№ 6203
гр. София, 16.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Мила Г. Димова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20251100505653 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 4796 от 20.03.2025 г. по гр.д. № 69254/2024 г. по описа на СРС, 66
с-в е отхвърлен като неоснователен предявения от "Минолби" ЕООД, *********,
срещу "А1 България" ЕАД, *********, иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл.
първо, ЗЗД, за връщане на сумата от 1,74 лв. без ДДС, или 2,08 лв. с вкл. ДДС ,
начислена с Фактура № *********, за периода 28.11.2021 - 27.12.2021 за мобилна
услуга с номер № ********, № ******** и № ********, издадена на основание
Договор №*********.
Жалбоподателят - „Минолби“ ЕООД, твърди, че решението е неправилно.
Поддържа, че по делото е доказано ответникът да е получил процесната сума, като
плащането е извършено от „Минолби“ ЕООД, поради което и доколкото не е налице
основание за задържане на платената сума счита иска за основателен. Ето защо, моли
обжалваното решение да бъде отменени и искът да бъде уважен. Претендира
разноските.
Ответникът по жалбата - „А1 България“ ЕАД, счита, че първоинстанционното
решение е правилно, поради което моли същото да бъде потвърдено. Претендира
разноски.
Софийски градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по
1
делото доказателства съгласно разпоредбите на чл. 235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК,
намира за установено следното:
Въззивната жалба е допустима – същата е подадена от легитимирана страна в
процеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен
акт.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по
останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания, с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна
норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от
Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
Съдът приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Във връзка с доводите по въззивната жалба, съдът намира следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Минолби“ ЕООД с осъдителен иск
с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, предявен срещу „А1 България“ ЕАД, за
осъждането на ответника да заплати в полза на ищеца сумата в размер на 1,74 лв. без
ДДС, или 2,08 лв. с вкл. ДДС, която е платена при начална липса на основание,
съгласно Фактура № *********, с период на фактуриране: 28.11.2021г. - 27.12.2021г.
(за мобилен номер ********** на стойност 13,92 лв. и за мобилен номер ******** на
стойност 11,49 лв.).
Ищецът - „Минолби“ ЕООД, твърди, че е потребител на мобилни услуги,
съгласно Договор № ********* с Приложение № 1 от 03.12.2021 г. сключен с
ответника „А1 България” ЕАД, за 2161 услуги (мобилни услуги/телефонни номера,
телевизия, интернет-пакети). Твърди се, че ответникът фактурирал сбор от месечни
абонаментни такси, които били различни като стойност от договорените такива.
Ответникът издал фактура с №*********, за периода 28.11.2021 г.- 27.12.2021г.,
съдържаща месечни абонаментни такси (МАТ) за мобилни услуги №******** 11,49
лв. без ДДС, №********- 11,49 лв. без ДДС, №********- 7,96 лв. без ДДС. Твърди се,
че ищцовото дружество е заплатило пълния размер на фактурирана сума с вкл. ДДС,
след което при направена справка ищецът установил, че е платил в повече от
действително дължимите МАТ за договорените пакети за мобилни услуги, общо в
размер на 1,74 лв. без ДДС, или 2,08 лв. с вкл. ДДС .
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на искова молба, с която
оспорва предявеният иск по основание и размер.
С обжалваното решение искът е отхвърлен изцяло като неоснователен по
съображения, че ищецът не е представил годни доказателства, от които да се
установява, че е обеднял, като е заплатил процесната сума. Прието е, че представеното
2
по делото кредитно известие № ********* и фактура № *********, не установяват
факта, че ищецът е заплатил процесната сума на ответника.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
неправилно.
Правилни са изложените от първата инстанция правни доводи, че за
основателността на предявения иск при квалификацията на чл. 55, ал. 1, пр.1 от ЗЗД,
следва да бъде установено, че ищецът е заплатил процесната сума на ответника при
липса на основание - начална липса на основание. С оглед това и правилно съдът е
посочил, че основните предпоставки на фактическия състав на неоснователното
обогатяване по чл. 55, ал. 1, от ЗЗД са получаването на имуществена ценност от един
правен субект и отсъствието на основание за получаването, като получаването е
фактическо действие, в резултат на което получилият имуществена облага установява
своята фактическа власт върху полученото.
Съобразно така посоченото, за основателност на иска в доказателствена тежест
на ищеца е да докаже, че сумата по фактурата, издадена за претендирана спрямо
„Минолби“ ЕООД от страна на ответника „А1 България“ ЕАД мобилни услуги за
посочения период касаещи посочените мобилни номера по договора, сключен между
страните, е заплатена, поради което е налице обедняване от страна на „Минолби“
ЕООД.
Съответно, в тежест на ответника е да докаже, че е налице основание за
извършеното плащане, а именно - че между страните е налице облигационно
отношение по договор за предоставяне на мобилни услуги, както и че за посочения
период е предоставил такива за посочените мобилни номера и посочената сума е
дължима като цена за потреблението.
В случая не е спорно, че ищецът „Минолби“ ЕООД е абонат на мобилни услуги,
ползвани за мобилни услуги №********, №******** и №******** по Договор
№********* с Приложение от 14.10.2019 г. сключен с ответника „А1 България“ ЕАД.
Не е спорно и чрез ангажираните пред първата инстанция доказателства,
настоящия състав намира за установено, че сумата по издадената от ответника
Фактура № *********, с период на фактуриране: 28.11.2021г. - 27.12.2021г., с която
същият е начислил на ищеца за мобилни услуги №******** 11,49 лв. без ДДС,
№********- 11,49 лв. без ДДС, №********- 7,96 лв. без ДДС е била заплатена.
Безспорно е и че сумата в размер на 2,08 лв. с ДДС, която е била начислена във
фактура № ********* за мобилни услуги № ********, № ******** и № ******** е
била заплатена.
Ето защо, въззивният съд приема, че процесната сума в размер на 2,08 лв. с
ДДС, която е била начислена във фактура № ********* за мобилни услуги №
3
********, № ******** и № ******** е била заплатена в полза на „А1 България“ ЕАД
при начална липса на основания.
Основният спорен по делото въпрос е, дали е налице обедняване от страна на
ищеца.
Ответникът оспорва обстоятелството, че задължението е заплатено от страна на
„Минолби“ ЕООД. Безспорно по делото е, че задължено лице по процесната фактура е
„Минолби“ ЕООД, като същата е издадена по договор №********* с Приложение от
14.10.2019 г., сключен между страните. На основание чл. 73 ЗЗД, задължението може
да бъде изпълнено от трето лице дори против волята на кредитора, освен ако той има
интерес то да бъде изпълнено лично от длъжника. В този случай, погасителният ефект
на плащането настъпва в правната сфера на длъжника, като последният отговаря пред
лицето, платило вместо него задължението.
Предвид посоченото, налице е обедняване от страна на „Минолби“ ЕООД с
оглед извършеното плащане на задължението по процесната фактура, дори същото да е
извършено от трето лице, доколкото „Минолби“ ЕООД би дължало заплатената сума в
полза на третото лице, извършило плащането (чл. 74 ЗЗД).
Ето защо, претенцията, основана на фактическия състав на неоснователното
обогатяване, е основателна, поради което искът с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1
ЗЗД следва да бъде уважен.
При посочените мотиви обжалваното решение следва да бъде отменено като
неправилно на основание чл.271, ал.1, пр.2 ГПК, като искът бъде уважен изцяло.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на въззивника
следва да се присъди сумата в размер на 250 лв., представляваща разноски за
първоинстанционното производство, както и сумата в размер на 75 лв.,
представляваща разноски за въззивното производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 4796 от 20.03.2025 г. по гр.д. № 69254/2024 г. по описа на
СРС, 66 с-в, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА СЛЕДНОТО:
ОСЪЖДА „А1 България“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати в полза на
„Минолби“ ЕООД, ЕИК *********, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата в
размер на сумата от 1,74 лв. без ДДС, или 2,08 лв. с вкл. ДДС, която е платена при
начална липса на основание в полза на ответника като част от задължение по Фактура
№ *********, за периода 28.11.2021 - 27.12.2021 за мобилна услуга с номер №
4
********, № ******** и № ********, издадена на основание Договор №*********.
ОСЪЖДА „А1 България“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати в полза на
„Минолби“ ЕООД, ЕИК *********, на основани чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на
250 лв., представляваща разноски за първоинстанционното производство, както и
сумата в размер на 75 лв., представляваща разноски за въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5