№ 145
гр. Бургас, 23.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА Ч. НОВАКОВА
като разгледа докладваното от ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ Гражданско дело №
20242120105086 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството се разглежда по реда на чл. 238 от ГПК.
Предмет на разглеждане са предявени от „АПС Бета България“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес: гр. С. *****, с която срещу Г. И. В. с
ЕГН **********, с адрес гр. Б. *****, обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 422 ГПК, за приемане на установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество
сумите, както следва:
1 главница по Договор за потребителски кредит № **** на
09.05.2018г. в размер на 1300 лв.,
2 договорна възнаградителна лихва върху главницата по Договора
за потребителски кредит в размер на 324.05 лв. за период от 09.05.2018 г. до
31.07.2019 г,
3 законна лихва за забава върху главницата Договора за
потребителски кредит в размер на 804.31 лв. за период от 09.05.2018 г. до
23.05.2024 г.,
4 както и лихва за забава върху главницата считано от датата на
подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията.
По твърдения в исковата молба, Между страните Кредисимо ЕАД, ЕИК
*********, в качеството си на кредитодател, и Г. И. В., ЕГН **********, в
качеството на кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит
№ **** на 09.05.2018 г. по електронен път по силата на Закона за
1
предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/.
Ищецът сочи, че в случай, че съдът приеме, че договорът не са сключен
по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги
от разстояние /ЗПФУР/, то следва да се приеме, че Договорът за паричен заем
по своето естество е реален договор и същият се счита за сключен, считано от
датата на получаване на паричната сума. Излага, че договорът за
потребителски кредит е сключен при спазване на изискванията на Закона за
потребителския кредит, Закона за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги /предишно наименование: Закон за електронния
документ и електронния подпис/, Закона за предоставяне на финансови услуги
от разстояние и приложимото законодателство.
На 09.05.2018 г. Длъжникът Г. И. В. с ЕГН ********** сключил Договор
за потребителски кредит № **** на 09.05.2018 с „КРЕДИСИМО“ АД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С. *****, по силата на
който е получил сумата от 1300 лв., срещу което се съгласил да върне 15 броя
вноски по 108.27 лева в срок до 31.07.2019 г., когато е падежирала последната
вноска, съгласно Приложение № 1 към Договор за потребителски кредит,
съдържащ Погасителен план, неразделна част от Договора за кредит. Уговорен
бил и фиксиран лихвен процент в размер на 41.24 %, както и годишен процент
на разходите по кредита в размер на 50%. Задължението по договора се
погасява на части, в интерес на длъжника и въз основа на изрично дадено
съгласие от страна на кредитора, по аргумент от разпоредбата на чл. 66 ЗЗД. В
съдебната практика е прието, че при разсрочването на едно парично
задължение, което по естеството си е еднократно /плащане на цена, връщане
на заем/, респ. при уговорката плащането да се извършва на вноски с различни
падежи, не се касае за периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД.
На 09.05.2018, ответникът Г. И. В. с ЕГН ********** сключил Договор
за предоставяне на поръчителство с дружеството Ай Тръст. По силата на
Договора за предоставяне на поръчителство дружеството се е задължило да
сключи договор с трето за процеса лице - Кредисимо и да отговаря пред
Кредисимо солидарно с Г. И. В., ЕГН **********: за всички задължения по
Договора за кредит с Кредисимо така, както те са установени в Договора за
кредит и приложенията към него. Съгласно чл. 3 от Договора за предоставяне
поръчителство дружеството се е задължило да плати всички изискуеми
задължения при поискване от Кредисимо.
На 09.05.2018 година Ай Тръст и Кредисимо са сключили договор за
поръчителство, по силата на който Ай Тръст се е задължило спрямо
Кредисимо за всички задължения на Г. И. В., ЕГН **********: по Договора за
кредит.
Ответникът Г. И. В. с ЕГН ********** не изпълнил в срок задълженията
си по Договора за кредит.
Кредисимо е поканило Ай Тръст да плати всички изискуеми задължения
на Г. И. В., ЕГН: ********** по Договора за кредит на 18.02.2021 г. За това
2
обстоятелство и в изпълнение на уговореното в чл. 3, ал. 2 от Договора за
предоставяне на поръчителство Ай Тръст е изпратило уведомление до
Длъжника на 18.02.2021 г., в което е посочило всички дължими суми и
предстоящо плащане от Ай Тръст. На 23.02.2021 г. Ай Тръст е погасило
дължимите от Г. И. В., ЕГН: ********** на Кредисимо суми, както следва:
1300 лева /главница/ по Договор за кредит; 324.05 лева /договорна лихва/ за
период 09.05.2018 г до 31.07.2019 година; 804.31 лева /обезщетение за забава в
размер на законната лихва за забава/;
С извършване на посоченото плащане „Ай Тръст“ ЕООД, в качеството
си на изпълнил задължението поръчител, на основание чл. 143, ал. 1 ЗЗД се
суброгирал в правата на удовлетворения кредитор.
Твърди се, че на 23.02.2021 г. Ай Тръст е уведомило по електронна поща
Длъжника за извършеното плащане съобразно уговореното в чл. 3, ал. 4 от
Договора за предоставяне на поръчителство, за встъпването на Ай Тръст в
правата на кредитора Кредисимо, както и за задължението му за заплащане на
възнаграждение по Договора за предоставяне на поръчителство в размер на
1428.6 лева, ведно със сумата от 304.74 лева, представляваща обезщетение за
забава върху дължимото възнаграждение по Договора за предоставяне на
поръчителство.
С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 02.03.2021
г. „Ай Тръст“ ЕООД, като цедент е прехвърлило своите вземания към
Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС
БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: С. ******
По изложените съображения ищецът предявява настоящата искова
молба, като моли същата да бъде уважени и ответникът да бъде осъден да му
заплати сторените разноски в настоящото и в заповедното производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на
исковата молба.
В първото по делото заседание, проведено на 14.01.2025 г., редовно
призованият ответник не се е явил и не е направил искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие. Ищецът от своя страна, с исковата молба, е
направил искане за постановяване на неприсъствено решение.
Видно от приложените по делото книжа (Разпореждане от 09.09.2024г.
връчено на ответника на 11.10.2024г. – лист 71), на ответника са били указани
последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяване в
съдебно заседание. На 18.12.2024г. на ответника е била връчена лично и
призовка за насроченото съдебно заседание.
За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на
основанието на претенцията с правно основание чл. 422 от ГПК ищецът е
представил писмени доказателства, съобразно разпределената по делото
3
доказателствена тежест, които съответстват на твърденията за ликвидно и
изискуемо парично притезание спрямо ответника, произтичащо от договор за
кредит. Представени са и доказателства удостоверяващи надлежното
прехвърляне на вземането от цедента към цесионера.
Преценени в тяхната съвкупност и предвид липсата на възражение от
ответника, доказателствата обуславят извода за вероятна основателност на
претенциите.
Воден от горното, настоящият състав на Районен съд Бургас счита, че са
налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 от ГПК и чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от
ГПК, а именно 1. ответникът не е представил в срок отговор на исковата
молба, 2. ответникът не се е явил в първото заседание по делото, въпреки че е
бил редовно уведомен за същото и не е направил искане за разглеждането на
делото в негово отсъствие, 3. ищецът е поискал постановяване на
неприсъствено решение, 4. на страните са указани последиците от неспазване
на срокове и неявяване в заседание, 5. искът е вероятно основателен.
Предвид гореизложените констатации, съдът намира, че следва да
постанови неприсъствено решение, с което исковата претенция да бъде
уважена изцяло, като на основание чл. 239, ал. 2 от ГПК решението не следва
да се мотивира по същество.
По разноските:
С оглед изхода на спора на ищцовото дружество следва да се присъдят
сторените разноски на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съобразно приложения
по делото списък по чл. 80 от ГПК. На основание т.12 ТР № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, следва да се присъдят в полза на ищеца и сторените от него
разноски в заповедното производство. Предвид това ответникът следва да
бъде осъден да заплати общата сума от 74,82 лв., представляваща разноски в
заповедното производство, както и сумата от 253,43 лв., разноски в исковото
производство, от които 153,43 лв. за заплатена държавна такса и 100 лв. за
юрисконсултско възнаграждение за исковото производство.
По изложените съображения и на основание чл. 239, ал. 2 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
ответникът Г. И. В. с ЕГН **********, с адрес гр. Б. *****, дължи на „АПС
Бета България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес: гр. С. *****,
сумите както следва: сумата от 1 300 лв., представляваща главница по
Договор за потребителски кредит № **** на 09.05.2018г., договорна
възнаградителна лихва върху главницата по Договора за потребителски
кредит в размер на 324.05 лв. за период от 09.05.2018 г. до 31.07.2019 г.,
4
законна лихва за забава върху главницата Договора за потребителски кредит в
размер на 804.31 лв. за период от 09.05.2018 г. до 23.05.2024 г., както и лихва
за забава върху главницата считано от датата на подаване на заявлението в
съда до окончателно изплащане на вземанията, за които суми е издадена
Заповед по чл. 410 от ГПК № 1934 от 07.06.2024 година, постановена по
частно гражданско дело № 3708 по описа на Бургаски районен съд за 2024
година.
ОСЪЖДА Г. И. В. с ЕГН **********, с адрес гр. Б. *****, да заплати
на „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес: гр.
С. *****, сумата от 74,82 лв., представляваща разноски в заповедното
производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Г. И. В. с ЕГН **********, с адрес гр. Б. *****, да заплати
на „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес: гр.
С. *****, сумата от 253,43 лв., разноски в исковото производство, от които
153,43 лв. за заплатена държавна такса и 100 лв. за юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, по аргумент от
чл. 239, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5