№ 10646
гр. София, 03.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20211110155269 по описа за 2021 година
С искова молба ищецът МПМ ЕАД е предявило положителни установителни
искове по реда на чл.422 ГПК с правно основание чл.240 ЗЗД вр.чл.9 ЗПК , вр. чл.6
ЗПФУР и чл.86 ЗЗД, срещу Б. Й. К., с които се иска да бъде признато за установено, че
ответникът дължи суми, за които има издадена заповед за изпълнение на парично
задължение от 22.02.2021г. по ч.гр.д. № 6315/2021г. по описа на СРС, 27 състав.
Ищецът твърди, че между страните бил сключен Договор за потребителски кредит
№ М*****/23.06.2020г., по силата на който бил отпуснат кредит в размер на 600лв.,
усвоен в брой на каса от 23.06.2020г. в търговски обект на ищеца, за което бил издаден
РКО № 390/23.06.2020г. Бил договорен срок в размер на 15м. до 20.09.2021г., както и
възнаградителна лихва в размер на 200.87лв. Ответникът направил три плащания общ
размер на 84.65лв, с което били погасени първите три вноски, четвъртата вноска по
възнаградителна лихва, както и частично вноска № 4 по главница, като неизплатеното
задължение към датата на подаване на заявлението било в размер на 169.12лв. – 4бр.
просрочени и неплатени вноски по главница за периода 20.10.2020г. до 20.01.2021г.,
52.84лв. – 3бр. просрочени и незаплатени вноски за възнаградителна лихва за периода
20.11.2020г. до 20.0.10221г., както и 3.59лв. лихва за забава от 21.11.2020г. до
14.06.2021г.
Ответникът е призован при условията на чл.47, ал.5 ГПК, като с определение №
7768/28.03.2022г. за особен представител по чл.47, ал.6 ГПК е бил назначен адв. Н..,
която в срока по чл. 131 ГПК депозирала отговор, в който твърди, че ответникът бил в
обективна невъзможност да изпълни задължението си, като ищецът не бил изпратил до
1
ответника напомнително писмо, нито предложил разсрочване на задълженията, в който
случай ответникът би погасявал задълженията си на вноски с по-малък размер.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:
От приобщеното ч.гр.д. № 6315/2021г. по описа на СРС, 27 състав, се установява,
че въз основа на заявление на 22.02.2021г. съдът е издал заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, с която съдът е разпоредил ответникът да заплати
на ищеца сумата от 169.12лв., представляваща главница по падежирали вноски с
падежни дати 20.10.2020г., 20.11.2020г., 20.12.2020г. и 20.01.2021г. по договор за
потребителски кредит № М*****/23.06.2020г., ведно със законната лихва от
02.02.2021г. до изплащане на вземането , както и възнаградителна лихва в размер на
52.84лв. за периода от 20.11.2020г. до 20.01.2021г., както и лихва за забава за периода
от 21.10.2020г. до 28.01.2021г. в размер на 3.59лв. С разпореждане от 22.02.2021г.
съдът е отхвърлил заявлението в частта, в която се иска ответникът да бъде осъден да
заплати 4.7лв., представляваща разликата над уважената част от претендираната
главница от 173.82лв. до уважения размер от 169.12лв., 20.50лв. представляваща
разликата над уважената част от претендираната възнаградителна лихва от 73.34лв. до
уважения размер от 52.84лв., 0.40лв. представляваща разликата над уважената част от
претендираната лихва за забава от 3.63лв. до уважения размер от 3.59лв., както и
33.60лв. представляваща претендирана неустойка. Длъжникът е бил уведомен при
условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което с разпореждане от 03.08.2021г. съдът е дал
указания до заявителя по чл.415, ал.1, т.2 ГПК, в изпълнение на които в срок е
предявен настоящият иск, с който се претендира установяване вземанията по
издадената заповед.
От приобщения към ч.гр.д. № 6315/2021г. по описа на СРС, 27 състав, договор за
потребителски кредит № М*****/23.06.2020г. се установява, че между страните на
23.06.2020г. е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който ищецът
отпуснал кредит за лични нужди на ответника за сумата от 600лв., със срок на кредита
15м., с договорен лихвен процент от 41.00%. Приет по делото е и РКО №
390/23.06.2020г., съгласно който е предадена сума от 600лв. на ответника с основание
усвояване на кредит № М*****/23.06.2020г. от дата 23.06.2020г.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от правна страна следното:
Предявен е иск по реда на чл.422 ГПК с правно основание чл.240 ЗЗД вр.чл.9 ЗПК
и чл.86 ЗЗД. Искът е положителен установителен иск и целта е да се установи със сила
на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземането, предмет на
2
издадена заповед за изпълнение, т.е. исковото производство трябва да покрива
основанието по заповедта.
Основанието заявено в заповедта е вземане по договор за цесия на вземания по
договор за потребителски кредит, поради което основателната на иска е обусловена от
установяването при условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца на
следните правопораждащи факти: наличие на валидно сключен между страните
договор за потребителски кредит, усвояване на сумата от страна на ответника и
изискуемост на вземането и размер на същото.
От представените и неоспорени писмени доказателствени средства се установява,
че е сключен договор за потребителски кредит, усвояване на сумата от същия от страна
на ответника, както и договорено разсрочено изпълнение на неделимото задължение за
главница и лихва с разсрочването му на падежни вноски, част от които са процесните
(с падежни дати 20.10.2020г., 20.11.2020г., 20.12.2020г. и 20.01.2021г.), чиято
изискуемост е настъпила с оглед изтичане на срока, без ответникът да е доказал
заплащане на същите. С оглед на което исковата претенция се явява изцяло
основателна. Възражението, че не е изпратено напомнително писмо, съответно не е
предложено разсрочване на задължението, не лишава вземането от изискуемостта му,
доколкото по договора няма уговорено условно задължение за уведомяване,
неизпълнение на което да има дилаторен ефект.
По разноските:
При този изход на делото право на такива има само ищецът, който е доказал
сторени разноски в заповедното в размер на 305,5лв. (с оглед т.12 на ТР 4/13 на ОСГТК
на ВКС) и исковото в размер на 685лв. или общо в размер на 990,50лв.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.240 ЗЗД вр.чл.9 ЗПК и чл.86
ЗЗД, че Б. Й. К., ЕГН: **********, гр.София, ж.к. Н III, бл.**** вх.****, дължи на
„МПМ“ ЕАД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Р*****,
сумата от 169.12лв., представляваща главница по падежирали вноски с падежни дати
20.10.2020г., 20.11.2020г., 20.12.2020г. и 20.01.2021г. по договор за потребителски
кредит № М*****/23.06.2020г., ведно със законната лихва от 02.02.2021г. до
изплащане на вземането , както и възнаградителна лихва в размер на 52.84лв. за
периода от 20.11.2020г. до 20.01.2021г., както и лихва за забава за периода от
21.10.2020г. до 28.01.2021г. в размер на 3.59лв., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 22.02.2021г. по ч.гр.д. №
6315/2021г. по описа на СРС, 27 състав.
3
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Б. Й. К., ЕГН: **********, гр.София,
ж.к. Н III, бл.**** вх.****, да заплати на „МПМ“ ЕАД, ЕИК: ****, със седалище и
адрес на управление: гр.София, ул. „Р*****, разноски по делото в общ размер на
990.50лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4