Р Е Ш Е Н
И Е № 1885
Гр.
Пловдив, 08.05.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, VІІІ-ми гр. състав в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и
четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАФИНА
АРАБАДЖИЕВА
при участието на секретаря Димитрия Гаджева, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 18016 по описа на ПРС за 2013 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба, предявена от В.С.Р.,***, съдебен адрес:
адв. Р. Д.,*** против „КТЕ” ЕООД, ЕИК: *********, гр. Пловдив, ул. „Вълко
Чалъков” №1, ет. 6
Ищецът твърди, че е работил по
трудово правоотношение в ответното дружество на основание сключен между
страните трудов договор № 2 / 22.02.2013 г. на длъжността “шофьор товарен
автомобил/ международни превози” с код по НКПД № 83322406, трета категория на
труда, за срок от три месеца на пълно работно време. Размерът на основното му
месечно трудово възнаграждение възлизал на 300 лева., а допълнително е следвало
да получава още по 0,6 % за всяка година трудов стаж. Тъй като трудовият стаж
на ищеца възлизал на 30 години, месечната сума, която е следвало да му се
заплаща била в размер на 344 лв. или общо за тримесечния срок на договора 1032
лв. В изпълнение на задълженията си по трудовия договор ищецът работил основно в
Холандия, Белгия и Франция, като съгласно разпоредбите на Наредбата за
служебните командировки и специализации в чужбина, приета с ПМС № 115 от
03.06.2004 г., ищецът следвало да получава командировъчни средства в размер на
27 евро на ден, а също и дневни и квартирни в размер на 35 евро на ден, или
общо 62 евро на ден. Тъй като работил три месеца в ответното дружество - общо
91 дни, сумата за дневни и командировъчни е определена от него в размер от 5642
евро или 11001, 09 лв. С оглед гореизложеното, то се изразява становище, че
общата дължима сума от ответника е в размер от 12 003, 39 лв., която е
изцяло дължима и която ответникът отказва да заплати. Не са конкретизирани периодите, за които се
претендират командировъчни периоди, като с молба – уточнение от 28.11.2013 г. е
отразено, че претенцията обхваща периода, през който ищецът е бил в трудови
правоотношения с ответника т.е. от 22.02.2013г. до 22.05.2013 г.
Ето защо моли съда да осъди
ответника да му заплати сумата от общ 12 003, 39 лв., включваща сумата от
1032 лв. – неплатени трудови възнаграждения за периода от 22.02.2013 г. до
22.05.2013 г. и сумата от 11 001,
09 лв. – неплатени командировъчни за периода от
22.02.2013г. до 22.05.2013 г. Претендира разноските по делото.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответника, с който се оспорват предявените искове по
основание и размер. При условията на евентуалност е предявено възражение за
прихващане на вземанията си от ищеца с правно основание чл. 203, ал.2 КТ вр. с
чл. 45 ЗЗД за сумата от 2324, 57 евро и по чл. 55 ЗЗД - липса на основание за сумата в размер от 50
евро.
Ответникът оспорва изложените от
ищеца в исковата молба факти. Признава обстоятелството, че ищецът е работил
като шофьор на товарен автомобил /международни превози/ в КТЕ ЕООД в периода от
22.02.2013 г. до 07.04.2013 г. Посочва се, че
същият е освободен от работа на основание чл. 328, ал.1, т. 5 КТ, като същият е
бил предизвестен и е следвало да се яви в офиса на дружеството, за да получи
Заповед за прекратяване на трудовото му правоотношение на 07.04.2013 г., като
до настоящия момент ищецът не се е явил. Оспорва се исковата претенция за
месеците май и юни 2013 г. и частично за месец април 2013 г. – от 08.04.2013 г.
до 30.04.2013 г., като се сочи, че дължимата сума за този период е 52,48 лв.,
тъй като ищецът е работил в ответното дружество само през месец април и то само
за период от 01.04. до 07.04. включително. Отразено е, че сумите, които е
следвало и са били получени от ищеца по сключения с ответното дружество трудов
договор са както следва: за месец
февруари от 22 до 28 число – сума за получаване – 57,73 лв., за месец март 2013
г. – сума за получаване – 230,92 лв. и
за месец април – 52, 48 лв. или общо 175 euro.С оглед спецификата на работа
дължимите суми за работна заплата били изпращани и получени от ищеца
посредством паричен превод на фирмата получен от ищеца съответно на 24.03.2013
г. – 1800 евро. Начислените командировъчни за периода, в който ищецът е
осъществявал международен транспорт за фирмата били съответно: за февруари – 7
дни по 35 евро или общо 245 евро, за месец
март 31 дни по 35 евро – 1085 евро и за месец април 7 дни по 35 евро или
общо 245 евро. Общата сума на полагащите се и заплатени командировъчни според
работодателя е била 1 575 евро.
Твърди се, че сумата от 1 800 евро, която е заплатена на ищеца
надвишава дължимата с 50 евро, които са получени от ищеца без основание и
следва да се възстановят.
Направено е възражение по чл.
203, ал.2 КТ вр. с чл. 45 ЗЗД за прихващане, като се сочи, че сумата от 2324,
57 евро се дължи от ищеца за извършен ремонт на предоставените му за изпълнение
на трудовите му функции – извършване на международни превози на товари –
полуремаркета, както следва: ремонт на полуремарке с рег. № OK41NT на 18.03.2013 г. в размер от 2 083,
92 евро, съгласно фактура от 30.03.2013 г. и ремонт на полуремарке с рег. № OK53NF на 26.03.2013 г. в размер на 141, 49 евро, а така също и за
наложени 2 броя глоби от работодателя, както следва: глоба в размер от 46,08
евро за полуремарке с рег. № OK53NF по фактура от 06.04.2013 г. и
глоба в размер от 53,08 евро по фактура от 06.03.2013 г. Посочва се, че
фактурите са издадени от Централната съдебна агенция за събиранията на
Холандия. С оглед изложеното се моли предявените искове да се отхвърлят, като в
случай, че се преценят, като основателни, то да се уважат в установените от
експертизата размери, както и да бъде извършено прихващане с претендираните от
ищеца суми, съгласно направените възражения за прихващане. Претендират се разноски.
С определение от 29.11.2013 г. е
прието за съвместно разглеждане при условията на евентуалност възражението на
ответника за прихващане за сумата от 50 евро, платени без основание, като е
оставено без уважение искането на ответника за приемане за съвместно разглеждане
в процеса на възражението му за прихващане със сумата от 2324, 57 евро с правно
основание чл. 203, ал.2 КТ вр. с чл. 45 ЗЗД.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и
събраните по делото доказателства, намери за установено от фактическа и правна
страна следното:
За да бъдат уважен
искът за заплащане на трудови възнаграждения следва ищецът да установи, че е
работил по ТПО с ответника в процесния период, че е полагал труд и размера на
дължимото му ТВ. Оттук насетне ответната страна следва да установи, че е
платила сумите за трудови възнаграждение
на ищеца, респ. че сумите не се дължат на друго основание.
За да се уважи
искът по чл. 215 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца
командировъчни пари за процесния период следва ищецът да установи, че е работил
по трудово правоотношение с ответника през процесния период, че е бил командирован за периода, за който
претендира да му се заплатят командировъчни пари, и техния размер. Оттук
насетне в тежест на ответната страна е да опровергае твърденията на ищеца,
обуславящи основателността на претенцията му, а именно да докаже, че е изплатил
командировъчните на ищеца за процесния период, респ. че сумите не се дължат на
друго основание.
От
представените по делото доказателства – Трудов договор от 22.02.2013 г. и
Заповед за прекратяване на трудовия договор от 07.04.2013 г. се установява,
че ищецът е работил по ТПО с ответника
само за част от посочения в исковата молба период, а именно за периода от
22.02.2013 г. до 07.04.2013 г. За периода от 08.04.2013 г. до 08.07.2013 г.
ищецът е бил в трудово правоотношение с НЕТЛОГ ООД, съгласно представена
справка от ТД на НАП - Търговище. В тази
част не следва да се кредитират показанията на свидетеля И.А., тъй като са
налице писмени доказателства, опровергаващи твърденията му, че ищецът е работил
при ответника до 22.05.2013 г.
През
периода от 22.02.2013 г. до 07.04.2013 г. ищецът е заемал в ответното дружество
длъжността шофьор товарен автомобил –
международни превози при основно месечно брутно трудово възнаграждение от 300 лв. Със Заповед № 2 от 22.02.2013 г. ищецът е командирован от ответника в
Холандия за срок от 45 дни, считано от 22.02.2013 г. В заповедта не е отразен
размер на обезщетение за командировка, като е уговорено, че командированият представя
отчет за извършения транспорт – график по дати за маршрут, изминати километри, CMR-та, заверени от получателя
веднъж седмично в офиса на фирма NAFT.V. в гр. Розендал, Холандия.
От
представените по делото счетоводни справки за начислени обезщетения за
командировка в полза на ищеца, се установява, че същото е в размер от 35 евро
на ден. В представените ведомости за заплати за процесния период липсва подпис
на ищеца, като във ведомостта за месец февруари 2013 г. е отразено дата на изплащане 24.03.2013 г. в
Розендал, Холандия, във ведомостта за месец март 2013 г. е отразено, че дължимата сума за
трудово възнаграждение от 230,93 лв. е заплатена в брой в Розендал, Холандия, а
във ведомостта за месец април 2013 г. е отразено, че дължимата сума за трудово
възнаграждение от 52,48 лв. е заплатена в брой в Розендал, Холандия.
Не
се събраха по делото доказателства в подкрепа на твърденията на ищеца, че
ответникът се е задължил да му изплаща освен 35 евро на ден – дневни и
квартирни и сумата от още 27 евро на ден – командировъчни.
От
приетото по делото заключение на съдебно счетоводната експертиза се установява,
че за периода от 22.02.2013 г. до 07.04.2013 г. на ищеца е начислена обща сума
в размер на 341, 14 лв.- нетни трудови възнаграждения и 3 080, 44 лв. –
нетни командировъчни средства за общо 45 дни командировка или общият размер на
начислените суми е 3 421,58 лв. Начислените суми са както следва: за месец
02.2013 г. – сума в размер от 57,73 лв. за ТВ и сума в размер от 479,18 лв. –
обезщетение за командировка, за месец 03.2013 г. – сума в размер от 230, 93 лв.
за ТВ и сума в размер от 2 122, 08 лв. за обезщетение за командировка, за
месец 04.2013 г. – сума в размер от 52,48 лв. за ТВ и сума в размер от 479,18
лв. – обезщетение за командировка.
По
делото е приета като доказателство в превод Квитанция от 24.03.2013 г., в която
е отразено, че е заплатена сума в размер на 1800 евро за заплата за месец
февруари 2013 г. Квитанцията е подписана от лице, посочено като В.. В съдебно
заседание ищецът отрече да е подписвал такава разписка, но от приетата по
делото съдебно – графологична експертиза, се установява, че подписът е негов.
По отношение на така представената Квитанция, вещото лице е посочило в съдебно-
счетоводната експертиза, че сумата е осчетоводена, като изплатени заплати и
командировъчни авансово. В представените по делото обаче ведомости за заплати
за месец март и април липсва отразяване за авансово начислени суми за трудови
възнаграждения за тези месеци в полза на ищеца. Липсва подобно отразяване и в
представените справки за начислени командировъчни средства за месец април 2013
г. Доколкото по делото не се представят от ответника доказателства изплатената
в полза на ищеца сума, съгласно квитанция на 24.03.2013 г. да е платена на
основание, различно от соченото в нея, то следва да се приеме, че същата
погасява единствено задължението на ответника за заплата за месец февруари 2013
г., както е отразено при получаването й. Още повече, че единствено във
ведомостта за месец февруари 2013 г. е отразено, че дължимото трудово
възнаграждение за месец февруари 2013 г. е платено на 24.03.2013 г., а съгласно
събраните гласни доказателства, чрез разпита на св. И.А. се установява, че ответникът
е превеждал суми в размер на 1800, 2000 или 1000 евро за разходи за камиона и
магистрали.
С
оглед горното претенцията на ищеца за осъждане на ответника да му заплати
дължимо трудово възнаграждение за месец февруари 2013 г. в размер на 344 лв. се
явява неоснователна, поради погасяването й чрез плащане, като следва да се
отхвърли. По отношение на претенциите за заплащане на трудови възнаграждения за
месеците март и април 2013 г., то същите се явяват частично основателни до
установените със заключението на ССчЕ размери, а именно: до размера на сумата
от 230, 93 лв. – заплата за месец март
2013 г. и до размера на сумата от 52,48 лв. – заплата за месец април 2013 г. За
разликата над тези суми до пълните претендирани размери от по 344 лв. на месец
и за периода от 08.04.2013 г. до 22.05.2013 г., претенцията следва да се
отхвърли, като неоснователна и недоказана. Относно претендираните обезщетения
за командировка, то същите са доказани в общ размер от 3 080, 44 лв. –
нетни командировъчни средства за общо 45 дни командировка за периода от
22.02.2013 г. до 07.04.2013 г. и до този
размер следва да се уважат. За разликата над сумата от 3 080,44 лв. до
пълния претендиран размер от 11 001,09 лв. и за периода от 08.04.2013 г.
до 22.05.2013 г. искът следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан.
С
оглед частичното уважаване на исковете, то следва да се пристъпи към
разглеждане на възражението за прихващане на сумата от 50 евро, платени без
основание. Въпреки че получената от ищеца на 24.03.2013 г. сума надвишава
значително размерът на заплатата за месец февруари 2013 г. – посоченото в
квитанцията основание за плащане, не се установява, ищецът да е бил
недобросъвестен при получаването й, поради и което на основание чл. 271, ал.1 КТ ищецът не дължи възстановяването на размера над сумата от 57,73 лв. до
пълния заплатен размер от 3520, 49 лв., което обуславя и неоснователност на
възражението за прихващане със сумата от 50 евро. С оглед изложеното
възражението за прихващане следва да се отхвърли.
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените
по делото разноски по съразмерност на уважената част от исковите претенции.
Ищецът е представил доказателства за направени разноски в размер от 400 лв. –
заплатен адвокатски хонорар, от която сума по съразмерност ответникът следва да
бъде осъден да му заплати 112,10 лв. С оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК
ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото
разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковата претенция. Ответникът е
представил доказателства за направени разноски в общ размер от 1300 лв., както
следва: 1190 лв. – заплатен адвокатски хонорар, 70 лв. – депозит за ССчЕ и 40
лв. – депозит за СГр.Е, от която сума ищецът следва да бъде осъден да му заплати
определената по съразмерност сума в размер от 935, 68 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на
съдебната власт, по сметка на ПРС дължимата държавна такса върху уважените искове,
като същата на основание чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК, възлиза на 173,22 лв.,
включваща сумата от 50 лв. – държавна такса за уважените искове по чл. 128, т.2 КТ. и сумата от 123,22 лв. – държавна
такса върху уважените искове по чл. 215 КТ.
Така
мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „КТЕ”
ЕООД, ЕИК: *********, гр. Пловдив, ул. „Вълко Чалъков” №1, ет. 6 да заплати на В.С.Р.,***,
съдебен адрес: адв. Р. Д.,*** сумата от 230, 93 лв. – заплата за
месец март 2013 г., сумата от 52,48 лв. – заплата за месец април 2013 г., както
и сумата от 3 080, 44 лв. – нетни командировъчни средства за общо 45 дни
командировка за периода от 22.02.2013 г. до 07.04.2013 г., както и сумата от
112, 10 лв. – разноски по съразмерност, като
ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата над сумата
от 230, 93 лв. – за заплата за месец
март 2013 г. и над сумата от 52,48 лв. – заплата за месец април 2013 г. до
пълните претендирани размери от по 344 лв. на месец, както и за периода от
08.04.2013 г. до 22.05.2013 г., както и за разликата над сумата от 3 080,44 лв. - обезщетения за
командировка за периода от 22.02.2013 г.
до 07.04.2013 г. до пълния претендиран размер от 11 001,09 лв. и за
периода от 08.04.2013 г. до 22.05.2013 г.
ОТХВЪРЛЯ възражението,
предявено от „КТЕ” ЕООД, ЕИК:
*********, гр. Пловдив, ул. „Вълко Чалъков” №1, ет. 6 против В.С.Р.,***, съдебен адрес: адв. Р. Д.,*** за
прихващане на претенцията за неплатени трудови възнаграждения със сумата
от 50 евро, представляваща платена на В.С.Р. сума без основание, с която
В.С.Р. се е обогатил за
сметка на „КТЕ” ЕООД
ОСЪЖДА „КТЕ” ЕООД, ЕИК:
*********, гр. Пловдив, ул. „Вълко Чалъков” №1, ет. 6 да заплати в полза на държавата,
по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС сумата 173, 22 ЛВ. – държавна
такса върху уважените искове.
ОСЪЖДА В.С.Р.,***,
съдебен адрес: адв. Р. Д.,*** да заплати на „КТЕ” ЕООД, ЕИК: *********, гр.
Пловдив, ул. „Вълко Чалъков” №1, ет. 6 сумата от 935, 68 лв. – разноски по
съразмерност.
Решението подлежи
на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок
от датата връчването му на страните.
Препис от решението
да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/
Вярно с оригинала!
ДГ