Решение по дело №1972/2017 на Районен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№

11.10.2017г., гр. Плевен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА

 

При секретаря Петя И. и прокурора.........................., като разгледа докладваното от председателя гр.д.№1972/2017г. по описа на ПлРС, за да се произнесе взе предвид следното

          Искове с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.232, ал.2 от ЗЗД.

Пред ПлРС е депозирана искова молба от „Т.” ЕАД, ***, представлявано от П.П., чрез адв. Ст. И., против ЕТ ”В.И.Н.”, представлявано от И.Н., с която се твърди, че между страните има сключен договор за наем на 20.03.2012г, с предмет- ПАВИЛИОН №1, и договор за наем, от същата дата, с предмет – ПАВИЛИОН №2. Твърди се, че наемната цена на павилион №1, е в размер на 920лв без ДДС и за павилион №2- 800лв.-без ДДС. Твърди се, че от страна на ответника няма заплащане на дължимата наемна цена и консумативи- ел. енергия, ВиК и охрана, за периода 01.10.2015-29.02.2015г. Твърди се, че за задълженията на ответника има издадени 8 бр. фактури, по които има частични плащания. Твърди се, че дължимата сума, след извършване на плащанията, общо за двата павилиона, е в размер на 6833,78лв. с ДДС. Твърди се, че от страна на ответника има внесени депозити, общо в размер на 2724лв, поради което, дължимата сума е в размер на 4109,78лв. Твърди се също, че на 01.06.2016г., между страните и сключено споразумение, относно начина на погасяване на задължението, което към посочената дата, е в размер на 6189,78лв. Твърди се, че същото не е изпълнявано от страна на длъжника, поради което, ищецът е образувал ч. гр.д.№ 1058/2017г. на ПлРС. Твърди се, че до датата на образуване на частногражданското дело, от страна на ответника има заплатени 4 вноски, всяка от 520лв. Твърди се, че след издаване на заповедта за изпълнение-през м. март 2017г, от страна на ответника има извършено плащане, в размер на 640лв. Допълнително ищецът посочва, че дължимият наем и консумативи са както следва: за ПАВИЛИОН №1: наем за периода 01.11.2015-31.03.2016г.- в размер на 3976,70лв. без ДДС, и консумативи- за периода 01.10.2015-29.02.2016г.-996,49лв. без ДДС- ел. енергия, 46,42лв. без ДДС- ВиК и охрана- 57,60лв. без ДДС.; обща стойност с вкл. ДДС- в размер на 4520,65лв. За ПАВИЛИОН № 2- наем за периода 01.11.2015-31.03.2016г.- в размер на 3458лв. без ДДС, и консумативи- за периода 01.10.2015-29.02.2016г.-793,14лв. без ДДС- ел. енергия, 42,20лв. без ДДС- ВиК, и охрана 57,60 без ДДС;  обща стойност с вкл ДДС- сумата от 4069,12лв.

Твърди се, че след приспадане на заплатеното от страна на ответника, в т.ч. и внесените депозити, дължимата сума- наем и консумативи, са както следва: за обект ПАВИЛИОН 1, дължима сума, общо в размер на 2240,91лв., с вкл. ДДС от които сумата от 1227,17лв- наем, ел енергия 453,14лв., ВиК-21,10лв. и охрана-34,55лв., върху които е начислено ДДС в размер на 454,94лв. Дължимата сума за ПАВИЛИОН 2, е в общ размер от 1868,88лв с вкл. ДДС, от които, сумата от 1058лв-наем, 533,16лв- ел. енергия, ВиК- 23,21лв., охрана- 34,56лв., върху които сума е начислено ДДС в общ размер от 219,95лв. Сборът от двете суми е в размер на 4109,79лв., съобразно издадената заповед за  изпълнение.

Моли съдът да признае за установено, че ответникът дължи сумата от 4109,78лв - общо наемна цена, за ПАВИЛИОН №1 и ПАВИЛИОН №2, за периода 01.11.2015-31.03.2016г. и консумативи- за периода 01.10.2015-29.02.2016г., която сума се явява дължима след извършване на  плащанията и приспаданията на депозити, ведно със законната лихва, считано от датата на  ИМ, до окончателното й изплащане. Претендират се разноски.

В срока за отговор, ответникът ЕТ ”В.И.Н.”, представлявано от И.Н., чрез адв. Ст. М., изразява становище за неоснователност на  предявеният иск, като оспорва неговото основание. Посочва се, че след подписването на споразумението от 01.06.2016г, при условията на чл. 365 от ЗЗД, всички вземания, произтичащи от договорите за наем, следва да се считат за погасени. Твърди се също, че не са налице условията за обявяване на цялото вземане за  изискуемо, към 08.02.2017г.-датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, тъй като е необходимо освен неплащане на две месечни вноски, също, изправната страна да поиска  прекратяването му, по реда на чл. 87 от ЗЗД.

Съдът, като съобрази становищата на страните, на основание събраните по делото доказателства и закона, намира за установено следното:

Видно от приложеното по делото, ч.гр.д. №1058/2017г. на ПлРС, се установява, че по заявление по чл.410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение №669/09.02.2016г. След направено от страна на длъжника възражение в срок, в съответно на дадените от съда указания, кредиторът е депозирал иск с правно основание чл.422 от ГПК, в едномесечният срок от получаване на съдебното разпореждане, поради което, същият е допустим.

По делото се установява, че между ищеца- като наемодател и ответника- като наемател, е сключен договор за наем на павилион за закуски №123/20.03.2012г., с предмет- ПАВИЛИОН №1, с 7 кв.м.- търговска площ и 5 кв.м.- складова площ, находящ се в „Пазар на плодове и зеленчуци”, *** с предназначение- заведение за бърза закуска, с месечна наемна цена– 1572лв.- с вкл. ДДС, със срок на договора – 01.04.2012-31.03.2013г. Видно от съдържанието на договора, наемодателят има право да получи наемната цена и присъщите консумативни разходи, в срок до 10- то число, срещу издадена от него фактура- в брой или по банков път. Установява се също, че между страните, към договора за наем, има сключени- Анекс от 28.12.2012г, въз основа на който, считано от 01.01.2013г., се определя месечна наемна цена от 920лв без ДДС /1104лв с ДДС/ и Анекс от 31.03.2015г., въз основа на който, срокът на договора е удължен до 01.април.2016г.

По делото се установява, че между ищеца-като наемодател и ответника- като наемател, е сключен договор за наем на павилион за закуски №124/20.03.2012г., с предмет- ПАВИЛИОН №2, с 7 кв.м.- търговска площ и 5 кв.м.- складова площ, находящ се в „Пазар на плодове и зеленчуци”, *** с предназначение- заведение за бърза закуска, с месечна наемна цена– 1152лв.- с вкл. ДДС, със срок на договора – 01.04.2012-31.03.2013г. Видно от съдържанието на договора, наемодателят има право да получи наемната цена и присъщите консумативни разходи, в срок до 10- то число, срещу издадена от него фактура- в брой или по банков път. Установява се също, че между страните, към договора за наем, има сключени- Анекс от 28.12.2012г, въз основа на който,  считано от 01.01.2013г, се определя месечна наемна цена от 800 без ДДС /960лв. с ДДС/ и Анекс от 31.03.2015г., въз основа на който, срокът на договора е удължен до 01.април.2016г.

Установява се също, че в договорите е включена клауза- чл. 19.1- за внасяне на депозит от страна на наемателя, в размер на един месечен наем, като в самите договори са посочени № на ПКО.  

По делото се установява, че от страна на ищеца, има издадени следните фактури: фактура №10787/06.11.2015г., на стойност 2639,34лв. с ДДС, фактура №3964/04.12.2015г., на стойност 2561,12лв. с ДДС, фактура №11009/06.01.2016г., на стойност 2064лв. с ДДС; фактура №11104/13.01.2016г., на стойност 508,25лв. с ДДС; фактура №11194/01.02.2016г., на стойност 2064лв. с ДДС, фактура №11294/10.02.2016г., на стойност 364,39лв. с ДДС, фактура №11395/02.03.2016г., на стойност 665,64лв. с ДДС, фактура № 11475/11.03.2016г. на стойност 447,04лв. с ДДС, всички на обща стойност 11313,78лв., включващи дължими наем и консумативи за двата павилиона, за периода м. октомври 2015- м. март 2016 г. вкл. Всички фактури са подписани от ответника. Съобразно представените справки-за всеки от двата павилиона, се установява, че за Павилион №1, дължимата сума- по фактури- наем и консумативи, е в размер на 4520,65лв. с ДДС и за Павилион №2, дължимата сума- по фактури- наем и консумативи, е в размер на 4069,12лв с ДДС. Установява се също, че общият размер на постъпилите, от страна на ответника- наемател, плащания, е сумата от 4480лв., с която са извършвани частични плащания  по фактурите .

По делото се представя също и споразумение от 01.06.2016г, сключено между страните, от което се установява, че към датата на сключване на споразумението, ЕТ ”В.И.Н.”, представлявано от И.Н., дължи на „Т.”ЕАД, сумата от 6189,78лв., която сума, ЕТ се задължава за заплати на 11 равни месечни вноски, всяка от 520лв. и 12-та вноска- изравнителна- в размер на 469,78лв.; срок на плащане на отделните вноски- от 20- то до 30- то число на текущия месец. В споразумението е посочено също, че при неплащане на две месечни вноски, от страна на ЕТ,  то се прекратява едностранно от „Т.” ЕАД, като остатъчната сума ще бъде потърсена по съдебен ред. Съдът констатира, че в споразумението, страните не са посочили въз основа на какво се дължи сумата от 6189,78лв, нито какво включа тя, но с оглед на твърденията и на двете страни, съдът счита, че следва да се приеме, че споразумението касае задълженията на ЕТ ”В.И.Н. в качеството му на наемател, по посочените два наемни договора.

По делото е приета ССЕ, от заключението на която се установява следното: при извършена проверка в счетоводството, ВЛ е установило издаването на процесните фактури, описани по- горе, надлежно осчетоводени. ВЛ е установило извършване на частични плащания по фактурите, общо в размер на 4480лв., както и прихващане на двата депозита- в размер на 1152лв. и 1572лв., с което общият размер на извършените плащания е сумата от 7204лв. ВЛ е установило, че след извършване на плащанията, задълженията са следните: за ПАВИЛИОН №1- сумата от 2131,07лв- наем и консумативи и за ПАВИЛИОН №2- сумата от 1978,72лв- общо наем и консумативи. ВЛ е установило също, че на 13.03.2017г., ответникът е заплатил сумата от 640лв., която сума не е отнесена към погасяване на конкретно задължение, а от общото неизплатено салдо до счетоводната сметка – 404 / вземания по съдебни спорове/. От заключението на ВЛ се установява също, че след сключването на посоченото по- горе споразумение, от страна на  ответника има извършени три плащания, всяко в размер от 520лв.-през м. август 2016, м. септември 2016 и м. декември 2016г., със съответните ПКО. ВЛ посочва, че в тези ПКО не е вписано конкретно основание за плащане.

В с.з., при изслушване на ВЛ, адв. Ст. И.- представител на ищеца, заявява, че сумата от 640лв, погасява задълженията за ПАВИЛИОН №1.

По делото, с отговора на ИМ, е представен ПКО от 13.03.2017г., за сумата от 640лв., в който е посочено, че съставлява вноска по споразумение. 

При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

С оглед на събраните по делото доказателства, съдът намира за безспорно установено съществуването на облигационни отношения между страните по повод сключени два договор за наем-№123/20.03.2012г. и №124/20.03.2012г., въз основа на които, в полза на ответника, като наемател, е предоставено за временно и възмездно ползване- ПАВИЛИОН №1 И ПАВИЛИОН №2, със срок на договорите- до 01.04.2016г. Съобразно нормата на чл.232, ал.2  от ЗЗД, основното задължение на наемателя, по наемният договор, е да плаща наемната цена, и разходите, свързани с ползването на вещта, корелативно свързано със задължението на наемодателя, да предостави вещта- предмет на договора за ползване-чл.228, ал.1 от ЗЗД.

Безспорно по делото се установява също факта на плащане на уговорените депозити, от страна на наемателя, прихванати от страна на ищеца- наемодател. Съдът намира за установен и факта на частични плащания от страна на ответника- наемател, по издадените фактури- подробно описани по- горе, надлежно отразено в счетоводството на ищеца. Съдът намира, че сключеното между страните споразумение от 01.06.2016г., относно размерът на задълженията на отв. ЕТ ”В.И.Н.”, представлявано от И.Н., няма характер на спогодба, по смисъла на чл. 365, ал.1 от ЗЗД, и същото не може да обуслови недължимост на сумите- наем и консумативи, по сключените наемни договори. Както вече по посочено по- горе, в самото споразумение липсват основни елементи, касаещи основание на задължението, неговият характер и период, като само е посочено, че  към датата на  сключването му, размерът на задължението на ЕТ ”В.И.Н.”, представлявано от И.Н., към „Т.” ЕАД, е сумата от 6189,78лв., която сума, длъжникът се задължава да заплати на 11 равни месечни вноски, всяка от 250лв. и една 12 изравнителна вноска, от 469,78лв. В този смисъл, съдът намира, че възражението на ответника, че със сключването на споразумението, задълженията на ответника-като наемател, следва да се считат за погасени, за неоснователно. Съобразно цитираната норма на чл. 365, ал.1 от ЗЗД, с договора за спогодба, страните прекратяват един съществуващ спор или избягват един възможен спор, като си правят взаимни отстъпки. В случая, страните са се съгласили само относно размера на задължението на ЕТ ”В.И.Н.”, представлявано от И.Н.- посочената сума от 6189,78лв. и са уговорили разсрочване на плащането й на 12 месечни вноски. В самото споразумение няма включени клаузи за отстъпки или други клаузи, от които да може да се направи обоснован извод, че страните по него прекратяват един съществуващ по между си спор. Дали кредиторът- в качеството си на наемодател, ще претендира заплащане на неустойка за забава, е изцяло в неговата преценка и невключването на такава клауза в споразумението, не може да се тълкува като отпадане на това задължение.

С оглед на изложеното, съдът приема, че към датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК, задължението на ответника- в качеството му на наемател по сключените два договори за наем, е съществувало в посоченият в самото заявление размер. По делото се установи, че има плащане на сума от 640лв., след образуване на заповедното производство, която по реда на чл. 235 от ГПК, ще бъде взета предвид при постановяване на настоящия съдебен акт. Следва да се отбележи също, че ВЛ по ССЕ установи, че след подписването на споразумението, от страна на ответника има извършени 4 плащания от по 520лв.- през м. 08., м. 09., м. 10 и м.12.2016г, като в същите няма посочено основание на плащането; установено е, че тези плащания са отнесени в счетоводството на ищеца като погасяване на задълженията по наемните договори. Едва в ПКО от 13.03.2017г.-в хода на производството и след подаване на възражението по чл. 414 от ГПК, с което е внесена сумата от 640лв., е посочено като основание за плащане – „вноска по споразумение от 01.06.2016г.”.

          На основание гореизложеното, съдът намира, че искът е основателен и следва да бъде уважен до размера на сумата от 3469,77лв.- общо, от която сумата от 1491,07лв.- задължение за наем и консумативи за ПАВИЛИОН №1 и сумата от 2131,07лв.- задължение за наем и консумативи за  ПАВИЛИОН №2, по договори за наем-№123/20.03.2012г. и №124/20.03.2012г., ведно със законната лихва, считано от датата на заявлението по чл.410 от ГПК,-08.02.2017г., до окончателното й изплащане, като за разликата до пълният предявен размер от 4109,79лв., искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. В проекто- доклада си, съдът изрично е посочил, че  приема, че е сезиран именно с този размер на претенцията, с оглед на допълнителните уточнения от страна на ищеца. Против проекто- доклада на съда няма възражения от ищеца, и същият е обявен за окончателен в с.з.на 18.09.2017г.

          С оглед разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът  следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 586,77лв.- направени разноски по настоящето дело, съобразно на уважената част от иска. Следва ответникът да понесе и разноските направени в заповедното производство, в размер на 449,32лв.

          В полза на ответника също следва да се присъдят разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска- в размер на 87,21лв.-за настоящето и в размер на70,08лв.- за заповедното производство.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.2 от ГПК, във вр.чл.232, ал.2 от ЗЗД, че ЕТ “ВИЛИВОН-И.Н.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от И.Н., ДЪЛЖИ НА „Т.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** ***, представлявано от ***, сумата от общо 3469,78лв., за периода 01.10.2015-31.03.2016г., от които: сумата от 1491,07лв.- задължение за наем и консумативи за ПАВИЛИОН №1- по Договор за наем №123/20.03.2012г., и сумата от 2131,07лв.- задължение за наем и консумативи за ПАВИЛИОН №2, по Договор за наем №124/20.03.2012г., ведно със законната лихва, считано от датата на заявлението по чл.410 от ГПК-08.02.2017г., до окончателното й изплащане, за които суми има издадена заповед за изпълнение №669/09.02.2016г. по ч. гр.д.№ 1058/2017г. на ПлРС, като за РАЗЛИКАТА до пълният предявен размер от 4109,78лв. /за павилион №1- сумата от 2240,91лв. и за павилион №2- сумата от 2131,07лв.- задължение за наем и консумативи/, ОТХВЪРЛЯ иска като ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1, от ГПК, „ЕТ “ВИЛИВОН-И.Н.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от И.Н., ДА ЗАПЛАТИ НА „Т.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** ***, представлявано от ***, сумата от 586,77лв.- съставляващи направени по настоящето дело разноски и сумата от 449,32лв., съставляващи направени по ч. гр.д.№ 1058/2017г. на ПлРС , разноски.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3, от ГПК, „Т.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** ***, представлявано от ***, ДА ЗАПЛАТИ НА ЕТ “ВИЛИВОН-И.Н.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от И.Н., сумата от 87,21лв.- съставляващи направени по настоящето дело разноски и сумата от 70,08лв., съставляващи направени по ч. гр.д.№ 1058/2017г. на ПлРС , разноски.

 

 

Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщението до страните, пред ПлОС.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: