик на 30/72 ид.ч., от които
¼ ид.ч. от брат й Й. И. и 1/8 ид.ч. от майка й Л. К./; А. А. К. /собственик на 13/72 ид.ч., от
които 1/18 ид.ч. по наследство от баща му А. В. К. и 1/8 ид.ч. по наследство от чичо му Й.
И./ и Е. А. К. / собственик на 13/72 ид.ч., от които 1/18 ид.ч. по наследство от баща му А. В.
К. и 1/8 ид.ч. по наследство от чичо му Й. И./, като последните двама макар да оспорват
качеството си на ползватели на ТЕ за процесния период (което възражение съдът не намира
за основателно) се явяват клиенти на „Топлофикация София“ ЕАД по силата на чл.153 от
ЗЕ, като собственици на имота и следователно отговарят за стойността на доставяната до
Апартамент № *** с горепосочения адрес, топлинна енергия, но до установените от съда
размери, отговарящи на дела им в съсобствеността.
Ответницата В. С. признава исковете изцяло, както по основание, така и по размер, и
по отношение на нея, съдът съобразявайки диспозитивното начало в ГПК и признанието на
исковете, ще следва да ги уважи, така както са предявени, въпреки, че се установява, че
същата притежава по-голям дял в съсобствеността на процесния имот.
Доколкото исковете срещу тримата ответници се явяват основателни, макар и не в
заявените от ищеца размери по отношение на двама от тях, съдът ще следва да разгледа и
обсъди и доказателствата относно размера на исковете, както и възражението за давност,
заявено от ответниците А. и Е. К..
По делото са приети като доказателства още Договор от 10.10.2002 г. между ЕС в ***,
и ФДР „Бруната България“ ООД; Договор № ***/28.08.2018 г. при общи условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлиннаат енергия, по чл.139в от ЗЕ,
относим за целия процесен период, видно от уговорения срок на договора, Протокол от
26.08.2002 г. от общо събрание на етажните собственици и наематели в *** в *** за
извършване на услугата по топлинно счетоводство и приложен към него Списък на
5
етажните собственици, в който под списъка изрично е посочено, че собственика на ап. ***
във вх. *, т.е. процесния такъв, е отказал да се включи към договора с ФДР „Бруната“ ООД.
Независимо, че към 2002 г. собственика на имота не е приел ФДР в лицето на „Бруната“ да
осъществява дялово разпределение в имота му, през 2012 г. лично Й. И. е подал декларация
до ищеца, че ще ползва ТЕ за отопление в апартамента си, както и че желае партидата за
него с № *** да бъде прехвърлена от предишния потребител В. К. на негово име. Приети са
и издадените за периода 2 бр. Общи фактури, в които е посочена дължимата стойност за
потребената ТЕ, след извършеното от ФДР (ТЛП в настоящото производство) дялово
разпределение и в които са отразени издадените кредитни известия към фактурите за
прогнозно начислената топлинна енергия за периода.
Приети по делото са и издадените от ТЛП „Бруната“ ООД документи, касаещи
дяловото разпределение в имота през процесния период /на л.193-197/ от които се
установява, че за процесния период, абоната не е предоставил достъп до ап. *** и в него не е
извършван реален отчет на уредите на инсталираните в имота радиатори.
При съвкупния анализ на приетите и обсъдени по-горе писмени доказателства, съдът
приема, че между наследодателя на ответниците Й. И., и между самите ответници като
собственици на имота на собствено основание В. С., А. К. и Е. К., от една страна, и
„Топлофикация София“ ЕАД от друга, за процесния период /от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г./
е имало сключен действителен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди
при публично известни ОУ (тези одобрени към 10.07.2016 г. и приложени по делото).
От събраните по делото писмени доказателства и при кредитиране заключението на
вещото лице по приетата СТЕ съдът приема за установено, че при спазване на чл. 125 ЗЕ,
139 ЗЕ и чл. 141 ЗЕ, на наследодателя на ответниците /който фактически е обитавал имота
през периода/ на горепосочения адрес е доставяна топлинна енергия при дялово
разпределение в сградата в режим на етажна собственост и при отчитане и заплащане на
потребената топлинна енергия на месечни вноски, определени по прогнозна консумация и 1
бр. изравнителна сметка. В документите на ТЛП (за 2021 г. и 2022 г.) е видно, че в имота не е
осигуряван достъп за реален отчет на уредите, поради което и видно от заключението на
СТЕ, дяловото разпределение на ТЕ за ЕС през процесния период е извършвано от
„Бруната“ ООД, като е разпределена ТЕ за отопление на процесния имот, с 3 броя
отоплителни тела без отчет за периода. Съответно изчислена е била ТЕ за БГВ без водомер,
на база 140 л. дневно за 3 броя лица, а разпределението на ТЕ за сградна инсталация е
извършено съгласно зависимост описана в Приложение към чл.61, ал.1, т.6.1.1. на Наредба
№ Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването. За имота „сградна инсталация“ се
разпределя в зависимост от пълния отопляем обем от 139 куб.м. и този на ЕС – 7506 куб.м.
Същевременно, от установеното от вещото лице, става ясно, че измерването на потребеното
количество ТЕ в ЕС находяща се на посочения адрес в ж.к. ***, е извършвано от общ
топломер за търговски цели, който е бил заменен през м.06.2021 г. с нов уред със съответния
фабричен № ***, като топломерите са преминавали необходимите задължителни
периодични проверки в лицензирани лаборатории, което ги прави технически изправни през
6
процесния период.
Съгласно чл. 143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация при
въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се определя
от лицето, извършващо дялово разпределение на топлинната енергия в сградата съгласно
методика по наредбата за топлоснабдяването. При кредитиране заключението по СТЕ,
подкрепящо изцяло изложеното и от ТЛП, съдът приема за установено по делото, че
монтираните измервателни уреди в абонатната станция съответстват на нормативно
установените изисквания към същите, подлагани са на изискуемия контрол и точно са
отразявали количествата отдадена топлинна енергия. Начислените при ищеца количества
потребена от наследодателя на ответниците топлинна енергия, са съответни на
разпределената от ТЛП, при спазване поднормативната уредба. Съгласно заключението на
СТЕ дяловото разпределение през процесния период е извършвано съгласно ЗЕ, Наредба №
16-334 за топлоснабдяването и Методика за дялово разпределение на топлинната енергия в
сгради–етажна собственост към Наредба №16-334/2007 г. Не се установи по делото да са
правени рекламации от наследодателя и/или ответниците във връзка с отразеното по
изравнителните сметки, количество на топлинната енергия, доставена за процесния период
от време, като именно показанията по последните сметки са послужили за определяне на
количествата топлинна енергия, които са начислени през процесния период и се претендират
за плащане от ответниците. Посочените от вещото лице суми за топлинна енергия са
отразени в заключението на СТЕ, без оглед предходни неплатени и просрочени задължения,
без корекциите и без начисляване на лихви по сумите. В посочения от вещото лице размер
са съобразени изготвените от „Бруната“ ООД 2 бр. индивидуални справки за използвана
топлинна енергия.
Съгласно приетото по делото заключение на СТЕ, за процесния период към
прогнозно начислената сума за периода по фактури в размер на 4745,80 лева, от абоната по
изравнителните сметки следва да се доплати сумата от 99,14 лв. Съгласно приетото
заключение на ССчЕ, след съобразяване на изравнителните сметки за двата отчетни
периода, крайната дължима цена за доставената до имота на ответниците топлинна енергия
пък възлиза на сумата от 4679,30 лв. (с отчетени изравнителни сметки и корекции в цена от -
153,17 лв./ към която следва да се начисли и дължимата такса за услугата „дялово
разпределение“ в размер от 26,90 лв. През процесния период са издадени 22 бр. фактури за
услугата дялово разпределение на обща стойност 26,90 лв., които прибавени към стойността
на топлинната енергия дават дължимите от ответниците суми /главници/ за двата
отоплителни сезона, включени в процесния период или общо сумата от 4706,20 лв. /4679,30
лв. за ТЕ +26,90лв. за ДР/.
Съгласно заключението на ССчЕ, изготвено след проверка на счетоводните
записвания при ищеца (които е приел че са редовно водени) за процесния период на абоната
са начислени суми за доставена топлинна енергия по фактури, на обща стойност 4745,86 лв.
Сумата за доплащане /след отчет и изготвяне на изравнителните сметки/ е в размер на 86,61
лв., а стойността на услугата дялово разпределение за двата отоплителни сезона е в общ
7
размер на 26,90 лв. Вещото лице по ССчЕ е установило също, че няма данни за извършени
от абоната плащания на суми за ТЕ, касаещи процесната сума, но има корекции в цената на
ЕТ в размер на -153,17 лв.
Ищецът е претендирал всеки от ответниците да бъде осъден да заплати по 1/3 от
общата стойност на ТЕ и ДР или всеки от тях по 1559,77 лв. за ТЕ и 8,97 лв. за ДР, но тези
суми не кореспондират с установеното по-горе по отношение на дяловете им в
съсобствеността. Доколкото ответника В. С. признава изцяло исковете срещу нея за
основателни по основание и размер, същата ще следва да бъде осъдена да заплати пълния
размер на претендираните от ищеца вземания за ТЕ и ДР, и лихвите върху тях.
Що се отнася до ответниците А. и Е. К.и, същите като притежаващи по 13/72 ид.ч. от
собствеността върху процесния апартамент, ще следва да отговарят само частично за
претендираните от тях суми, а именно: за главницата за ТЕ – до 844, 87 лв., за мораторната
лихва върху неплатената главница за ТЕ – до 128,96 лв., за главницата за ДР – до 4,81 лв., а
за мораторната лихва върху главницата за ДР – до 1,04 лв., като за разликата до пълния
претендиран от ищеца размер, исковете ще следва да се отхвърлят като неоснователни.
По възражението за давност:
Предвид горния извод на съда за основателност на исковете, касаещи доставената, но
незаплатена ТЕ, следва да бъде разгледано своевременно въведените от ответниците А. и Е.
К.и, в срока по чл. 131 ГПК възражения по чл. 120 ЗЗД, за изтекла погасителна давност, за
част от вземанията на ищеца.
Съобразно разпоредбите на чл. 155 ЗЕ и чл. 156 ЗЕ потребителят на топлинна енергия
дължи плащане цената на същата по предварително определени цени, известни на страните,
на месечни вноски с установен в Общите условия падеж. Вземанията на ищцовото
дружество съдържат изброените признаци на понятието „периодични плащания“ по смисъла
на чл. 111, б. „в” ЗЗД и за тях се прилага тригодишен срок на погасителна давност.
Задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки
и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен
правопораждащ факт – договор, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали
отделните плащания са с еднакъв или различен размер – арг. чл. 155 и чл. 156 от Закона за
енергетиката. Горните характеристики на вземанията на топлофикационните дружества за
цена на доставената на потребителите топлинна енергия, съдът при зачитане на
тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012г. по т.д. 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, намира да са
такива на периодично изпълнение по смисъла на чл. 111, б ”в” ЗЗД, предвид на което и
същите се погасяват с изтичане на установената в същата разп. кратка тригодишна
погасителна давност.
Съгласно нормата на чл. 114 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо, като теченето на давността се прекъсва на основание
чл. 116 ЗЗД с предявяването на ИМ пред съда на 04.09.2023г. В този смисъл, вземанията на
ищеца за цена на доставената на ответника топлинна енергия и лихви са погасени за
8
месечните вноски с падеж преди 04.09.2020г. С исковата молба ищецът претендира
установяване на вземания преди тази дата, а именно от 01.05.2020г., предвид което
въведеното от ответниците възражение за погасяване на вземанията на ищеца по давност, се
явява основателно за периода от 01.05.2020 г. до 30.06.2020 г. и до размер от общо 137,33 лв.,
в който размер се включа погасената по давност главница за ТЕ само за м. май и юни 2020 г.,
тъй като вземането за м.юли 2020 г. е изискуемо едва след 15.09.2020 г., а давността по
отношение на същото е прекъснато с подаване на ИМ на 04.09.2023 г.
Реално, от установените като дължими размери, съобразно с дела им в
съсобствеността, от 844,87 лв. за главницата за ТЕ, ответниците А. К. и Е. К., след
приспадане на погасената по давност част от това вземане (от 844,87 лв.) ще дължат на
ищеца по 820,04 лв., представляваща главница за ТЕ, доставяна до имота, в периода от
01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на ИМ до окончателното
плащане. От приложените по делото съобщения към фактури, представени от ищеца, е
видно, че в същите са включени и дължимите от потребителя суми за дялово разпределение,
във всяка от тях по 1/12 част от годишно дължимата сума, като предвид крайния срок за
плащане, посочен в тези съобщения към фактури /45 дни след издаването им/ не се
установява да има погасена част по давност от главницата за ДР. Първия включен месец в
процесния период е 07.2020 г., а вземането става изискуемо от 15.09.2020 г., поради което
няма погасени по давност суми за ДР.
След приспадане на сумите, погасени по давност, ответниците А. К. и Е. К. съответно
ще дължат на ищеца за главница за ТЕ – по 820,04 лв., представляваща главница за ТЕ,
доставяна до имота, в периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г. всеки от тях; за главница за
ДР – по 4,81 лв. – всеки от тях, за мораторна лихва върху ТЕ – по 128,96 лв., до които
размери исковете ще следва да се уважат.
Ответниците не са представили доказателства за плащане на дължимите суми поради
което предявените искове за цената на потребената ТЕ и цената на услугата „дялово
разпределение“, които същите не са заплатили в срок, следва да бъдат уважени до
установените от съда, посредством заключенията на експертизите и при приложение на ЗН,
размери посочени по-горе за ответниците А. К. и Е. К., а по отношение на ответника В. С. –
в предявените от ищеца размери.
Съгласно чл. 36 от ОУ на ищеца, клиентите заплащат цена за услугата „дялово
разпределение“, извършвана от избран от клиента Търговец /ФДР/, като стойността й се
формира от цената за обслужване на партидата на клиента, вкл. изготвянето на
изравнителните сметки и цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на
уредите в имота на Клиента, за отчитане на уредите за дялово разпределение извън
обявените от търговеца дати, се заплаща допълнителна цена, по ценоразпис определен от
Продавача. Редът и начина на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от
продавача, съгласувано с търговците извършващи услугата. По делото няма доказателства
какъв е установения ред и начин на заплащане на услугата по ДР, нито в какъв срок се
дължи ежемесечната такса за нея. Следователно, за изпадане в забава на длъжника,
9
кредитора следва да е отправил нарочна покана. По делото няма доказателства за отправена
такава към ответниците преди подаване на ИМ, поради което съдът приема, че иска за
обезщетение за забава, дължимо върху главницата за ДР следва да се отхвърли изцяло като
недоказан или за сумата от общо 5,87 лв., претендирани от ответниците при равни дялове по
1,96 лв. от всеки от тях.
При горната доказателствена установеност и частична непълнота, с оглед указана
доказателствена тежест за ищеца, съдът намира предявените искове с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и по чл.86 от ЗЗД за частично основателни и доказани, до
посочените по-горе размери, по отношение на ответниците А. А. К. и Е. А. К. и изцяло
основателен и доказан по размер по отношение на В. В. С., с оглед й признанието им от
нейна страна.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски за производството имат и двете страни,
ищеца съобразно с уважената част от исковете му, а ответниците, съобразно с отхвърлената
част от тях.
По делото ответниците А. А. К. и Е. А. К., спрямо които исковете се отхвърлят
частично, са направили искане за присъждане на разноски, като са представени
доказателства за заплатени от тях адвокатски възнаграждения на представлявалия ги адвокат
Р., по 500 лв. всеки от тях, за което са представени и Списъци по чл.80 от ГПК. Съобразно с
отхвърлената част от исковете, на същите на осн. чл.78, ал.3 от ГПК се следват разноски до
размер от 229,49 лв. на всеки от тях.
Ищецът е направил искане за присъждане на разноски, като по делото е приложен
списък и доказателства за сторени такива. От доказателствата по делото се установява, че
ищеца е направил разноски за производството в общ размер от 863,25 лв. /от която сума
238,25 лв. – държавна такса; 25,00 лв. – такси за СУ и депозити за в.л. - 600 лв., като му се
дължи и юрисконсултско възнаграждение, което съдът с оглед липсата на фактическа и
правна сложност на делото, определя в минимален размер от 100 лв. Така общия размер на
разноските му възлиза на 963,25 лв., от които с оглед уважената част от исковете му се
следват разноски до размер от 668,51 лв. С оглед частично отхвърлената част от исковете
срещу ответниците А. и Е. К., същите ще следва да заплатят в полза на ищеца само част от
сторените от него съдебни разноски по 195, 06 лв. всеки от тях, а остатъка от 278, 40 лв. ще
следва да се възложат в отговорност на ответника В. В. С..
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. В. С., ЕГН **********, А. А. К., ЕГН **********, и Е. А. К., ЕГН
********** като наследници на Й. В. И.- бивш собственик и титуляр на партида за
топлоснабден недвижим имот- Апартамент № ***, находящ се в ***, с присъединен
абонатен № ***, ДА ЗАПЛАТЯТ разделно на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК
10
*********, по предявените искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.150 от ЗЕ и
чл.86 от ЗЗД, сумите, както следва:
В. В. С., ЕГН **********, 1/3 от общото задължение, а именно: сумата от 1 559,77 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 04.09.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането; сумата от 238,16 лв., представляваща мораторна лихва върху ТЕ за
периода от 15.09.2021 г. до 21.08.2023 г.; сумата от 8,97 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно
със законна лихва от 04.09.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, и сумата от
1,96 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за ДР за периода от 15.09.2020 г.
до 21.08.2023 г.,
А. А. К., ЕГН ********** - 13/72 ид.ч. от общото задължение, а именно: сумата от
820,04 лв., представляваща главница за ТЕ, доставяна до имота, в периода от 01.07.2020 г. до
30.04.2022 г., г., ведно със законна лихва от 04.09.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането; сумата от 128,96 лв., представляваща мораторна лихва върху ТЕ за периода от
15.09.2021 г. до 21.08.2023 г.; сумата от 4,81 лв., представляваща цена на извършена услуга
за дялово разпределение за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва
от 04.09.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за
главницата за ТЕ до пълния претендиран размер от 1559,77 лв. или за сумата от 714,90 лв.,
иска по чл.86 от ЗЗД за мораторната лихва върху главницата за ТЕ до пълния предявен
размер от 238,16 лв. или за сумата от 109,20 лв., иска за главницата за ДР до пълния
предявен размер от 8,97 лв. или за сумата от 4,16 лв. и иска за мораторна лихва върху
главницата за ДР в пълния му претендиран размер от 1,96 лв., като неоснователни,
недоказани, а част от тях и като погасени по давност.
Е. А. К., ЕГН ********** - 13/72 ид.ч. от общото задължение, а именно: сумата от
820,04 лв., представляваща главница за ТЕ, доставяна до имота, в периода от 01.07.2020 г. до
30.04.2022 г., г., ведно със законна лихва от 04.09.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането; сумата от 128,96 лв., представляваща мораторна лихва върху ТЕ за периода от
15.09.2021 г. до 21.08.2023 г. и сумата от 4,81 лв., представляваща цена на извършена услуга
за дялово разпределение за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва
от 04.09.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за
главницата за ТЕ до пълния претендиран размер от 1559,77 лв. или за сумата от 714,90 лв.,
иска по чл.86 от ЗЗД за мораторната лихва върху главницата за ТЕ до пълния предявен
размер от 238,16 лв. или за сумата от 109,20 лв., иска за главницата за ДР до пълния
предявен размер от 8,97 лв. или за сумата от 4,16 лв. и иска за мораторна лихва върху
главницата за ДР в пълния му претендиран размер от 1,96 лв., като неоснователни,
недоказани, а част от тях и като погасени по давност.
ОСЪЖДА В. В. С., ЕГН ********** от *** ДА ЗАПЛАТИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, сумата от 278,40 лв.,
представляваща сторените от ищеца съдебни разноски в производството, съразмерно на
11
уважената част от исковете му.
ОСЪЖДА А. А. К., ЕГН ********** от гр. София, *** ДА ЗАПЛАТИ на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, сумата от
195,06 лв., представляваща сторените от ищеца съдебни разноски в производството,
съразмерно на уважената част от исковете му.
ОСЪЖДА Е. А. К., ЕГН ********** от гр. София, *** ДА ЗАПЛАТИ на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, сумата от
195,06 лв., представляваща сторените от ищеца съдебни разноски в производството,
съразмерно на уважената част от исковете му.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК ********* на осн. чл.78, ал.3
от ГПК ДА ЗАПЛАТИ на А. А. К., ЕГН ********** от гр. София, *** сумата от 229,48 лв.,
представляваща сторените от ответника съдебни разноски в производството, съразмерно на
отхвърлената част от исковете срещу него.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК ********* на осн. чл.78, ал.3
от ГПК ДА ЗАПЛАТИ Е. А. К., ЕГН ********** от гр. София, *** сумата от 229,48 лв.,
представляваща сторените от ответника съдебни разноски в производството, съразмерно на
отхвърлената част от исковете срещу него.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца
- “БРУНАТА“ ООД, с ЕИК *********, със седалище в ***.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12