Решение по адм. дело №3089/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба на И. Т. И. [населено място], против РА № Р-03000323006965-091-001/18.07.2024г., потвърден с Решение № 200/08.11.2024г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна, с който са определени допълнителни данъчни и осигурителни задължения за 2018г., 2019г. и 2020г. В жалбата ревизионният акт се оспорва като неправилен и незаконосъобразен, поради допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила в хода на ревизионното производство и поради неправилно приложение на материалния закон, по подробно изложени съображения; счита, че не са били основания за провеждането на ревизията по реда на чл.122 от ДОПК;твърди, че не всички доходи подлежат на деклариране; недекларирането на един доход не го превръща автоматично в укрит; ревизиращият орган не е обосновал и доказал изводите си за преминаване на ревизионното производство по особения ред; не е налице несъответствие между декларираните и получените приходи; неправилно е визирана разпоредбата на чл.35 т.6 от ЗДДФЛ; позовава се на изтекла погасителна давност по отношение на задълженията за 2018г. Поради изложените съображения моли съда да отмени обжалвания РА. В съдебно заседание и по съществото на спора, чрез пълномощника си поддържа жалбата и моли съда да я важи. Претендира присъждане на разноски по делото, съобразно представения списък.

Ответната страна, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минималния размер.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице и относно РА, след изчерпване на възможността за оспорването му по административен ред. Жалбата отговаря на изискванията на закона, поради което е допустима за разглеждане.

Производството по издаване на обжалвания ревизионен акт е започнало въз основа на ЗВР № Р-03000323006965-020-001/28.11.2023г., изменена със ЗВР № Р-03000323006965-020-002/03.04.2024г. и ЗВР № Р-03000323006965-020-003/29.04.2024г. Предметът на ревизията са задължения на И. Т. И. по чл.17 от ЗДДФЛ, както и вноски за ДОО, УПФ и здравно осигуряване за периода от 01.01.2018г. до 31.12.2020г.

Извършената ревизия е приключила със съставен Ревизионен доклад № Р-03000323006965-092-001/10.06.2024г., на основание чл.117 от ДОПК от ревизиращите органи по приходите, съдържащ предложение за установяване данъчните задължения на жалбоподателя по видове и периоди, както и лихвите за просрочие към тях. Въз основа на него, на основание чл.119 ал.2 от ДОПК е издаден Ревизионен акт № Р-03000323006965-091-001/18.07.2024г.

Данъчният субект е обжалвал ревизионния акт по реда на чл.155 и сл. от ДОПК пред Директора на Дирекция ”ОДОП” при ЦУ на НАП - [населено място], който с Решение № 200/08.11.2024г. го е потвърдил.

По валидността на акта:

При дължимата пълна служебна проверка на валидността и законосъобразността на оспорвания РА, съгласно разпоредбата на чл.168 от АПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК, съдът установи, че оспореният РА е валиден административен акт, издаден след провеждане на ревизия, възложена от надлежно оправомощен административен орган, в определения от него срок. РА е издаден от компетентните органи - възложителя на ревизията и ръководителя на същата, и определя данъчни задължения за периода, за който е била възложена ревизията. Подписан е с квалифицирани електронни подписи, по смисъла на чл.24 от Закона за електронния документ и електронния подпис. В съдържанието не само на ревизионния акт, но и на ЗВР ЗИЗВР и РД е отразено, че са издадени чрез информационна система "Контрол" като електронен документ, подписан с електронен подпис. Представянето на електронните документи на хартиен носител като заверен от страната препис е допустимо по силата на чл.184 ал.1 от ГПК вр.§ 2 от ДР на ДОПК. Същите са предоставени и на електронни носители е не са оспорени от жалбоподателя. Неоспорена е и компетентността както на органите, участвали в ревизионното производство, така и не тези, подписали РА.

Предвид горното, съдът намира, че обжалвания ревизионен акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност.

І. По отношение задълженията за ДОО, ДЗПО-УПФ и здравно осигуряване за 2018г.

Тъй като за целия ревизиран период И. И. е упражнявал трудова дейност - свободна професия адвокат, на основание чл.6, ал.9 от КСО, за 2018г. са му определени окончателни осигурителни вноски върху годишен осигурителен доход, в размерите за всички осигурителни социални рискове, за фонд „Пенсии“ и за „Общо заболяване и майчинство“. Размерът на осигурителните вноски за фонд ДОО е съобразен с разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от КСО. Определени са следните дължими от И. И. осигурителни вноски за фонд „ДОО“ в качеството му на самоосигуряващо се лице, упражняващо трудова дейност за 2018г.; 2 459.03лв. /13 437.32 * 18.3 %/, от които 2 286.05лв. декларирани и внесени от лицето, Установена в РА разлика за довнасяне в размер на 172.98лв, и дължими лихви в размер на 99.21лв.

На основание чл.127, ал.1 от КСО лицата родени след 31 декември 1959г. задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд /ДЗПО-УПФ/. Размерът на вноските за ДЗПО - УПФ, за самоосигуряващи се лица, са посочени в чл,157, ал.1, т.1, б. „в“ от КСО. Определени са следните дължими от И. И. осигурителни вноски за ДЗПО в УПФ, в качеството му на самоосигуряващо се лице, упражняващо трудова дейност за 2018г.: 671.87 лв. /13 437.32 * 5 %/, от които 624.60 лв. декларирани и внесени от лицето. Установена в РА разлика за довнасяне в размер на 47.27лв. и дължими лихви в размер на 27.11 лв.

Съгласно чл.33, т.1 от ЗЗО задължително осигурени в НЗОК са всички български граждани, които не са граждани и на друга държава. На основание чл,40, ал.1, т.2 от 330 са определени следните здравноосигурителни вноски дължими от И. И. за 2018г.: 1 060.48 лв. /(12 983.99 * 8 %)+(453.33 * 4,8%)/. През м.04.2018г. И. И. е ползвал 16 дни болничен. Съгласно чл.9, ал.2, т.2 от КСО за периодите на временна неработоспособност не се определя осигурителен доход, върху който се дължат задължителни осигурителни вноски, съгласно Кодекса за социално осигуряване, но с разпоредбата на чл.40, ал.1 т.5 от 330 е регламентиран осигурителен доход само за целите на задължителното здравното осигуряване, равен на минималния месечен осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответния период. Размерът на месечната задължителна здравноосигурителна вноска е дължимата от лицето част от вноската (4.8 на сто), изчислена върху минималния месечен осигурителен доход за самоосигуряващите се лица за съответния период. За 2018г., 1 021.12лв. от дължимите здравноосигурителни вноски са декларирани и внесени от лицето. Установена в РА разлика за довнасяне в размер на 39.36лв. и дължими лихви в размер на 22.57лв.

Жалбоподателят се позовава на изтекла погасителна давност по отношение на тези задължения.

Сроковете за внасяне на задължителните осигурителни вноски за ДОО и УПФ са регламентирани с разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от и КСО, съгласно която осигурителните вноски за ДОО за лицата по чл. 4, ал. 1 се внасят от осигурителите до 25-то число на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът. Това е и срокът за внасяне на осигурителните вноски за УПФ за лицата, родени след 31.12.1959г., както и за внасяне на задължителните здравноосигурителни вноски съгласно чл. 40, ал. 1, 6. "в" от 330, която гласи, че осигурителните вноски за здравно осигуряване се внасят в сроковете по чл.7 от КСО.

От горното следва, че за декларираните от жалбоподателя задължения за задължителни осигурителни вноски за 2018г. срокът по чл.171 ал.1 от ДОПК тече, считано от 01.01.2019г. и изтича на 31.12.2023г. Процесната ревизия е възложена със заповед, връчена на дружеството на 04.01.2024г. т.е. след изтичането на срока по чл.171 ал.1 от ДОПК, поради което не е налице спиране на давността на това основание съгласно чл.172 ал.1 т.1 от ДОПК.

Предвид изложеното давността за установените с РА задължения за задължителни осигурителни вноски за ДОО, УПФ и здравно осигуряване за 2018г. е изтека и същите са погасени по давност.

 

ІІ.По отношение задълженията по ЗДДФЛ.

Въз основа на събраните доказателства са установени и съпоставени имущественото състояние, получените доходи и извършените разходи от ревизираното лице. Съпоставката е изложена в табличен вид, по години /стр.71~76 от РД/. В резултат на извършената съпоставка на имущественото състояние, доходите и разходите на И. Т. И. е установено превишение в годишен аспект на извършените разходи над получените доходи за 2018г. 2019г. и 2020г.

Предвид посоченото са установени обстоятелства по чл. 122, ал.1, т.2 и т.7 от ДОПК - налице са данни за укрити приходи или доходи и декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. На основание чл. 124, [Наименование ДОПК е издадено уведомление от 08.05,2024г. /л.422- 424/, с което лицето е уведомено, че основата за облагане с данъци и осигурителни вноски ще бъде определена по предвидения в чл. 122-124а от ДОПК ред. На същата дата е извършено връчване и на Уведомление по чл. 17, ал.1, т.2 от ДОПК /л.437-440/ Заедно с уведомленията е връчено искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице /ИПДПОЗЛ/ от 08.05.2024 г. /д,424-426/, с което е поискано представяне на всички изискани и непредставени документи по предходно връчени искания, както и декларация по реда на чл. 124, ал. 3 от ДОПК за ревизираните периоди. От страна на ревизираното лице са представени писмени обяснения, 4бр, разписки и декларация по чл.124, ал. 3 от ДОПК /л.427-435/.

Предвид установената при ревизията фактическа обстановка, органите по приходите са приложили нормата на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, като е извършен анализ на относимите към задълженото лице обстоятелства от т. 1 до т. 16 за ревизирания период, посочени конкретно на стр. 4-6 в ревизионния доклад.

От извлеченията по банковите сметки на жалбоподателя, са установени наличните суми в началото и в края на ревизирания период.

В приходната част на съпоставката са взети предвид всички парични постъпления, получени от И. И., в т.ч, получени от частни съдебни изпълнители /ЧСИУ, доходи от наем, получени плащания в брой, съгласно представени договори за правна защита, постъпления от трети лица /в т.ч. роднини/, получени парични заеми, доходи от продажба на лек автомобил и др.

В разходната част са включени суми, представляващи разходи за издръжка и живот /извлечени от реално извършени плащания от И. И./, разходи за комунални услуги, разходи за придобиване и ремонт на превозни средства /с доставчик на услугите „Б.“ ЕООД/, разходи за придобиване на движимо имущество /черна и бяла техника/, платени суми по задължения към трети лица /погасителни вноски по предоставени кредити/, разходи за заплатени данъци и такси, разходи за екскурзии /с доставчик „И. П.“ ЕООД/, разходи за застраховки и др.

В резултат на извършената съпоставка на имущественото състояние, разходите и доходите на жалбоподателя, с РА е установено превишение, в годишен аспект на извършените разходи над получените доходи за 2018г. в размер на 5 386.22лв., за 2019г. в размер на 12 746.85лв. и за 2020г. в размер на 6 530.30 лв. Установеното превишение на разходите над доходите за всяка от ревизираните години е прието за друг доход с неустановен източник, данъчната основа за който е определена по реда на чл.122 ал.2 от ДОПК.

В хода на ревизията е анализирано движението по 9 бр. банкови сметки на И. И., разкрити в „Банка ДСК“ АД, „У. Б.“ АД, „Обединена Българска Банка“ АД, „Алианц България“ АД, „Ю. Б.“ АД и „И.“ АД. Въз основа на информация от банкови извлечения, данни от справка по чл.73 от ЗДДФЛ, договори за правна защита, данни за получени възнаграждения, представени от частни съдебни изпълнители /ЧСИ/ и информация за получени от И. И. суми, изплатени чрез „И. АД и ФК „К.Е.С.“ ООД, органите по приходите са определили облагаеми доходи от свободна професия за периода 2018г. - 2020г. /справка стр. 30-31 от РД/. Същите са съпоставени с декларираните в ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ доходи от упражняване на свободна професия, като за 2018г,, установените при ревизията доходи са в по-висок размер /превишение представляващо недеклариран доход от свободна професия в размер на 655.89лв. за 2018г./. За периода 2019г. и 2020г., органите по приходите не са установили превишение на получените доходи от упражняваната свободна професия над декларираните от лицето и са приели за получени, декларираните от И. И. в ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ.

Във връзка с чл.10, ал.1, т.З от ЗДДФЛ, горепосочените доходи са приети за доходи от друга стопанска дейност и в съответствие с чл.29, ал.1, т.З от ЗДДФЛ, придобитият доход от упражняване на свободна професия е намален с разходи за дейността в размер на 25%.

Жалбоподателят оспорва горните изводи като неправилни и незаконосъобразни;счита, че не са били основания за провеждането на ревизията по реда на чл.122 от ДОПК;твърди, че не всички доходи подлежат на деклариране; недекларирането на един доход не го превръща автоматично в укрит; ревизиращият орган не е обосновал и доказал изводите си за преминаване на ревизионното производство по особения ред; не е налице несъответствие между декларираните и получените приходи.

Съдът намира жалбата в тази част за частично основателна.

Съгласно разпоредбата на чл.124 ал.2 от ДОПК в производството по обжалване на ревизионен акт при извършена ревизия по чл.122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл.122 ал.1 ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. Така установената презумпция за вярност на фактическите констатации е оборима, като доказателствената тежест е изцяло за жалбоподателя. Следователно в производството по съдебно обжалване на ревизионен акт издаден по особения ред, в тежест на органите по приходите е да установят наличието на основанието за облагане по особения ред, а в тежест на жалбоподателя е да установи при условията на пълно и насрещно доказване твърдяните от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта. Следва да се отбележи, че наличието дори само на едно от посочените в чл.122, ал.1 от ЗДДС основания е достатъчно, за да се проведе ревизионното производство по особения ред.

Във връзка с горното при разглеждане на делото следва съдът да установи налице ли са материалните предпоставки за провеждане на ревизионното производство по особения ред, разписан в чл.122 и сл. от ДОПК, или не.

По искане на жалбоподателя по делото е допусната съдебно счетоводна експертиза. От заключението на вещото лице, неоспорено от страните и възприето от съда като компетентно и обективно дадено се установява следното: самостоятелен доход в размер на 655.89лв. не е получаван, но той може да фигурира в получена сума, част от която не представлява хонорар за жалбоподателя.Касае се за разлика в дохода на И. Т. И. от упражняваната свободна професия, но кой е платец на дохода, по какъв начин е платена сумата и на коя дата не може да се посочи, тъй като дохода е сбор от получени суми, намалени с разходите за съответните производства;посочените в т. 16 „Разходи за придобиване и подобрения на недвижимо имущество" стр. 74 и стр. 75 от РД представляват издадените през 2019г. от доставчика „П. Р.”ЕООДфактури с получател И. И. и издадена през 2020г. една фактура от доставчика „Д. "ООД с получател И. И.; в приложение № 1, № 2 и № 3 към експертизата, съответно за 2018г., 2019г. и 2020г. вещото лице е изготвило справка за съпоставяне на стойността на имуществото, направените разходи и декларираните и/ или получени доходи/ приходи от жалбоподателя; експертизата счита, че на ред 14 от таблицата за съпоставка за 2019г. вместо отразените 6 406.71лв. трябва да участват 3 924.67лв., т.е. плащанията на ПОС да бъдат намалени с посочените суми. През 2020г. по банкова сметка [Наименование]са извършени плащания на ПОС устройства за 4 339,51 лв. общо в т.ч. 5,00лв. към Адм. съд Варна, 56,90лв. към АВ, 10,00 ле. към Обл. администрация Шумен, 1,50 ле. към PC Добрич и 624,02лв. към BGR SOFIYA Е. П.. Експертизата счита, че на ред 14 от таблицата за съпоставка за 2020г. вместо отразените 3 877.72лв. трябва да участват 3 642.09лв., т.е. плащанията на ПОС да бъдат намалени с посочените суми. По данни на НСИ през 2018г. българските домакинства са изразходвали 5 772 лв. средно налице, през 2019г. - 6 214 лв. средно налице, а за 2020г. - 6 220 лв. средно налице. Разходите за издръжка и живот, посочени в справките за съпоставка на имуществото и разходите на жалбоподателя за 2018г. и 2019г. не съответстват на данни от НСИ. На стр.74 от Ревизионния доклад - т.16 - „Разходи за придобиване и подобрение на недвижимо имущество " от таблицата за съпоставка за 2019г. са посочени 1108,10 лв., а на стр. 75 за 2020г. - 1383,00 лв. Тези разходи са фактурирани от доставчиците на физическото лице И. И.. Други разходи за придобиване и подобрение на недвижимо имущество не са отразени в т.16 от справката за съпоставяне на имуществото, доходите и разходите на жалбоподателя. На стр.72 от Ревизионния доклад - т.27 - „Направени дарения" от таблицата за съпоставка за 2018г. са посочени 500лв., на стр. 74 - т.27 - 100лв., а на стр. 76 за 2020г. – 739.14лв. Дарението през 2018г. от 500лв. се отнася за автомобил, който е дарен на Н. И. със застрахователна стойност 500лв.При извършване на съпоставка на имущественото състояние на физическото лице, направените разходи за дарения през 2019г. и 2020г. са включени и намират отражение в крайния резултат - установено превишение на разходите над имуществото и доходите на физическото лице за съответната календарна година.Получените приходи по банковите сметки, с основание различно от извършваната дейност - адвокат са доходи от наеми, доход от продажба на собствено МПС, декларирани други доходи по чл.35 от ЗДДФЛ, други източници на средства - захранване на разпл. сметки от майката на жалбоподателя, щета-откуп, участие в РИК. Тези приходи намират отражение в крайния резултат на физическото лице за съответната година.Получените суми по разплащателните сметки на жалбоподателя, предназначени за заплащане на дейности, свързани със заплащане на външни услуги (геодезически услуги, ремонтни работи, обезщетение на физическо лице) и др. са отразени като приход - „Други източници на средства“, т. 11 но и като разход по т.28 „Други разходи”. По този начин те не влияят на крайния резултат на физическото лице. След като са изготвени Справките за съпоставяне на стойността на имуществото, направените разходи и декларираните и/или получени доходи/приходи от жалбоподателя по години в Приложения №1, №2 и №3 експертизата изчислява данъчните задължения по години в следната последователност: За 2018г. - дължим данък за довнасяне -23.47лв., а лихвите за забава са в размер на 13.46лв.; За 2019г. - дължим данък за довнасяне – 673.13лв., а лихвите за забава са в размер на 317.62лв. и За 2020г. - дължим данък за довнасяне – 203.26лв., лихвите за забава са в размер на 75.02лв. Изчисленията на вещото лице са коректни, правилни и няма основание да не бъдат приети. Предвид даденото заключение и определените от вещото лице данъчни задължения, съдът намира, че обжалвания РА в частта по ЗДДФЛ следва частично да бъде отменен, както следва: за 2018г.за размера на 23.47лв. до определените с РА 562лв.; за 2019г. в размера над 673.13лв. до определените с РА 1275лв. и за 2020г. над размера от 203.26лв. до определените с РА 653лв. По същият начин следва да се отмени и по отношение лихвите за забава: за 2018г. над размера от 13.46лв. до определените РА 322.32лв.; за 2019г. над размера от 317.62лв. до определените 601.62лв. и за 2020г. над размера от 75.02лв. до определените с РА 241лв. Обжалвания РА следва да бъде отменен и по отношение определените задължения за ДОО, ДЗПО-УПФ и здравно осигуряване за 2018г.

С оглед изхода на спора и съгласно разпоредбата на чл.161 ал.1 от ДОПК, искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателно. Размерът на това възнаграждение, определен съобразно обжалвания материален интерес в отхвърлената част от жалбата и разпоредбата на чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение е 430.60лв. и следва да бъде присъден в същият.

С оглед изхода на спора основателна е претенцията на адвокат И. като пълномощник на жалбоподателя за заплащане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 от ЗА. Видно от приложения по делото договор за правна защита и съдействие от 04.03.2025г., е вписана уговорка за осъществяване на безплатна правна помощ на основание чл.38 ал.1 т.3 от ЗА. При това положение ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. И. адвокатското възнаграждение, съответно на защитения материален интерес пред настоящата инстанция или такова в размер на 941.24лева при съобразяване на чл.8 ал.1 във връзка с чл.7 ал.2 т.2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за възнагражденията за адвокатска работа (Загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.)

 

 

С оглед изхода на спора, направеното от жалбоподателя искане за присъждане на разноски се явява основателно с оглед уважената част от жалбата, поради което ответната страна следва да бъде осъдена да му заплати направените по делото разноски, съобразно представения списък в размер на 720.82лв., от които 10лв. – държавна такса и 710.82лв. – депозит за вещо лице.

 

Воден от горното, съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалба на И. Т. И. [населено място] РА № Р-03000323006965-091-001/18.07.2024г., потвърден с Решение № 200/08.11.2024г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна както следва:

• в частта, с която са установени данъчни задължения за ДОО, ДЗПО-УПФ и здравно осигуряване за 2018г. общо в размер на 259.61лв. и лихви за забава в размер на 148.89лв.
• в частта на установените задължения по ЗДДФЛ, както следва за 2018г. над сумата от 23.47лв. /главница/ до установения с РА размер на същото задължение от 562лв., както и за определената лихва над размера от 13.46лв. до установения с РА размер на лихвата за същото задължение от 322.32лв.
• в частта на установените задължения по ЗДДФЛ за 2019г. над сумата от 673.13лв. /главница/ до установения с РА размер на задължението от 1275лв., както и за определената лихва за същото задължение над размера от 317.62лв. до установения с РА размер на лихвата от 601.62лв.
• в частта на установените задължения по ЗДДФЛ за 2020г. над сумата от 203.26лв. /главница/ до установения с РА размер на задължението от 653лв., както и за определената лихва за същото задължение над размера от 75.02лв. до установения с РА размер на лихвата от 241лв.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И. Т. И. [населено място] РА № Р-03000323006965-091-001/18.07.2024г., потвърден с Решение № 200/08.11.2024г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна за:

• установените задължения по ЗДДФЛ за 2018г. в общ размер на 23.47лв. главница и лихви върху същата сума в размер на 13.46лв.;
• установените задължения по ЗДДФЛ за 2019г. в размер на 673.13лв. главница и лихва върху същото задължение в размер на 317.62лв.;
• установените задължения по ЗДДФЛ за 2020г. в размер на главницата от 203.26лв. и на лихвата в размер на 75.02лв.

ОСЪЖДА Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. ВАРНА при Централно управление на Национална агенция за приходите да заплати на И. Т. И., [ЕГН] сумата от 720.82лв. / седемстотин и двадесет лева и 82ст./, представляваща разноски по делото.

ОСЪЖДА Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. ВАРНА при Централно управление на Национална агенция за приходите да заплати на адв.Н. И. сумата от 941.24лв./ деветстотин четиридесет и един лева и 24ст./, представляваща адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА И. Т. И., [ЕГН] да заплати на Дирекция „ОДОП“ – Варна сумата от 430.60лв. / четиристотин и тридесет лева и 60ст./, представляваща ю.к.възнаграждение.

 

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването.