№ 10720
гр. София, 21.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:БОРЯНА В. П.
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. П. Гражданско дело №
20221110141048 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „ФИРМА“ ЕАД срещу Д. В. П.,
ЕГН: **********, с която по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК са предявени искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за установяване
дължимостта на сумата в общ размер от 160,08 лева, от които 122,86 лева - главница,
представляваща стойност за незаплатена на дружеството топлинна енергия през периода от
01.10.2018 г. до 30.04.2019 г., дялово разпределение в размер на 4,81 лева за периода от
01.03.2019 г. до 30.06.2019 г., ведно със законна лихва от 21.04.2022 г. до изплащане на
вземането, лихва за забава в размер на 31,14 лева за периода от 15.09.2019 г. до 12.04.2022 г.,
лихва за забава върху главницата за дялово разпределение в размер на 1,27 лева за периода
от 01.05.2019 г. до 12.04.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 от ГПК по гр. д. № 21740/2022 г.
Ищеца твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответницата въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно - не е заплатил
дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е
длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е
доставена енергията.
Ответницата е подала отговор на исковата молба по реда на чл. 131 от ГПК, с който
оспорва дължимостта на сумите по исковете. Признава, че е собственик на процесния имот,
както и че е била извършена доставка на ТЕ до него, която не е заплатила. Навежда
възражение за изтекла за вземанията погасителна давност.
1
Третото лице помагач на страната на ищеца „ФИРМА” ЕООД, не оспорва исковете.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
По исковете с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:
Съгласно разпоредбата на пар. 1, т. 42 от ДР на Закона за енергетиката, в редакцията
касаеща процесния период „потребител на ел. енергия или природен газ за битови нужди“ е
физическо лице - собственик или ползвател на имота, което използва електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или
горещо водоснабдяване за домакинството си. На основание чл. 139 от ЗЕ разпределението
на ТЕ между потребителите в сграда Е.С. се извършва по системата за дялово разпределение
при наличие на договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ.
От доказателствата по делото - нотариален ..., том. ..., дело № 213/1991 г., се
установява категорично, че ответницата е собственик на недвижим имот - апартамент № 62,
находящ се в гр. С., поради което и има качеството потребители на ТЕ за обект с аб. № ....
От това следва, че по силата на закона между ответницата - потребител и топлопреносното
предприятие е възникнало правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично
известни общи условия без да е необходимо изричното им приемане. Ответникът е сключил
и договор за извършване на услуга дялово разпределение с ФИРМА ЕООД, в изпълнение на
разпоредбата на чл. 138б от ЗЕ.
Като страна по това правоотношение, потребителите дължат заплащане на реално
потребената въз основа на отчетени единици топлинна енергия от средствата за дялово
разпределение - топломери, монтирани на отоплителните тела в жилището, водомер за топла
вода и съответна част от стойността на топлинната енергия отдадена от сградната
инсталация, по данни от общия топломер монтиран в абонатната станция, с оглед въведения
в ЗЕ принцип за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия, при
уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на ТЕ в
сграда - Е.С..
Доколкото ответницата не оспорва размера на дължимата сума, исковете за
доставената ТЕ и дялово разпределени се явяват основателни до посочените размери.
По исковете по чл. 86, ал.1 от ЗЗД:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването
му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните.
Съгласно цитираната разпоредба, клиентите са длъжни да заплащат сумите в 45- дневен
срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача. Ищецът не доказа
тези факти – публикуването на сумите на интернет страницата съобразно общите условия,
съответно е недоказано твърдението ответницата да е била поставена в забава за плащане на
2
сумите, предмет на настоящото дело.
Претенцията в частта за мораторна лихва върху вземането за дялово разпределение в
размер на 1,27 лева неоснователна. В общите условия не е уговорен срок за изпълнение на
това задължение, поради което за да изпадне ответникът в забава е необходимо да бъде
поканен от кредитора - чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не е представена такава покана - за
заплащане на дължимите суми за дялово разпределение, поради което и претенцията в тази
част също е неоснователна.
С оглед гореизложеното искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По наведеното възражение за изтекла за вземанията погасителна давност:
Ответницата, с отговора на исковата молба, упражнява правото си по чл. 120 от ЗЗД
като прави възражение за изтекла погасителна давност на претендираните от ищеца с
исковата молба вземания.
Съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката потребителят на топлинна енергия
дължи плащане цената на същата по предварително определени цени, известни на страните,
на месечни вноски с установен в общите условия падеж. Престациите се обединяват от
общия правопораждащ факт – облигацията между страните по договор при публично
известни общи условия и имат съществения елемент на периодичните плащания по смисъла
на чл. 111, б. ”в” ЗЗД – предварително определен и известен на страните момент, в който
повтарящото се задължение за плащане трябва да бъде изпълнено, както и определяем
размер на същото предвид предварително фиксираните цени за единица топлинна енергия.
Горните характеристики на вземанията на топлофикационните дружества за цена на
доставената на потребителите топлинна енергия съдът, и при зачитане на тълкувателно
решение 3 от 18.05.2012 г. по т.д. 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, намира да ги определят като
такива на периодично изпълнение по смисъла на чл. 111, б ”в” ЗЗД, предвид на което и
същите се погасяват с изтичане на установената в същата норма кратка тригодишна давност.
Предвид нормата на чл. 114 от ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо, като давността се прекъсва на основание чл. 116 ЗЗД с
предявяването на иск.
В приложимите в случая Общи условия на ищеца, прогнозните месечни дължими
суми са дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал.
1 от ОУ). Следователно погасителната давност за вземанията, по отношение, на които са
приложими тези общи условия, започва да тече от 46-тия ден.
В настоящия случай заявлението за издаване на заповед за изпълнение за процесните
вземания е депозирано в съда на 21.04.2022 г. и с това действие на ищцата давността за
процесните вземания се счита прекъсната от този момент. Следователно за погасени по
давност следва да се считат всички месечни вземания, чиято изискуемост е настъпила преди
повече от три години назад, считано от датата на заявлението за издаване на заповед за
3
изпълнение, т.е. преди 21.04.2019 г., поради което погасени по давност се явяват вземанията
на ищцата за периода от 01.10.2018 г. до 28.02.2019 г., като не са погасени вземанията за
периода от 01.03.2019 г. до 30.04.2019 г., чийто размер съдът съгласно чл. 162 ГПК и въз
основа на представеното съобщение към фактура определя на 37,38 лева.
Следователно предявеният иск за главница за топлинна енергия следва да се уважи
като основателен до сумата от 37,38 лева за периода от 01.03.2019 г. до 30.04.2019 г., като се
отхвърли за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 122,86 лева - главница,
представляваща стойност за незаплатена на дружеството топлинна енергия и за периода от
01.10.2018 г. до 28.02.2019 г.
При горните мотиви, искът за дялово разпределение до пълния предявен размер от
4,81 лева и за периода от 01.03.2019 г. - 30.06.2019 г. е основателен.
По отговорността на страните за разноски:
С оглед изхода на спора, право на разноски имат двете страни. На основание чл. 78,
ал. 1 и ал. 8 ГПК, на ищеца следва да му бъдат присъдени разноски в размер на 53,95 лева за
исковото производство съразмерно уважената част от исковете.
В полза на ответника не се следват разноски, доколкото не е доказано да е сторил
такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, че Д. В. П. с ЕГН:
********** на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД вр. чл. 149 от ЗЕ дължи на „ФИРМА”
ЕАД, ЕИК .... сумата от 37,38 лева - главница, представляваща стойност за доставена от
дружеството топлинна енергия през периода от 01.03.2019 г. до 30.04.2019 г., ведно със
законна лихва върху главницата от 21.04.2022 г. до изплащане на вземането, за което е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 13.05.2022 г.
по ч.гр.д. № 21740/2022 г. по описа на СРС, 176 състав, както и сумата в размер на 4,81
лева, представляваща дялово разпределение за периода от 01.03.2019 г. до 30.06.2019 г.,
ведно със законна лихва от 21.04.2022 г. до изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ
искът с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД вр. чл. 149 от ЗЕ за цена на доставена ТЕ
за сумата над 37,38 лева до пълния предявен размер от 122,86 лева – главница и за периода
от 01.10.2018 г. до 28.02.2019 г. като погасен по давност, както и искът с правно основание
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за лихва за забава върху главницата за ТЕ в размер на 31,14 лева и за
периода от 15.09.2019 г. до 12.04.2022 г. и лихва за забава върху главницата за услугата
дялово разпределение в размер на 1,27 лева за периода от 01.05.2019 г. до 12.04.2022 г., като
недоказани.
4
ОСЪЖДА Д. В. П. с ЕГН: ********** да заплати на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8
ГПК, на „ФИРМА” ЕАД, ЕИК ...., разноски в исковото производство в размер на 53,95 лева
съразмерно уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на „ФИРМА” ЕООД, като трето лице -
помагач на страната на ищеца.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5