Решение по дело №10704/2020 на Софийски градски съд

                                      Р Е Ш Е Н И Е

                                   гр. София, 28.01.2021 г.

 

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на  двадесет и осми януари   две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Димитров                                                                               ЧЛЕНОВЕ: Маргарита Апостолова                                                                                       Галя Вълкова     

                                                                           

като разгледа докладваното от  съдия Димитров  частно гражданско дело № 10704 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производство по чл.437, ал.1 във вр. с чл.435,ал.2,т.6 ГПК.

Д.О.Л., ЕГН ********** е подала жалба срещу отказа на ЧСИ М.П. да прекрати изп. дело № 20198510401707 на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК, постановен в Разпореждане от 10.07.2020 г.

Жалбоподателят не е доволен от отказа , като твърди,че на ЧСИ са представени 13 броя платежни нареждания, с печат на Експресбанк АД, от които безспорно е видно, че сумата от 35 400 лева  лева, е заплатена по банков път от „Н.К.2015“ ЕООД към „Н.П.“ ЕООД.Това,че последните са относими към процесния запис на заповед е очевидно с оглед срока за извършените плащания от 25.09.2018г. до 05.11.2018 г.

 Предвид изложените съображения се иска отмяна на отказа и прекратяване на изпълнителното производство.

На основание чл.436, ал.3 от ГПК М.П., per. № 851, Район на действие СГС мотивира обжалваните действия. Според същия жалбата е допустима, но не е основателна,тъй като с оглед информацията,която се съдържа в представените платежни нареждания и изявлението на взискателя,че те не касаят задължението по записа на заповед,не може да се установи категорично,че с тези плащания са погасени задълженията по Изпълнителен лист издаден на 25.07.2019 г. от Софийски районен съд.

 Съдът като прецени доводите в жалбата и представените по делото писмени доказателства намира следното:

 Жалбата е допустима.

Изпълнителното производство по дело № 20198510401707 е образувано въз основа на Изпълнителен лист, издаден на 25.07.2019 г. от Софийски районен съд на основание Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, въз основа на запис на заповед от 25.09.2018 г., издадена по гр.д. № 40641/2019 г., СРС, 41 състав, съгласно който солидарните длъжници Н.К.2015 ЕООД с ЕИК ********* и Д.О.Л. с ЕГН ********** са осъдени да заплатят парично задължение в полза на взискателя Н.П. ЕООД с ЕИК *********.

На 07.07.2020 г. Д.Л. е депозирана молба вх.№ 43967/07.07.2020 г. с твърдения, че претендираната от взискателя сума е заплатена преди завеждане на заповедното производство и с представяне на платежни нареждания.

От тези нареждания е видно,че за периода от от 25.09.2018г. до 05.11.2018 г. длъжникът по изпълнителното дело „Н.К.2015“ ЕООД е превеждал по банкова сметка ***  „Н.П.“ ЕООД различни суми общо 35 000 лв.Основанието за превода е посочено само плащане по фактура или авансово плащане,а за две от плащанията са посочени и конкретни номера на фактури.

При гореизложеното съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл.433,ал.1,т.1 ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление,когато длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство.Очевидно е,че не е налице нито една от предвидените хипотези.

Би могло да се обсъди при разширително тълкуване силата на платежни нареждания,вместо писмо от банката,но при всички положения не трябва да има съмнения относно това,че плащанията са свързани с дълга предмет на изпълнителното дело.В случая не може да се направи подобна връзка-платежните са хаотични,повечето неиндивидуализирани,а двете индивидуализирани нямат общо с плащане по запис на заповед от 25.09.2018 г.

С оглед на гореизложеното частната жалба се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

Въпреки,че въпроса е повдигнат от жалбоподателя в жалбата,съдът намира,че няма такава срещу отказа на ЧСИ да спре изпълнението по делото,тъй като на две места в самата жалба ясно е заявено,че се обжалва само …“ отказа на ЧСИ М.П. да прекрати изп. дело № 20198510401707….“ С искане да се отмени и да се върне с указания за прекратяване на изпълнителното дело. Ето защо съдът не се произнася по жалба срещу отказа на ЧСИ да спре производството по делото.

С оглед изложеното съдът

 

   Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на Д.О.Л., ЕГН ********** е подала жалба срещу отказа постановен в Разпореждане от 10.07.2020 г. на ЧСИ М.П. да прекрати изп. дело № 20198510401707 на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                     

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.                                    

 

 

                                                            2.