№ 20631
гр. София, 09.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИХАЕЛА КАСАБОВА-
ХРАНОВА
като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
Гражданско дело № 20241110156036 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба ответника СГС за изменение на за изменение на
Решение № 4336/13.03.2025 г., постановено по гр. д. № 56036/2024 г. в частта на
разноските. Излага съображения, че присъденото в полза на насрещната страна
адвокатско възнаграждение е прекомерно. С оглед на горното моли за изменение на
решението в частта за разноските.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна – Н. П. М. намира молбата за
изменение на решението в частта за разноските за неоснователна.
Депозирана е и молба с вх. № 119977/04.04.2025 г. от ищцата Н. М., чрез адв. Д.,
съдържаща искане за изменение на решението в частта за разноските. Излага доводи,
че претендираното адвокатско възнаграждение по делото е по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА
и следва да бъде присъдено в полза на предоставилия по делото безплатна правна
помощ адвокат.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна – СГС не взема становище по
молбата.
Съдът, след като обсъди доводите на молителите и данните по делото,
намира следното:
Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е
необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на
страните може да допълни или измени постановеното решение в частта за разноските.
По молбата на СГС с вх. № 119839/04.04.2025г.
Предвид посоченото, с оглед нормата на чл. 248, ал. 1 ГПК и доколкото молбата
за изменение на определението в частта за разноските е депозирана в срока за
1
неговото обжалване, съдът намира същата за процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество молбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните
съображения:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК съдът присъжда на ищеца разноски съразмерно с
уважената част от иска, какъвто е и настоящият случай. Релевираното от ответника в
молбата по чл. 248 ГПК възражение по смисъла на чл.78, ал. 5 ГПК по отношение на
присъденото адвокатско възнаграждения съдът намира за неоснователно.
Съгласно константната практика на ВКС искането за присъждане за разноски от
едната страна и възражението за прекомерност на насрещната страна са логически
материалноправни и процесуалноправно обвързани по време, като срокът по чл. 80
ГПК касае както искането за разноски, така и искането по чл. 78, ал. 5 ГПК. Съгласно
разясненията, дадени с ТР № 6/6.11.2013 г. по т. д. № 6/12 г. на ОСГТК на ВКС, точки
3 и 11, както и с постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК определения на ВКС (така
определение № 36/26.01.2015 г. по ч. гр. д. № 5936/2014 г. на ВКС, I г. о.), когато
страната, която се позовава на прекомерност, е имала възможност да се запознае и
вземе отношение по искането на насрещната страна за разноските, то тя не може да го
изтъква като основание за изменение на присъдените разноски по реда на чл. 248 ГПК.
Следователно, когато по делото е имало открити съдебни заседания и страната, която
прави възражение за прекомерност, е била редовно призована за тях, тя следва да
заяви искането си по чл. 78, ал. 5 ГПК срещу направеното искане за разноски до
приключване на устните състезания в съответната инстанция. След този момент
възражението за прекомерност е преклудирано. За него сроковете по чл. 80 ГПК не се
прилагат само когато страната, поради развитието на процеса, не е могла да вземе
участие в него – поради непровеждане на открити заседания (напр. в производство по
чл. 288 ГПК) или без надлежно осъществена размяна на книжа, в които хипотези тя
може да заяви възражението за прекомерност в срока и по реда на чл. 248 ГПК,
какъвто не е настоящият случай.
В случая ответникът е бил редовно призован за проведеното на 26.03.2025 г.
открито съдебно заседание, в което делото е обявено за решаване, но е депозирал
писмено становище, в което не е направил изявление по смисъл на чл. 78, ал. 5 ГПК.
Възражението за прекомерност е следвало да бъде направено до приключване на
устните състезания пред касационната инстанция. Същото е заявено за пръв път с
молбата по чл. 248 ГПК, поради което се явява преклудирано и разглеждането му е
недопустимо, а това обуславя неоснователност на молбата по чл. 248 ГПК.
С оглед на изложеното, молбата на ответника по чл. 248, ал. 1 ГПК следва да се
остави без уважение.
По молбата на ищцата с вх. № 119977/04.04.2025 г.
С оглед нормата на чл. 248, ал. 1 ГПК и доколкото молбата за изменение на
2
определението в частта за разноските е депозирана в срока за неговото обжалване,
като към молбата е приложен и списък по чл. 80 ГПК, съдът намира същата за
процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество молбата е ОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:
Видно от приложения списък по чл. 80 ГПК ищцата претендира заплащането на
разноски за адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ГПК, но съдът в
постановения съдебен акт неправилно е присъдил следавщото се адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лв., в полза на ищцата, вместо на предоставилия по
делото безплатна правна помощ адвокат в случая адв. Д. Д.. Така в полза на ищцата
съдът е присъдил общо разноски в размер на 455 лв., вместо само на 55 лв.
Предвид горното и с оглед изложените от молителя съображения молбата по
чл. 248 ГПК е основателна и следва да бъде допуснато изменение на решението в
частта за разноските като присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.
бъде присъдено в полза на адв. Д., а останалата част от разноските за държавна такса в
размер на 55 лв. следва да бъдат присъдени в полза на ищцата Н. М..
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 119839/04.04.2025г. на СГС за
изменение на Решение № 4336/13.03.2025 г., постановено по гр. д. № 56036/2024 г. в
частта на разноските.
ИЗМЕНЯ решение № 4336/13.03.2025 г., постановено по гр.д.№ 56036/2024г. по
описа на СРС, 182 с-в по реда на чл. 248 ГПК в частта за разноските, като следва:
„ОСЪЖДА СГС да заплати на Н. П. М., ЕГН ********** на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата 55 лв., представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА СГС да заплати на адв. Д. И. Д. - САК на основание чл. 38, ал. 2
ЗА сумата 400лв., представляваща адвокатско възнаграждение за процесуалното
представителство по делото на Н. П. М..“
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3