Р Е Ш Е Н И Е
№ 3171/10.7.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XLIII - ти състав в
публично съдебно заседание, проведено на двадесет
и осми юни през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.К.
при участието на секретар Д.Д., като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 13037 по описа за
2018 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен е иск от „П.К.Б."
ЕООД, ЕИК: *********, седалище:***,
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК срещу П.И.В. ЕГН ********** с адрес *** за приемане за установено спрямо
ищеца, че ответникът му дължи по заповед за изпълнение на парично задължение с
№ 4504/11.6.2018 г. издадена по
ч.гр.д. № 9114/2018г., по описа на
ВРС сумата в размер на 2455,09 лева (две
хиляди четиристотин петдесет и пет лева и девет ст.), представляваща
незаплатени суми по Договор за потребителски кредит № **********/11.08.2017г.
включваща Главница, представляваща
отпуснатата сума по заема в размер на 944.03
лева; Договорно възнаграждение в
размер на 378.25 лева и
Възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 1132.81
лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на заявлението в съда – 08.06.2018г.
до окончателното изплащане на задължението
Твърди се в исковата молба, че на 11.08.2017г. страните по делото
сключват Договор за потребителски кредит № ********** по който „П.К.Б."
ЕООД е кредитор, а П.И.В. е длъжник при следните параметри:
- Сума на кредита: 1000 лв.;
- Срок на кредита: 24 месеца;
- Размер на вноската: 61.82
лв.;
- Падеж на вноската: десети ден
от месеца;
- Годишен процент на разходите
(ГПР): 49.89 %;
- Годишен лихвен процент:
41.17%;
- Лихвен
процент на ден: 0.11%;
- Общо задължение по кредита:
1483.68 лв.
По избран и закупен пакет от допълнителни услуги:
- Възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги: 1200.48 лв.;
- Размер на вноска по закупен
пакет от допълнителни услуги: 50.02 лв.
Общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги:
- Общо задължение: 2684.16 лв.;
- Общ размер на вноска: 111.84
лв.;
- Дата на погасяване: 10 ден от
месеца..
Твърди се, че „П.К.Б." ЕООД е изпълнило точно и в срок задълженията
си по договора, като на 14.08.2017г. превело парична сума в размер на 1000.00
лв. по посочена от длъжника П.И.В. банкова сметка (*** № 13879092 с референция:
067029970031991 от дата: 14.08.2017г.).
Твърди се, че от своя страна длъжникът не е изпълнявал точно поетите с
договора задължения и е направил само две пълни погасителни вноски и една
непълна, последната от които с дата 17.11.2017г.. Твърди се, че след изпадането
в забава и съгласно уговореното и прието от страните в т. 12.3. от Общите
условия към договора за потребителски кредит, на 20.02.2018г. договорът е
прекратен автоматично от страна на П.К.Б. ЕООД и е обявена неговата предсрочна
изискуемост. На 21.02.2018г. на П.И.В. е изпратено уведомително писмо от страна
на дружеството, с което той е уведомен, че договорът е прекратен и че е обявена
неговата предсрочна изискуемост.
По заявление на ищеца е образувано ч.гр.дело № 9114/2018 г. по описа на ВРС е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение срещу ответника, която била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и на кредитора е указано, че може да предяви иск относно вземането си. Моли
за постановяване на положително решение.
В рамките на срока по чл. 131 ГПК, ответникът, чрез особения си представител е подал отговор на исковата молба с
който изразява становище за неоснователност на иска.
Не оспорва наличието на сключен между страните на 11.08.2017г. между „П.К.Б."
ЕООД като кредитор и П.И.В. като длъжник договор за потребителски кредит
№********** при посочени в исковата молба параметри. Не се оспорват и
твърденията на ищеца, че сумата от 1000.00 лв. е преведена по банковата сметка
на П.И.В.. Не се спори и относно обстоятелството, че П.И.В. е погасила две
пълни месечни вноски и една непълна, като общият размер на заплатените от нея
суми е 350.00 лв.
Оспорва се от страна на ответника наличието на надлежно обявена и
настъпила в следствие на това предсрочна изискуемост на кредита. Оспорва се и
предсрочното прекратяване на кредита.
Оспорва като нищожна уговорката в Раздел IV от договора за
възнаградителна лихва, като налага съображения за противоречие с морала и добрите
нрави.
Оспорва се също и валидността на уговорката за Споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги в размер на 1200.48 лева. Твърди
се по така повдигнатото възражение за нищожност, че уговорката за пакет от
допълнителни услуги противоречи на добрите нрави, цели заобикаляне на
разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР. Съгласно
чл.21, ал. 1 ЗПК и противоречие със Закона за защита на потребителите и в
частност на разпоредбите на чл. 143 - 148 от ЗЗП.
По така изложените доводи се моли за отхвърляне на исковите претенции.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по
делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата
на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира
за установено следното от фактическа страна:
От приобщената
към настоящото дело преписка по ч.гр.дело № 9114/2018г. по описа на ВРС се установява, че на 08.06.2018 г.
ищецът е подал във ВРС заявление по чл. 410 ГПК, с което е поискал от последния
Заповед за изпълнение на парично задължение за исковите суми. Въз основа на
същото, на основание чл. 411 ал. 3 ГПК, съдът е издал заповед за изпълнение № 4504/11.6.2018г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, съгласно която е разпоредил на длъжника
-ответник да заплати на П.К.Б. ЕООД ЕИК/БУЛСТАТ ********* същите суми. Заповедта
за изпълнение е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което след
указания на съда, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок
от връчване на разпореждането, в указания срок заявителя е предявил иск относно
вземането си.
По делото
са представени Договор за потребителски кредит „Стандарт” с № ********** от 11.08.2017г.
сключен между П.К.Б. ЕООД, като кредитор и П.И.В., като клиент, за сума по
кредита в размер на 1000 лева за срок от 24 месеца, с размер на вноската от 61.82
лева с падеж на вноската десети ден от месеца, годишен процент на разходите
(ГПР) от 49.89 %, годишен лихвен процент от 41.17 %, Лихвен процент на ден -
0.11%. Дължимата сума по кредита е посочена изрично в договора в размер на 1483.680
лева. Отделно страните са постигнали съгласие /обективирано в отделен акт от
същата дата/ за закупуване на пакет от допълнителни услуги, по който се дължи
възнаграждение в размер на 1200.48 лева, която сума се разсрочва на месечни
вноски за периода на действие на договора /за 24 месеца/ всяка по 50.02 лева ,
като общата месечна вноска по договора ведно със сумата по възнаграждението
възлиза на 111.84 лева. В договора изрично е посочена цялата дължима сума по
договора от 2684.16 лева.
Не се
оспорва подписа на ответника под договора, вкл. запознаването му с действащите
към него Общи условия, декларация, Споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги и погасителен план към него ведно със Стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит.
По делото
бе допусната и приета като доказателство ССЕ на вещото лице Е. Т.. От
заключението на вещото лице се установява, че в счетоводството на „П.к.Б."
ЕООД е осчетоводен кредит по договор за потребителски кредит № ********** от 11.08.2017г.
при следните параметри: Главница по кредита - 1000 лв. Годишен процент на
възнаградителната лихва - 41,17%, равняващи се на 483,68 лв. за целият период
на договора, Обща стойност на задължението по Договора - 1 483,68 лв. Закупен
пакет допълнителни услуги - 1 200.48 лв. Общо задължение по договора и пакет
допълнителни услуги - 2 684,16 лв. Срок на договора - 24 месеца, при изрично
уговорен погасителен план.
Изчислението
на ГПР е посочено в чл. 5 от ОУ към Договора за потребителски кредит, като в
конкретният случай е включена главницата - 1000 лв., годишният лихвен процент
по договора -41,17% и срокът на договора, който е 24 месеца. Компонента пакет
допълнителни услуги не е включен в ГПР по настоящият договор.
В съдебно
заседание вещото лице пояснява, че ако компонента пакет допълнителни услуги
беше включен в ГПР по разглеждания договор, то ГПР би бил много над 100 %.
Отразените
в счетоводната документация на ищеца са
Вещото
лице е установило две плащания на ответника по кредита. Първото плащане е
извършено на 18.10.2017 г., като е внесена сумата от 232.34 лева, а второто на
17.11.2017 г. в размер на 117.66 лева.
Установява
се от приложените на л. 38 и 39 от делото Извлечение от транзакция по сметката
на ищеца, че сумата в размер на 1000.00 лева е изплатена на ответника на
14.08.2017 г. по банкова сметка ***, с титуляр П.В..
При така установената фактическа обстановка, съдът
направи следните правни изводи:
Предявен
е иск, с правно основание 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, с който се търси
съдебно установяване на дължимостта на вземането на ищеца срещу ответника по делото.
По допустимостта на установителния иск:
Правният
интерес от реализиране на търсената защита се извежда от изложените в исковата
молба фактически твърдения на ищеца, а именно, че между него и ответника е
налице спор досежно дължимостта на процесната сума. В този смисъл съдът споделя
виждането, че условие за надлежното упражняване на иска е наличието на
извънсъдебен спор между страните за дължимостта на процесната сума. Исковата
молба е постъпила в предвидения от чл.
415, ал. 1 срок.
По тези
съображения съдебният състав приема, че предявеният иск се явява процесуално
допустим и следва да бъде разгледан по същество само по отношение главниците.
По основателността на иска:
За уважаване на претенциите, ищецът следва да докаже валидно сключен
договор за кредит (заем), фактическо предаване на заетата сума (усвояване на
кредита) и начина по който паричната сума е постъпила в
патримониума на ответника, също така действаща между страните уговорка за възнаградителна
лихва и действаща уговорка за предоставяне на пакета от допълнителни услуги,
изпълнение на задълженията на ищеца по тази уговорка, чрез предоставяне на
услуги по вид, естество и стойност, адекватност на стойността на предоставените
услуги с цената на същите; предпоставките за настъпване на предсрочната
изискуемост на кредита, настъпване изискуемостта на конкретни вноски по същия.
Не се оспорва подписа, положен от името на ответника под договора, както
и този положен в приложените и действащи към него в момента Общи условия. Не се
оспорва и подписа, положен от името на ответника в Споразумение за предоставяне
на пакет от допълнителни услуги и погасителен план към него ведно със
Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски
кредит. Установява, се от приложения европейски информационен формуляр, че
предоставената в същия информация относно кредита съвпада с договора и ОУ към
същия, а така също и с твърденията по исковата молба.
Установено бе от доказателствата по делото, че кредитът е усвоен от ответника,
посредством директен превод на средства по негова сметка. Установено бе от
заключението на вещото лице и че ответникът е извършвал плащания в общ размер
на 350,00 лева.
От страна на особения представител на ответника са повдигнати възражения
за нищожност на уговорките в Раздел IV от договора за възнаградителна лихва, със
съображения за противоречие с морала и добрите нрави и на уговорката за
Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги като противоречаща
на добрите нрави, като целяща заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК и
противоречие със Закона за защита на потребителите и в частност на разпоредбите
на чл. 143 - 148 от ЗЗП.
Накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е
налице, когато се нарушава нравствен принцип, който може и да не е
законодателно изрично формулиран, но спазването му е проведено чрез създаване
на други разпоредби, част от действащото право. Такива са принципите на справедливостта,
на добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения и на
предотвратяването на несправедливото облагодетелстване на някоя от страните, за
сметка на другата.
В конкретния случай се установява липса па еквивалентност на насрещните
престации, или вземането на едната страна е в размер, който чувствително
надвишава насрещната престация, като това несъответствие цели обогатяване, а не
само възмездяване.
Съдебната практика за нищожност на договор поради накърняване па добрите
нрави приема, че "добри нрави" по смисъл на чл. 26, ал. "1 пр. 3 ЗЗД, е обща правна категория, приложима към конкретни граждански, респ.
търговски правоотношения, изведена от юридическите факти, обуславящи тези
правоотношения, понятие, свързано с относително определени правни норми, при
приложението на конто съдът прави конкретна преценка па обстоятелствата. Във всеки
отделен случай, въз основа на доводите па страните и събраните доказателства по
конкретното дело, съдът може да прецени дали поведението на конкретния правен
субект съставлява действие, което накърнява "добрите нрави", злепоставя
чужди интереси с цел извличане па собствена изгода.
Видно от приетите по делото доказателства се установява, че в
процесния Договор за потребителски кредит № ********** за сумата от 1000,00
лева, със срок за издължаване 24 месеца, е договорена възнаградителна лихва в
полза на кредитора в размер на от 41,17 % от стойността на заема.
Лихвата по договора е възнаградителна - за ползване на дадената парична
сума. Към датата на сключване на процесния договор обективен критерий за
преценка дали с клаузата за уговорената лихва е нарушен принципът на
справедливост и са създадени условия за неоснователно обогатяване на ответника,
следва да се съобрази размера на законната лихва към този момент, без обаче тя
да се приеме като максимален размер и за възнаградителната лихва, като съгласно
установената съдебна практика по сходни казуси за договори, сключени преди
изменението на ЗПК от 2014 г. се приема, че максималният размер, до който
съглашението за плащане на възнаградителна лихва е действително, ако тя не надвишава
с повече от три пъти законната такава (в този смисъл решение № 378 от
18.05.2006 г на ВКС по гр. д. № 315/2005 г.. II г о, и др.). В случая това
съотношение не е налице. Договорената между страните годишна лихва в размер
41,17 % надхвърля значително размера на законната такава, при определения от
БНБ основен лихвен процент за 2017 г. и 10 пункта надбавка , поради което
уговорката противоречи на добрите нрави и е нищожна, Съотнесени тези критерии и
към клаузата с уговорения ГПР от 49,90%, също обосновават нейната нищожност.
Посочените клаузи от процесния договор нарушават принципа на справедливост и
създават условия за неоснователно обогатяване на ответника.
Налице е явна нееквивалентност между двете престации, като данните по
делото не установяват обстоятелства, които да обосновават определянето на ГЛП и
на ГПР по процесния договор в такъв висок размер, довел до нееквивалентност на
насрещните престации при установената стойност на заема и недоказаността на
значителни разходи или риск, поет от заемодателя за срока на договора, които да
оправдават договарянето на такива високи проценти.
Съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделни части не влече нищожност
на договора, когато те са заместени по право от повелителните правила на закона
или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без
недействителните й части. В случая не е налице нито една от тези две хипотези -
нищожните клаузи на процесния договор относно определянето на процента
възнаградителна лихва и ГПР да бъдат заместени по право от повелителни норми на
закона, или че договорът за потребителски кредит би бил сключен и ако в него не
са включени двете клаузи, като се изходи и от характера на този договор, който
е възмезден и включването на клаузи за договаряне на лихвен процент по кредита
и ГПР по него е въведено като изрично изискване в чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 от ЗПК. Предвид на това в случая не е приложима нормата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД и
нищожността на посочените по-горе клаузи на процесния договор обуславя
недействителността на целия договор. В случая следва да бъде взета предвид и
разпоредбата на чл. 22 ЗПК, която е приложима за процесното договорно
правоотношение. Тази норма изрично посочва, че когато не са спазени изискванията
на конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е
изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените са и тези по чл. 11,
ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК - за определяне на възнаградителна лихва и на ГПР
Предвид на това и след като уговорките в процесния договор, като нищожни не
пораждат правно действие, то договора на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11,
ал. 1, т. 9 и т. 10 във вр. с чл. 26, ал. 1, пр. З ЗЗД следва да се прогласи за
недействителен.
Предвид недействителността на договора за кредит, недействително се
явява и сключеното въз основа на него споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че заплащането на
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 1200.48 лв.
е уговорено в т. VI от договора. Възнаграждението, което се е задължил да
заплати потребителят за предоставения му пакет от допълнителни услуги също се
явява прекомерно и не отговаря на изискванията на закона. На първо
място-предоставените за тази цена услуги не са изчерпателно изброени в договора
за потребителски кредит каквото е изискването на императивните разпоредби на
закона, а наред с това не е формирана цена за всяка от услугите по отделно. В
тази връзка в чл. 10а, ал. 4 ЗПК е предвидено, че видът, размерът и действието,
за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно
определени в договора за потребителски кредит. В случая в Договора за
потребителски кредит не са посочени вида, размера и действието, за което се
събират съответните такси. По този начин в противоречие на императивното
правило на чл. 10, ал. 4 ЗПК в договора за различните видове допълнителни
услуги е определено общо възнаграждение за плащане в размер на 1200.48 лв.
Наред с това заплащането на това възнаграждение от потребителя е предварително,
т.е. то е дължимо само за хипотетичната възможност за предоставянето на
изброените по-горе услуги, както е посочено и в самото Споразумение, като е без
значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на действието на
сключения между страните Договор.
В Споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги е
посочено, че изискуемостта на задължението за заплащане на възнаграждението за
предоставяне на допълнителни услуги настъпва от датата на сключване на самото споразумение,
което е доказателство за това, че същото се дължи независимо от обстоятелството
дали някоя от услугите е ползвана въобще. Доказателство за това е и включването
на размера му във всяка от 24 те месечни погасителни вноски по кредита в
представения по делото Погасителен план. По този начин уговорката за заплащане
на възнаграждение за пакет от допълнителни услуги се явява нищожна като
противоречаща на императивни правни норми – разпоредбите на чл. 10, ал. 2 пр.
второ и чл. 10а, ал. З и ал. 4 от Закона за потребителският кредит (ЗПК).
Разпоредбата на чл. 23 ЗПК предвижда, че когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В
настоящия случай от страна на ответника е усвоена сума в размер на 1000,00
лева, като след получаването ѝ ответникът я е върнал на ищеца в размер от
350,00 лева. Така непогасеният дължим остатък възлиза на 650,00 лева. Недействителността
на договора засяга и приетия между страните погасителен план. Ето защо чистата
стойност на получените и невърнати от ответника суми се дължи ведно с
обезщетение за забава не от падежа на вноските, а от поканата. В случая, покана
липсва, поради което претендираната върху дължимата главница законна лихва ще
се дължи от постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда.
При този изход на спора, подлежи на разглеждане направеното искане от ищеца
за присъждане на разноски съобразно уважената част от иска и в съответствие с
представения списък по чл. 80 от ГПК.
Имайки предвид установяване на вземанията по издадената заповед за
изпълнение, то следва да се постанови осъдителен диспозитив и за разноските
направени в заповедното производство, съобразно ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014
г., т. 12, съобразно уважената част на иска.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че „П.К.Б.“
ЕООД, ЕИК: *********, седалище:*** има подлежащо на изпълнение вземане
срещу П.И.В. ЕГН ********** с адрес ***
по заповед за изпълнение на парично задължение с № 4504/11.6.2018 г. издадена по ч.гр.д. № 9114/2018г., по описа на ВРС за сумата в размер на 650,00 лева (шестстотин и петдесет лева), представляваща
дадена в заем главница по заем отпуснат във връзка с Договор за потребителски
кредит № **********/11.08.2017г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 08.06.2018 г, на основание чл.
422, ал. 1 ГПК, като ОТХВЪРЛЯ иска в частта за разликата над сумата от 650,00
лева до претендирания размер от 944.03 лева, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „П.К.Б.“
ЕООД, ЕИК: *********, седалище:*** срещу П.И.В. ЕГН ********** с адрес *** иск с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК за приемане за установено, че ищецът има подлежащо на изпълнение
вземане срещу ответника по Заповед за изпълнение на парично задължение № 4504/11.6.2018 г. издадена по ч.гр.д. №
9114/2018 г., по описа на ВРС за
сумата в размер от 378.25 лева,
представляваща Договорно възнаграждение
и за сумата в размер от 1132.81 лева, представляваща Възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги, които суми са претендирани по договор за
потребителски кредит № ********** от 11.08.2017 г. и Споразумение за доставяне
на допълнителен пакет от услуги от 11.08.2017, като неоснователен.
ОСЪЖДА П.И.В. ЕГН ********** с
адрес *** да заплати на „П.К.Б.“
ЕООД, ЕИК: *********, седалище:*** сумата от 198,81 лв. (сто деветдесет и осем лева и 81 ст.) представляваща
дължими разноски по делото съобразно уважената част от иска, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА П.И.В. ЕГН ********** с
адрес *** да заплати на „П.К.Б.“
ЕООД, ЕИК: *********, седалище:*** сумата от 26,44 лв. (двадесет и шест
лева и 44 ст.) представляваща дължими разноски по заповедното производство в
ч.гр.д № 9114/2018 г. по описа на ВРС съобразно уважената част от иска, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно
със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: