РЕШЕНИЕ
№ 1044
гр. Добрич, 08.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мирослава Неделчева
при участието на секретаря Теодора С. Димова
като разгледа докладваното от Мирослава Неделчева Гражданско дело №
20223230101426 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „Св. Н.“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Добрич, ул. „**,
представлявано от Н. Б. Г., чрез упълномощения адвокат Г. Д. срещу „Д.
М57” ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Добрич,
ул.”***, представлявано от управителя М. П. Д.. Исковете са с пр. осн. чл.327
от ТЗ във вр. чл.200 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД. Ищецът моли, съдът да съди
ответника да му заплати следните суми: главница в размер на 2013.89 лв.,
представляваща неплатено задължение по договор за покупко-продажба и
превоз /транспорт/ на бетон, сключен между страните през 2020г., за което
ищецът е издал в качеството си на продавач и превозвач фактура
№**********/21.08.2020г. на обща стойност 2013.89 лв. с вкл. ДДС, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на задължението, 354.66 лв. –
обезщетение за забава върху главницата, считано от 22.08.2020г. до
17.05.2022г., както и 80.00 лв., представляващи обезщетение за разноски за
събиране на вземането, съгл. чл.309а, ал.1 от ТЗ.
В исковата молба се излага, че между страните били налице търговски
отношения през 2020г., като ищецът в качеството си на продавач е продавал
бетон на ответника по делото. Бетонът се транспортирал с превоз на
продавача до посочен от купувача адрес. В цената на услугата се включвал и
1
престоя на превозното средство. Цената на стоката и на превоза, купувачът
заплащал след доставката и след издаване на фактура. За осъществените
превозни услуги и стойност на продадената стока от ищцовото дружество, то
е съставило необходимите документи – товарителници и експедиционни
бележки, надлежно подписани и от получателя на стоката. За тази работа,
ищецът, въз основа на съставените и подписани товарителници издал
следната фактура: №*********/20.08.2020г. на стойност 2013.98 лв., в която
сума се включвало цялото количество продадено и доставено
/транспортирано с миксер/ бетон – 12.5 куб.м. в периода от 30.07.2020г. до
21.08.2020г.
Сумата по горепосочената фактура, не е заплатена от ответника. Съгл.
чл.327 от ТЗ, купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката, в
настоящия случай – от извършване на услугата. От деня, следващ
предаването, ответникът е изпаднал в забава и дължи обезщетение за вредите,
които е причинил на ищеца от виновното неизпълнение на паричното си
задължение. Ищецът твърди, че са налице неизпълнени задължения от
ответника за заплащане на цени по неформален договор за покупко-продажба
на стока – бетон – 12.5 куб. м. и на услуга – транспортиране на бетона с
миксер до посочен от ответника адрес, обективирани във фактура
№*********/20.08.2020г на обща стойност 2013.89 лв. с ДДС.
Въпреки многократните разговори, водени с длъжника, същият не е
погасил задължението си към 18.05.2022г. Ищецът претендира и законната
лихва за забава върху непогасената главница в размер на 354.66 лв.,
изчислена за периода от 22.08.2020г. до 17.05.2022г., както и 80.00 лева -
представляващи обезщетение за разноски за събиране на вземането, съгл.
чл.309а, ал.1 от ТЗ.
Ищцовото дружество, моли, съдът да осъди ответника да му заплати и
сторените съдебни разноски по делото.
В исковата молба е посочена банкова сметка, по която ответникът може
да плати задълженията към ищеца.
С разпореждане от 19.05.2022г. ДРС е изпратил на ответника препис от
исковата молба и от доказателствата към нея. Разпореждането е връчено на
ответното дружество на 25.05.2022г.
В законоустановения едномесечен срок от получаването на съобщението
ответникът не е изпратил отговор на исковата молба.
Добричкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Разгледани предявените искове са процесуално допустими и основателни.
От представените доказателства се установява, че между страните са
възникнали търговски взаимоотношения по повод сключени през 2020г.
договори за продажба на стока /бетон/ и на услуги – транспортиране на
стоката, по силата на които, ищецът е извършил продал на ответника общо
2
12.5 куб. м бетон и го е транспортирал със специализирана техника на адреси,
посочени от ответника, за което ищецът е издал товарителници и фактура, а
именно: №*********/20.08.2020г на обща стойност 2013.89 лв. с ДДС.
Продадената стока и извършената работа/услуга от ищеца е приета от
купувача и възложителя без забележки.
Сумата по горепосочената фактура /общо в размер на 2013.89 лв./ не е
заплатена от ответника. Въпреки отправените покани към него, същият не е
ангажирал доказателства за предложено от него парично изпълнение, поради
което ищецът е предявил настоящите осъдителни искове срещу ответното
дружество.
В хода на производството, се установи, че няма извършено плащане от
страна на ответника по издадената фактура. При тези обстоятелства и данни
по делото, искът за претендирана главница в размер на 2013.89 лв. следва да
бъде уважен, ведно със законната лихва за забава върху главното вземане,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 18.05.2022г. до
окончателното изплащане на задължението.
При уважаване на главния иск, поради забава в плащането следва да се
уважи и акцесорния иск за заплащане на сумата от 354.66 лв. /триста петдесет
и четири лева и шестдесет и шест стотинки/, представляваща обезщетение за
забава при изплащане на главното задължение процесната фактура в размер
на законната лихва за периода от 22.08.2020г. до 17.05.2022г. /денят, преди
датата на подаване на исковата молба/.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и сумата от
80.00 лв. – обезщетение за разноски за събиране на вземането, съгл. чл.309а,
ал.1 от ТЗ.
В съдебното заседание по делото, с оглед непредставяне в срок от
ответника на отговор по исковата молба, неявяването му, респ. на негов
представител в първото и единствено редовно проведено съдебно заседание,
липсата на искане от ответната страна, делото да бъде разгледано в
отсъствието и, както и указването на ответника на последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно
заседание, а също и вероятната основателност на исковете, предвид
посочените в исковата молба обстоятелства и представени доказателства и
съобразно постъпилото искане от страна на ищеца по чл.238 от ГПК, за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, ДРС в открито
съдебно заседание с протоколно определение на 27.10.2022г. е прекратил
съдебното дирене и е приел, че ще се произнесе с неприсъствено съдебно
решение.
Според чл.239, ал.1 от ГПК, съдът постановява неприсъствено решение,
когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, както и когато
искът е вероятно основателен, с оглед на посочените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства; съгласно чл.239, ал.2 от ГПК,
3
неприсъственото решение не се мотивира по същество и в него е достатъчно
да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за
постановяването на неприсъствено решение. Такава е и настоящата хипотеза,
като видно от представените по делото писмени доказателства, исковите
претенции за горепосочените суми, следва да се уважат като вероятно
основателни.
На осн. чл.78, ал.1 от ГПК, съдът трябва да присъди в тежест на
ответното дружество сторените от ищеца съдебни разноски, съобразно
данните за направени такива и изхода от спора. Съгласно представените
писмени доказателства, ищцовата страна е заплатила 130.55 лв. за държавна
такса /л.4/ и 450.00 лева за уговорено и платено адвокатско възнаграждение,
видно от приложените пълномощно и договор за правна защита и съдействие
от 03.05.2022г. /л.10 по делото/, или общо: ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца сумата от 580.55 лв. за съдебни разноски.
Водим от горното, на основание чл.238 във връзка с чл.239 от ГПК,
Добричкият районен
съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Д. М57” ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. Добрич, ул.”***, представлявано от управителя М. П. Д., да
заплати на „Св. Н.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Добрич, ул. „**, представлявано от Н. Б. Г., следните суми:
главница в размер на 2013.89 лв. /две хиляди и тринадесет лева и
осемдесет и девет стотинки/, представляваща неплатено задължение по
договор за покупко-продажба и превоз /транспорт/ на бетон – 12.5 куб.м.,
сключен между страните през 2020г., за което ищецът е издал в качеството си
на продавач и на превозвач една фактура с №**********/21.08.2020г. на обща
стойност 2013.89 лв. с вкл. ДДС, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба – 18.05.2022г. до
окончателното изплащане на задължението, 354.66 лв. /триста петдесет и
четири лева и шестдесет и шест стотинки/ – обезщетение за забава върху
главницата, считано от 22.08.2020г. до 17.05.2022г., както и 80.00 лв.
/осемдесет лева/, представляващи обезщетение за разноски за събиране
на вземането, съгл. чл.309а, ал.1 от ТЗ.
ОСЪЖДА „Д. М57” ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. Добрич, ул.”***, представлявано от управителя М. П. Д., да
заплати на „Св. Н.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Добрич, ул. „**, представлявано от Н. Б. Г., на осн. чл.78, ал.1
от ГПК, сторените от ищеца съдебни разноски в настоящото производство, в
4
размер на 580.55 лв. /петстотин и осемдесет лева и петдесет и пет
стотинки/, от които: 130.55 лв. – заплатена държавна такса и 450.00 лв. –
адвокатско възнаграждение.
Банкова сметка, по която, ответникът може да заплати дължимите
суми на ищеца: „ПИБ“ АД, IBAN ***
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИСИ от решението да се връчат на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
5