№ 408
гр. Б., 12.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Анита Хр. Велева
при участието на секретаря Николета Вл. Хаджиева
като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно
наказателно дело № 20252120201300 по описа за 2025 година
Образувано е по жалба от „Е.Д.“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:гр.Б. у***************** , чрез адв.Б. Д., против Наказателно постановление
№ 818001-F787864/12.03.2025 г. на Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Б., с
което за нарушение на чл. 92, ал. 1 от ЗКПО вр,.ал.2, вр.чл.261,ал.1 от ЗКПО, на основание
чл. 261,ал.1 ЗКПО, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 500, 00
лв.
Със жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, с подробно развита
аргументация в аспекта на приложимост на чл.28 ЗАНН, поради сключен от дружеството
„Е.Д.“ ЕООД договор за счетоводно-консултантско обслужване с дружеството „Д.Н.С.“
ЕООД,представлявано от Д.П.Г. - К.. Излагат се съждения, според които последната в
периода 27.06.2024 г. – 08.10.2024 г.е била в отпуск поради временна неработоспособност
вследствие претърпяна нетрудова злополука. Този фактор относим към здравословното
усложнение на управителя на счетоводно обслужващото жалбоподателя дружество е
изтъкнат като абсолютна пречка за своевремнно организиране и подаване на ГДД по ЗКПО
за финансовия резултат за 2023 г. „Е.Д.“ ЕООД.
Жалбоподателят, редовно уведомен, се представлява от пълномощника адв. Б. Д.,
който поддържа жалбата и моли за отмяна на НП.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, се представлява от юк. К., която
оспорва жалбата и моли за потвърждаване на НП и присъждане на разноски.
Съдът, след индивидуален и комплексен анализ на събраните по делото доказателства,
независимо от направените оплаквания в жалбата и като съобрази възраженията на страните,
намира за установено следното от фактическа страна:
1
Срещу жалбоподателя „Е.Д.“ ЕООД с ЕИК ********* гл.инспектор по приходите
И. Г. съставила АУАН №F787864/12.09.2024 г., с който констатирала,че дружеството -
жалбоподател като задължено лице по чл.2 ЗКПО, не е подало в законоустановения срок -
30.06.2024 г. –годишна данъчна декларация по образец /ГДД/ съгл.чл.92,ал.1 ЗКПО, за
данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък за календарната 2023
г.
Дружеството е начислило разходи по см. на ЗСч и извършвало дейност, съгласно
подадени данни за осигурителни вноски и ДОД за наети лица съгласно подадени декларации
обр.1 и обр.6 за осигурени лица.
Отбелязано е и,че към момента на съставяне на АУАН -12.09.24 г. ГДД по чл.92
ЗКПО за 2023 г. все още не била подадена.
Нарушението е констатирано в Дирекция „Обслужване“, при ТД на НАП-Б. след
извършена съпоставка на регистрираните юридически лица, упражняващи дейност и
подадените годишни данъчни декларации по чл.92,ал.1 ЗКПО в срока по чл.92,ал.2 ЗПКО, за
финансовата 2023 г.
До дружеството и представляващия го била изпратена покана с изх.№242-
86/04.09.2024 г. за подаване на ГДД по чл.92 ЗКПО за 2023 г. и явяване в ТД на НАП-Б. в 7-
дневен срок за съставяне и връчване на АУАН за неподаване на декларацията в срок.
АУАН е съставен в присъствие на законния представител на жалбоподателя,като
същият му бил предявен и връчен на 12.09.2024 г.
Въз основа на съставения акт на 12.03.2025 г., административнонаказващият орган, сезиран с
преписката- Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Б., счел фактическите констатации
в акта за безспорно доказани и несъмнено установени и издал обжалваното НП, в което в
документално-словесен вид била пресъздадена преобладаващо идентична фактическата обстановка
с материализираната в АУАН / с прецизиране на крайната дата 01.7.24 г. на законоустановения
срок по чл.92,ал.2 ЗКПО предвид неприсъствения неделен ден на посочения в закона краен срок
30.06.2024г/ и от правна страна била посочена идентична правна квалификация на нарушението
като такова по чл. 92, ал. 1 от ЗКПО вр,.ал.2, вр.чл.261,ал.1 от ЗКПО. Предвид идентично
възприетите и възпроизведени фактически изводи досежно авторството, вида, и съставомерността
на нарушението административнонаказващият орган на основание чл.261,ал.1 от ЗКПО наложил
на нарушителя имуществена санкция в размер на 500, 00 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приложените
писмени и гласни доказателствени източници, които оценени по своите съдържателно-
информационни страни, формират единна и непротиворечива доказателствена база.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка
на издаденото НП, относно законосъобразност и обоснованост, както и относно
справедливостта на наложеното наказание, и предвид така установената фактическа
обстановка, направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН, от легитимирано да обжалва лице и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество
жалбата е неоснователна по следните съображения:
2
В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от компетентен
орган – Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Б., а АУАН е съставен от териториално
и материално компетентно лице –инспектор по приходите в НАП /Заповед № 3ЦУ-884/27.02.2024 г.
на изпълнителния директор на НАП/. При провеждане на административнонаказателното
производство са спазени сроковете по чл. 34,ал.1 и ал.3 от ЗАНН.В случая при преценка относно
съблюдаването на срока по чл.34,ал.1 ЗАНН съдът взе предвид и правното разрешение,установено
с практиката на касационната инстанция, опредметено в Решение № 1505 от 25.07.2018 г. на
АдмС - Б. по к. а. н. д. № 1487/2018 г.,с което се приема,че с изтичане на срока за подаване на
декларация, се поражда задължението на органа да установи извършването на нарушението, като
от този момент започват да текат сроковете по чл. 34 от ЗАНН, както за съставяне на АУАН, така и
за издаване на НП. В този правен контекст и като съотнесе тримесечния срок по чл.34,ал.1 ЗАНН
към началния момент на просрочието, деня, в който жалбоподателят е изпаднал в забава по
отношение на задължението си да подаде ГДД по чл.92 ЗКПО – 02.07.2024 г., съдът формира
извод,че чрез съставяне на АУАН на 12.09.2024 г. този срок е спазен,а също и 6-месечният срок при
издаване на НП на 12.03.25г.
Настоящият състав, като инстанция по същество, след извършена проверка за
законност, констатира, че при издаването на НП и при съставяне на АУАН не са допуснати
съществени процесуални нарушения, рефлектиращи негативно върху правото на защита,
които да доведат до ограничаване възможностите на административнонаказания субект да
разбере точно, и недвусмислено съдържанието на фактите и обстоятелствата относими към
състава на предявеното му с АУАН нарушение. В тази връзка съдът отчита,че са спазени
изискванията при описание на обективните характеристики на нарушението с еднозначно и
пълно пресъздаване на съставомерните факти, относими към същността, формата и вида на
нарушението
Действително, допуснато е разминаване между посочения в АУАН краен срок за
подаване на ГДД по образец по чл.92,ал.1 ЗКПО, като в АУАН е възпроизведен срокът в
диспозицията на чл.92,ал.2 ЗКПО до 30.06 на следващата година или до 30.06.2024 г.,а в НП
е конкретизиран действителният краен срок до 01.07.2024 г. ./с оглед обстоятелството,че
30.06.24 г. календарно съвпада с неприсъствен ден – неделя/.
По този въпрос приложимост намира, разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, която
предвижда, че наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в
акта, ако е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на
нарушителя и неговата вина.И това е така, тъй като от една страна в жалбата се съдържа
признание на обстоятелството, описано в аналитичните съображения в НП, че
декларацията по чл.92 ЗКПО е подадена със закъснение, на 05.10.2024г. и извън срок,
предвид което допуснатата нередовност в АУАН чрез формален препис на закона в
чл.92,ал.2 ЗКПО е от категорията на неточностите по чл.53,ал.2 ЗАНН и е отстранена с
издаденото наказателното постановление по реда на чл.53,ал.2 ЗАНН.
Изцяло в т.см. е и практиката в Решение № 8194 от 25.10.2024 г. на АдмС - Б. по
к. а. н. д. № 1058/2024 г. „Дори и да има определени неточности в АУАН, е налице
възможност по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, същите да се отстранят, стига по
безспорен начин да е установено извършването на нарушението, самоличността на
нарушителя и неговата вина. Недопустимо е обаче да има каквито и да е неточности в
НП, доколкото съдебният контрол се състои в проверка дали е извършено
3
административното нарушение, индивидуализирано от фактическа и правна страна в
санкционния акт.“
При сходна по степен на значимост и влияние върху процесуалната валидност на
АУАН нередовност, виж и разрешенията на касационната инстанция по приложение на
чл.53,ал.2 ЗАНН – виж Решение № 8986 от 12.11.2024 г. на АдмС - Б. по к. а. н. д. №
1459/2024
В случая и в АУАН и в НП ясно е конкретизирано, за коя година е следвало да се
подаде декларация за данъчния финансов резултат и дължимия корпоративен данък /календарната
2023 г./, както и прецизираният с НП краен срок за това – до 01.07.2024 г. Отразено е
обстоятелството, че такава декларация не е била подадена в законоустановения срок – т. е. посочени
са всички съставомерни признаци на състава по чл. 92, ал. 2 ЗКПО, за който е ангажирана
отговорността на дружеството. Ето защо, според съда е изпълнен задължителният стандарт,
съгласно разпоредбите на чл. 42,ал.1, и чл. 57,ал.1 от ЗАНН. Предвид изложеното съдът
приема,че липсват компрометиращи по своя ефект съществени процесуални нарушения или
отклонения от административно-производствените правила, които да накърняват на
формално основание законосъобразността на ревизираното НП.
В случая липсва противоречие относно точното индивидуализиране правната
квалификация на нарушението, нито твърдяната с жалбата неяснота относно формата на
изпълнителното деяние, т.к. се касае за осъществяване състава на административно
нарушение - на чл. 261, ал. 1 ЗКПО, в който случай имуществена санкция се налага на
данъчнозадълженото лице, т. е. търговското дружество, което не е подало своевременно в
срока по чл.92,ал.2 ЗКПО, ГДД по образец за данъчния финансов резултат и дължимия
годишен корпоративен данък по см. на чл.92,ал.1 ЗКПО. От обстоятелствената част на
наказателното постановление се разбира, че "Е.Д." ЕООД, явяващо се данъчно задължено
лице, подлежащо на облагане с корпоративен данък, не е изпълнило задължението си да
подаде за 2023 г., в срока по чл. 92, ал. 2 ЗКПО, годишна данъчна декларация по чл. 92, ал. 1
ЗКПО.
Съотнасянето на издирените и посочени от АНО правни норми към приетите от
него факти по случая безсъмнено сочи, че административнонаказателната отговорност на
дружеството жалбоподател е ангажирана за неизпълнение в качеството му на задължено
лице по чл.2 ЗКПО на задължението му да подаде в срока по чл. 92, ал. 2 ЗКПО изискуемата
годишна данъчна декларация по чл. 92, ал. 1 ЗКПО за данъчната 2023 г. В закономерна
връзка е приложена и санкционната разпоредба на чл.261,ал.1 ЗКПО, регламентираща,че
данъчно задължено лице, което не подаде декларация по този закон, не я подаде в срок, не
посочи или невярно посочи данни или обстоятелства, водещи до определяне на дължимия
данък в по-малък размер или до неоснователно намаляване, преотстъпване или
освобождаване от данък, се наказва с имуществена санкция в размер от 500 до 3000 лв.
Поради това липсва каквото и да било основание да се приеме, че за привлечения
към административнонаказателна отговорност правен субект е съществувало някакво
съмнение, в извършването на какво административно нарушение е обвинен и оттук, за какво
4
конкретно негово противоправно деяние е ангажирана отговорността му по чл. 261, ал. 1 вр.
чл. 92, ал. 1, вр.ал.2 ЗКПО.
Ето защо така формулираните възражения в жалбата прокламират съждения,лишени от
съпътстващо ги логическо аргументиране в контекста на обстоятелствената част на АУАН и
НП, което да покаже базиса, на който се основат тези съждения /в каква насока и кое
поражда неяснота и ограничава защитата/, респ. което да позволи и свързването им с
отменителното основание на чл.63,ал.3,т.2 ЗАНН, предвид което съдът класифицира
възраженията в рубриката на предназначените, единствено ресурсно да подпомогнат обема
на жалбата.
По приложението на материалния закон:
Съгласно чл. 92, ал. 1 от ЗКПО данъчно задължените лица, които се облагат с
корпоративен данък, подават годишна данъчна декларация по образец за данъчния финансов
резултат и дължимия годишен корпоративен данък..Правната уредба, вложена в ал.2, на
чл.92 ЗКПО предписва, че годишната данъчна декларация се подава в срок от 1 март до 30
юни на следващата година в териториалната дирекция на Националната агенция за
приходите по регистрация на данъчно задълженото лице..
В случая е установено, а и няма спор, че дружеството е данъчно задължено лице и
като такова следвало да подаде годишна данъчна декларация за 2023 г. в ТД на НАП – Б. в
срок от 01.03.2024 г. до 01.07.2024 г. Видно от обстоятелствената част на НП ГДД по
чл.92.ал.1 ЗКПО за 2023 г. е била подадена едва на 05.10.2024 г., т.е. след изтичане на повече
от 3 месеца след крайния фиксиран законоустановен срок в чл.92,ал.2 ЗКПО.
Предмет на нарушението по чл. 92 от ЗКПО е неподаването на годишна данъчна
декларация по реда на ЗКПО, като своеобразието от форми на изпълнителното деяние
обхващат неподаването й изобщо, респ. неподаването й в срок, като за съставомерността на
деянието законът не поставя изискване от това бездействие да са настъпили, каквито и да е
вредни последици за някой субект или за фиска като цяло. Ето защо съдът установи, че е
налице съответствие на деянието с нормата, посочена като нарушена чл.92,ал.1, вр.ал.2,
вр.чл.261, ал.1 ЗКПО, като е налице точност и в подбора на разпоредбата, по която е
наложено наказанието.
Разпоредбата на чл. 261, ал. 1 от ЗКПО предвижда,че данъчно задължено лице,
което не подаде декларация по този закон, не я подаде в срок, не посочи или невярно посочи
данни или обстоятелства, водещи до определяне на дължимия данък в по-малък размер или
до неоснователно намаляване, преотстъпване или освобождаване от данък, се наказва с
имуществена санкция в размер от 500 до 3000 лв.Предвид изложеното по-горе, в случая
безспорно е налице нарушение по чл. 261, ал. 1 от закона. Това обстоятелство обосновава
отговорността на жалбоподателя за налагането на имуществена санкция в нормативно
установения диапазон от 500 лева до 3 000 лева.
Ето защо съдът намира,че законосъобразно е индивидуализирано
административното наказание на жалбоподателя имуществена санкция, в рамките на
5
установените граници на предвиденото в санкционната разпоредба на чл.261,ал.1 ЗКПО, и
в съответствие с общите правила за определяне на наказанието по чл. 27 от ЗАНН и чл. 12
от ЗАНН, като определената в абсолютния минимум имуществена санкция не позволява
редуциране.
Не са налице доказателства за наличие на обстоятелства, изключващи
отговорността на жалбоподателя. Дружеството-жалбоподател, като данъчно задължено
лице, което се облага с корпоративен данък, е длъжно да организира така отчетната си
дейност пред приходната администрация, за да осигури своевременно деклариране на
данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък, така че да не
изпадне в забава по арг. на хипотезите на чл.261,ал.1 ЗКПО.
В този смисъл, правно ирелевантно е наличието или липса на проявен извънсубективен фактор, т.ч.
и от здравословно естество по отношение на служител/представляващ на възможен съконтрагент
на въззивното дружеството, натоварен с консултантско –счетоводно обслужване на жалбоподателя.
Правноирелевантно е и обстоятелството, дали в обема на възложени дейности на дружеството
изпълнител на счетоводни услуги попада възлагане на своевременно организиране на отчетната
дейност досежно деклариране на годишния корпоративен данък,т.к. „Е.Д.“ЕООД е субект на
обективната /безвиновна/ отговорност по- арг.чл.83, ал.1 ЗАНН.
В случая изцяло голословно остава и твърдението в жалбата, че дружеството
„Д.Н.С.“ЕООД е функционирало единствено чрез управителя Д.П.Г. - К. в процесния период
01.03.2024 г. – 01.07.2024 г. Необходимостта от изследване на въпроса за извинителни
основания относими към управителя на трето лице, в случая „Д.Н.С.“ЕООД и връзката му с
„Е.Д.“ ЕООД, следва да се преценява единствено през призмата на чл.261 ЗКПО, ерго от
гледище на способността този въпрос да обоснове или поне да подпомогне процеса по
формиране на извод относно обстоятелства от предмета на доказване. В случая този въпрос
не разкрива перспектива към фактори, които да са съществени за правилното решаване на
делото и установяване субекта на нарушението съгласно чл.261,ал.1 ЗКПО.
И това е така, защото степента на конкретност на познанията на представляващия
„Е.Д.“ЕООД относно данъчноправните задължения за отчетност по чл.92,ал.1 и ал.2 ЗКПО на
дружество, в т.ч. нивото на осведоменост на управителя на въззивника за срока на изпълнение на
задължението за деклариране на данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен
данък, не могат да размият границите на установената обективна безвиновна отговорност по см. на
чл.261,ал.1 ЗКПО съобразно строго лимитираните в този санкционен текст субекти, а именно
данъчно задълженото лице, което в случая е юридическото лице- „Е.Д.“ЕООД .
Съдът изцяло споделя по аналогичен правен въпрос практиката в Решение № 4440 от 15.05.2025 г. на
АдмС - Б. по к. а. н. д. № 451/2025 г.: „Ирелевантно е дали закъснението при подаване на декларацията се дължи на
бездействие на кантора, обслужваща дружеството или на бездействие на служител или на самия законен представител
на санкционираното дружество, защото обективната отговорност е за юридическото лице, а не се персонализира
самото лице, което да я носи, поради извършено виновно поведение.“
Не са налице доказателства за съществуване на обстоятелства, изключващи
отговорността на жалбоподателя. Жалбоподателят „Е.Д.“ЕООД , /а не трето лице, в т.ч.
счетоводител/, е данъчно задължено лице, което се облага с корпоративен данък, и същото
6
чрез органния си представител, в случая управителя Г. Х. по арг. на чл.264,ал.1 ЗКПО, е
длъжно да вземе мерки за правилно и своевременно организиране отчетната си дейност
пред приходната администрация, за да осигури своевременно деклариране на данъчния
финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък, така че да не изпадне в забава.
В този смисъл, без значение за безвиновната отговорност по арг. на чл.261,ал.1
ЗКПО е наличието или липса на проявено извънредно обективно обстоятелство по
отношение на служител/управител на трето юридическо лице. Отделно от изложеното,съдът
намира, че така въведеното защитно възражение, рефериращо към приложимост на чл.28 ЗАНН не
установява претендираната логическа връзка между аргумента /заболяване на трето лице/ и
съпътстващото го твърдение. И това е така, доколкото дори да се признае основателност
на това възражение, то съгласно разпоредбата на чл.92,ал.2 ЗКПО ГДД се подава в срок от
01.03 до 30.06 на следващата календарна година, а видно от приложените болнични листи,
началният момент на отпуска поради временна неработоспособност за Д.П.Г. е 27.06.2024 г.
до 10.07.2024 г., т.е. той обхваща само крайните възможни дати от срока по чл.92,ал.2
ЗКПО,което не може генерално да извини бездействието на жалбоподателя за целия
възможен срок /4 месеца / за изпълнение на задължението за подаване на декларацията съгл.
чл.92,ал.2 ЗКПО.Отделно от изложеното, видно от приложените по делото болнични листи –
л.6 Д.Г.К. е продължила ползването на отпуск поради временна неработоспособност до
08.10.2024 г.,като същевременно съгласно неоспорения извод в НП, декларацията по
чл.92,ал.1 ЗКПО за 2023 г. е подадена от „Е.Д.“ ЕООД на 05.10.24 г., т.е. задължението по
чл.92,ал.1 и ал.2 ЗКПО все пак е изпълнено от въззивното дружество преди отпадане на
соченото „непредвидимо препятствие“. Следователно, „Е.Д.“ ЕООД не е било напълно
лишено от възможността да предприеме дължимите действия за изпълнение задължението
по чл.92,ал.1 и ал.2 ЗКПО за подаване на ГДД за дължимия корпоративен данък за 2023 г.,
като продължителността на забавата над 3 месеца,се свързва не с активизиращи фактори,
указващи на непреодолими препятствия от обективен характер, траели в период по-дълъг от
3 месеца след крайния законоустановен срок. Очевидна в случая е активизиращата
мотивация за органния представител на „Е.Д.“ ЕООД, насочила го към закъсняло
изпълнение на задължението за представлявания от него данъчен субект на 05.10.24 г. / и все
още в периода на ползван болничен от сочената за счетоводител/, и тази мотивация се
свързва само с предупредителната и възпираща функция на вече съставения против
дружеството АУАН. Изложеното е само с илюстративна цел и на свой ред изключва
претендираните в жалбата логически връзки, относими към заболяването на представляващия
дружеството изпълнител на счетоводни услуги.
В аналогичен аспект виж и разрешението в Решение № 4141 от 7.05.2025 г. на
АдмС - Б. по к. а. н. д. № 80/2025 г.: „Нуждата от подаване на ГФО не може да се
обвърже с неспазването на срока за подаването на ГДД по ЗКПО, защото срокът за
подаване на данъчната декларация започва да тече на 1 март и изтича на 30 юни. През
този четиримесечен период дружеството е можело своевременно да подаде своето ГФО.
Проблемът е възникнал от факта, че всички тези действия са предприети в последния
момент на изтичане на срока или след изтичането му. Затова действията по подаване на
ГФО не са аргумент в подкрепа на тезата за маловажност на деянието.“
7
В случая възражението,основаващо се на заболяване на трето лице, оказващо
счетоводни услуги чрез изпълнителя “Д.Н.С.“ЕООД, в случай,че му бъде призната
основателност, би било равноценно на извод,че данъчно-отчетната дейност на всеки
данъчен субект, в т.ч. по реда на чл.92,ал.1 и ал.2 ЗКПО, би била изключена при
въздействието на неблагоприятни случайни фактори. Посоченото аргументативно средство
почива на каузални връзки, лишени от убедителност и правота, а именно,че фактори
относими към поведението на трети лица, извън данъчния субект и законния му
представител, са способни да елиминират изпълнимостта въобще на срочното задължение
по чл.92,ал.1 ЗКПО и да доведат до пълното дерогиране на изискването на чл.92,ал.1 ЗКПО
за неопределен период, чиято продължителност е поставена в зависимост от
преустановяване въздействието на неблагоприятните фактори,в т.ч. в зависимост от
„добрата случайност“.
Отделно от изложеното фактическото установяване на възможния субект на
административно-наказателна отговорност е ясно лимитирано с разпоредбата на чл.261,ал.1
ЗКПО,- данъчно задълженото лице, и в тази му част администраивното обвинение не
може да бъде съдържателно променено, нито безвиновната отговорност да бъде
компенсирана или изключена с привходящи субективни основания, засягащи съконтрагенти
на данъчно задълженото лице. Не е възможно административно-наказателната отговорност
да се регулира, съответно изключва чрез заместване на субекта, щом подобно указание не се
съдържа в приложимия материален закон на чл.261,ал.1 ЗКПО. Щом законодателят е
скрепил фактическото установяване в административно-наказателния процес единствено и
само с възможните субекти на чл.261,ал.1 ЗКПО,сред които данъчно задълженото
юридическо лице, то той е изключил от правното регулиране всички останали субекти, а с
това и причините от извинителен характер, касаещи трети лица, поради липсата на изрично
адресиране на това задължение към релевираната със жалбата категория трети лица.
В чл. 92, ал. 4 ЗКПО е предвидена възможност за неподаване на годишна данъчна
декларация от данъчно задължени лица, които през съответния данъчен период не са
осъществявали дейност по смисъла на Закона за счетоводството, но процесният случай не е такъв.
По делото са налице неоспорените в АУАН констатации за осъществяване на търговска дейност
съгласно подадени данни за осигурителни вноски и ДОД за наети лица съгласно подадени
декларации обр.1 и обр.6 за осигурени лица /видно и от приобщените справка за задълженията на
осигруител по Декларация Обр.6 и Справка-Данни за осигуряването за период от 01.01.23
г.31.12.2023 г.
По претенцията за приложимост на чл.28 ЗАНН:
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на ВКС, преценката на
административния орган за маловажност на случая е по законосъобразност и тя подлежи на
съдебен контрол. По делото не са ангажирани доказателства, че извършеното нарушение,
макар и формално да осъществява признаците на предвиденото в закона нарушение, поради
своята малозначителност е с явно ниска степен на обществена опасност, в сравнение с
обикновени административни нарушения от същия вид. В случая константна и
8
последователна е практиката на касационната инстанция, която се споделя от настоящия
състав, че липсата на вредни последици за фиска или друг субект, като интегрален признак
на формалното нарушение, само по себе си не е основание, което да обоснове приложението
на чл. 28 от ЗАНН. / в т.см. виж Решение № 1750 от 16.10.2018 г. на АдмС - Б. по к. а. н. д.
№ 1488/2018 г. Решение № 622 от 10.06.2020 г. на АдмС - Б. по к. а. н. д. № 758/2020 г.
Решение № 1505 от 25.07.2018 г. на АдмС - Б. по к. а. н. д. № 1487/2018 г./
На доказване, в условия на пълно и главно доказване, подлежат обстоятелства,
които са изключителни за отделния случай, а не за отделната категория нарушения. От тази
гледна точка типичната, обществена опасност на самата категория на процесното
нарушение, произтича от стандартизираното със самия състав на чл.261, ал.1 ЗКПО ниво на
социална опасност и правна укоримост, взети предвид от законодателя при въвеждане
състава на формалното нарушение в ЗКПО, за което законодателят не предявява изискване
да са възникнали общественоопасни последици, включително вреда за фиска. Ето защо и за
да бъде третирано извършеното нарушение като маловажен случай, следва да са несъмнено
установени други допълнителни обстоятелства, които да могат да обосноват извод за
изключителност на случая, водеща към квалифицирането му като маловажен. Такива
обстоятелства не само,че не бяха установени в обсега на дължимото пълно и главно
доказване, но възражения за ненастъпила вреда за фиска поради внасяне на корпоративния
данък от дружеството жалбоподател, не могат да бъдат успешно противопоставени на
типичната за вида на нарушението обществена опасност за установения ред на държавно
управление. . Засегнатият кръг обществени отношения, регулирани от ЗКПО, обусловени от
целта на закона, свързана с определянето на годишния размер на данъка, е изведен като
специален, под особена закрила, под особен режим. Един от приложимите критерии за
разграничаване на отношенията, поставени под особено засилен режим на защита, е
критерият за конституционната закрепеност на защитените блага и косвен признак е
тежестта и обременителността на предвидената санкция. Фискалните правоотношения са
особено значими и нарушенията, които ги засягат, са с относително по-висока степен на
обществена опасност от другите административни нарушения. Самото деяние по своето
естество и правна значимост засяга реда и правната сигурност на данъчното
документиране, затруднява дейността на органите по приходите по установяване на
съответните данъчни задължения, което е пречка то да бъде квалифицирано като маловажно.
/Решение № 1505 от 25.07.2018 г. на АдмС - Б. по к. а. н. д. № 1487/2018 г./
Отделно от изложеното своеобразна пречка за приложимост на чл.28 ЗАНН е
влязлото в сила Предупреждение №757303-F723022/19.02.2024г., връчено на 28.02.2024 г. и
влязло в сила на 14.03.2024г.,с което за същото по вид административно нарушение –
чл.92,ал.2, вр.ал.1,вр.чл.261 ЗКПО –неподадена в срок до 30.06.2023 г.ГДД по образец за
годишен корпоративен данък за 2022 г./ наказващият орган не е наложил наказание на
нарушителя, като го предупредил, че при извършване на друго административно нарушение
от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила
на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно
9
наказание. Настоящото нарушение чл.92,ал.2, вр.ал.1,вр.чл.261 ЗКПО осъществено на
02.07.2024 г. е изпълнено именно в едногодишния срок от влизане в сила на 14.03.24 г. на
Предупреждение №757303-F723022/19.02.2024г., което самостоятелно изключва
приложимостта на чл.28 ЗАНН.
Предвид всичко казано по-горе, съдът счита, че правилно е била ангажирана
отговорността на жалбоподателя, поради което и наказателното постановление следва да се
потвърди.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на
издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административно-процесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от ЗАНН предвижда, че в
полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Като взе предвид, че делото не
представлява фактическа и правна сложност, съдът намира, че на юрисконсулта следва да бъде
присъдено възнаграждение в минималния размер, предвиден в нормата на чл. 27е от Наредбата, а
именно за сумата от 80 лева. По аргумент от т. 6 от ДР на АПК, разноските следва да се присъдят в
полза на това юридическо лице, от което е част наказващият орган – в случая това е Национална
агенция по приходите, със седалище гр. София. Водим от горните съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 818001-F787864/12.03.2025 г. на Директор на
Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Б., с което за нарушение на чл. 92, ал. 1 от ЗКПО вр,.ал.2,
вр.чл.261,ал.1 от ЗКПО, на основание чл. 261,ал.1 ЗКПО, на „Е.Д.“ ЕООД с ЕИК ********* е
наложена имуществена санкция в размер на 500, 00 лв.
ОСЪЖДА „Е.Д.“ ЕООД с ЕИК ********* да заплати на Национална агенция за приходите
гр.София, направените пред настоящата инстанция разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Б. в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
10