№ 12937
гр. С, 16.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20221110108601 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация С“ ЕАД срещу Л.
Р. и Н. Н. К..
Ищецът твърди, че между него и ответниците било налице облигационно отношение,
възникнало въз основа договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито
клаузи обвързвали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че е
доставял топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. С, ж.к. „Г.Д.“, ббл, ет, ап,
аб.№, чиято цена не била заплатена в предвидения в общите условия срок, а именно в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията. Моли спрямо всеки
от ответниците да бъде признато за установено, че дължи следните суми: П. Л. Р. – сумата
от 992,03 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 1.5.2017 г. до 30.4.2020 г. ведно със законната лихва от 13.04.2021 г. до
изплащане на вземането, сумата от 136,58 лв. – обезщетение за забава за периода от
15.9.2018 г. до 06.04.2021 г., сумата от 30,59 лв., представляваща цена на извършена услуга
за дялово разпределение за периода от 1.5.2018 г. до 30.4.2020 г., ведно със законната лихва
от 13.04.2021 г. до изплащане на вземането, както и обезщетение за забава в размер на 5,17
лв. за периода от 01.07.2018 г. до 06.04.2021 г.; и Н. Н. К. – сумата от 388,12 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 1.5.2017
г. до 30.4.2020 г. ведно със законната лихва от 13.04.2021 г. до изплащане на вземането,
сумата от 45,53 лв. – обезщетение за забава за периода от 15.9.2018 г. до 06.04.2021 г.,
сумата от 10,20 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 1.5.2018 г. до 30.4.2020 г., ведно със законната лихва от 13.04.2021 г. до
изплащане на вземането, както и обезщетение за забава в размер на 1,72 лв. за периода от
01.07.2018 г. до 06.04.2021 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
1
задължение по ч. гр. д. № 20569/2021 г. по описа на СРС, 36 състав. Претендират се
разноските по делото и юрисконсултско възнаграждение.
Ответниците П. Л. Р. и Н. Н. К. са депозирали отговор в срока по чл. 131 ГПК.
Оспорват предявения иск за цена за доставена топлинна нерегия по основание при
твърдението, че ответниците не са собственици или носители на вещно право на ползване
върху процесния имот, нито се намират в облигационни отношения с ищеца. Оспорват, че
ОУ не са влязли в законна сила спрямо тях. Не оспорват предявените искове по размер.
Твърдят, че са извършени плащания и правят възражение за погасяване на задълженията с
изтичането на 3 - годишна погасителна давност. Претендират разноски.
Третото лице – помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД изразява
становище за основателност на исковете.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК искове за установяване
дължимост на суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.
гр. д. № 20569/2021 г. по описа на СРС, 36 състав. Исковете са допустими като предявени в
срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, при наличие на подадено в срок възражение срещу заповедта и
в предметните и субективни предели на заявлението и издадената заповед по чл. 410 ГПК.
Основателността на исковата претенция с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.
153, ал. 1 ЗЕ се обуславя от наличието на следните предпоставки: съществуването на
договорни отношения между страните за доставка на топлинна енергия и реално доставена
такава през процесния период, размерът на която да възлиза на претендираната сума.
Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК установяването на горните обстоятелства е в
тежест на ищеца.
По правило източник на облигационно договорно правоотношение е договорът. Този
начин на облигационно обвързване е приложим и в областта на продажбата на топлинна
енергия предвид разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Същевременно законът предвижда
хипотеза на договорно обвързване и без наличието на изричен писмен договор, а именно –
когато се касае за топлоснабдена сграда-етажна собственост, всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са клиенти
на топлинна енергия, т.е. те са страни по договорното правоотношение с доставчика /чл. 153,
ал. 1 ЗЕ/. В коментираната хипотеза законът приравнява придобиването на право на
собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения имот със сключването на
договор с топлопреносното предприятие.
В настоящия случай от приетите като писмени доказателство по делото – Нотариален
акт за собственост на апартамент (жилище) по чл. 55 г. от ЗПИНМ от 02.12.1971 г.,
нотариално завещание акт № 2, том 1, рег. № 2849, дело № 2 от 2007 г. и удостоверение за
наследници с изх. № 9/13.06.2013 г. (л.16-20 по делото) се установява, че ответниците са
2
придобили процесния имот при следните квоти: П. Л. Р. (3/4 по завещание) и Н. Н. К. (1/4
по наследство), като те нито твърдят, нито доказват впоследствие и преди началото на
исковия период да се разпоредили с имота. Ето защо съдът намира, че ответниците имат
качеството клиенти на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и
са материално легитимирани да отговарят по предявените искове в посочените от ищеца
квоти, като развитите от тях съображения в обратния смисъл са неоснователни.
Предвид изложеното съдът приема, че между страните е възникнало и съществувало
през исковия период облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия,
който съобразно разпоредбите на чл. 150 ЗЕ се регулира от Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация С“ ЕАД на клиенти в град С,
одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, без да е необходимо изричното им
приемане. Договорът касае доставка на топлинна енергия до следния обект: се в гр. С, ж.к.
„Г.Д.“, ббл, ет, ап, аб.№.
Ответниците не оспорват факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, поради което с Определение № 22067/30.08.2022 г. е
отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че през исковия период ищецът е
доставил до процесния имот топлинна енергия с необходимото количество и качество, както
и правилното отчитане и фактуриране на задълженията. Ето защо съдът намира, че за
ответниците е възникнало задължение за цената на доставената през исковия период в имота
топлинна енергия на стойност 1322,71 лв.
По възражението за погасяване по давност на вземането съдът намира следното:
Съгласно задължителната съдебна практика вземанията на ищеца за доставена
топлинна енергия се погасяват с изтичане на тригодишна давност, тъй като се касае за
„периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от приложимите Общи условия клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, от което следва извод, че се касае за срочно задължение. Съгласно чл. 114,
ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при
срочните задължения давността тече от деня на падежа. Следователно за всяко едно от
претендираните от ищцовото дружество месечни задължения, включени в процесния
период, тригодишният давностен срок тече от момента, в който изтече срокът за тяхното
заплащане.
В случая до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК – 13.04.2021 г., са изтекли 3 години по отношение на вземането за главница за
периода от м. 05.2017 г. до м. 01.2018 г. включително, тъй като срокът за заплащане на
месечното задължение за м. 02.2018 г. е бил до 13.04.2018 г. включително, респ.
погасителната давност за това вземане е прекъсната с подаването на заявлението.
Размера на месечните задължения, попадащи в процесната част от отоплителен сезон
2017 г. – 2018 г., за които не е изтекла погасителната давност, съдът определи по реда на чл.
3
162 ГПК /при съобразяване на изравнителната сметка за целия отоплителен сезон, броя
месеци от този сезон, които не са включени в исковия период, и броя месеци от този сезон,
за които давността е изтекла/ и приема, че възлиза на сумата от 173,34 лв. Следователно
дължимата от ответницата сума за непогасената част от исковия период възлиза на 1149,37
лв.
Ответницата не твърди и не доказва плащане на обсъжданата главница, поради което
този иск следва да бъде уважен за сумата от 1149,37 лв. за периода от м. 02.2018 г. до м.
04.2020 г., като върху посочената сума тя дължи и законната лихва, считано от 13.04.2021 г.
до окончателното плащане. За разликата до пълния предявен размер и за останалата част от
периода искът следва да бъде отхвърлен като погасен по давност.
Основателността на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва
върху главницата за топлинна енергия предпоставя наличие на главен дълг и забава в
плащането му.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от приложимите Общи условия клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. В чл. 33, ал. 2 е предвидено, че клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Чл. 32,
ал. 3 гласи, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки от търговеца продавачът издава за отчетния период кредитни
известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал.
4 продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Следователно
обезщетение за забава се дължи само за изравнителните сметки, ако не бъдат заплатени в 45-
дневен срок.
В случая е установено наличието на главен дълг за цената на доставената в имота на
ответницата топлинна енергия през исковия период, както и забава в плащането й предвид
липсата на извършени плащания. Ето защо искът за мораторна лихва върху тази главница е
доказан по основание. Началото на забавата е 15.09.2018 г. за изравнителната сметка за
периода от м. 02.2018 г. до м. 04.2018 г., 15.09.2019 г. за изравнителната сметка за периода
от м. 05.2018 г. до м. 04.2019 г. и 15.09.2020 г. за изравнителната сметка за периода от м.
05.2019 г. до м. 04.2020 г. тъй като изравнителните сметки са съответно от м. 07.2018 г., м.
07.2019 г. и м. 07.2020 г. Дължимата мораторна лихва за периода от 15.09.2018 г. до
06.04.2021 г. върху непогасената по давност главница, изчислена по реда на чл. 162 ГПК с
помощта на интернет калкулатор на законната лихва, възлиза на сумата от 298.59 лева.
Следователно искът за лихва за забава върху главницата за цената на доставената топлинна
енергия е основателен в пълния предявен размер.
Съгласно чл. 22, ал. 1 от приложимите Общи условия дяловото разпределение на
топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез
4
възлагане на търговец, избран от клиентите. В случая не се спори между страните, че такъв
търговец е избран – „Техем Сървисис“ ЕООД, както и че са извършвани редовни отчети, а
разпределението на отчетената топлинна енергия е извършвано съгласно нормативната
уредба. Затова съдът намира, че за ответницата е възникнало задължението за заплащане на
стойността на тази услуга. Таксата се дължи именно на ищцовото дружество по силата на
чл. 22, ал. 2 от приложимите Общи условия. Поради това съдът намира искът за цената на
услугата дялово разпределение за доказан по основание. Ответниците не оспорват размера
на този иск, поради което съдът приема, че той е изцяло основателен, като се дължи и
законната лихва, считано от 13.04.2021 г. до окончателното плащане.
Що се отнася до иска за мораторната лихва върху горепосочената главница, следва да
се посочи, че не са представени доказателства по делото нито за уговорен срок за заплащане
на задължението за услугата дялово разпределение, нито за изпратена до ответницата покана
за заплащането й. От това следва извод, че тя не е изпаднала в забава по отношение на тази
главница, респ. искът срещу нея за мораторна лихва върху стойността на услугата дялово
разпределение е неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на ищеца следва да се
присъдят сторените от него разноски съразмерно на уважената част от исковете, както
следва: за исковото производство в общ размер на 116,23 лв., а именно: 27,84 лв. – държавна
такса, 88,39 лв. – юрисконсултско възнаграждение, и за заповедното производство в общ
размер на 72,04 лв., а именно: 27,84 лв. – държавна такса, 44,20 лв. – юрисконсултско
възнаграждение. Разноските се дължат от ответниците разделно, съобразно наследствените
им квоти.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК,
че П. Л. Р., ЕГН ********** и Н. Н. К., ЕГН ********** и двете с адрес: гр. С, ж.к. „Г.Д.“,
ббл, ет, ап, дължат разделно при квоти П. Л. Р. – 3/4 и Н. Н. К. -1/4 на „Топлофикация С“
ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С, ул. „Я № 23Б, следните суми: на
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ сумата от 1149,37 лв. – стойност на
доставената топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се в гр. С, ж.к. „Г.Д.“, ббл, ет,
ап, аб.№, през периода от м. 02.2018 г. до м. 04.2020 г., ведно със законната лихва за периода
от 13.04.2021 г. до окончателното плащане; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 182,11
лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2018 г. до 06.04.2021 г.; на основание чл. 79, ал. 1
ЗЗД сумата от 40,79 лв. – стойност на услугата дялово разпределение за периода от м.
05.2018 г. до м. 04.2020 г., ведно със законната лихва за периода от 13.04.2021 г. до
окончателното плащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по ч. гр. д. № 20569/2021 г. по описа на СРС, 36 състав, като ОТХВЪРЛЯ както
5
следва: частично иска за стойността на доставената в имота топлинна енергия – за разликата
над 1149,37 лева до пълния предявен размер от 1322,71 лв. и за периода от м. 05.2017 г. до м.
01.2018 г. като погасен по давност и изцяло иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
сумата от 6,89 лв. – мораторна лихва за периода от 01.07.2018 г. до 06.04.2021 г. върху
стойността на услугата дялово разпределение.
ОСЪЖДА П. Л. Р. , ЕГН ********** и Н. Н. К., ЕГН ********** и двете с адрес: гр.
С, ж.к. „Г.Д.“, ббл, ет, ап, да заплатят разделно (П. Л. Р. – 3/4 и Н. Н. К. -1/4) на
„Топлофикация С“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С, ул. „Я № 23Б,
на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от 116,23 лв. – разноски за исковото
производство, и сумата от 72,04 лв. – разноски за заповедното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ищеца „Техем сървисис“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6