№ 427
гр. Стара Загора, 22.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IX-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:Росен Чиликов
при участието на секретаря Теодора Т. Петрова
като разгледа докладваното от Росен Чиликов Административно наказателно
дело № 20255530202296 по описа за 2025 година
Обжалван е електронен фиш № ********** на Агенция „ Пътна
Инфраструктура“.
Жалбоподателят недоволен от наложената имуществена санкция
моли съда да я отмени.Мотивира се, че не е извършил
административно нарушение, оспорва формата на електронния фиш и
че санкцията не следва да се налага с електронен фиш, а с наказателно
постановление.
Жалбоподоталят редовнно призован не изпраща представител в
с.з.В писмено становище чрез адв. Н. поддържа жалбата и претендира
за разноски по делото.
Въззиваемата страна редовно призована не изпраща
представител в с.з.
В писмено становище чрез юрисконсулт И. взема становище, че
жалбата е неоснователна.Претендира за направените по делото
разноски и намаляване разноските на насрещната страна.
1
От събраните по делото доказателства установени с
доказателствени средства –писмени– преценени по отделно и в
тяхната съвкупност и като извърши цялостна проверка,след
обсъждане становищата на страните съдът приема за установено
следното :
Жалбата е подадена в срок и от лице имащо право на жалба,
поради което и на основание чл. 59, ал. 2 ЗАНН съдът приема, че
жалбата е допустима .
Разгледана по същество жалбата е основателна, но на друго
основание различно от посоченото в жалбата.
Административно-наказващият орган в обстоятелствената част
на електронния фиш е приел за установено, че на 17.05.2022 г. година
около 08.06 часа на път 1-5 километър 239 + 292 в посока намаляващ
километър включен в обхвата на платената пътна мрежа товарен
автомобил „ Влекач Волво“ с рег. № Х 0960ВХ се движи без заплатена
пътна такса по чл. 10, ал. 1 т 2 от ЗП според категорията на ППС.
Описаната фактическа обстановка се установява от фото снимки
от 17.05.2022 г., справка от информационния масив на
МВР,свидетелство за регистрация на МПС, Справка от
информационния масив на АПИ за платене пътна такса, Протокол
28765/21 г., Протокол № 2009.
При така установената фактическа обстановка
административно-наказващият орган е приел , че е нарушен чл. 102,
ал. 2 ЗДП и на основание чл. 187 А, ал. 2 т. 3 във вр. с чл. 179, ал. 3Б
2
от ЗДП е наложил имуществена санкция в размер на 2 500 лева.
Независимо от АНО на основание чл. 10 б, ал. 5 ЗП е
определил да се заплати и такса в размер на 119 лева.
Съдът прима, че фактическата обстановка е доказана по
несъмнен и безспорен начин въз основа на посочените писмени и
веществени доказателствни средства.
От приложените фото снимки от 17.05.2022 г. се установява, че
посоченият автомобил се е движил в обхвата на платената пътна
мрежа, а от представената справка за действащ валиден винетен
стикер се установява, че към този момент за автомобила не е заплатен
такъв и няма действащ.
Жалбоподателят не сочи никакви доказателства , които да
опровергават фактическата обстановка и въз основа на посочените
доказателства съдът я приема за устаневена и доказана.
Видно от талон за регистрация на МПС и Справка за
информация за МПС от масивите на МВР се установява, че
автомобилът е собственост на ЕТ „ Влади – Митко Димитров „и
правилно е наложена имуществена санкция на търговеца.
Неоснователно е възражението, че е заплатена пътната такса , но
неправилно са въведени данните. Нарушителят не се възползвал от
възможността за скорекция и към момента на деянието за процесния
автомобил не е имало редовно платена винетна такса.
Неоснователни са възраженията, че електронния фиш е с
3
опорочена форма.
Видно от Заповед № РД 11-983/13.09.21 г. на Председателя на УС
на АПИ е одобрена формата на електронните фишове.
Атакуваният фиш съдържа всички необходими реквизити
посочети в чл. 189 Ж, ал. 1 ЗДП.В цитираната норма няма изрично
изискване за посочване на дата на издаване на електронния фиш.В
обстоятелствената част в доснтатъчна степен е конкретизирано
деянието по време, място и начин на извършването му и е посочена
правилно съответната правна квалификация на нарушението и е
приложена санкционната норма.
Неоснователно е възражението, че нормата на чл. 189 Ж от ЗДП
не е била действаща към момента на деянието и нарушението не
следва да се санкционира с електронен фиш, а с наказателно
постановление.Цитираната норма е в сила от 01.01.2019 г. / ДВ бр.
105/2018 г. /, поради което към момента на деянието се явява
действаща и правилнто е наложена санкцията с електронен фиш.
Към момента на постановяването на СР не е изтекла абсолютната
давност по чл. 34, ал. 1 ЗАНН във вр. с чл. 84 ЗАНН във вр. с чл. 81,
ал. 3 НК / четири години и шест месеца от извършване на
административното нарушение / съгласно ТП № 1 / 2015 г. на ВКС и
ВАС , поради което няма основание за отпадане на АНО .
При извършената служебна проверка съдът констатира, че жалбата
се явява основателна на други основания.
По силата на чл. 663 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, решението
на СЕС по преюдициално запитване е задължително за всички
4
съдилища и учреждения в Република България. При съобразяване на
задължителното тълкуване на съюзното законодателство – Решение от
21.11.2024 г. по дело C-61/2023 г. на СЕС, се налага изводът, че
оспореният пред РС Стара Загора електронен фиш е издаден в
противоречие с принципа за съразмерност по чл. 9а от Директива
1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999 г.
относно заплащането на такси от ППС за използване на определени
инфраструктури. Размерът на наложената санкция е в противоречие с
чл. 9а от Директивата поради липса на съразмерност спрямо
преследваната от законодателя цел, изразяваща се в липсата на
възможност за индивидуализиране на санкцията за всеки конкретен
случай, при съобразяване на неговите особености като изминато
разстояние, дължима такса или други обстоятелства от техническо
естество.
Спазването на принципа за пропорционалност е въпрос по
приложението на материалния закон, като в тази връзка настоящият
състав на съда съобрази решение от 21.11.2024 г. по дело С-61/2023 г.
СЕС.
Принципът на пропорционалността е част от общите принципи на
съюзното право на ЕС, които държавите членки трябва да спазват. По
аргумент на същия една мярка не може да надхвърля границите на
подходящото и необходимото за постигане на легитимно
преследваните цели и в случаите, когато съществува избор между
няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която
създава най-малко ограничение, а породените от нея неудобства не
трябва да са несъразмерни с тези цели (в този смисъл Решение от
17.04.2018 г., С-414/16, т. 68, С-537/16, т. 56). Строгостта на санкцията
следва да бъде съответна на тежестта на нарушението. СЕС
многократно е подчертавал, че административните или репресивните
мерки не трябва да превишават това, което е необходимо за
преследваните цели, и санкцията не трябва да е несъразмерна на
5
тежестта на нарушението, така че да стане пречка за закрепените в
Договора на ЕО свободи. СЕС сочи, че за да се прецени дали
определена санкция е в съответствие с принципа на
пропорционалност, следва в частност да се вземат предвид видът и
тежестта на нарушението, което се наказва с тази санкция, както и
начинът за определянето на нейния размер, и това е задължение на
националния съдия респективно националният съд , какъвто е и РС
Стара Загора..
В Решение на съда от 21.11.2024 г. по дело С-61/2023 г. СЕС е
приел, че чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО трябва да се тълкува в
смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска
система от наказания, която предвижда налагане на глоба или
имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на
правилата относно задължението за предварително заплащане на
таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от
характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда
възможност за освобождаване от административнонаказателната
отговорност чрез заплащане на "компенсаторна такса" с фиксиран
размер.
В конкретния случай приложената санкционна разпоредба
предвиждаща имуществена санкция във фиксиран размер противоречи
на принципа на пропорционалност/съразмерност. Съдът намира, че
налагането на процесната санкция в предвидения от законодателя
фиксиран размер се явява крайно непропорционална спрямо тежестта
на нарушението и дължимия размер на незаплатената пътна такса.
Санкцията се явява и в явна колизия с правото на Съюза,
обективирано в чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета, съгласно която норма, държавите членки
установяват съответен контрол и определят система от наказания,
приложими за нарушение на националните разпоредби, предприети по
настоящата директива. Те предприемат всички необходими мерки, за
6
да гарантират изпълнението на тези национални разпоредби.
Установените наказания трябва да бъдат ефективни, съразмерни и
възпиращи.
По изложените съображения жалбата е основателна, а
обжалваният ЕФ е незаконосъобразен, поради което подлежи на
отмяна.
При този изход на делото и своевременно направено искане за
присъждане на разноски следва на основание чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН в
полза на жалбоподателя да бъдат присъдени направените разноски
пред районен съд. Видно от пълномощното и договорът за правна
помощ че жалбоподателят е заплатил сумата 400 лв., за адвокат в
производството пред РС Стара Загора. Направеното възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение е неосномвателно, тъй
като е съобразено с минималното възнаграждение, предвидено в
Наредба № 1/2004 г., за този вид дела. С оглед изложеното съдът
намира, че на жалбоподателят следва да бъдат присъдени разноски в
поискания размер.
Водим от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш № ********** на Агенция „ Пътна
инфраструктура „, с който е наложена имуществена санкция в размер
на 2 500 лева и заплащане на такса в размер на 119 лева на ЕТ Влади –
Митко Димитров с ЕИК ********* със законен представител М.А.Д. и
съдебен адрес – ****
ОСЪЖДА Агенция "Пътна инфраструктура" да заплати в
7
полза на ЕТ Влади – Митко Димитров с ЕИК ********* със законен
представител М.А.Д. и съдебен адрес – ****аправените по делото
разноски в размер на 400 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен
съд град Стара Загора в 14 дневен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
8