О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
260189 24.08.2020г. гр.Бургас
Бургаският окръжен съд гражданска колегия
в закрито заседание на двадесет и четвърти август
през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Симеон Михов
Членове:
при секретаря
и в присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от съдия Михов гражданско дело № 1174 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод искова молба от О. Врадимировна Б. с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез процесуалния си представител адв.В.В.О. ***, със съдебен адрес:*** против Застрахователна компания „Лев инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Черни връх“ № 51Д, представлявано заедно от изпълнителните директори Мария Масларова – Гъркова, Павел Валериев Димитров и Гълъбин Николов Гълъбов, с посочено от ответната страна седалище и адрес на управление: гр. София 1700, район Студентски, бул. “Симеоновско шосе“ № 67А, чрез адв.Станислава Райчева, да бъде осъдено да заплати сумата от 120 00 лв. обезщетение за неимуществени вреди – претърпени болки, стрес и страдания, причинени от станалото на 27.04.2028 г. ПТП, причинено от Живко Михов Делчев – водач на МПС: автобус марка „Фолксваген“, модел „Крафтер“, с ДК № А 97 49 НВ, собственост на „Евелин транс“ ЕООД с ЕИК *********, ведно със законната лихва от 13.03.2020г. до окончателното заплащане на сумата, както и направените по делото разноски. Приложени са писмени доказателства. Направени са нарочни искания.
След констатация на съда при проверка на основание чл.129 от ГПК, че исковата молба е редовна съобразно чл.127 и чл.128 от ГПК и въз основа на разпореждане по чл. 131 от ГПК, са изпратени преписи от нея и приложенията на ответника, на когото е указано да подаде писмен отговор в законния едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването му и неупражняването на права. В срока е постъпил отговор на исковата молба. При това положение съдът приема, че е налице редовна размяна на книжата по делото.
Ищецът не дължи внасяне на държавна такса на основание чл.83 ал.1, т.4 от ГПК, предвид влязла в сила на 04.02.2020г. присъда срещу прекия извършител на ПТП.
Искът е подаден от активно легитимирано лице, което твърди, че в негова полза е възникнало правото на обезщетение за претърпени неимуществени вреди на основание чл.432 от КЗ, за чието упражняване законът е предвидил съдебен ред. Искът е насочен срещу лице, за което се твърди, че не е изпълнило задължението си по сключен застрахователен договор, което неизпълнение е довело до възникване правото на ищеца по чл. 432 от КЗ. Правният интерес е обоснован с твърденията за неизпълнение на договорените задължения. До настоящия момент не са станали служебно известни на съда факти или обстоятелства, които след проверка за възникването им, да водят до извода, че са налице процесуални пречки или не са налице положителни процесуални предпоставки, водещи до недопустимост на предявения иск. Поради това съдът приема, че предявеният иск е допустим.
С оглед на горните констатации по отношение на редовността и допустимостта на предявените искове, съдът счита, че на основание чл. 140 от ГПК, следва да пристъпи към насрочване на делото в открито съдебно заседание. В настоящото определение съдът следва да включи и проекта си за доклад по делото и след него да се произнесе по допускането на доказателствата, заявени от страните.
Проект за доклад:
Твърди се в исковата молба, че с влязла в сила на 04.02.2020г. присъда – споразумение от 04.02.2020г. по НОХД № 197/2020г. по описа на ОС-Стара Загора, Живко Михов Делчев е бил признат за виновен затова, че на 27.04.2018 г. около 09.00 ч. в Република Сърбия на път А-1 по автомагистрала Белград - Ниш на участъка на пътен възел Парачин - Кюприя, при управление на МПС с рег. № А 97 49 НВ, марка „Фолксваген“, модел „Крафтер“ собственост на „Евелин транс“ ООД, е нарушил правилата за движение, предвидени в чл.42 ал.1 от Закона за безопасността на движението по пътищата на РСърбия и чл.32 §.1 от ЗБДвП на РСърбия и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на повече от едно лице, на три лица, една от които е О.Б., поради което и на основание чл.343 ал.3, б.“а“, предложение второ, вр.чл.342 ал.1 от НК, вр.чл.373 ал.2 от НПК и чл.55 ал.1, т.1 от НК, съдът го е осъдил на лишаване от свобода за срок от 5 месеца, отложено за изпитателен срок от 3 години и го е лишил от право да управлява МПС за срок от 10 месеца. Последица от причиненото ПТП е средната телесна повреда на Окс.Б. – счупване на лявата мишнична кост и счупване на лявата ключица, което довело до трайно затруднение движението на левия горен крайник за повече от 30 дни. Като нараняване в исковата молба е посочено и охлузване на десен горен крайник. След ПТП, ищцата е била настанена в болница в гр.Чуприя, където е останала за стационарно лечение до 30.04.2018г. с подробно описани извършени манипулации. Между 01 и 06.05.2018г., Б. е била приета в УМБАЛСМ „Пирогов“ за лечение на лява раменна кост. Между 07 и 10.05.2018г. ищцата е пребивавала в УМБАЛСМ „Пирогов“ за лечение на лява ключица. Травмите се отразяват тежко на физическото състояние на Б. – лечението е дълго и болезнено и дори и към момента на подаване на исковата молба, не е напълно възстановена и е налице ограничен обем движение на левия горен крайник. Б. изпитва страх да излиза навън, не спи добре, с изключително ниско самочувствие е.
Заявява се, че отговорността на ответното дружество произтичала от сключения договор за застраховка „Гражданска отговорност“ по полица със срок на покритието 31.01.2018 г. – 31.01.2019 г. Застраховката покривала отговорността на собствениците, ползвателите и държателите на МПС и на упълномощените от тях лица за водачи.
Ищцовата страна излага становище относно обезщетителния характер на имуществената застраховка „Гражданска отговорност“ и обема на тази отговорност, чиито граници са определени в чл. 51 и чл. 52 от ЗЗД, като съгласно чл. 432 от КЗ увредените лица имат право да искат обезщетението пряко от застрахователя при спазване изискванията на чл. 380 от КЗ.
Ищцовата страна твърди, че съгласно изискванията на чл. 380 във вр. с чл. 106 от КЗ на 12.12.2019 г. са депозирали пред застрахователя претенции за заплащане на обезщетение в размер на 100 000 лв. По така отправените претенции не е ясно дали са били образувани отделни преписки, по които на основание чл. 499 от КЗ да бъдат определени обезщетения. Предвид това и с оглед предвидената в чл. 498 ал. 3 от КЗ възможност, ищцата счита, че исковата претенция е допустима.
Заявява се в исковата молба, че вредите, които продължава да търпи ищцата, са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, предвид получената средна телесна повреда. Претендират се направените по делото разноски.
В предоставения срок е постъпил писмен отговор от ответника, с който претенцията се оспорва изцяло както по основание, така и по размер. На първо място, ответникът направи възражение за съпричиняване от страна на пострадалата, която е била без предпазен колан и твърди, че ако беше поставила такъв, не би претърпяла толкова сериозни увреждания. Неспазването на чл.137а от ЗДвП от страна на Окс.Б. е допринесло в значителна степен за получените средни телесни повреди и с оглед разпоредбата на чл. 51 ал. 2 от ЗЗД, размерът на обезщетението следвало да се намали с оглед приетия процент на принос.
Второ, ищцата не е изпълнила дадените по образуваната щета с № 0000-1841-19-600756 с писмо изх.№ 10955/ 27.12.2019г. указания за представяне на посочени документи, което е можела да направи предвид постановяването на присъдата – споразумение в рамките на установения в КЗ тримесечен срок. С това е направила невъзможно извънсъдебното уреждане на спора.
На следващо място се излага от ответната страна становище относно неоснователността и необосноваността на предявената искова претенция, по смисъла на чл. 52 от ЗЗД. Съгласно трайната практика на ВКС, справедливостта изисква от съда да определя във всеки конкретен случай онзи необходим, но и достатъчен паричен еквивалент, който да възмезди увредените лица за претърпените вреди. Твърди се, че претендираното обезщетение не съответства на изискването за необходимост и достатъчност, с оглед на което е незаконосъобразно (в нарушение на чл. 52 от ЗЗД), необосновано (с оглед конкретните неимуществени вреди) и завишено по размер. В случай, че съдът уважи исковата претенция, би се стигнало до неоснователно обогатяване на ищцата и претендираното обезщетение не би имало възмездителен характер.
Направени са доказателствени искания. Претендира направените по делото съдебно-деловодни разноски и адвокатско възнаграждение на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК.
Правна
квалификация
Предявен е иск с правно основание чл. 432 от КЗ и чл.86 ал.1 от ЗЗД.
По
доказателствената тежест
Съдът, с оглед изразените от страните становища счита за необходимо да обяви на страните, че следните обстоятелства са безспорни и не се нуждаят от доказване, а именно: наличие на валидно застрахователно правоотношение между ответника и прекия причинител на вредата по застраховка „Гражданска отговорност“ за моторното превозно средство, с което е било причинено произшествието.
Съгласно чл. 154 ал.1 ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Ищцата носи тежестта да установи при условията на пълно и главно доказване настъпването на застрахователно събитие, неимущественото си увреждане, размера на вредите, причинно-следствената връзка между болките и страданията, резултат от нанесените телесни повреди. Ответникът носи тежестта да докаже своите правоизключващи и правопогасяващи възражения, да установи своите твърдения, въведени в процеса с отговора на исковата молба, както и всички свои възражения, свързани с оспорения размер на предявените и поддържани против него претенции за заплащане на неимуществени вреди, в това число да докаже при условията на пълно и главно доказване, възражението си за съпричиняване на настъпилия вредоносен резултат.
Относно въведените искания по доказателствата
На основание чл.146 ал.4 от ГПК, следва да бъдат приети представените с исковата молба и в отговорите на ответната страна писмени доказателства. Съдът счита доказателствените искания - за приемане на представени от страните при предварителната размяна на книжа писмени доказателства, за относими към предмета на делото, тъй като посредством тях се заявява, че ще се установяват твърдените факти. Доказателствените искания са допустими и необходими, тъй като закона не поставя ограничения за събиране на доказателства за установяване на тези обстоятелства, а без събирането им и преценката им, решението ще бъде постановено при неизяснена фактическа обстановка. С оглед на горното, те следва да се приемат.
Съдът приема за основателно направеното от ищеца с исковата искова молба искане за ангажиране на гласни доказателства чрез разпита на един свидетел за установяване на посочените от него в същата фактически обстоятелства.
Допустимо е и исканото на ищцата за издаване на 3 бр. съдебни удостоверения за доказване на твърдените факти.
На основание чл.192 от ГПК е допустимо и искането на ответната страна за прилагане на наказателното дело пред ОС-Стара Загора.
Съдът приема във връзка с отправените от ответната страна искания, че по делото следва да бъдат допуснати и назначени две самостоятелни експертизи, едната от които автотехническа, а другата съдебно-медицинска. Вещото лице по първата следва да даде отговор на въпроси № 1-4 и 7 (стр.3), съобразно тяхната формулировка в отговора на исковата молба, а това по втората на въпроси № II. 1-3 от исковата молба (л.3, стр.2 и л.4), и № 5 и 6 от отговора на исковата молба (стр.3). Механизмът на настъпилото ПТП не е сред изброените в чл.300 от ГПК обстоятелства, относно които влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд. От друга страна, назначаване на вещо лице – психиатър, според съда не е наложително, доколкото настъпилите психични процеси у ищцата могат да се установяват с други доказателствени средства.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.140 от ГПК, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА всички представени от страните при предварителната размяна на книжа писмени доказателства.
ПРИЕМА на основание чл.146 ал.1, т.4 от ГПК за ненуждаещо се от доказване обстоятелството за наличие към 27.04.2018г. на валидно застрахователно правоотношение между застрахователя и причинителя на настъпилото ПТП по повод сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ по полица със срок на покритието 31.01.2018 г. – 31.01.2019 г.
ПРЕДСТАВЯ на страните гр.дело № 1174/2020
год. съобразно проекта за доклад в мотивната част на настоящото определение.
ДОПУСКА до разпит един свидетел от страна на ищцовата страна при режим на довеждане, като указва на ищцата да води свидетеля за разпит в първото по делото заседание.
ДОПУСКА извършването на автотехническа експертиза от вещото лице Веселин Гяуров, който да отговори на поставените от ответната страна въпроси № 1-4 и 7 (стр.3), съобразно тяхната формулировка, след внасяне на предварителен депозит в седмичен срок от Застрахователна компания „Лев инс“ АД по депозитна сметка на ОС-Бургас в размер на 250 лв.
ДОПУСКА извършването на съдебно-медицинска експертиза, вещото лице по която да отговори на поставените от ответната страна въпроси №№ 5 и 6 от отговора на исковата молба (стр.3) и на въпроси № II. 1-3 от исковата молба (л.3, стр.2 и л.4), след внасяне на предварителен депозит в седмичен срок от Застрахователна компания „Лев инс“ АД, по депозитна сметка на ОС-Бургас в размер на 120 лв. и 120 лв. от бюджета на съда.
ДА СЕ издадат в полза на ищцовата
страна 3 бр. съдебни удостоверения.
ДА СЕ изиска и приложи НОХД №
197/2020г. по описа на ОС-Стара Загора.
ПРИКАНВА страните към сключване на спогодба.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 29.10.2020 год. от 13.50 часа, за която дата и час да се призоват страните.
Препис от настоящото определение да се връчи на страните по делото, като за ищцата това бъде сторено на посочения съдебен адрес чрез процесуалния ѝ представител, а за ответника на адреса, посочен в отговора на исковата молба. На ищцата да се връчи и препис от отговора на исковата молба.
Вещите лица да се уведомят след внасяне на определения предварителен депозит и прилагането на копия от медицинските книжа на пострадалата.
Определението не подлежи на обжалване.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: