№ 3355
гр. София, 03.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЦВ. М.
при участието на секретаря И, И.
като разгледа докладваното от ЦВ. М. Гражданско дело № 20221110151707
по описа за 2022 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумите, както следва: 688,71 лв., представляваща регресно
вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ за вреди
на л. а. „БМВ“, модел 330“, с рег. № ,,,, вследствие на ПТП от 07.12.2017 г., настъпило на
изхода на автомагистрала Люлин – в посока към гр. Перник, в крайна дясна лента, след
първия тунел, на 9-ти километър, в т. ч. и ликвидационни разноски за определянето му в
размер на 10,00 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
26.09.2022 г. до окончателното плащане, както и 209,87 лв., представляваща мораторна
лихва за периода от 26.09.2019 г. до 25.09.2022 г.
Ищецът .... твърди, че по силата на договор за имуществена застраховка „Каско на
МПС“ е заплатил на застрахованото лице сумата от 688,71 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за причинени вреди на застрахования при него л. а. „БМВ“,
модел „330“, с рег. № ,,,, вследствие на ПТП от 07.12.2017 г., настъпило в 12:30 часа, на
изхода на автомагистрала Люлин – в посока към гр. Перник, в крайна дясна лента, след
първия тунел, на 9-ти километър. Поддържа, че платената сума се формира от сумите, както
следва: 130,04 лв. – палтено в полза на застрахованото лице обезщетение, 218,68 лв. – за
подмяна на части и ремонт на автомобила, платена в полза на автосервиз ,,,, 95,90 лв. –
платена в полза на „..... за репатриране на автомобила, 234,09 лв. – удържана 4-та вноска от
застрахователната премия и 10,00 лв. – сторени ликвидационни разноски. Сочи, че вредите
са причинени от попадане на автомобила в необезопасена и несигнализирана неравност на
пътното платно /дупка/, като отговорен за настъпване на ПТП-то е ответникът „...., тъй като
пътят, по който се е движил увреденият автомобил, представлява част от републиканската
пътна мрежа и именно агенцията отговаря за поддържането му. Сочи, че за настъпване на
ПТП-то е съставен протокол за ПТП № 1706895 от 07.12.2017 г., издаден от отдел „Пътна
полиция“ – СДВР, като органите на МВР не са установили нарушение на ЗДвП, поради
което на водача на увредения автомобил – Д. П. не е съставян АУАН. Допълва, че с писмо с
изх. № Л-4558/17.06.2019 г., получено на 21.06.2019 г., придружено с цялата ликвидационна
преписка по щета № 10017030137021, ответникът е поканен да възстанови платената сума от
общо 688,71 лв., но в предоствения срок същият е отказал да стори това, поради което
1
претендира същата, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
26.09.2022 г. до окончателното плащане, както и мораторна лихва в размер на 209,87 лв. за
периода от 26.09.2019 г. до 25.09.2022 г. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „...., чрез ОПУ – гр. София, е подал отговор
на исковата молба, с който оспорва исковете. Оспорва доказателствената стойност на
представения протокол за ПТП № 1706895 от 07.12.2017 г., тъй като го счита за неясен,
непълен и противоречив, а освен това не се ползва с материална доказателствена сила в
частта относно описания в него механизъм, както и вредите, тъй като съставителят му не е
възприел тези обстоятелства пряко, не е подписан от негов представител, а освен това
отразява констатациите на водача на увредения автомобил, който се явява заинтересован.
Допълва, че отразеният в протокола механизъм на настъпване на процесното ПТП не
съответства на този, описан в представеното уведомление – декларация за щета. Счита, че не
са отразени параметрите на препятствието, което се твърди да е станало причина за
настъпване на процесното ПТП. Сочи, че не става ясно по какъв начин то е възпрепятствало
водачът на л. а. „БМВ“, модел „330“, с рег. № .... да съобрази поведението си с конкретните
условия на пътното платно и как е ограничило то видимостта му, за да не може да да спази
той разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Твърди, че застрахователната полица не съдържa
минимално изискуемите задължителни реквизити и конкретно покритите застрахователни
рискове, като посочването в нея, че се касае за „Клауза П“, счита за недостатъчно.
Поддържа, че не е доказано дали водачът е бил под въздействие на алкохол или други
упойващи вещества, поради което не може да се извърши преценка налице ли е изключен
риск по смисъла на т. 15.11 от общите условия. Оспорва доказателствената стойност и на
представеното уведомление – декларация за щета, тъй като същата удостоверява изгодни за
ищeцa факти, поради което не следва да го обвързва. Допълва, че приложение следва да
намери чл. 110 ЗЗД, като общата 5-годишна давност тече считано от момента на плащането.
Счита, че с поведението си водачът на увредения автомобил също е допринесъл за
настъпване на процесното ПТП. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на
исковете. Претендира и разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
По иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД
Основателността на суброгационния иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ, вр. чл.
49 ЗЗД, респ. ангажирането на гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника се
обуславя от доказване на следните материални предпоставки (юридически факти): 1.
наличие на застрахователно правоотношение между застрахователя – ищец и пострадалото
лице досежно увреденото имущество; 2. плащане от застрахователя на дължимото
застрахователно обезщетение за настъпилите вреди; 3. за увредения да е възникнало право
на деликтно вземане срещу ответника, като в приложимата в настоящия случай хипотеза на
чл. 49 ЗЗД следва да се установи противоправно поведение (бездействие) на работник или
служител във връзка с работата, която ответникът му е възложил, без да е необходимо
персоналният причинител да бъде установен; 4. настъпили вреди и причинна връзка между
противоправното поведение и вредите; 5. размера на вредите. В настоящия случай, следва да
се установи и дали ответникът е имал задължение да поддържа пътя и дали процесните
вреди са в причинна връзка с това неизпълнение. Нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД установява
оборима презумция за вина във всички случаи на непозволено увреждане.
С определение от 07.11.2022 г. съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от
доказване обстоятелствата, че на 07.12.2017 г., около 12:30 часа, на изхода на
автомагистрала Люлин – в посока към гр. Перник, в крайна дясна лента, след първия тунел,
на 9-ти километър, е настъпило ПТП с участието на л. а. „БМВ“, модел „330“, с рег. № ,,,,
2
застрахован при ищеца по застраховка „Каско на МПС“, както и, че участъкът, в който е
реализирано същото, представлява част от републиканската пътна мрежа. За безспорно е
отделено още и обстоятелството, че от страна на ищеца е изплатено застрахователно
обезщетение в общ размер на 678,71 лв., като същият е сторил и ликвидационни разноски за
определянето му в размер на 10,00 лв., както и, че с писмо изх. № Л-4558/17.06.2019 г.,
получено на 21.06.2019 г., ответникът е поканен да заплати процесната сума.
В случая, въз основа на представената комбинирана застрахователна полица №
0306Х0293926 от 09.05.2017 г. за застраховки „Каско“ и „Злополука“ съдът приема за
установено, че между ищеца .... и собственика на л. а. „БМВ 330“, с рег. № .... – Д. Б. П., е
възникнало и съществувало валидно застрахователно правоотношение по договор за
имуществена застраховка „Каско на МПС“, обективиран в същата, действащо за времето от
00:00 часа на 14.05.2017 г. до 23:59:59 часа на 13.05.2018 г., при уговорена застрахователна
премия в общ размер 918 лв., платима на 4 равни вноски по 239,04 лв. всяка.
Също така, наред със застрахователния договор по делото са представени още и 3 броя
квитанции съответно № **********/09.05.2017 г., № **********/11.08.2017 г. и №
**********/10.11.2017 г., с които представител на застрахователя е декларирал с подписа си
реалното заплащане на първа, втора и трета вноска от уговорената застрахователна премия в
размер от по 234,09 лв. всяка от страна на застрахованото лице, с което полицата се счита за
платена до 09.02.2018 г. /денят, предхождащ падежа на 4-та вноска – 10.02.2018 г./, въз
основа на което може да се направи извод, че към момента на настъпване на процесното
ПТП – 07.12.2017 г. застрахователният договор действително е бил действащ между
страните по него. Нещо повече, от страна на ответника не е заявено изрично оспорване в
тази наоска, още повече, че в подкрепа на такъв извод е и извънсъдебното поведение на
самия застраховател - ищец, доколкото след уведомяването му за настъпване на
застрахователното събитие на 07.12.2017 г. той е извършил заснемане, оглед и е изготвил
опис - заключение на вредите по процесния автомобил във връзка със заведената пред него
щета № 10017030137021, като е признал и изплатил застрахователно обезщетение в общ
размер на 678,71 лв., което той не би сторил ако не е счел, че е налице влязъл в сила
застрахователен договор, от който да се счита за обвързан. В допълнение следва да се
отбележи още, че наличието на действащ застрахователен договор между .... и собственика
на л. а. „БМВ 300“, с рег. № .... следва и от факта, че в протокол за ПТП № 1706895 от
07.12.2017 г., съставен от мл. автоконтрольор при отдел „Пътна полиция“ – СДВР, този факт
също е бил отбелязан, а в тази част той отразява обстоятелства, пряко възприети от
съставителя му, поради което се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила.
На следващо място, видно от отбелязването в застрахователния договор от 09.05.2017
г. застрахователното покритие по застраховка „Каско на МПС“ обхваща клауза „П“, като по
делото не се спори, че същият е сключен при общи условия, с които застрахованото лице се
е запознало, приело и получило, съгласно изричното му изявление, обективирано в
подписаната от него застрахователна полица. Именно в общите условия е регламентиран и
обхватът на покритите застрахователни рискове, като в чл. 12 от същите се предвижда, че
клауза „П - Пълно каско“ покрива пълна загуба или частична щета на застрахованото МПС,
причинени от всички видове рискове в клаузите „М“, „Ч“ и „К“, а съгласно чл. 8.3 покрит
застрахователен риск е пълна или частична щета на застрахованото МПС вследствие на
авария, произлязла от нарушена цялост на пътното покритие, каквато е и настоящата
хипотеза. Предвид това, с оглед твърдяния от ищеца механизъм на настъпването на
процесното ПТП – попадане в дупка на пътното платно, вследствие на което са причинени
описаните в исковата молба вреди, то налице е покрит застрахователен риск по смисъла на
застрахователния договор от 09.05.2017 г. и общите условия към него, като релевираното от
ответника възражение в обратния смисъл се явява неоснователно.
Също така, съдът намира, че са спазени и поставените от законодателя в чл. 344, ал. 1 и
3
чл. 345 КЗ изисквания към съдържанието на застрахователния договор, ведно с
приложимите общи условия към него, като следва да се отбележи, че прилагането на
решение на УС на застрахователното дружество не е част от тях.
На следващо място, по делото безспорно се установява както настъпването по време на
действие на застрахователния договор – на 07.12.2017 г. на застрахователно събитие – ПТП,
както и начина, по който е станало това, доколкото данни в тази насока се извличат от
протокол за ПТП № 1706895 от 07.12.2017 г., уведомление за щета до застрахователя - ищец
от 07.12.2017 г., показанията на свидетеля Д. Б. П., както и изводите на вещото лице по
съдебно-автотехническата експертиза, въз основа на които може да се направи обобщен
извод, че същото е настъпило по следния механизъм: на 07.12.2017 г., около 12:30 часа,
водачът на л. а. „БМВ 330“, с рег. № ,,,, движейки се по автомагистрала „Люлин“ с посока от
гр. София към гр. Перник и в района на 9 км. преминава през неравност на пътя –
необезопасена и несигнализирана дупка на платното за движение, вследствие на което
получава следните увреждания: спукани предна и задна дясна гума, увредени предна и задна
десна джанта и др. Констативният протокол за ПТП, изготвен от органите на МВР в кръга
на възложените им правомощия, съставлява официален свидетелстващ документ, поради
което се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно
удостоверените в него обстоятелства, пряко възприети от съставителя му, ако е съставен по
предвидения в закона ред – арг. чл. 179 ГПК. В тази връзка следва да се отбележи, че
доколкото ответната агенция не е пряк участник в инцидента от 07.12.2017 г., то липсва
изискване за полагане на подпис от нейн представител при съставянето на протокола за
ПТП, поради което съдът намира, че съдържанието му включва всички законоустановени
реквизити. В случая, по делото се установява, че процесното ПТП е съпроводено с
материални щети по смисъла на чл. 7 от Наредба № І-167/2002 г. за условията и реда за
взаимодействие между контролните органи на Министерството на вътрешните работи,
застрахователните компании и Агенцията за застрахователен надзор при настъпване на
застрахователни събития, свързани с моторните превозни средства, с оглед на което
органите на полицията са имали задължение да посетят мястото на инцидента и да съставят
протокол за ПТП. Представеният по делото протокол за ПТП № 1706895 от 07.12.2017 г.
показва, че в 14:20 часа орган на полицията е посетил местопроизшествието и следователно
той обективира не само авторството на изявлението, датата и мястото на съставянето му, но
също така и другите факти, непосредствено възприети от длъжностното лице, което го е
съставило, а именно: мястото на настъпване на ПТП, наличието на неравност на пътното
платно - дупка, фактът, че същата не е била сигнализирана и обезопасена, както и видимите
вреди по л. а. „БМВ 330“, с рег. № ..... В тази връзка следва да се отбележи, че
непосочването от страна на длъжностното лице на размерите на дупката на пътното платно
не обосновава извод в обратна насока.
Действително, по отношение на описания от съставителя механизъм на настъпване на
процесното ПТП протоколът няма такава сила, тъй като представлява заключение относно
факти, които той не е възприел пряко, поради което съдът не е обвързан от извода на
административния орган, а механизмът на произшествието е елемент от предмета на
доказване по делото и подлежи на изследване на общо основание в процеса /в този смисъл –
в този смисъл са Решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г. на ВКС и Решение №
711/22.10.2008 г. по т. д. № 395/2008 г. на ВКС/. Ето защо, съдът анализира удостоверените
в протокола за ПТП обстоятелства относно механизма на настъпване на произшествието във
връзка с останалите описани по-горе доказателства по делото – уведомлението за щета до
застрахователя - ищец, свидетелските показания, както и изслушаното и прието без
оспорване от страните заключение на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза.
Най-напред в показанията си свидетелят Д. П., който разказва свои лични възприятия за
фактите от обективната действителност, доколкото е бил водач на увредения автомобил,
посочва, че движейки се в посока от гр. София към гр. Перник със скорост от 80 км/ч. след
4
излизане от тунела и при предприемане на маневра за пристрояване от дясна в аварийна
пътна лента е попаднал в необезопасена неравност на платното за движение, намираща се в
дясната част на ъгъла между двете ленти, вследствие на което по автомобила му са
настъпили вреди – спукани предна и задна десни гуми, изкривени предна и задна десни
джанти, счупени долни маски и др. За съда не съществува основание да не кредитира
показанията на разпитания свидетел, тъй като същият е трето за спора лице и не се явява
заинтересован от изхода на делото, доколкото застрахователното обезщетение е било
изплатено още след настъпване на застрахователното събитие. Нещо повече, по същия
начин той е описал обстоятелствата около настъпване на процесния инцидент и при
попълване на уведомлението за щета до .... от 07.12.2017 г., както и на декларацията,
съставена в хода на административно-наказателната преписка, образувана във връзка с
процесното ПТП, посочвайки, че при управляване на автомобила си е преминал през
неравност на пътя, вследствие на което са били увредени десните му гуми и джанти.
Отделно от това, от изводите в констативната част от заключението по съдебно-
автотехническата експертиза също се установява, че механизмът на произшествието от
17.12.2017 г. се състои в преминаване на процесния автомобил през несигнализирана
неравност на пътното платно – дупка. Изрично експертът е описал кои са констатираните
щети по л. а. „БМВ 330“, с рег. № ,,,, като е достигнал до извод, че всички те съответстват на
приетия от него механизъм на настъпване на произшествието, поради което се намират в
пряка причинно-следствена връзка с него. Следователно, при съвкупна преценка писмените
доказателства по делото, показанията на разпитания свидетел и експертното заключение по
съдебно-автотехническата експертиза, както и при липсата на доказателства в различен
смисъл, се налага извод за доказаност на твърдяния от ищеца и описан в исковата молба
механизъм на настъпване на процесното ПТП, както и начина на причиняване на вредите по
застрахования при него автомобил. Съдът приема, че причината за реализирането му
безспорно се дължи на преминаване на увредения автомобил през необезопасена и
несигнализирана неравност на пътното платно - дупка, доколкото този факт се потвърждава
както от показанията на свидетеля Д. П., така и от подкрепящите ги изводи на експерта
относно техническата причина за реализирането му, в какъвто смисъл е и отбелязването в
протокол за ПТП № 1706895 от 07.12.2017 г.
Неоснователно е и възражението на ответника за наличието на изключен
застрахователен риск, доколкото в случай, че навежда подобни твърдения, а именно: че
водачът П. е бил под въздействие на алкохол или други упойващи вещества, в негова тежест
е да установи обстоятелствата, водещи от отпадане основанието за ангажиране на
гаранционно-обезпечителната отговорност на застрахователя - ищец, като в случая от
страна на Агенция пътна инфраструктура не са ангажирани доказателства в тази насока.
В същото време не се установява и твърдяното от ответника нарушение на чл. 20, ал. 2
ЗДвП от страна на водача на увредения автомобил – Д. П., тъй като не се доказва
управляваният от него автомобилът да се е движил с превишена или несъобразена с пътните
условия скорост, която да не е позволила на водача да забележи своевременно дупката
върху пътното платно или да спре. От една страна, изрично при разпита си свидетелят
заявява, че се е движил със скорост от около 80 км/ч., при разрешена максимална скорост от
140 км/ч., като по делото не са ангажирани доказателства за опровергаване на така
посоченото от него обстоятелство. Свидетелят обяснява движението си с посочената от него
скорост със загуба на мощност на автомобила му след излизане от тунела на
автомагистралата, което е наложило той да намали скоростта си на движение от 130 км/ч. до
80 км/ч. и да се престрои от дясната пътна лента на плътното за движение в аварийната
такава, като точно в този момент е настъпило и попадането му в необозначената и
несигнализирана дупка. От друга страна, по делото няма данни водачът П. да се е движил с
по-висока скорост от посочената от него такава, поради което нарушавайки чл. 20, ал. 2
ЗДвП, това негово поведение да е станало причина за попадане в дупката на пътното платно.
5
Действително тази разпоредба задължава водачите на МПС да съобразяват скоростта си на
движение, наред с други фактори и със състоянието на пътя, с оглед възможността да спрат
пред всяко предвидимо препятствие. Легална дефиниция на „препятствие на пътя“ е дадена
в § 1, т. 19 от ДР на ППЗДвП, а именно: всяко нарушаване целостта на пътното покритие. За
да е предвидимо това препятствие обаче, съответно за да се породи задължение по чл. 20, ал.
2 ЗДвП, е необходимо ответникът да е изпълнил задължението си да поддържа пътя в
изправно състояние като сигнализира незабавно препятствията и ги отстранява във
възможно най-кратък срок, което няма данни да е било сторено. В този смисъл липсата на
надлежна сигнализация за неравностите по пътя води до извод, че за водача на автомобила в
конкретната ситуация изобщо не е възникнало задължение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП,
неизпълнението на което да съставлява съпричиняване на вредите от негова страна. Да се
приеме обратното, би означавало да се разреши на ответника да черпи права от собственото
си неправомерно поведение, като се уважат противопоставените възражения за
съпричиняване на вреди, настъпили именно в резултат на бездействието му при изпълнение
на посочените по-горе задължения. Тук следва да се отбележи, че в дължимата грижа при
управление на МПС не се включва изискване за знание за неравностите по пътя или
презюмиране за наличие на такива. Необозначената и несигнализирана неравност не
представлява предвидимо препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, за да е налице
задължение за водача да избира скоростта така, че да може да спре. Ето защо и съдът
приема, че единствена причина за настъпилото ПТП с материални увреждания по л. а. „БМВ
330“, с рег. № ,,,, е наличието на несигнализирана и необезопасена неравност на пътното
платно – дупка. В случая, този извод на съда не се опровергава от факта, че според
посоченото от вещото лице за водача П. е съществувала възможност да възприеме пътната
неравност от разстояние от около 50 м., или да я заобиколи отляво, както и да предриеме
маневра, при която дупката да остане в средата между гумите му, тъй като с оглед вече
посоченото по-горе, задължението по чл. 20, ал. 2 ЗДвП изобщо не е възникнало за него, а
освен това към този момент тя вече се е намирала в опасната зона на автомобила му, поради
което същият не е имал възможност за внезапно спиране.
Между страните не се спори, че процесният пътен участък от автомагистрала „Люлин“,
на който е настъпило процесното ПТП от 07.12.2017 г., представлява част от
републиканската пътна мрежа и като такъв дейността по неговото управление съгласно чл.
19, ал. 1, т. 1 ЗП се осъществява от „..... По силата на чл. 30, ал. 1 ЗП именно Агенцията
осъществява и дейностите по ремонт и поддържане на републиканските пътища. Пряко
проявление на тези дейности, в съответствие с легалните им дефиниции, въведени с §1, т. 13
и т. 14 от ДР на ЗП, е и дейността по поддържане на пътя в изправно състояние, незабавно
сигнализиране за препятствията по него и тяхното отстраняване във възможно най-кратък
срок – арг. чл. 167, ал. 1, изр. 1 ЗП. Посочените дейности ответникът като юридическо лице
реализира чрез служителите си или други лица, на които е възложил извършването им, като
на основание чл. 49 ЗЗД носи обективна гаранционно-обезпечителна отговорност за
причинените от тези лица вреди при и по повод изпълнението на възложената им работа,
вследствие на техни виновни действия или бездействия. По тези съображения съдът приема,
че наличието на неравност на пътното платно /дупка/, вследствие на която са настъпили
уврежданията по процесното МПС, е резултат от бездействието на длъжностните лица, на
които ответникът е възложил изпълнението на указаните по-горе дейности. Натоварените с
тези дейности лица не са извършили дължимите действия по своевременно привеждане на
пътния участък на местопроизшествието в изправно състояние, като това тяхно бездействие
по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД се презюмира да е виновно. Доколкото се установи, че в
причинна връзка с визираното противоправно поведение за собственика на увредения
автомобил са настъпили вреди, то за същите спрямо него отговаря ответникът на деликтно
основание – по чл. 49 ЗЗД, в качеството му на възложител. Следователно, налице е
основание за ангажиране на гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника по
6
смисъла на чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД. Обхватът на регресното право на застрахователя – ищец
зависи от размера на застрахователното обезщетение, което той е платил на застрахования,
както и от размера на обезщетението, което третото лице дължи на застрахования. Лицето,
носещо деликтна отговорност, не може да бъде задължено да заплати на застрахователя
повече отколкото дължи на застрахования. В този смисъл регресното вземане е в размер,
който е равен на по-малката сума между платеното застрахователно обезщетение и
дължимото деликтно обезщетение.
В случая, по въпроса в какъв размер е възникнало то, съдът съобразява съдебната
практика, съгласно която при съдебно предявена претенция съдът следва да определи
застрахователното обезщетение по действителната пазарна стойност на вредата към
момента на настъпване на застрахователното събитие, като ползва заключение на вещо
лице, без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават
минималните размери по Методиката към Наредба № 24/08.03.2006 г. на КФН (отм.) (в този
смисъл са Решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г. на ВКС, II ТО; Решение №
52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009г. на ВКС, I ТО; Решение № 109 от 14.11.2011 г. по т.
д. № 870/2010 г. на ВКС, I ТО; Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС,
І ТО).
Между страните не се спори, че в изпълнение на договорното си задължение ищецът е
заплатил застрахователно обезщетение в размер на 678,71 лв., като е сторил и
ликвидационни разноски в размер на 10,00 лв. Съгласно заключението по съдебно-
автотехническата експертиза, необходимата стойност за възстановяване на щетите по л. а.
„БМВ 330“, с рег. № ,,,, изчислена на база на средни пазарни цени към датата на ПТП,
възлиза на 723,25 лв., т. е. платеното от ищеца застрахователно обезщетение е в размер,
който е по-малък от размера на действителните вреди. С оглед обема на отговорността на
ответника, регресното вземане на ищеца е ограничено именно до заплатената от него сума
от 678,71 лв., като на основание чл. 411, ал. 1, изр. 1 КЗ той има право да получи и
обезщетение за направените обичайни разходи във връзка с щетата в претендирания размер
от 10,00 лв., още повече, че според заключението по съдебно-автотехническата експертиза
размерът им в настоящата хипотеза възлиза на сумата от 15,00 лв. Нещо повече, изрично
експертът е заявил, че при увреждане на 2 броя гуми автомобилът не е могъл да се
придвижва безопасно на собствен ход, поради което репатрирането му до сервиз е било
необходимо. Ето защо, съдът приема, че платената като част от застрахователното
обезщетение сума от 95,90 лв. за репатриране на процесния автомобил също е в причинна
връзка с настъпване на процесното ПТП от 07.12.2017 г.
При този извод на съда следва да бъде разгледано своевременно релевираното от
ответника възражение за изтекла погасителна давност. Същата започва да тече от датата на
извършеното плащане – аргумент от решение по чл. 290 ГПК № 116 от 25.10.2010 г. по т. д.
№ 971/2009 г., I ТО, ВКС, решение № 131/07.10.2011 г. по т. д. № 806/2010 г., I ТО, ВКС и
др., тъй като от този момент регресното вземане става изискуемо и ликвидно и същото от
този момент може да се претендира по чл. 411, ал. 1 КЗ срещу ответника в срока по чл. 110
ЗЗД, а не от момента на увреждането. В случая, от писмените доказателства по делото се
установява, че най-рано ищецът е платил сумата по фактура № *********/20.12.20217 г.,
касаеща разхода за репатриране на автомобила, като това той е сторил на 18.01.2018 г., а
исковата молба е подадена в съда на 26.09.2022 г. Ето защо, 5-годишният давностен срок не
е изтекъл, поради което възражението за настъпила погасителна давност е неоснователно.
Следователно, в настоящия случай общият размер на дълга възлиза на 688,71 лв., на
колкото се равнява и платената от .... сума, поради което предявеният главен иск с правно
основание чл. 411, ал. 1 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД се явява основателен и следва да се уважи изцяло.
Посочената сума следва да бъде присъдена ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 26.09.2022 г. до окончателното плащане.
7
По иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на иска се обуславя от осъществяване на следните материални
предпоставки: 1. наличието на главен дълг; 2. изпадане на ответника в забава и 3. размера на
обезщетението за забава.
В случая, с оглед извода на съда относно съществуването на главното задължение, то в
полза на ищеца е възникнало и акцесорното вземане за заплащане на обезщетение за
неточното изпълнение в темпорално отношение на това парично задължение. Регресното
вземане става изискуемо при заплащането на застрахователното обезщетение, но за да бъде
поставен ответникът в забава, той следва да бъде поканен да изпълни – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
В случая, по делото не се спори, че с писмо с изх. № Л-4558/17.06.2019 г., получено на
21.06.2019 г., ищецът е отправил покана за плащане до ответника на регресното вземане,
поради което считано от тази дата последният е изпаднал в забава. С оглед периода на
претенцията за мораторна лихва, съдът намира, че тя също не е обхваната от изтекла 3-
годишна давност. Определен по реда на чл. 162 ГПК с помощта на електронен онлайн
калкулатор, размерът на мораторната лихва върху главницата от 688,71 лв., начислена за
претендирания период от 26.09.2019 г. до 25.09.2022 г., се равнява на 209,68 лв., до който
предявеният акцесорен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява основателен и
следва да се уважи, като се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 209,87 лв.,
или за размера от 0,19 лв.
По отговорността за разноските.
При този изход на спора – частична основателност на предявените искове, право на
разноски има всяка от страните, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъди сумата от 529,89 лв. –
платена държавна такса, депозит за САТЕ, депозит за свидетел, както и юрисконсултско
възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да се присъди
сумата от 0,02 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Съдът определи в минимален размер
от 100 лв. следващото се в полза на всяка от страните юрисконсултско възнаграждение, на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за правната помощ
и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, като съобрази вида и обема
на извършената дейност от процесуалните им представители, фактическата и правната
сложност на делото, както и неговата продължителност, приключило в рамките на едно
открито съдебно заседание.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „...., БУЛСТАТ .... със седалище и адрес на управление: ... да заплати на
„...., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: ...., на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр.
чл. 49 ЗЗД, сумата от 688,71 лв., представляваща регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ за вреди на л. а. „БМВ“,
модел „330“, с рег. № ,,,, вследствие на ПТП от 07.12.2017 г., настъпило на изхода на
автомагистрала Люлин – в посока към гр. Перник, в крайна дясна лента, след първия тунел,
на 9-ти километър, в т. ч. и ликвидационни разноски за определянето му в размер на 10,00
лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 26.09.2022 г. до
окончателното плащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 209,68 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 26.09.2019 г. до 25.09.2022 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над уважения размер от
209,68 лв. до пълния предявен размер от 209,87 лв., или за размера от 0,19 лв.
ОСЪЖДА „...., БУЛСТАТ .... със седалище и адрес на управление: ... да заплати на
8
„...., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: ...., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата
от 529,89 лв., представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА „...., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: .... да заплати на „....,
БУЛСТАТ .... със седалище и адрес на управление: ..., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата
от 0,02 лв., представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9