Решение по дело №641/2023 на Административен съд - Бургас

Производството по чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от В.Н.Д. с ЕГН ********** ***, чрез адвокат С.К. ***, против решение № 11/01.03.2023 година по н.а.х.д. № 17/2023 година на Районен съд – Царево (РС), с което е потвърдено наказателно постановление № 22-4635-000366/26.10.2022 година, издадено от началник на РУ - Приморско при ОД – Бургас на МВР (НП).

С НП, на Д., за нарушение на чл. 140 ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на основание чл. 175 ал. 3 пр. 1 от ЗДвП, са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от шест месеца.

Касаторът оспорва решението с твърдения, че същото е необосновано и неправилно. Твърди, че процесното превозно средство представлява „индивидуално електрическо преводно средство“, съгласно разпоредбата на § 6 т. 18б от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП, поради което не може да бъде ценено като моторно превозно средство (МПС).

Иска отмяна на решението и на НП. Претендира разноски.

Прокурорът пледира неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество, тя е основателна.

С НП Д., е наказан за това, че на 17.08.2022 година, около 15:06 часа, в град Приморско, улица „Албатрос“ до ресторант „Старата мелница“ с посока на движение към улица „Ропотамо“, управлява триколесно МПС, категория L2E, черен на цвят с номер на рама R3TDR0AW1M1200505, което не е регистрирано по надлежния ред.

За да постанови решението си, съдът е преценил, че в производството по установяване на нарушението и налагане на наказанието не са допуснати нарушения, обуславящи отмяната на НП.

Решението е постановено при непълнота на доказателствата, която го прави необосновано.

Определение за МПС се съдържа в § 6 т. 11 от ДР на ЗДвП, според който МПС е пътно превозно средство, снабдено с двигател за придвижване, с изключение на релсовите превозни средства и индивидуалните електрически превозни средства.

Съгласно § 6 т. 18б от ДР на ЗДвП, индивидуално електрическо превозно средство е пътно превозно средство, оборудвано с електрически двигател/и и максимална конструктивна скорост, надвишаваща 6 km/h, без или с място за сядане с височина на точка R (референтна точка на седене), ненадвишаваща 540 mm, когато превозното средство е с не повече от две колела или с височина на точка R, ненадвишаваща 400 mm, когато превозното средство е с три или повече колела, със собствена маса до 50 кг. Не са индивидуални електрически превозни средства инвалидните колички, обслужващи лица с увреждания.

Описание на процесното превозно средство се съдържа в АУАН и НП, като според АУАН се касае за МПС с неустановена марка и модел, черно на цвят, двуместно с номер на рама R3TDR0AW1M1200505, а според НП се касае за триколесно МПС, категория L2E, черен на цвят с номер на рама R3TDR0AW1M1200505. Отделни характеристики на процесното превозно средство се установяват и от докладна записка, изготвена от Никола Илиев – мл.автоконтрольор в група „ОП“ при РУ – Приморско от 17.08.2022 година, съгласно която се касае за МПС, представляващо двуместен скутер, черен на цвят, задвижван от електрически двигател и с номер на рама R3TDR0AW1M1200505. Според даденото от касатора на 17.08.2022 година писмено сведение, процесното превозно средство е с мощност от 1,5 kW.

От така дадените описания на процесното превозно средство не може да се направи преценка дали същото попада в обхвата на § 6 т.18б от ДР на ЗДвП, доколкото липсват данни за максималната му конструктивна скорост, за височината на точка R (референтна точка на седене) и за собствената му маса, което от своя страна прави невъзможна преценката дали процесното превозно средство е МПС.

Доколкото доказателства за тези данни не са събрани в развилото се административнонаказателно производство, то РС е следвало да ги издири и събере в съдебното производство. Съдът следва да изиска от собственика на процесното превозно средство да представи документ, съдържащ техническите му характеристики, а при липса на такъв да бъде назначена съдебно - техническа експертиза, вещото лице по която да установи същите.

По аргумент от забраната в чл. 220 от АПК, касационният състав не може да отстрани тези нарушения, нито да извърши преценка за законосъобразността и правилността на изводите в решението на Районен съд - Царево за законосъобразността на НП и да реши спора по същество.

Неизясняването на въпроса за техническите характеристика на процесното превозно средство е довело до неизяснена фактическа обстановка, което води до невъзможност да се прецени представлява ли процесното превозно средство „индивидуално електрическо превозно средство“, съответно представлява ли МПС.

Предвид изложеното, оспореното решение следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на РС - Царево, който да изиска доказателствата за техническите характеристики на процесното превозно средство, а при липсата на такива - да назначи съдебно - техническа експертиза, вещото лице по която да ги установи. След установяване на релевантните факти, съдът дължи отговор на въпроса налице ли са предпоставките за ангажиране на административнонаказателната отговорност на В.Н.Д..

При новото разглеждане на делото РС следва да се произнесе и по отношение на направеното искане за разноски, при прилагането на чл. 226 ал. 3 от АПК.

Затова, на основание чл. 63в от ЗАНН и чл. 222 ал. 2 т. 1 от АПК, съдът

Р Е Ш И

ОТМЕНЯ решение № 11/01.03.2023 година по н.а.х.д. № 17/2023 година на Районен съд – Царево.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Царево, съгласно указанията, дадени в настоящото решение.

Решението не подлежи на обжалване.

	Председател:
	Членове: