О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.Шумен, 14.01.2022г.
Административен
съд - град Шумен, в закрито заседание
на четиринадесети януари две хиляди двадесет
и втора година, в следния състав:
Административен
съдия: Кремена Борисова
като разгледа докладваното от административния
съдия АД № 384 по описа за 2021г. на
Административен съд – гр.Шумен, и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс ГПК/, във връзка с чл. 144 и чл. 143
от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.
Производството по делото е по реда на чл.145 и следващите от АПК,
във връзка с чл. 268, ал. 1 и ал.2 ДОПК, образувано по жалба на А.В.П. ЕГН ********** ***0, чрез
пълномощника и процесуален представител-адв.Б.Б.от АК-Шумен с посочен съдебен
адрес-***, против Решение №223/01.10.2021 г. на Директора на ТД на НАП град
Варна, с което е потвърдено Разпореждане № С210027-137-0006240/16.09.2021г.,
издадено от публичен при ТД на
НАП-Варна, офис-Шумен.
Шуменският административен съд се е произнесъл по
оспорването с Решение №190 от 22.12.2021г. по посоченото дело, с което отменил
обжалваното Решение№223/01.10.2021год. на Директора на ТД на НАП-гр.Варна,с
което е потвърдено Разпореждане№ С210027-137-0006240/16.09.2021г.,
издадено от публичен при ТД на
НАП-Варна, офис-Шумен, отменил самото Разпореждане№
С210027-137-0006240/16.09.2021г., издадено от
публичен при ТД на НАП-Варна, офис-Шумен, с което е отказано да бъде
прекратено поради изтекла погасителна давност събирането на публични вземания
по изпълнително дело№27110000545/2011г., върнал за ново произнасяне на публичен
изпълнител при ТД на НАП-Варна, офис Шумен преписката по предявеното по
изп.дело искане от А.В.П., осъдил ответника
да заплати на оспорващата разноски по делото в общ размер на 370лв. и отхвърлил
като неоснователно искането на жалбоподателя за присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение за разликата от 370. до 900лв..
С молба рег.№ ДА-01-24/16.01.2022г. по
описа на ШАдмС, депозирана от жалбоподателя, чрез процесуалния му представител
адвокат Б.Б.от ШАК, последният е отправил искане за изменение на решението в
частта за разноските, като бъде осъден ответника да му заплати изцяло сумата от
900лв., съставляващи договореното и заплатено адвокатско възнаграждение.В
условията на евентуалност, моли на основание чл.8 ал.3 от Наредба№1/2004год. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, да му бъде присъдено
адвокатско възнаграждение в размер на 500лв. без ДДС, дължим отделно.
Това искане е съобщено на
основание чл.248, ал.2 от ГПК, във вр.с чл.144 от АПК на Директора на ТД на
НАП-Варна на 12.01.2022г., който в едноседмичния срок по чл.248, ал.2 от ГПК, с рег.№ДА-01-108 от 12.01.2022год. по описа на
ШАдмС е депозирал писмен отговор,с който оспорва като изцяло неоснователно
искането на жалбоподателя за изменение на решението в частта досежно разноските
по реда на чл.248 ал.1 от ГПК по подробно изложени в писмения отговор доводи и съображения и моли съда да постанови
определение, с което да остави без уважение искането.
Като прецени доводите на
молителя, както и събраните по делото доказателства, Шуменският административен
съд установи следното:
Искането за изменение на
съдебното решение в частта за разноските е подадено в срока по чл. 248, ал. 1,
предл.1 от ГПК, доколкото съдебното решение е съобщено на 05.01.2022год. а
искането за изменението му е подадено на 06.01.2022г. (т.е. доколкото
решението на осн.чл.268 ал.2 от ДОПК е
необжалваемо, едномесечният срок от постановяването му изтича на 24.01.2022год.),
поради което се явява процесуално
допустимо.
Разгледано по същество,
искането да изменение на съдебното решение в частта за разноските, е частично основателно, предвид следните
съображения:
Със съдебния акт, чието изменение се иска, съдът е отменил
обжалвания акт- Решение№223/01.10.2021год. на Директора на ТД на НАП-гр.Варна, с
което е потвърдено Разпореждане№ С210027-137-0006240/16.09.2021г., издадено
от публичен при ТД на НАП-Варна,
офис-Шумен, отменил самото Разпореждане№ С210027-137-0006240/16.09.2021г.,
издадено от публичен при ТД на
НАП-Варна, офис-Шумен, с което е отказано да бъде прекратено поради изтекла
погасителна давност събирането на публични вземания по изпълнително
дело№27110000545/2011г., върнал за ново произнасяне на публичен изпълнител при
ТД на НАП-Варна,офис Шумен преписката по предявеното по изп.дело искане от А.В.П.,
осъдил ответника да заплати на оспорващата разноски по делото в общ размер на
370лв. и отхвърлил като неоснователно искането на жалбоподателя за присъждане
на разноски за адвокатско възнаграждение за разликата от 370. до 900лв..
Съгласно
разпоредбата на чл.248 ал1 от ГПК, субсидиарно приложима на осн.чл.144 от АПК, в
срока за обжалване, а когато решението е необжалваемо-в едномесечен срок от
постановяването му, съдът, по искане на страните може да допълни или измени
постановеното решение в частта за разноските.Горецитираната законова разпоредба
регламентира правомощия на съда за допълване на съдебното решение в случаите на
пропуск на съда да се произнесе по своевременно направено от някоя от страните искане за присъждане на разноски
в съдебното производство или за изменение на същото, в случаите на неправилно
определяне размера на разноските.В конкретния случай, видно от съдържанието на
депозираната от оспорващия молба рег.№
ДА-01-24/16.01.2022г. по описа на ШАдмС, депозирана от жалбоподателя, чрез
процесуалния му представител адвокат Б.Б.от ШАК, последният е отправил искане
за изменение на решението в частта за разноските, като бъде осъден ответника да
му заплати изцяло сумата от 900лв., съставляващи договореното и заплатено
адвокатско възнаграждение. Аргумент за редуциране размера на претендираното от
оспорващия адвокатско възнаграждение от 900лв. на 360лв. съдът черпи от
разпоредбата на чл.161 ал.2 от ДОПК и направеното от ответната страна
възражение за прекомерност на претендираното от оспорващия възнаграждение за
адвокат в размер на 900лв., обективирано в прил. по делото писмени бележки с
рег.№ДА-01-3343/09.12.2021год. по описа на ШАДмС.
Съгласно
разпоредбата на чл.161 ал.1 от ДОПК на жалбоподателя се присъждат разноските по
делото и възнаграждение за един адвокат за всяка инстанция съразмерно на
уважената част на жалбата.Според ал.2 на цитираната законова разпоредба, при
прекомерно възнаграждение без оглед на действителната правна и фактическа сложност на делото съдът
може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл.36 от ЗА.
Съгласно ТР № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС , в хипотезата на чл.78 ал.5 от ГПК съдът
не е обвързан с трикратния размер на минимално адвокатско възнаграждение в
случай на уважаване на възражение за прекомерност на разноски.Понятието
„прекомерност“ е дефинирано в същата правна норма-когато заплатеното адвокатско
възнаграждение не е съобразено с действителната правна и фактическа сложност на
делото.Следователно ,изводимият от съдържанието на разпоредбата на чл.78 ал.5
от ГПК критерий за „прекомерност“ предпоставя наличието на две
предпоставки-действителната фактическа и правна сложност на делото и минимално
определеното адвокатско възнаграждение съобразно чл.36 ал.2 от ЗА.
От материалите по делото /Списък на
разноските, сторени от оспорващата, Договор за правна защита и съдействие, фактура
от 01.12.2021г. и разписка/ е видно, че направените от оспорващата разноски в общ размер на 910лв. включват 10
лева внесена държавна такса, 900лв.- договорено и заплатено в брой адвокатско
възнаграждение (което обстоятелство е удостоверено в договора за правна защита
и съдействие и фактура). Същевременно в представените от процесуалния представител
на ответната страна писмени бележки с рег.№ДА-01-3343/09.12.2021год. по описа на ШАдмС,
последният е направил възражение за прекомерност по чл.78 ал.5 от ГПК на договореното
адвокатско възнаграждение, определено над минимално предвидения в чл.36 от ЗА
размер,предвид липсата на фактическа и правна сложност на спорния предмет. Съдът намира същото за основателно, доколкото
по силата на чл.8, ал.1, т.4 от Наредба № 1 от 2004г./ изм. и доп. ДВ бр.68 от
31.07.2020год./, минималният размер на адвокатското възнаграждение в настоящото
производство с определен материален интерес 10 716.33лв. е 851.39лв. лева.
Ето защо и доколкото процесното съдебно производство с оглед предмета на същото не се отличава с
фактическа и правна сложност, приключило е в редовно проведено едно открито
съдебно заседание / на 07.12.2021.год./, въз основа на събраните и представени
от ответната страна доказателства по административната преписка и при липса на
нови доказателства и доказателствени искания от страна на оспорващата, съдът
намира, че договореното и платено адвокатско възнаграждение в размер на 900
лева е прекомерно, поради което и на основание чл.161 ал.2 от ДОПК във вр. с чл.78,
ал.5 от ГПК, във вр.с чл.144 от АПК същото следва да бъде намалено до минималния
размер, предвиден в чл.8, ал.1, т.4 от Наредба № 1, а именно –851.39лева.
При това
положение настоящият съдебен състав намира искането за изменение на решение № 190 от 22.12.2021год. по административно дело № 384/2021г.,
в частта за разноските, за частично основателно, поради което същото следва да
бъде частично уважено, като ТД на НАП-Варна бъде осъдена да заплати на А.В.П. сумата
от 851,39лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
Водим
от горното и на основание чл.248 ал.3 от ГПК, във вр.с чл. 144 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗМЕНЯ
решение№ 190 от 22.12.2021год. по
административно дело № 384/2021г. на Административен съд-Шумен, в частта за разноските, както следва:
ОСЪЖДА
ТД на НАП-гр.Варна да заплати на А.В.П.
ЕГН ********** ***0, направените по делото РАЗНОСКИ в
размер на 861.39лв. /осемстотин шестдесет и един лева тридесет и девет
стотинки/,от които 10.00лв.-заплатена държавна такса и 851.39лв.-договорено и
заплатено адвокатско възнаграждение/.
ОТХВЪРЛЯ претенцията н А.В.П. ЕГН ********** ***0 за РАЗНОСКИ в останалата й част за разликата над 851.39лв. до претендирания
размер от 900лв. адвокатско възнаграждение като неоснователна.
Препис от настоящото определение
да се изпрати на страните по реда на чл.248 ал.3 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.
Административен
съдия: