№ 6538
гр. София, 30.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Станимира И.
Членове:Райна Мартинова
Виктория Р. Митева
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Станимира И. Въззивно гражданско дело №
20241100513960 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение №17325/27.09.2024г по гр.д. № 55594 по описа за 2023г. на
Софийски районен съд, 164-ти състав е признато за установено по предявени
искове от „ А1 България” ЕАД, ЕИК ********* срещу „Анкрис“ЕООД,
ЕИК ********* с правно основание чл. 422 от ГПК вр. с чл. 79, ал.1 от и чл. 86
ЗЗД че „Анкрис“ЕООД, ЕИК ********* дължи на „А1 България” ЕАД,
ЕИК ********* заплащане на сумите, както следва: сумата от 1349,24лв,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението- 20.04.2023г. до
изплащането й, представляващи неплатени месечни такси и потребление за
използване на услуги по договор за далекосъобщителни мобилни услуги №
********* с ID на договор А0716245/30.07.2006г., партида № ********* за
периода от 14.06.2022г. до 14.12.2022; сумата от 69,18лв. представляващи
обезщетение за забава на плащането на главницата за периода от 19.08.2022г.
до 19.04.2023г, за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело
№ 20599/2023г. по описа на СРС, като Анкрис“ЕООД, ЕИК ********* е
осъдено да заплати на „А1 България” ЕАД, ЕИК ********* на основание на
чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 39,11лв . разноски по исковото дело и сумата
1
от 178,17лв. по заповедното дело, като неоснователни са отхвърлени
исковете с правно основание чл. 422 от ГПК вр. с чл. 92 и чл. 86 от ЗЗД за
признаване за установено, че Анкрис“ЕООД, ЕИК ********* дължи на „А1
България” ЕАД, ЕИК ********* заплащане на сумата от 3303,10лв.
представляващи неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
далекосъобщителни мобилни услуги № ********* с ID на договор
А0716245/30.07.2006г., партида № *********, както и сумата от 97,96лв.,
представляващи обезщетение за забава на плащането на тази неустойка за
периода от 22.08.2022г. до 19.04.2023г., за които е издадена заповед за
изпълнение по заповедно дело № 20599/2023г. по описа на СРС.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№
25015600/23.02.2022г. по регистъра на СРС от ищеца „ А1 България” ЕАД,
ЕИК ********* в частта, в която са отхвърлени исковете за неустойка и за
обезщетение за забава на плащането й. Изложило е съображения, че
решението в тази част е неправилно, постановено при нарушение на
съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочило е, че клаузата
за неустойка била валидна, , неоснователното разместване на блага не било
сред критериите за преценка на валидността й съгласно ТР № 1/2009г. на
ОСТК на ВКС. Нищожна била само онази неустойка, при която единствената
цел, поради която е уговорена излиза извън типичните й функции, тази
преценка се правела към момента на сключване на договора. Прекомерността
на неустойката се определяла към момента на неизпълнението и затова не
била основание за приемане на клаузата за нищожна поради противоречие с
добрите нрави. В случая неустойката била определена при сключването на
договора, въззивникът не можел да влияе на размера й. Размер на неустойка
бил съобразен с възможните вреди, включително бъдещите такива при
предсрочно прекратяване на договора. Обезпечителната функция на
неустойката се изразявала в косвен натиск върху длъжника за изпълнение на
поетото задължение, обезщетителната функция била свързана с вредите,
санкционната й функция позволявала с оглед на договорната свобода да се
уговори наказание за неизпълнението. В случая договорената неустойка
имало основно обезщетителна и обезпечителна функция, санкционната
такава била незначителна, длъжникът можел сам да ограничи размера на
неизпълнението. Ответникът бил търговец и завишена била грижата, която
дължи. С Решение на съда на ЕС от 22.11.2018г. по преюдициално дело С-
2
295/2017г. било прието, че дължимата при неспазване на минималния срок на
обвързаност сума е неразделна част от общата цена за доставка на услугите и
разделена на месечни вноски, че тя става незабавно изискуема при
неизпълнение на задължението за плащане . Директива /ЕС/ 2018/1972 на
европейския парламент и на Съвета от 11.12.2018г. предвиждал възможност
държавите членки да разрешават специфични мерки, обхващащи неплащане
на телефонни сметки, като за осигуряване на правата на абонатите бил уреден
в чл. 105, ал.1от директивата максимален срок на обвързаност с договора 24
месеца. В случая уговорената неустойка съответствала на тези актове на ЕС.
Следвало да се съобрази че одобреното от съда споразумение между КЗП и
мобилния оператор по дело №12268/2014г. на СГС , съгласно което валидна е
клауза за неустойка в размер на месечните такси по стандартен абонамент без
отстъпка до края на уговорения срок на абонамента, а ако абонат е потребител
то максималния размер е 3 месечни такси по стандартен абонамент без
отстъпки, но абонат дължи възстановяване на отстъпките за оставащия срок
на абонамента. Да се приемело че клауза за неустойка между търговци е
нищожна, а такава сключена с потребител е валидна означавало потребителят
да се постави в по-неблагоприятно положение спрямо търговците, по
отношение на които се прилагала разпоредбата на чл. 309 от ТЗ Приемайки
клаузата за нищожна районният съд предоставил свобода на търговците да
нарушават без последствие сключените от тях договори, а такава защита не
била предоставена дори на потребителите по ЗЗП, защитата на които по
принцип била завишена. Претендирало е разноски.
Въззиваемият-ответник по исковете – Анкрис“ЕООД, ЕИК *********
е оспорило жалбата. Посочила е, че решението в обжалваната част било
правилно. Трайно КЗП приемало за нелоялна търговска практика
претендираната от ищеца неустойка. Правилно било приложено от районния
съд разяснението на ВКС в ТР № 1/2009г. В случая неустойката била
съизмерима с неполучените до края на договора месечни такси, получаването
на същите без да са предоставени услугите било извън типичните функции за
неустойката, защото създавало предпоставки за неоснователно обогатяване. За
процесното правоотношение въззиваемият имал качество на потребител, а не
на търговец. Договорната свобода била ограничена от повелителните норми
на закона и от добрите нрави. Получаване на стойността на таксите без да се
престира услугата противоречало на справедливостта Претендирал е
3
разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. №
280758/10.10.2023г. на А1 България” ЕАД, ЕИК ********* срещу
Анкрис“ЕООД, ЕИК ********* , с която е поискало на основание чл. 422 от
ГПК вр. с чл. 79, ал.1, чл. 92 и чл. 86 ЗЗД и да бъде признато за установено,
че Анкрис“ЕООД, ЕИК ********* дължи на „ А1 България” ЕАД, ЕИК
********* заплащане на сумите, както следва: сумата от 1349,24лв, ведно
със законната лихва от подаване на заявлението- 20.04.2023г. до изплащането
й, представляващи неплатени месечни такси и потребление за използване на
услуги по договор за далекосъобщителни мобилни услуги № ********* с ID
на договор А0716245/30.07.2006г., партида № ********* за периода от
14.06.2022г. до 14.12.2022; сумата от 69,18лв. представляващи обезщетение за
забава на плащането на главницата за периода от 19.08.2022г. до 19.04.2023г;
сумата от 3303,10лв. представляващи неустойка поради предсрочно
прекратяване на договор за далекосъобщителни мобилни услуги №
********* с ID на договор А0716245/30.07.2006г., партида № *********,
както и сумата от 97,96лв., представляващи обезщетение за забава на
плащането на тази неустойка за периода от 22.08.2022г. до 19.04.2023г., за
които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 20599/2023г. по
описа на СРС, като му се присъдят разноски. Навело е твърдения, че с
ответника сключили договора за мобилни услуги през 2006г., той бил
многократно подновяван и изменян, последните изменения били от
08.06.2022г. за услугите ползвани с 3 телефонни номера, телевизия и
интернет, а на 15.06.2022г. било сключено последното споразумение за
интернет за два от телефонните номера, срок по тези споразумения бил 24
месеца. Преди това – със споразумения от февруари 2022г. била активирана
услугата за телевизия и интернет, като било предоставено устройство-рутер,
което след края на договора следвало да бъде върнато. Посочил е, че
изпълнил задълженията си по договора с ответника, като предоставил достъп
до мрежата и уговорените услуги , но ответникът не платил процесните
задължения и затова на 30.12.2022г. прекратил едностранно договора на
основание на чл. 54.12 и чл. 83т.1 от ОУ. При тази хипотеза съгласно договора
се дължала и неустойка за неизпълнение и неспазен срок на действие,
4
начислена била такава, клаузата за неустойка била валидна. Неустойката
била определена във фиксиран размер или като сбор от стандартни месечни
такси за мобилните планове без отстъпка от дата на прекратяване на договора
да изтичане на уговорения срок за всеки мобилен номер.
Ответникът Анкрис“ЕООД, ЕИК ********* в предоставения срок за
отговор е оспорил исковете. Посочил е, че клаузата за неустойка била
нищожна поради противоречие с добрите нрави, защото била уговорена извън
присъщите й функции, осигурявала получаване от ищеца на суми за такси без
да предоставя услугите, тоест създавала условия за неоснователно
обогатяване.
По делото е приложено заповедно дело № 20599/2023г. на СРС, от което
се установява, че по заявление вх.№ 108753/20.04.2024г. по регистъра на СРС
е издадена заповед, с която е разпоредено Анкрис“ЕООД, ЕИК *********
да заплати на „ А1 България” ЕАД, ЕИК ********* сумата от 1349,24лв,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението- 20.04.2023г. до
изплащането й, представляващи неплатени месечни такси и потребление за
използване на услуги по договор за далекосъобщителни мобилни услуги №
********* с ID на договор А0716245/30.07.2006г., партида № ********* за
периода от 14.06.2022г. до 14.12.2022; сумата от 69,18лв. представляващи
обезщетение за забава на плащането на главницата за периода от 19.08.2022г.
до 19.04.2023г; сумата от 3303,10лв. представляващи неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителни мобилни услуги
№ ********* с ID на договор А0716245/30.07.2006г., партида № *********,
както и сумата от 97,96лв., представляващи обезщетение за забава на
плащането на тази неустойка за периода от 22.08.2022г. до 19.04.2023г,
съдебни разноски от 636,39лв, за така издадената заповед длъжникът е
уведомен на 12.07.2023г., подал е възражение на 11.08.2023г., сочещ че
договора бил сключен при условията на измама, уговорка била да отпаднат
две о услугите, за се запази цена около 150лв. с ДДС месечно, но тези клаузи
не били отпаднали и месечната цена била по-висока – около 299лз., условията
по договора не съответствали на уговореното. Заявителят е уведомен на
03.10.2023г. за необходимостта да представи в едномесечен срок от
съобщението доказателства, че е предявил иск за установяване на вземанията
по заповедта и такива е представил на 10.10.2023г.
5
Приет е договор № *********/25.09.2020г., съгласно който А1
България“ЕАД се е съгласило да предостави на Анкрис“ЕООД електронни
съобщителни услуги при Общи условия , както и неелектронни такива при
искане от абоната, конкретните услуги се посочват в приложение към
договора, в което се уговаряли и неустойки и обезщетения.
По делото е прието приложение № 1 към договор № *********, съгласно
което страните са се съгласили да се предостави фиксиран интернет „А1 Нет“
в комбинация с „А1 ТВ“ или мобилна услуга за срок от 2 години считано от
21.02.2022г. при стандартна месечна такса за съответната скорост от 14,99лв.;
17,99лв; 20,99лв., 34,99лв. но при сключване на договор за 2 години – за
първите 6 месеца съответно от 6лв.; 7лв; 8,50лв.; 15,50лв. а за останалите
месеци съответно от 10,99лв, 13,99лв., 16,99лв., 30,99лв. , за ползването се
предоставя рутер. Съгласно чл. 8.1. и 8.2. от приложението при прекратяване
на договора преди уговорения срок по вина на абоната, той дължи заплащане
на неустойка в размер на месечните абонаментни такси без отстъпка до края
на уговорения срок, дължи се и връщане на предоставеното оборудване, а при
неизпълнение на това задължение се дължи неустойка в размер на стойността
му по ценоразпис на оператора.
По делото е прието допълнително приложение от 04.03.2022г. към
Приложение № 1 от договор № *********, съгласно което А1 България“ЕАД
се е съгласило да предостави на Анкрис“ЕООД допълнителен 5G пакет
мобилен интернет за телефонен номер ********** с месечна абонаментна
такса от 20лв. за срок от две години, като с чл. 5.9 от същото е уговорена
неустойка за прекратяване на договора предсрочно по вина или искане на
абоната в размер на всички стандартни месечни такси до изтичане на
определения срок за ползването на услугата.
Приет е анекс от 08.06.2022г. съгласно който при прекратяване на
договора по искане или вина на абоната той дължи неустойка в размер на
месечните абонаментни такси без отстъпка до края на уговорения срок и
стойността на оборудването.
Приет е анекс от 08.06.2022г. към договор № *********, съгласно който
срок на договора се продължава с 24 месеца считано от дата на първа издадена
по този анекс фактура, тоест до 08.06.2024г, като се запазват съглашенията за
неустойки
6
Приет е анекс от 08.06.2022г. съгласно който крайните устройства могат
да се предоставят от оператора като отстъпка в цената за услугите, общият
размер на отстъпката която може да бъде получена от абоната е 212лв. без
ДДС
Прието е допълнително приложение от 08.06.2022г. към Приложение № 1
към договор № *********, съгласно което „А 1 България“ЕАД се е съгласило
за срок от години считано от 08.06.2022г. да предостави на Анкрис“ЕООД
антивирусен софтуер при промоционална месечна цена от 4,99лв. за основен
лиценз и стандартна месечна такса от по 5,55лв.допълнителни лицензи, които
са два. С разпоредбата на чл. 6.1. при прекратяване на договора по искане или
вина на абоната той дължи неустойка в размер на месечните абонаментни
такси без отстъпка до края на уговорения срок.
Прието е приложение № 2/08.06.2022г. към договор № *********,
съгласно което „А 1 България“ЕАД се е съгласило за срок от 2 години считано
от 08.06.2022г. да предостави на Анкрис“ЕООД далекосъобщителни услуги по
7 телефонни номера, като тарифен план се запазва, но допълнително е
уговорен антивирусен софтуер и допълнителен пакет интернет по два от тях с
цена от 8,25лв. месечно
Прието е допълнително споразумение от 14.06.2022г. към договор №
*********, съгласно което „А 1 България“ЕАД се е съгласило за срок от 2
години да предостави на Анкрис“ЕООД допълнителен 5G пакет мобилен
интернет за телефонен номер ********** и ********** с месечна
абонаментна такса от 20,66лв., като с чл. 5.9 от същото е уговорена неустойка
за прекратяване на договора предсрочно по вина или искане на абоната в
размер на всички стандартни месечни такси до изтичане на определения срок
за ползването на услугата.
Приети са фактури, издадени от ищеца на ответника, кредитно известие
към фактурата за последния месец за месечни такси и потребление по
договора в периода от 14.06.2022г. до 13.12.2022г. , както и сметки от една и
съща дата но с различен № сочещи задължения и за неустойки.
Приети са Общи условия за отношения на „А1 България“ЕАД с крайни
потребители, съгласно чл. 54.12 от които при забава на плащане на
задължения с повече от 124 дни договорът се счита за едностранно прекратен
от „А1“, съгласно чл. 26.5. от ОУ плащането се дължи в срок от 15 дни след
7
издаването на фактурата.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира
от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася
служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част :
Предявените искове са с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл.
124 от ГПК вр. с чл. 92 от ЗЗД.
Съдът приема за установено по делото, че между страните е възникнало
валидно правоотношение по договор за предоставяне на далекосъобщителни
услуги, интернет и телевизия , по което ищецът се е задължил да предостави
на ответника достъп до далекосъобщителна си мрежа и далекосъобщителни
услуги, интернет и телевизия срещу заплащане на стойността на абонамента
такса и на цена на ползвани услуги, както и че ответникът не е заплатил в
срок сумата 1349,24лв., че обезщетението за забава на плащането на същата е
в размер на 69,18лв., която също не е платена. Решението на районният съд в
частта, с която исковете за тези суми са уважени е влязло в сила и обвързва
страните със сила на пресъдено нещо.
Спорен въпрос по делото е валидността на клаузи за неустойка за
предсрочно прекратяване на договора услуги поради неплащане в срок на
месечните задължения от ответника.
Съдът приема, че по делото не е установено валидно възникнало
задължение за ответника към ищеца за заплащане на такава неустойка.
Уговорената неустойка в размер на месечни такси до края на срока на
договора е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Добрите нрави са
морални норми , на които законът е придал правно значение. Те са общи
принципи или произтичат от тях, като за спазването им при иск за неустойка
съдът следи служебно. Справедливостта е едни от тези принципи и той
закриля всеки признат от закона интерес. Условията за нищожност на клаузата
8
за неустойка произтичат от присъщите й функции- обезпечителна,
обезщетителна, санкционна. Нищожна ще е онази клауза за неустойка, която
преценено към момента на сключване на договора е с единствена цел,
излизаща извън типичните й функции. (В този смисъл Тълкувателно решение
№ 1/15.06.2010г. на ОСГТК на ВКС по тълк.д. № 1/2009г.).В случая
уговорената неустойка доставя на ищеца повече блага от тези, които би
получил, ако договора не беше прекратен предсрочно, но без ищецът да
престира насрещни блага на клиента. Това е така, защото ищецът не само че
няма да направи разходи за да изпълни задълженията си по договора, но и ще
получи стандартен размер на месечните такси , а не уговорените в договора
такива в по-нисък преференциален размер. Така договорената неустойка
противоречи на принципа за еквивалентност на престациите по двустранните
договори, поради което и съдът приема, че клаузата за неустойка в тази част за
нищожна. Доколкото задължението, за изпълнение на което е сключена
процесната неустойка, е абонатът да не прекрати предсрочно договора по
своя инициатива, съответно да не стане причина за предсрочното му
прекратяване от оператора, то връзка между евентуалните вреди от същото и
размер на таксата по стандартните срочни абонаментните планове при
сключването на договора, не може да се изведе. Характер и размер на тези
вреди са определящи при преценката за валидността на клаузата за неустойка
с оглед на типичните й функции по чл. 92 от ЗЗД. При невъзможност да се
обоснове извод за връзка между тях и неизпълнението, то следва извод и че
уговорената неустойка не е в рамките на типичната за неустойката
обезщетителна функция. Обезпечителната функция на тази неустойка
посочена от въззивника е косвеният натиск върху абоната да не допуска да
стане причина за прекратяване на договора, а санкционна функция тази
неустойка се твърди от въззивника, че почти не била застъпена. Безспорно ,
възможността да се начисли процесната неустойка е стимул за абоната да не
се прекрати договора преди изтичане на същия. Когато тази неустойка обаче е
в размер на сбора от месечни такси до края на срока на договора и то по
стандартния месечен план без отстъпки, то тази неустойка нарушава
забраната за неоснователно обогатяване и не може да се приеме, че е
оправдана с оглед на обезпечителната й функция, а и на сакнционната такава,
доколкото такава съдът приема, че е застъпена въпреки твърденията за
обратното на въззивника. Допълнителен довод за последното е
9
обстоятелството, че неустойката е обвързана от стандартните месечни такси, а
не от договорените по-ниски такива по договора. При прилагането на така
уговорената неустойка би се достигнало до заплащане на цялата дължима от
абоната като такси сума по договора, които биха се дължали до края на срока
му , отделно и заплащане от абоната стойността на уговорените отстъпки но
същевременно за оператора ще е отпаднало насрещното му задължение на
мобилния да предоставя услугите за този срок. Този резултат от прилагането
на неустойката е в нарушението на забраната за неоснователно обогатяване до
степен обосноваващ извод, че клаузата за неустойка е нищожна.
Позоваването от въззиввика на Решение на Съда на ЕС от 22.11.2018г. по
дело № С-295/2017г. е неоснователно, защото същото касае възможността за
начисляване на ДДС върху неустойка, а не валидността на клаузата за
неустойка. Позоваването на въззивника на Директива № 2018/1952 от
11.12.2018г. не обосновава друг извод, защото сочените в нея механизми за
защита на правата на абоната , фиксирайки горна граница на срока на
договора, нямат отношение към валидността на клаузата за неустойка. Тази
Директива не ограничава националния законодател да предвижда ограничения
при преценка на валидността на клаузата за неустойка. Сключена съдебна
спогодба между КЗП и мобилния оператор по гр. д. № 12268/2014 г. по описа
на СГС, I-18 състав не е представена по делото и същата съдът не може да
коментира. Доводите на въззивника основани на съпоставяне на положението
на потребител и на търговец са неоснователни, защото договорите,
сключвани от ищеца с потребител и с търговец са независими един от друг,
валидност на клаузи по първия не се отразява на валидността на клаузи по
втория и обратното.
С въззивната жалба не са въведени други оплаквания срещу изводите на
районния съд при обосноваване на същите не е допуснато нарушение на
императивна правна норма.
При така възприето съдът приема за неоснователен иска за неустойка
поради прекратяване предсрочно на договора поради поведение на ответника.
Поради неоснователност на иска за неустойка, неоснователен е и
акцесорния иск за обезщетение за забава на плащането на неустойката.
С оглед гореизложеното правилно районният съд е отхвърлил исковете за
неустойка за предсрочно прекратяване на договорите.
10
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото отговорността за разноски следва да се постави
в тежест на въззивника, въззиваемият не е претендирал разноски, а и не е
доказал да е направил разноски по делото и такива не му се следват.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №17325/27.09.2024г по гр.д. № 55594 по
описа за 2023г. на Софийски районен съд, 164-ти състав в обжалваната
част.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11