РЕШЕНИЕ
гр.
МОНТАНА,
5.07.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД –. МОНТАНА, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито
заседание на двадесет и първи юни през два хиляди и единадесета година, в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р. П.
при
секретаря Р.М., като разгледа докладваното от съдията П. гражданско дело № 70188 по описа за 2011 година и за да се произнесе, СЪДЪТ взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 357 КТ. Исковете са осъдителни, с правно
основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 86 ЗЗД.
Ищцата Д.Д.А. xxx твърди в исковата си молба, че по трудов договор е работила
в ответната кооперация на длъжност “производител на хляб” до 18.10.2010г., когато
със заповед № 20/18.10.2010г. е бил прекратен на основание чл. 325, т. 3 КТ. Докато
работила при ответника ищцата твърди, че е получавала минималната работна
заплата –. по 240 лева месечно, като за времето от месец септември 2009г. до 18.10.2010г.
или за 13 месеца и половина не й било изплащано трудовото възнаграждение. Твърди,
че е получила през този период само сумата 700 лева аванс. Ищцата твърди също
така, че върху основната заплата следвало да й се заплаща и сума за прослужено
време –. клас над 15%. Или общо за процесния период работодателят й дължи сумата
от общо 3000 лева, според твърденията изложени в обстоятелствената част на
исковата молба. Ищцата претендира и лихва за забавено плащане в размер на 350
лева.
Ищцата твърди, че помолила ръководството на ответната кооперация да й
изплати дължимите суми, но въпреки обещанията, които й давало ръководството и
досега не й е бил изплатен нито лев. Поради което ищцата моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да й заплати посочените искови суми ведно
със законната лихва върху присъдената сума за неизплатеното трудово
възнаграждение, считано от датата на предявяване на иска до окончателното
заплащане, както и направените разноски по делото.
Ответникът ЗКПУ “ЖИТЕН КЛАС” –. с. В.
обл. МОНТАНА чрез своя законен представител Д. Е. С. (Председател на
кооперацията) изразява в хода на проведеното открито съдебно заседание по
делото становище, в което признава изцяло така предявените искове и поддържа, че
те са допустими, а по същество и основателни.
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА са писмени. Изслушано
и прието е заключение на вещо лице.
СЪДЪТ, като прецени всичките доказателства по делото и доводите на страните
според своето вътрешно убеждение (чл. 12 ГПК), съобразявайки и разпоредбите на
чл. 235, ал. 2 и ал. 3 ГПК приема за установено от фактическа и от правна
страна следното:
По делото изобщо няма спор, а и събраните доказателства убедително
потвърждават, че ищцата Д.Д.А. на основание трудов договор е работила в
ответната кооперация ЗКПУ “ЖИТЕН КЛАС”–. с. В. общ. Бойчиновци обл. Монтана
като “производител на хляб”, както и че със заповед № 20/18.10.2010г. на
Председателя на кооперацията-работодател, трудовото правоотношение на ищцата е
прекратено на основание чл. 325, т. 3 КТ.
По
силата на чл. 128 КТ работодателят е
длъжен в установените срокове: да начислява във ведомости за заплати трудовите
възнаграждения на работниците и служителите за положения от тях труд (т. 1); да
плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа (т. 2) и да издава при поискване от
работника или служителя извлечение от ведомостите за заплати за изплатените или
неизплатените трудови възнаграждения и обезщетения (т. 3).
Касае
се за основно задължение на работодателя като насрещна престация срещу
положения труд от работника или служителя, който труд по силата на чл. 242 от КТ е възмезден. Трудовото възнаграждение следва да се изплаща от работодателя
всеки месец, доколко не е уговорено друго (чл. 270 ал. 2 от КТ).
Тъй
като задължението за изплащане на уговореното месечно трудово възнаграждение е
определено със срок, работодателят съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЗД изпада в забава с
изтичане на срока (падежа) на всяко дължимо от него месечно плащане. При забава
в изпълнението на парично задължение длъжникът т. е. работодателят по силата на
чл. 86, ал. 1 ЗЗД дължи обезщетение
в размер на законната лихва от деня на забавата.
От заключението на вещото лице И.Д.П. (л. л. 15-17 от делото), което съдът
кредитира изцяло като обективно и компетентно дадено се установява и съдът
приема, че за исковия период (от 1.09.2009г.
до 18.10.2010г. ) ответникът е начислил брутното трудово
възнаграждение на
ищцата, направил е законовите удръжки, включително и за някои месеци,
когато са получени
авансови суми, приспадайки същите и е начислил т. нар. чисти суми за получаване
(нетно трудово възнаграждение) на ищцата в размер на общо 2595.67 лева, които суми, според категоричното заключение на
вещото лице не са изплатени на ищцата. От същото
заключение се
установява също така, че размерът на изчислената върху посоченото по-горе
неизплатено трудово възнаграждение мораторна лихва за забава е общо 250.93 лева, считано от 25-то число
на всеки месец за сумата на предходния месец и до 8.04.2011г. (датата на
подаване на исковата молба).
Както
вече бе посочено по-горе, в откритото съдебно заседание по делото законният
представител на отв. ЗКПУ “Житен клас” (председателя на кооперацията) е заявила
изрично, че признава иска и действително не е било изплатено трудовото възнаграждение
на ищцата за исковия период.
Поначало
признанието иска е процесуално
действие на ответника, с което същият заявява, че се отказва от защитата срещу
иска, защото той е основателен. По същество едно такова признание винаги
съдържа заявление на ответника, че правното твърдение на ищеца, заявено с иска
отговаря на действителното фактическо положение и в този смисъл всяко признание
на иска води до съвпадане на правните твърдения на двете страни пред съда. Тоест,
налице е едностранно изявление за знание, което ответникът отправя до съда
относно факти, релевантни за спорно право и което е явно неизгодно за самия
него.
Спрямо
съда признанието на иска съставлява важно и ценно доказателствено средство и по
силата на чл. 237, ал. 2 ГПК е
достатъчно в мотивите към решението си съдът да укаже, че то се основава на
едно такова признание.
Предвид гореизложеното съдът намира предявените искове за доказани до
размера, посочен в заключението на вещото лице по съдебната експертиза (26595.67
лева неизплатено трудово възнаграждение и 250.93 лева мораторна лихва за
забава), поради което ги уважава частично в посочения размер, а в останалата им
част –. за разликата съответно 3000 лева и 350 лева претенциите на ищцата не се
подкрепиха от доказателствата по делото, поради което и се отхвърлят от съда в
тази им част. Върху присъдената сума по чл. 128, т. 2 КТ (за неизплатено
трудово възнаграждение) се дължи законна
лихва, считано от датата на подаване на ИМ до окончателното изплащане на
сумата.
На основание чл. 242, предл. 2 и 3 ГПК следва да бъде допуснато предварително изпълнение на решението в
тази му част.
ПРИ ТОЗИ ИЗХОД НА ДЕЛОТО и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК във връзка с чл. 359 КТ ответникът следва да заплати по сметка на Районен съд–.Монтана държавна
такса в размер на 113.86 лева съразмерно с уважената част от исковете, както и сумата
79.00 лева разноски за съдебната експертиза, а така също и 5.00 лева държавна
такса в случай на служебно издаване
на изпълнителен лист. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
заплати на ищцата и сумата 203.94 лева разноски по делото съразмерно с
уважената част от исковете.
Мотивиран от гореизложеното СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗКПУ “ЖИТЕН КЛАС” –. с. В. общ. БОЙЧИНОВЦИ обл. МОНТАНА ДА ЗАПЛАТИ на Д.Д.А. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx
сумата 2595.67 лева (две хиляди
петстотин деветдесет и пет лева шестдесет и седем ст. ) главница, представляваща
неизплатено трудово възнаграждение за периода от 1.09.2009 г. до 18.10.2010 г. ;
сумата 250.93 лева (двеста и петдесет
лева деветдесет и три ст. ), представляваща мораторна лихва за забава за
периода до 8.04.2011 г., както и сумата 203.94
лева (двеста и три лева деветдесет и четири ст. ) ведно със законната лихва върху главницата, считано от 8.04.2011 г. до изплащането й, като
ОТХВЪРЛЯ исковете в останалата им част –. за разликата до претендирания размер
съответно 3000 лева и 350 лева, като неоснователни.
На осн. чл. 242, предл. 2 и 3 ГПК ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в тази му част.
ОСЪЖДА ЗКПУ “ЖИТЕН КЛАС” –. с. В. общ. БОЙЧИНОВЦИ обл. МОНТАНА ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РАЙОНЕН СЪД –.
МОНТАНА държавна такса в размер на 113.86
лева (сто и тринадесет лева осемдесет и шест ст. ), както и направените по
делото разноски за съдебна експертиза в размер на 79.00 лева (седемдесет и девет лева нула ст. ), а така също и 5.00
лева (пет лева и нула стотинки) държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ОКРЪЖЕН СЪД –. МОНТАНА в
Продължение на
решението по гр. д. № 70188/2011г. на РС –. Монтана, ІІІ гр. състав –. стр. 3
двуседмичен срок, считано
от 5.07.2011г. (датата на обявяването му съгласно чл. 315, ал. 2 ГПК).
РАЙОНЕН СЪДИЯ: