Р Е Ш Е Н И Е № 260003
гр. Шумен, 24.02.2022 г.
Шуменският окръжен съд, търговско отделение в открито заседание на два десет и пети януари две хиляди двадесет и втора година в състав:
Окръжен съдия: Константин Моллов
при секретар Галина Георгиева, като разгледа докладваното от окръжния съдия Константин Моллов т. д. № 111 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по депозирана искова молба от “Юробанк България” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. “Околовръстен път”, № 260, представлявано от прокуриста М.В.и изпълнителния директор П.Н.Д., чрез пълномощника ад. Х.И.. от Адвокатско дружество „Ч..П. И..”, Булстат *********, със съдебен адрес:*** в качеството си на правоприемник на „Банка Пиреос България“ АД, ЕИК ********* срещу С.Б.М., ЕГН ********** ***. Ищецът твърди, че на 15.09.2008 г. между „Банка Пиреос България“ АД от една страна и С.Б.М. е сключен договор за жилищен кредит № 2677/R/2008 г. По силата на договора, ищецът е предоставил на ответника кредит в размер на 140 000 ш.фр. Кредитът се усвоява от кредитополучателя по негова банко***а сметка в „Банка Пиреос България“ АД, като на 18.09.2008 г., банката е превела уговорената сума по сметката на кредитополучателя. Съгл. чл.23 от договора, ответникът е погасявал задължението си на месечни вноски, включващи главница и лихви, като крайния срок за издължаване на кредита е 240 месеца от датата на усвояването му. Впоследствие към кредитния договор са сключени Анекс № 1 от 09.12.2008 г., Анекс № 2 от 10.04.2012 г. и Анекс № 3 от 25.03.2016 г. Поради неизпълнение на договорните си задължения за заплащане на дължимите погасителни вноски по кредита, ответникът е изпаднал в забава относно погасяването му и банката е обявила цялото задължение за незабавно изискуемо и дължимо преди крайния срок. Кредитополучателят е уведомен с покана-уведомление, връчена му чрез ЧСИ Д.З.на 05.08.2020 г. Той не е заплатил задължението, произтичащо от кредитни договор към датата на подава- не на исковата молба. С исковата молба ищецът моли съда да постанови решение с което да осъди ответника да му заплати дължимите от него суми по договор за жилищен кредит № 2677/R/2008 г. в размер, както следва: главница - 51 737.62 швейцарски франка; възнаградителна лихва - 1 870.22 ш. фр.; наказателна лихва за периода от 15.11. 2019 г. до 12.03.2020 г. – 167.31 ш. фр. и от 14.05.2020 г. до 27.09.2020 г. – 693.99 ш. фр.; застраховки – 73.17 ш. фр. и нотариални такси – 60.00 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното погасяване на задължението и направените разноски по делото.
В отговора на исковата молба, ответникът оспорва предявените искове поради неоснователността им. Оспорва се реалното предоставяне на ответника на сумата от 140 000 ш. фр. по банковата му сметка. Предсрочната изискуемост на кредита не е настъпила. Видимо подписа на ответника в договора за кредит и анек- сите към него и в разписката от 05.08.2020 г. не са на едно и също лице. Според него чл.13 от кредитния договор и чл.1, ал.3, т.3.1, 3.2 и чл.2, ал.1 и ал.2 от Анекс към договора от 25.03.2016 г. относно начина на определяне на лихвените процен- ти са неравноправни клаузи.
В допълнителната искова молба, ищецът изразява становище по направени- те от ответника възражения. В отговора на допълнителната искова молба, ответни- кът в допълнение към отговора на исковата молба, освен посочените в него клаузи посочва, че и чл.28, б. „в“ от кредитния договор е неравноправна клауза.
От събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в съвкупност съдът приема за установено следното:
На 15.09.2008 г. между „Банка Пиреос България“ АД, ЕИК ********* от една страна и ответника от друга страна в качеството му на кредитополучател е сключен договор за жилищен кредит № 2677/R/2008 г. Въз основа на договора бан- ката е предоставила на ответника кредит в размер на 140 000 ш. фр. (чл.1) за покуп- ка и довършителни работи на недвижим имот, описан подробно в договора (чл.2).
Дължимата от кредитополучателят годишна лихва за предоставения кредит e в размер на 5.16%, равен на базовия лихвен процент (БЛП) на банката за жилищни кредити плюс надбавка от 1.3%. БЛП за жилищни кредити в швейцарски франкове към датата на сключването на договора е 3.86% (чл.ал.1 и ал.4). Съгласно чл.13, ал. 3 от договора БЛП на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове се ак- туализира на първия работен ден на всеки месец, като се формира на база посоката на движение на съответната за деня стойност на едномесечния LIBOR в швейцар- ски франкове. Лихвата се начислява и изплаща ежемесечно със съответната част от главницата съгласно погасителен план, съставляващ част от договора (чл. 14, ал.1). При просрочие от страна на кредитополучателя, на която и да е вноска по главница- та на кредита, както и при обявяване на кредита за предсрочно изискуем върху неиздължените суми на главницата за времето на забава кредитополучателят дължи наказателна лихва в размер на дължимата по договора лихва, увеличена с наказа- телна надбавка от 4% - чл.14, ал.3.
В чл.15 от договора са уговорени дължимите от кредитополучателя такси: такса за разглеждане на документите, съгл. Тарифата на банката към момента на подаване на документите за кредит; еднократна такса за управление в размер на 1.25% върху размера на кредита и месечна такса за управление на кредита от 0.065% върху размера на кредита, определен в чл.1, платима ежемесечно на датата на падеж в едно с лихвата и съответната част от главницата.
Погасяването на кредита ще се извършва на месечни погасителни вноски, включващи част от главницата и лихва съгласно погасителния план към договора (чл.23, ал.1). Погасителният план ще бъде изменен, при упражняване от банката на правото й по чл.13, ал.3 от договора едностранно да променя дължимата от креди- тополучателя лихва (чл.23, ал.2). Крайният срок за издължаване на кредита e 240 месеца от датата на първото поред усвояване (чл.24). Съгл. чл.25 от договора при погасяване на вземанията на банката във валута, различна от тази, посочена в договора, евентуалните курсови разлики са за сметка на кредитополучателя.
Кредитополучателят декларира, че е информиран от банката и приема, че ползването на кредит в швейцарски франкове включва валутен риск и е възможно крайната цена на кредита в левове или еврова равностойност да бъде различна от първоначалната сума в оригинална валута (швейцарски франк), при промяна на ва- лутния курс евро/швейцарски франк или швейцарски франк/лев – чл.28, б. „в“ от договора.
На 09.12.2008 г. между банката и ответника е сключен анекс № 1 към кре- дитния договор. С него (т.1) се изменят чл.15, б. „в“ и чл.20 от договора, като размера на месечната такса за управление на кредита от 0.065% става 0.02% и се редактира текста на чл.20, като отпада задължението на кредитополучателят да сключва застраховка „Живот“, в полза на банката.
На 10.04.2012 г. между страните по договора е подписан анекс № 2, с който кредитополучателят дава допълнително обезпечение на паричните си задължения, като учредява ипотеки върху два имота, подробно описани в анекса.
На 25.03.2016 г. между страните е подписан анекс № 3 към кредитния дого- вор. С анекса е уточнен размера на кредита към 25.03.2016 г. – 60 897.66 ш. фр. Договорено е, че кредитополучателят заплаща на банката променлив годишен лихвен процент който се формира от референтен лихвен процент плюс фикксирана надбавка от 4.2228% до края на изтичане на договора за кредит (чл.1, ал.3.1). Приложимият по анекса референтен лихвен процент (РЛП) се формира от пазарен индекс – тримесечен LIBOR за швейцарски франк, обявен в информационната сис- тема на Reuters в деня на актуализацията. Така формираният РЛП се актуализира на първия работен ден на всяко календарно тримесечие (1 януари, 1 април, 1 юли и 1 октомври или на първия работен ден следващ посочената дата в случаите, когато същата се явява неработен ден), като се възприема стойността на индекса, публикувана в информационната система на Reuters в деня на актуализацията. В случай на липса на стойност в информационната система на Reuters, банката прилага друг източник на официална информация като БНБ или Bloomberg. Информацията за стойността на LIBOR се публикува на страницата на Банка Пиреос България АД – чл.2, ал.1 от анекса.
Съгл. чл.2, ал.3 от анекса при промяна на лихвения процент, произтичаща само от промяна в пазарния индекс/индикатор приложим към РЛП, банката публи- кува на интернет страницата си промяната на пазарния индекс/индикатор и я обявя- ва по подходящ начин и на достъпно място в търговските си помещения. С публи- куването/обявяването на информацията по посочения начин, кредитополучателят се счита за редовно уведомен за промяната. При поискване от страна на кредитопо- лучателят, направено в някой от клоновете на банката, тя му предоставя инфор- мация за стойностите на РЛП. С анекса е уговорен и гратисен период през който част от дължимата главница (20%) се олихвява с фиксирана лихва от 1%.
При служебно извършена справка в Търговския регистър, предвид чл.23, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ, съдът установи, че на 12.11.2019 г. е извършено преобразуване на „Банка Пиреос България“ АД, чрез вливане по чл.262 от ТЗ в „Юробанк България“ АД, като приемащото дружество е правоприемник на преобразуващото се търгов- ско дружество.
С изпратена от ищеца, покана-уведомление, ответникът е уведомен, че пора- ди неизпълнение на задълженията му по договора - неплащане на погасителните вноски по кредита, банката обявява цялото задължение по същия за незабавно изис- куемо и дължимо. Ответникът е получил поканата на 05.08.2020 г.
От заключението на назначената от съда съдебно-графологична експертиза, неоспорено от страните се установява, че подписът срещу реквизита „получател“ в оригинала на разписката от 05.08.2020 г.към поканата-уведомление връчена члез ЧСИ Д.З.с вх. № 12521/10.07.2020 г. е положен от ответника С.Б.М..
От заключенията на назначените от съда на първоначална и допълнителни ССЕ, неоспорени от страните и от разясненията на вещите лица, дадени в съдебно заседание, се установява, че търговските книги на ищеца и записванията в тях са водени редовно. Усвояването на кредита, предоставен на ответника е извършено чрез постъпване на сумата 140 000 ш. фр. в банковата сметка на С.Б.М.. в „Банка Пиреос България“ АД на 18.09.2008 г.
От счетоводните документи в банката се установява, че за погасяване на паричните си задължения по кредита, ответникът е внесъл сума в общ размер на 138 616.29 ш. фр. (219 902.87 лв.), като с нея са погасени главница 88262.38 ш. фр.; лихви 45 496.73 ш.фр., в това число договорна възнагразителна лихва 45 412.90 ш. фр. и мораторна лихва 83.83 ш. фр.; такси 4 734.90 ш. фр. и застраховки 122.28 ш. фр. Последните плащания за погасяване на задълженията са извършени съответно на 02.08.2018 г. - 275.90 ш. фр. такси; на 13.11.2018 г. – 9.61 ш. фр. имуществени за- страховки; на 16.04.2019 г. 282.38 ш.фр. главница; 01.11.2019 г. 31.78 ш. фр. възна- градителна лихва и на 30.04.2020 г. 25.83 ш. фр. мораторна лихва. От 01.05.2020 г. не са извършвани плащания за погасяване на задълженията по кредитния договор.
По счетоводни данни на ищеца, към датата на получаване на поканата – уве- домление 05.08.2020 г., непогасените задължения на ответника са в общ размер на 54 568.43 ш. фр., от които главница – 51 737.62 ш. фр.; възнаградителна лихва 1 870.22 ш. фр., мораторна лихва 887.42 ш. фр. и имуществени застраховки 73.17 ш. фр., както и нотариални такси в размер на 60.00 лв.
Размерът на задължението на ответника към 05.08.2020 г., съобразено само с размера на първоначално уговорения лихвен процент в кредитния договор от 15.09. 2008 г. в размер на 5.16%, при курс „купува“ за швейцарския франк на банката, към датата на подписването му в размер на 1.2296 лв. за 1 ш. фр. и първоначално изготвения погасителен план, съобразно първоначалната редакция на кредитния договор, без да се вземат предвид направените впоследствие промени на лихвения процент и промените в курса на лева спрямо швейцарския франк е непогасена главница в размер на 51 910.66 ш. фр. Същевременно има надвнесени суми от лих- ви и такси в общ размер на 8 532.65 ш. фр. След като се приспаднат от задължение- то, то остава в размер на 43 378.01 ш. фр.
Според вещото лице при първоначално уговорените с кредитния договор условия и погасителен план не би се стигнало до просрочие на кредита и той не би следвало да бъде обявен за предсрочно изискуем. Драстичното изменение на ва- лутния курс на швейцарския франк от 1.20 лв. на 1.80 лв., води до невъзможността кредитополучателят да обслужва кредита и той става предсрочно изискуем.
При проследяване движението на кредита се установява, че платените пога- сителни вноски са в лева. При погасяване на задълженията по кредита, ответникът не е използвал друга валута – евро и швейцарски франк.
В хода на процеса не са представени доказателства за извършени плащания за погасяване на кредита в периода от 05.08.2020 г. до датата на подаване на исковата молба и до датата на изготвяне на експертизата.
След предявяване на иска, ищецът депозира в съдебно заседание на 25.01.20 22 г. уведомление до ответника, в което е уведомен, че поради неизпълнение на задълженията му по договор за кредит обезпечен с ипотека № 1208/R/2007 г., сключен на 23.05.2007 г. между „Банка Пиреос България“ АД и ответника, обявява цялото му задължение по договор за жилищен кредит № 2677/R/2008 г. от 15.09.2008 г. за незабавно изискуемо и дължимо. Не се спори между страните, а и на съда служебно е известно, че с решение от 21.01.2022 г. по т.д. № 110/2020 г. по описа на ШОС, ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 96 112.32 ш. фр., дължима по договор за кредит, обезпечен с ипотека № 1208/R/2007 г.
С оглед така очертаната фактическа обстановка съдът приема, че налице е правен спор относно изпълнението на парични задължения от страна на С.Б.М., в качеството му на кредитополучател по сключен с ищеца договор за жилищен кредит № 2677/R/2008 г. от 15.09.2008 г. да заплати дължимите суми по договора, включваща неиздължена част от отпуснатата му от банката парична сума, възнаградителна и наказателна лихви, застраховки и дължими нотариални такси. Налице е и акцесорна претенция за законна лихва за периода от датата, на която е депозирана исковата молба до окончателното й изплащане. Предявените обективно, комулативно съединени искове са с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 430, ал.1 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Разгледани по същество исковете са частично основателни, поради следните съображения:
Налице е валидно сключен договор за банков кредит от 15.09.2008 г. между праводателя на ищеца и ответника, в предвидената от закона форма (чл.430, ал.3 от ТЗ), съдържащ съществените елементи за този вид договор, регламентирани с раз- поредбата на чл.430, ал.1 от ТЗ. Вследствие на сключения договор между стра- ните възниква облигационно отношение, по силата на което ищецът е поел задъл- жението да предостави на ответника парична сума в размер на 140 800 ш. фр., а ответникът се е задължил да ползва сумата и да я върне съобразно уговореното – чл.430, ал.1 от ТЗ.
Ищецът е
изпълнил задължението си по договора за предоставяне на креди- та, чрез превод
по банковата сметка на ответника. Но ответникът не е изпълнил задължението си
да връща кредита, съгласно уговореното в кредитния договор. Той е прекратил редовното заплащане на дължимите
месечни погасителни вноски към 02.08.2018 г., когато е извършено погасяване на
дължими такси по кредитния договор. След тази дата в периода до 30.04.2020 г.
са извършени четири плащания за частично погасяване на задължения по договора
за застраховки, лихви и главни- ца. След 30.04.2020 г. не са извършвани
плащания за погасяване на задълженията по кредитния договор. С оглед на това за
ищеца е възникнало правото да обяви кредита за предсрочно изискуем съгл. чл.28,
б. „в“ от кредитния договор и той го е упражнил, посредством изпратената до
ответника покана, получена лично от него на 05.08.2020 г.
Ответникът прави възражение, че чл.13 и чл. 28, б. „в“ от кредитния дого- вор, както и чл.1, ал.3.1 и ал. 3.2 и чл.2, ал.1 и ал.2 от Анекс към договора от 25.03. 2016 г. относно начина на определяне на лихвените проценти и прехвърляне на валутния риск изцяло на кредитополучателя са неравноправни клаузи.
Ответникът е физическо лице, което при сключване на договора не е дейст- вало в рамките на своята професионална и търговска дейност. С оглед на това той е потребител по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП. Ищецът е търговец по смисъла на §13, т.2 от ДР на ЗЗП. В случая не следва да се прилага действалия към момента на сключването на договора за банков кредит Закон за потребителския кредит (обн. ДВ бр. 53 от 30.06.2006 г., в сила от 01.10.2006 г., отм. бр.18 от 05.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г.). Самата сделка по своето естество е договор за потребителски кредит по смисъла на чл.4 от ЗПК (отм.). Но предоставения с процесния договор кредит, чиято левова равностойност към 29.08.2008 г. по курс продава за швейцар- ски франк на банката – 1.2296 лв./ш. фр. е 172 144.00 лв. и е обезпечен с ипотека (чл.17 от договора). Съгласно чл.3, ал.3, т.5 и ал.5, т.1 от ЗПК (отм.) за договори за кредит на стойност над 40 000.00 лв. и за договори за кредит обезпечени с ипотека разпоредбите на закона не се прилагат. Следователно в конкретния случай в отношенията между страните, породени от сключения между тях на 15.09.2008 г. кредитен договор следва да се приложат разпоредбите на действащия ЗЗП, който е в сила от 10.06.2006 г.
Съгласно чл.143, ал.1 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задължения- та на търговеца и потребителя. Неравноправна е клаузата, която не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора – чл.143, ал.2, т.19 от ЗЗП.
Съгласно чл.146, ал.1 от ЗЗП, включените в потребителските договори неравноправни клаузи са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Следо- вателно за да бъде нищожна конкретната клауза е необходимо тя да е неравноправ- на и да не е уговорена индивидуално, т.е. да е изготвена предварително и потреби- телят да не е имал възможност да влияе върху съдържанието й. Тежестта да дока- же, че определено условие е индивидуално уговорено пада върху търговеца – чл. 146, ал.4 от ЗЗП. Също така не следва да е налице и някое от изключенията от за- браните по чл. 143, т.10 и т.12 от ЗЗП, предвидени в чл.144 от ЗЗП относно достав- ката на финансови услуги, каквато е и тази предоставена с процесния договор, предвид § 13, т.12 от ДР на ЗЗП.
С чл.13, ал.1 и ал.4 от договора, е определен размерът на годишната лихва за усвоения кредит, като този размер е ясно посочен и се равнява на 5.16%. С тях е уговорена цената, която ответника следва да заплати за предоставени му от банката кредит, предвид разпоредбата на чл.430, ал.2 от ТЗ. Следователно клаузите съдър- жат конкретизирано по размер задължение на длъжника и доколкото касае основ- ния предмет на договора – възнаградителната лихва по договора за кредит, и са формулирани по ясен и разбираем начин съгласно изискването на чл. 145, ал. 2 от ЗЗП, те не следва да се преценяват като неравноправни.
С чл. 13, ал.3 от договора и чл.1, ал.3.1 и ал. 3.2 и чл.2 от анекса, сключен на 25.03.2016 г. е предвидена възможността банката едностранно да променя размера на дължимата възнаградителната лихва. Промените в размера на лихвата не подле- жат на договаряне и стават незабавно задължителни за страните. Банката уведомя- ва кредитополучателя за новия размер на БЛП (РЛП) и датата, от която той е в си- ла.
Възможността банката да уговори промяна на лихвения процент по конкре- тен кредит е предвидена в чл.58, ал.1, т.2 от ЗКИ. Разпоредбата е съобразена с об- стоятелството, че обикновено банковият кредит е с дълъг срок на погасяване и последващи промени в икономическите условия, включително и протичащите инфлационни процеси могат в дългосрочна перспектива, да доведат до положение банката да е поставена в неизгодно положение, ако е уговорена фиксирана лихва, неподлежаща на изменение. Целта на разпоредбата е да избегнат на неблагоприят- ните последици при дългосрочното кредитиране. Но същевременно за да се гаран- тира равнопоставеността на субектите в гражданския оборот, с чл.58, ал.2 от ЗКИ е въведено изискването за изрично и изчерпателно определяне на разходите с дого- вора за кредит. Т. е. те трябва да бъдат посочени в самия текст на договора, а не чрез препращане към други банкови документи, тарифа или общи условия. С про- цесния договор не са уговорени правилата за определяне на съответния БЛП. Вид- но от текстовете съдържащи се в договора и анекс № 3, банката определя измене- нието в лихвата въз основа на обективно съществуващи специфични икономически критерии и обективно отразява промените, свързани с пазарните условия, относими към кредитната й дейност. Но банката е тази, която чрез своя орган, съобразно интереса си избира критериите и показателите, по които ще направи промяната в лихвата. За потребителя, неразполагащ със специални знания те са неясни и немо- гат да му помогнат да формира представа как ще рефлетират върху паричните му задължения, произтичащи от кредитния договор. С оглед на това клаузите даващи възможност на банката едностранно да променя размера на дължимата лихва са неравноправни съгл. чл. 143, т.11 и т.13 от ЗЗП. Те са във вреда на потребителя, тъй като дават възможност за едностранно изменение на договора и увеличаване на це- ната (възнаградителната лихва) от страна на банката, въз основа на икономически критерии и предпоставки, които са неясни за кредитополучателя и води до нерав- новесие в негов ущърб, тъй като престациите на страните са в зависимост от изме- нение в договора, направено само от едната страна.
В хода на процеса не са събрани доказателства клаузите да са уговорени ин- дивидуално. В случая не е налице изключението, предвидено в чл.144, ал.3, т.1 от ЗЗП. Съгласно този текст разпоредбите на чл.143, т.7, 11 и 13 от ЗЗП не се прилагат по отношение на сделките с ценни книжа, финансови инструменти и други стоки или услуги, чиято цена е свързана с колебанията/измененията на борсовия курс или индекс, или с размера на лихвения процент на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца или доставчика на финансови услуги. Финансовите инструменти по смисъла на чл.4 от Закона за пазарите на финансови инструменти са сделки свързани с прехвърлими ценни книжа, инструменти на паричния пазар, дялове на предприятия за колективно инвестиране, опции, фючърси, суапи, фор- уърдни лихвени споразумения и всякакви други деривативни договори свързани с ценни книжа, с валути с лихвени проценти или с доходност, с квоти за емисии или с други деривативни инструменти, финансови индекси или финансови показа- тели, за които може да бъде извършен сетълмент с физическа доставка или паричен сетълмент. Към чл.4 от ЗПФИ, препраща и разпоредбата на § 1, т.2 от ДР от Закона за публично предлагане на ценни книжа. Предметът на кредитния договор е преда- ване на определена парична сума с ясно определена в договора цел, като неговата цена е уговорената между страните възнаградителна лихва – чл.430, ал.1 от ТЗ. При съпоставката на договора за кредит, в качеството му на основен вид банкова сдел- ка, с изброените в чл.4 от ЗПФИ, сделки показва, че той не е сделка с финансови инструменти. В този смисъл Решение № 95 от 13.09.2016 г. по т.д. № 240/2015 г. на ВКС, ІІ т.о. и Решение № 384 от 29.03.2019 г. по т. д. № 2520/2016 г. на ВКС, I т. о.
Предвид гореизложеното клаузите на 13, ал.3 от договора и чл.1, ал.3.1 и ал. 3.2 и чл.2 от анекса, сключен на 25.03.2016 г. са нищожни, не пораждат действие и необвързват ответника. С оглед на тона не проявява своето действие и чл.23, ал.2 от договора, в частта му, съгласно която погасителния план ще претърпи измене- ние в случай, че банката упражни правото си по чл.13, ал.3. Клаузата не притежава белезите на неравноправна, по смисъла на ЗЗП, но действието й е неразривно свързано и обусловено с това на чл.13, ал.3 от договора.
С чл.28, б. „в“ от договора, ответникът приема да носи валутния риск свързан с промяната на валутния курс на швейцарския франк спрямо лева. С кре- дитния договор е предоставен кредит в швейцарски франкове, като ответникът е погасявал задълженията си в същата валута. Кредитът е дългосрочен, като срокът за погасяването му е 20 години – чл.24 от договора. Следва да се съобрази и об- стоятелството, че левът няма фиксиран курс спрямо швейцарския франк. С оглед на това посочената клауза не е ясна и разбираема за ответника. Лаконичния текст не може да се приеме за пълно и достатъчно информиране на потребителя, неразпо- лагащ със специални знания и опит, за да може да прецени реално ползите и риско- вете от промените във валутния курс, рефлектиращи върху паричните му задълже- ния по кредитния договор. От друга страна банката, с оглед спецификата на из- вършваната от нея търговска дейност, има професионалния ресурс и информа- цията, даващи й възможност да прогнозира тенденциите в движението и промените на валутния курс в дългосрочна перспектива. Независимо от това на кредитопо- лучателя, който е по-слабата страна в правоотношението не е предоставена инфор- мация при сключването на договора, относно възможните промени във валутния курс на швейцарския франк спрямо лева в срока на погасяване на кредита, като и с какви действия да ограничи валутния риск. С оглед на това съдът, счита, че банка- та е нарушила принципа на добросъвестността, като вследствие приложението на клаузата по време на изпълнението на договора е довело до значителна неравно- поставеност между страните във вреда на потребителя.
Въз основа на гореизложените съображения, следва клаузата, която пре- хвърля на ответника валутния риск от промяната в курса на швейцарския франк към българския лев, като последицата от това е повишаването на дължимите погасителни вноски и като цяло крайната цена на кредита да се приеме за неравно- правна.
В хода на процеса не бяха представени доказателства, че клаузата на чл.28, б. „в“ от договора е индивидуално уговорена, поради което съдът приема, че тя е неиндивидуално уговорена. Предвид неравноправния характер на посочената клауза, същата е нищожна на основание чл.143, т.19 във вр. с чл.146, ал.1 от ЗЗП, не поражда действие и необвързва ответника.
Съгласно чл.146, ал.5 от ЗЗП наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, не води до неговата нищожност, ако договорът може да се прилага и без тези клаузи. Нищожността им не засяга основния предмет на дого- вора и същият може да се приложи и без тях. Налице е конкретно договорен размер на кредита, дължимите възнаградителна и наказателна лихва, такса за управление при курс „купува“ на швейцарския франк към лева към датата на сключването на кредитния договор, за които страните изрично са се съгласили и са били информи- рани при подписването му. Останалите клаузи по кредитния договор също не възпрепятстват неговото действие.
Извършената допълнителна съдебно-счетоводна експертиза безспорно уста- нови, че общия размер на непогасените задължения на ответника към датата на обявяване на предсрочната изискуемост на кредита 05.08.2008 г., при уговорения лихвен процент уговорен в договора, а именно 5.16%, без да се вземат предвид промените в лихвения процент и при валутен курс на лева/швейцарски франк към същата дата, е главница в размер на 51 910.66 ш. фр. Същевременно при погасяване на задълженията си по кредитния договор ответникът е надвнесъл суми за заплаща- не на дължими лихви и такси в общ размер на 8 532.65 ш. фр. С оглед на това и предвид разпоредбата на чл.76, ал.2 от ЗЗД с надвнесената сума следва да се погаси част от дължимата главница и да се намали общия дълг по кредитния договор. В резултат на това задължението на ответника по кредитния договор остава в размер на 43 378.01 ш. фр., представляващо неиздължена по договора главница.
Ответникът счита че банката без основание е обявила предоставения кредит за предсрочно изискуем. Той се обосновава с установеното от ССЕ обстоятелство, че невъзможността да се обслужва кредита е вследствие изменението на валутния курс на швейцарския франк спрямо лева. При неприлагане на неравноправните клаузи в договора прехвърлящи валутния риск на кредитополучателя, при първона- чално уговорения размер на възнаградителната лихва и като се съобрази общия размер на заплатените от кредитополучателя суми за погасяване на задълженията си по него не са налице предпоставките за предсрочна изискуемост на кредита.
Съдът не споделя тезата на ответника. В случая следва да се съобрази обстоятелството, че на 23.05.2007 г. между страните е сключен договор за кредит обезпечен с ипотека № 1208/R/2007 г., като ответникът в качеството си на кредито- получател по него не е изпълнявал задълженията си за връщане на предоставения му кредит, съобразно уговореното в договора, поради което банката е обявила кре- дита за изцяло предсрочно изискуем. Следователно на лице е визираната в чл.432, ал.1, т.4 от ТЗ предпоставка за обявяване предсрочното връщане на предоставената с договора от 15.09.2008 г., в кредит сума. Съгласно тази разпоредба, освен предвидените в договора случаи, банката може да иска предсрочно връщане на су- мата по кредита, когато заемателят не връща други заеми към банката, поради се- риозно влошаване на финансовото си състояние. С оглед на това и предвид чл.235, ал.3 от ГПК съдът приема, че банката, в рамките на исковото производство, над- лежно е упражнила потестативното си правото да направи кредита предсрочно изискуем.
Не са представени доказателства от ответника, че е погасил задължението си чрез заплащане на дължимата сума. Следователно исковата претенция по отноше- ние на непогасената главница е основателна и доказана и следва да бъде уважена в размер на 43 378.01 ш. фр., а за разликата до претендирания размер от 51 737.62 ш. фр. следва да бъде отхвърлена. Претенциите по отношение на претендираните въз- наградителна лихва 1 870.22 ш. фр., мораторна лихва 887.42 ш. фр. и имуществени застраховки 73.17ш. фр. са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
С оглед на гореизложеното общата сума която ответникът следва да запла- тят на ищеца е в размер на 43 378.01 ш. фр., а в останалата част до претендирания общ размер от 54 542.31 ш. фр. исковите претенции следва да бъдат отхвърлени. Чл.25 от договора, съдържа изричната уговорка между страните, че дължимата сума може да бъде заплатена освен във валутата, в която е уговорен кредита – швейцарски франкове, така и в равностойността й в лева. Но това следва да се осъ- ществи съобразно курс „купува“ за швейцарския франк към датата на усвояване на кредита, предвид извода за нищожност на чл.28, б. „в“ от договора, а именно 1.2296 за 1 ш. фр.
С исковата молба е предявена и претенция ответника да заплати на ищеца и заплатени от него нотариални такси в размер на 60.00 лв. В приложената подробна справка по процесния кредитен договор фигурира задължение за нотариални такси в размер на 60.00 лв. Справката е вторичен счетоводен документ по смисъла на чл. 4, ал.2 от ЗСч и е носител на преобразувана информация, получена от първичните счетоводни документи и предвид редовността на воденото счетоводство може да служи като доказателство в полза на ищеца. Но редовно водените счетоводни книги не притежават доказателствена сила, равнозначна на материалната доказа- телствена сила на официален свидетелстващ документ, тъй като са производни, т.е. изготвят се на базата на първични счетоводни документи. В този смисъл е чл. 182 от ГПК, съгласно който те следва да се преценят с оглед останалите доказателства по делото. В хода на процеса не са представени други доказателства, доказващи основателността на претенцията, с оглед на това претенцията на ищеца е недоказа- на и следва да бъде отхвърлена.
Предвид
основателността на претенцията по отношение на непогасената главница за сумата
от 43 378.01 ш. фр., основателна е и предявената акцесорна та- кава за
заплащане на законната лихва върху нея от датата на
завеждане на иска до окончателното й заплащане, поради наличие на виновно неизпълнение на парично задължение от
ответника по кредитния договор.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, представените по делото писмени доказа- телства за направени разноски по делото и направеното искане на ищeца следва да се присъдят направените по делото разноски, съразмерно с уважената част от пре- тенциите му в размер на 8 825.05 лв.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответника следва да се присъдят напра- вените разноски съразмерно с отхвърлената част от претенциите в размер на 585.77 лв.
По компенсация ответникът следва да бъде осъдени да заплати на ищеца де- ловодни разноски в размер на 8 339.28 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
Осъжда С.Б.М., ЕГН ********** *** да
заплати на “Юробанк България” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. “Околовръстен път”, № 260, представлявано от
прокуриста М.В.и изпълнителния директор П.Н.Д. в качеството й на правоприем- ник
на „Банка Пиреос България“ АД, ЕИК ********* сумата от 43 378.01 швейцарски
франка, представляваща главница, дължима по договор за жилищен кредит № 2677/R/2008 г. от 15.09.2008 г., сключен
между „Банка Пиреос България“ АД и С.Б.М., ведно със законната лихва върху
дължимата главница от датата на завеждане на иска 08.10.2020 г. до
окончателното й заплащане, като плащането на присъдените суми следва да се
извърши по курс „купува“ на швейцарския франк към датата на сключването на
договора 1.2296 лв. за 1 швейцарски франк, както и сумата от 8 339.28 лв.
представляваща направените по делото разноски, съразмерно с уважената част от
исковете, а в останалата част
над уважения размер относно
претендираните главница - 8 532.65
ш. фр.; възнаградителна лихва - 1 870.22 ш. фр.; наказателна лихва за периода
от 15.11.2019 г. до 12.03.2020 г. – 167.31 ш. фр. и от 14.05.2020 г. до
27.09.2020 г. – 693.99 ш. фр.; застраховки – 73.17 ш. фр. и нотариални такси –
60.00 лв. отхвърля претенциите
на “Юробанк България” АД, като неоснователни.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд град Варна в двуседми- чен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: