№ 2311
гр. Варна, 20.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Александър В. Цветков
при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова
като разгледа докладваното от Александър В. Цветков Гражданско дело №
20243110106605 по описа за 2024 година
В исковата си молба ищецът сочи, че на 12.10.2018 г. между "БНП
Париба Пърсънъл Файненс, С. А., клон България" КЧД ЕИК ********* и
ответника е сключен Договор за потребителски паричен кредит с номер
PLUS-16455170, по силата на който последният е получил кредит в размер на
12 000.00 лева, при договорен лихвен процент в размер на 13.76 % и размер на
ГПР — 16.48 %. Съгласно чл. 2 от Договора за кредит, кредитополучателят по
договора се задължил да заплати такса ангажимент, посочена в съответното
поле, срещу което кредиторът е сключил договора при фиксиран лихвен
процент по смисъла на § 1, т. 5 от ЗПК, при съдържащите се в договора за
кредит условия, размери и срокове. Съгласно уговореното в чл. 2, таксата се
заплаща от кредитополучателя при усвояване на кредита, като кредиторът
удържа съответната сума от общия размер па кредита. По повод сключена
застраховка „Застраховка за плащанията", която не била задължителна за
отпускане на кредита, а свободно избрана от кредитополучателя.
Ищецът излага твърдения още, че на 12.10.2018 г. кредиторът е превел
по посочената от кредитополучателя Б.а сметка сума в размер на 11 580.00
лева (от общия размер па отпуснатия кредит 12 000.00 лева е извадена сумата
за дължимата „такса ангажимент", в размер па 420.00 лева), с което е
изпълнил в цялост задължението си за предоставяне на посочения кредит.
Твърди, че ответникът не изпълнявал изцяло и в срок задължението си
да заплаща погасителните вноски по кредита и преустановява плащанията.
Палежът на първата просрочена месечна погасителна вноска е настъпил на
20.04.2019 г. От следващия ден длъжникът е изпаднал в забава, поради което
считано от тогава се начислява обезщетени за забава по чл. 86 ЗЗД. Въпреки
неизпълнението на договорните задължения на ответника, кредиторът не се
възползвал от правото си да обяви цялото задължение за предсрочно
1
изискуемо, а изчакал настъпването на крайния му срок на 20.10.2023 г.
Ищецът сочи, че между него и първоначалния кредитор на 19.08.2019
бил сключен Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания,
съгласно който цедента му прехвърлил процесните вземания,
индивидуализирани в Приложение №1 от 05.03.2020 г. Въз основа на
изложеното отправя искане за уважаване на исковите претенции и присъждане
на разноски в исковото и заповедното производства.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника Т. В. Т., с
който исковете се оспорват като неоснователни. Сочи се, че процесният
договор за потребителски кредит не отговаря на изискванията на ЗПК, тъй
като противоречи на добрите нрави и на принципа на добросъвестност при
договарянето. Твърди се, че същият е нищожен на основание чл. 22, вр. чл. 11,
ал. 1, т. 9 от ЗПК, тъй като не е посочен приложимия лихвен процент и
условията за прилагането му. От договора не ставало ясно как е изчислен ГПР
в размер на 16.48 % и дали в него са включени посочените в договора за
кредит застрахователна премия в размер на 2700 лева и такса ангажимент на
стойност 420 лева, които следва да бъдат съобразни предвид изискването на
чл. 19, ал. 1 от ЗПК. Невключването на същите при изчисляването му било в
противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и
привидно занижавало стойността на действителния ГПР, респективно
нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 6, пар. 1 от
Директива 2005/29 на ЕО и влече недействителност на сделката в цялост.
Твърди и неравноправност на клаузи, влечащи нищожност на договора на
основание чл. 22 от ЗПК. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на
адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА.
След съвкупна преценка на ангажираните по делото писмени
доказателствата, по вътрешно убеждение и преценка на приложимия
закон, съдът прие за установено следното от фактическа и правна страна:
От представените писмени доказателства се установява, че на 12.10.2018
г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ и Т. В. Т. е
сключен Договор за потребителски паричен кредит с номер PLUS-16455170,
по силата на който на ответника е предоставен кредит в размер на 12 000,00
лева. Уговорени са такса ангажимент от 420,00 лева, застрахователна премия
от 2700,00 лева, 60 месечни вноски по 323,59 лева, фиксиран лихвен процент
от 13,76%, ГПР от 16,48% и обща дължима сума от 19 415,40 лева. Усвоената
сума от 11 580,00 лева е преведена на 12.10.2018 г. по сметка с IBAN ****.
По делото е допусната съдебно-икономическа експертиза, изготвена от
вещото лице Б. С. Б., възложена с Определение № 9875 от 02.09.2024 г.
Експертизата е базирана на предоставените документи, включително Договор
за потребителски кредит № PLUS-16455170 от 12.10.2018 г., платежно
нареждане, погасителен план, справки за плащания и счетоводни документи
от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД. Заключението отговаря на поставените
задачи от ищеца, ответника и съда. Установено е, че ответникът е усвоил
кредит в размер на 11 580,00 лева, преведени на 12.10.2018 г. по Б.а сметка с
IBAN ****, след удържане на такса ангажимент от 420,00 лева от общия
2
размер на кредита от 12 000,00 лева. Ответникът е извършил пет плащания на
обща стойност 1617,95 лева на дати 10.12.2018 г., 07.01.2019 г., 18.02.2019 г.,
07.03.2019 г. и 09.04.2019 г., всяко по 323,59 лева, разпределени към главница
(682,94 лева), лихва (510,01 лева) и застраховка (225,00 лева). Първата
просрочена вноска е с падеж 20.04.2019 г. Към 05.03.2020 г., датата на цесията,
остатъчното задължение е 16 513,46 лева, включващо главница от 11 587,51
лева, договорна лихва от 4004,94 лева и лихва за забава от 921,01 лева. В
договора е посочен ГПР от 16,48%, но такса ангажимент (420,00 лева) и
застрахователната премия (2700,00 лева) не са включени в изчислението му.
Вещото лице изчисли примерен ГПР от 15,59%, включващ преките разходи
(лихви, такса ангажимент и застраховка), но отбеляза, че липсата на данни за
непреки разходи (като инфлация или други комисионни) ограничава
достигането до точния ГПР от 16,48%. Относно съотношението на ГПР
спрямо законната лихва, вещото лице посочи, че за 12.10.2018 г. законната
лихва е основният лихвен процент на БНБ плюс 10% съгласно ПМС №
100/29.05.2012 г., но не предостави точна стойност поради липса на пълни
данни. Установено е, че такса ангажимент от 420,00 лева е удържана при
усвояване на кредита. Вещото лице изготви алтернативни изчисления,
изключващи таксата, което намалява остатъчното задължение, като в Таблица
№ 8 и 9 чистата стойност на кредита след приспадане на таксата и плащанията
е 11 168.17 лева. Експертизата включва шест приложения със справки за
движението по кредита, погасяване на задълженията и изчисление на лихви. В
съдебно заседание на 12.03.2025 г. вещото лице защити заключението,
потвърждавайки неговата обективност. На въпроси от адвокат Васильев и
съда относно ГПР, вещото лице обясни, че разликата между лихвения процент
(13,76%) и ГПР (16,48%) се дължи на преките разходи, но липсата на
информация за непреките разходи ограничава прецизността. Таксата и
застраховката са потвърдени като посочени в договора, но разпределението
им за пет години води до примерен ГПР от 15,59%.Ответникът е извършил
плащания в размер на 1617,95 лева, разпределени към главница (682,94 лева),
лихва (510,01 лева) и застраховка (225,00 лева).
Вземанията по договора са цедирани на ищеца на 05.03.2020 г., за което
същият е надлежно уведомен с връчване на препис от исковата молба.
Процесният договор е потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от
ЗПК, тъй като ответникът е физическо лице, сключило договора извън
рамките на своята професионална или търговска дейност. Към
правоотношението се прилагат нормите на ЗПК и разпоредбите за
неравноправните клаузи по чл. 143–148 от Закона за защита на потребителите
(ЗЗП), съгласно чл. 24 от ЗПК.
Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит трябва
да бъде сключен в писмена форма на хартиен или друг траен носител, с шрифт
не по-малък от 12, по ясен и разбираем начин. Тази норма е императивна, и
съдът следи служебно за спазването, доколкото касае действителността на
сделката от формална страна, независимо че възражението е повдигнато от
процесуалния представител на ответника едва в хода на устните състезания.
3
От съдържанието на документа е очевидно, че текстът на договора е изготвен
с шрифт по-малък от предвидения минимален размер, което е в нарушение на
чл. 10, ал. 1 от ЗПК. Това нарушение само по себе си води до
недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК, тъй като
изискването за минимален размер на шрифта цели да гарантира правото на
потребителя да се запознае с условията на договора с нормални усилия, както
е потвърдено в Решение по дело C-535/2020 на Съда на Европейския съюз
(СЕС).
Посоченото прави безпредметно обсъждането на останалите възражения
на ответника срещу действителността на договора, поради нарушения в
изискванията на чл. 11 ЗПК. Но въпреки това и само за пълнота, становището
на настоящия съд по тях е следното: Императивно изискване на чл. 11, ал. 1, т.
7- 12, т.20 и ал. 2 ЗПК е договорът да съдържа информация относно общия
размер на кредита, условията за усвояване и издължаване на кредита от
потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването, ГПР и общо дължимата сума по кредита. Договорът не отговаря
на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, според което трябва да бъде
посочен ГПР и общата дължима сума, заедно с допусканията, използвани при
изчислението му. В договора е отбелязан ГПР от 16,48%, но липсва
информация за това кои разходи го формират. Според заключението на вещото
лице, такса ангажимент (420,00 лева) и застрахователната премия (2700,00
лева) не са включени в изчислението на ГПР, което противоречи на чл. 19, ал.
1 от ЗПК, изискващ всички преки и косвени разходи, свързани с кредита, да
бъдат отразени в ГПР по ясен и разбираем начин. Тази липса на прозрачност е
в нарушение на принципа за добросъвестност и въвежда потребителя в
заблуждение относно реалните разходи по кредита, както е установено в
Решения по дела C-714/22 и C-448/17 на СЕС.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, нарушенията на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 10
водят до недействителност на договора. На основание чл. 23 от ЗПК, при
недействителен договор кредиторът има право да претендира единствено
чистата стойност на предоставения кредит, без лихви и други разходи. Според
заключението на вещото лице чистата стойност на кредита, след приспадане
на такса ангажимент (420,00 лева) и извършените плащания от ответника
(1617,95 лева, от които 682,94 лева към главница), възлиза на сумата от
11 168.17 лева, за която иска следва да бъде уважен.
Поради недействителността на договора, претенциите за договорна лихва
(4004,94 лева) и лихва за забава (5634,95 лева) са неоснователни, тъй като чл.
23 от ЗПК изключва дължимостта на лихви и разходи. Законна лихва върху
главницата също не се присъжда, тъй като Решение по дело C-520/21 на СЕС
забранява начисляването на такава при недействителен потребителски кредит.
Същевременно съгласно чл.10а, ал.1 от ЗПК кредиторът може да събира
от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с
4
договора за потребителски кредит, а според ал.2 на същата разпоредба не
може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита. Относно такса ангажимент в размер на
420,00 лева, съдът намира, че тя е нищожна на основание чл. 10а, ал. 2 от ЗПК,
която забранява начисляването на такси за действия, свързани с усвояването
на кредита. Удържането на тази такса при усвояване на кредита представлява
пряко свързан разход с отпускането му, което я прави недължима.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, разноските се
разпределят пропорционално. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК, разноските се разпределят пропорционално на уважената част от
иска. Цената на иска е 19 444,75 лева, включваща главница от 11 587,51 лева,
договорна възнаградителна лихва от 4004,94 лева и лихва за забава от 3852,30
лева. Уважена е претенция за 11 168,72 лева, представляваща чистата стойност
на главницата, което съставлява 57,43% от иска. Ищецът претендира разноски
в размер на 474,55 лева за заповедното производство и юрисконсултско
възнаграждение от 100 лева за заповедното производство и 200 лева за
настоящото производство, или общо 774,55 лева. Пропорционално на
уважената част от 57,43%, на ищеца се присъждат 444,84 лева.
Ответникът, представляван от адвокат В., претендира адвокатско
възнаграждение, което следва да бъде определено пропорционално на
уважената част. Минималното адвокатско възнаграждение е 2150,02 лева, като
пропорционално на уважената част от 57,43%, същото възлиза на 2150,02 лева
× 0,5743 = 1234,96 лева.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК *********, и Т. В. Т., ЕГН **********, че в полза
на ищеца съществува вземане срещу ответника в размер на 11 168,72 лева
(единадесет хиляди сто шестдесет и осем лева и седемдесет и две стотинки),
представляваща чистата стойност на главницата по Договор за потребителски
кредит № PLUS-16455170 от 12.10.2018 г., за което вземане е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 1802 от 04.04.2024 г. по ч. гр. д. №
4023/2024 г. на Районен съд – Варна, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
11 168,72 лева до 11 587,51 лева главница, както и за исковете за договорна
възнаградителна лихва в размер на 4004,94 лева за периода от 20.04.2019 г. до
20.10.2023 г., за лихва за забава в размер на 3852,30 лева за периода от
21.04.2019 г. до 21.03.2024 г. и за законна лихва върху главницата от
03.04.2024 г. до окончателното изплащане, като неоснователни.
ОСЪЖДА Т. В. Т., ЕГН **********, да заплати на „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 444,84 лева (четиристотин
четиридесет и четири лева и осемдесет и четири стотинки), представляваща
съдебно-деловодни разноски за настоящото и заповедното производство,
съразмерно уважената част на иска, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
5
ОСЪЖДА „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати
на адвокат Р. В., вписан във Варненската адвокатска колегия, с адрес ****
сумата от 1234,96 лева (хиляда двеста тридесет и четири лева и деветдесет и
шест стотинки), представляваща адвокатско възнаграждение за оказана
правна помощ на ответника, на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за
адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните по реда на чл. 7, ал. 2 от
ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6