РЕШЕНИЕ
№ 859
гр. Благоевград, 17.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА
при участието на секретаря Величка Н. Оркова
като разгледа докладваното от РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА Гражданско дело №
20231210102686 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по настоящото дело е образувано въз основа на искова молба,
подадена от „***” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ** представлявано от
Изпълнителния директор Я. Б. Я., чрез процесуален представител: юрк. Н. Т., със съдебен
адрес за получаване на книжа: ***, срещу А. Й. К., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.
***, като е предявен положителен установителен иск - за установяване дължимост на
вземане по оспорена заповед за изпълнение - пр. основание чл.422 в. с чл.415 вр. с чл.410 от
ГПК.
С исковата молба се иска от съда да постанови решение, с което се признае за
установено, че „***” АД има следните вземания срещу А. Й. К. по Договор за заем
Microcredit № 9032-00091011/22.02.2022г., както следва: сумата в размер на 2 200 лева
представляваща главница; сумата 511.52 лева представляваща договорна лихва начислена за
периода 08.04.2022г. до 08.03.2023г.; сумата 273.88 лева представляваща лихва за забава
/мораторна лихва/ върху непогасената главница за периода от 09.04.2022 г. - датата на
изпадане в забава до 27.06. 2023 г. датата на депозиране на заявлението в съда, ведно със
законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК
до окончателното изплащане на дължимите суми. Претендират се сторените разноски.
Твърди се, че ищцовото дружество е подало Заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на
което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение, която е връчена на А. Й. К.
при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Твърди се, че е с Договор за заем Microcredit № 9032-
00091011 от 22 февруари 2022 г., както и Договор за допълнителни услуги към заем
Microcredit № 9032-00091011 от 22 февруари 2022 г., сключени при спазване на разпоредбите
на Закона за потребителския кредит. Сочи се, че заемателят се е съгласил и е подписал
погасителен план, запознал се е с общите условия и е получил Стандартен европейски
формуляр. Сочи се, че ищцовото дружество е сключило Рамков Договор за прехвърляне на
парични задължения (цесия) от 12.03.2021 г. на основание чл. 99 от ЗЗД между „Микро
Кредит“ АД, ЕИК ********* и „***“ ООД, ЕИК *********, с Приложение № 1/20.07.2022 г.,
както и Потвърждение за извършено прехвърляне на вземания, по силата на което вземането
е прехвърлено в полза на „***” ООД (правоприемник на което е „***“ АД, ЕИК ***, считано
1
от 25.11.2022 г.) изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Сочи се, че
„Микро Кредит“ АД е упълномощило „***“ АД, в качеството си на цесионер по договор за
прехвърляне на вземания /цесия/ от името на цедента и за своя сметка да уведоми
длъжниците за извършената цесия. Сочи се, че към настоящата искова молба се прилага и се
иска от съда да приеме Уведомление за извършена цесия от името на “Микро Кредит“ АД
чрез „***“ АД, което да бъде връчено на ответника, ведно с исковата молба и приложенията
към нея. Твърди се, че на 22 февруари 2022 г. между „Микро Кредит“ АД като Заемодател и
А. Й. К. като Заемополучател е сключен Договор за заем Microcredit № 9032-00091011, по
силата на който дружеството - Заемодател се е задължило да предостави на Заемополучателя
под формата на заем парична сума в размер на 2200 лв., представляваща главница и чиста
стойност на заема, отбелязана в Договора в поле „размер на отпуснатия заем“. Сочи се, че
условията на договора за заем се съдържат в отделните полета или клетки, отпечатани на
лицевата страна на формуляра „Искане за заем“ и „Договор за заем“, като Общите условия,
при които е сключен договорът за заем, които се сочи, че са неразделна част от същия.
Посочва се, че подписвайки договора за заем, Заемополучателят е удостоверил, че е получил
от Заемодателя заемната сума, като се е задължил да върне на Заемодателя в сроковете и при
условията, посочени в договора и приложимите Общи условия, сума в общ размер на
2711.52 лв., представляващи чистата стойност на заема ведно с договорната лихва по него,
като по отношение на договорната лихва по заема страните са постигнали съгласие тя да
бъде в размер на 511.52 лв., която следва да се изплаща на части, включени в договорените
месечни погасителни вноски. Сочи се, че заемополучателят е удостоверил, че заемната сума
се усвоява в брой на в офис на „Микро Кредит“ АД, като договорът за заем служи за
разписка за получената заемна сума от Заемополучателя. Твърди се, че на основание
сключения между страните договор, Заемополучателят се е задължил да върне заема ведно с
договорната лихва по него на 12 броя равни Месечни погасителни вноски, всяка в размер на
225.96 лв., платими при първа погасителна вноска на 08 април 2022 г. и последна
погасителна вноска с падеж на плащане 08 март 2023 г. Посочва се, че към настоящия
момент дължимата главница е в размер на 2200 лв., както и договорна лихва в размер на
511.52 лв., като на посоченото основание, на Заемополучателят е начислено обезщетение за
забава върху незащитените суми по договора за заем в размер на 273.88 лв. за периода от 09
април 2022 г. до 27 юни 2023 г. Твърди се, че заемополучателят не е заплатил дължимите
суми по сключения договор за паричен заем.
Изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, като в законоустановения срок по делото не
е депозиран писмен отговор на исковата молба.
С определение № 1708/31.08.2024г. на основание чл. 140, ал. 1, ал. 3 от ГПК делото е
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, като съдът се е произнесъл по
доказателствените искания на страните, съобщил им е проект на доклада по делото и ги е
напътил към процедура по медиация или друг способ за доброволно решаване на спора.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не се явява законния
представител, не се явява и процесуалния представител, но от същия на 15.10.2024 година е
депозирана молба, в която се сочи, че се поддържа исковата молба, както и е изразено
становище по същество на делото, като се пледира за уважаването на предявените искове,
чрез постановяване на неприсъствено решение и присъждане на разноските съобразно
списък по чл.80 от ГПК.
В съдебно заседание ответницата А. Костовва, не се явява, редовно призована.
Съдът, след като прецени твърденията на ищцовото дружество и събраните по делото
доказателства, намира че са налице условията за постановяване на неприсъствено решение
по реда на чл. 239, ал. 1 вр. с чл. 238, ал. 1 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал.1 от ГПК, ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил
2
искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. В настоящия случай, ищецът,
чрез пълномощника си в депозирана на 15.10.2024 година молба е направил искане за
постановяване на неприсъствено решение по реда на чл.238 от ГПК при наличие на
посочените предпоставки.
Нормата на чл. 239, ал.1 от ГПК, предвижда, че съдът постановява неприсъствено
решение, когато: 1. на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание; 2. искът вероятно е основателен
с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или
вероятно е неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги
доказателства.
При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира, че са налице
условията за уважаване на предявените искове чрез постановяване на неприсъствено
решение по спора по реда на чл. 239, ал. 1 вр. с чл. 238, ал. 1 от ГПК.
Аргументите в тази насока са следните:
В депозирана преди провеждане на съдебно заседание молба от 15.10.2024 година
ищцовото дружество, чрез пълномощник е направило искане за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответницата по делото. Съдът след като констатира, че
ответницата не е представила отговор на исковата молба в дадения едномесечен -
преклузивен срок, не се е явила лично или чрез процесуален представител в първото по
делото съдебно заседание, а също и не е направила искане делото да се разгледа в нейно
отсъствие, намира че са налице всички кумулативно изискуеми предпоставки съгласно чл.
238, ал. 1 и чл. 239, ал.1, т. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение. В срока за
отговор по реда на чл.131 от ГПК ответницата не е представила такъв, като последиците за
това са й били изрично съобщени с нарочно съобщение, редовно връчено на 29.05.2024 г. -
арг. на чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК, същата не се е явила в първото по делото съдебно
заседание, проведено на 22.10.2024г., въпреки редовното си призоваване, а също и не е
направила искане пред съда делото да бъде разгледано в нейно отсъствие - арг. чл. 238, ал. 1
от ГПК.
Предвид изложеното по-горе, съдът намира, че така предявените искове от ищцовото
дружество се явяват и вероятно основателни, с оглед посочените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства към нея - арг. чл.239, ал. 1, т.2 от ГПК, а
именно: Договор за заем от 22.02.2022 г. и Погасителен план към същия; Договор за
допълнителни услуги от 22.02.2022 г.; Искане за заем от 22.02.2022 г.; Искане за
допълнителни услуги от 22.02.2022 г.; Общи условия към Договор за заем от 15.11.2-21 г.;
Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 12.03.2021 г.;
Потвърждение за сключена цесия на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД; Приложение № 1 към
Рамков договор; Уведомление до А. Й. К. и Приложение № 3 към Рамков договор, като
следва да бъде признато за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищцовото
дружество сумите, за които по ч. гр. д. № 1367/2023 г. по описа на РС - Благоевград е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение, за които е предявен настоящия иск.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК с оглед направеното
искане на ищцовото дружество, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на
ищцовото дружество сумата в размер на 95,07 лв. държавна такса по исковото производство
по гр. д. 2686/2024 г. и 100,00 лв. юрисконсултско възнаграждение, съобразно чл.78, ал.8 от
ГПК, във връзка с чл.25, ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ, което според съда
е съобразено с фактическата и правна сложност на делото, както и със сторените
процесуални действия от юрисконсулта. Съобразно т. 12 от Тълкувателно решение №
4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе и по отговорността за разноските в
заповедното производство, като ги присъди с оглед уважаване на исковете. Съобразно
3
изхода от делото, ответника следва да бъде осъден да заплати направените разноски в хода
на заповедното производство в размер от 59,71 лв. - държавна такса внесена по ч.гр.д. №
1367/2023 г. и сумата от 32,13 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.239, ал.1 вр. с чл.238, ал.1 от ГПК, при условията
на неприсъствено решение, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. Й. К., ЕГН **********, с
постоянен адрес : гр. ***, че дължи на „***” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ** представлявано от Изпълнителния директор Я. Б. Я., чрез процесуален
представител: юрк. Н. Т., със съдебен адрес за получаване на книжа: гр. ***, следните суми,
за които по ч.гр.д. № 1367/2023г. по описа на РС - Благоевград е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение № 594/03.07.2023 г., а именно :
- 2200 лв. /две хиляди и двеста лева/ - представляваща главница по договор за заем от
22.02.2022 г. с номер Microcredit № 9032-00091011, сключен между „Микро Кредит“ АД и А.
Й. К., като впоследствие вземанията по този договор са били прехвърлени от „Микро
Кредит“ АД на „***” ООД /правоприемник на което е „***“ АД/, съгласно Приложение №
1/20.07.2022 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
12.03.2021г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
заявлението в съда /30.06.2023г./ до окончателното погасяване;
- 511,52 лв. /петстотин и единадесет лева и петдесет и две стотинки/ - договорна лихва
върху главницата за периода от 08.04.2022 г. до 08.03.2023 г.;
- 273,88 лв. /двеста седемдесет и три лева и осемдесет и осем стотинки/ - обезщетение
за забава върху дължимите суми по договора за заем от 09.04.2022г. до 27.06.2023 г.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ОСЪЖДА А. Й. К., ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. *** да заплати на „***” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: **
представлявано от Изпълнителния директор Я. Б. Я., чрез процесуален представител: юрк.
Н. Т., със съдебен адрес за получаване на книжа: гр. ***, сумата от 195,07 лв. /сто деветдесет
и пет лева и седем стотинки/, представляваща направени в хода на исковото производство
разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение и сумата от 91,84 лв.
/деветдесет и един лев и осемдесет и четири стотинки/, представляваща сторени разноски в
заповедното производство.
Решението е постановено при условията на неприсъствено такова, поради което и по
аргумент на чл.239, ал.4 от ГПК не подлежи на обжалване.
По арг. на чл.240, ал.1 от ГПК неприсъственото решение да се съобщи на ответната
страна. Препис от решението да се връчи и на ищцовата страна.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
4