Решение по дело №8638/2017 на Районен съд - Перник

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 18 юли 2018 г. (в сила от 11 януари 2019 г.)
Съдия: Яна Марио Филипова
Дело: 20171720108638
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 декември 2017 г.

Съдържание на акта

           

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 644

 

гр. Перник, 18.07.2018г.

 

В     И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

Районен съд – гр. Перник, Гражданска колегия, VІІІ-ми състав, в открито съдебно заседание на седми юни две хиляди и осемнадесета година, в състав

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Яна Филипова

 

при секретаря Божура Антонова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 8638 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК

Образувано е по искова молба от “ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД против С.С.С. с искане да бъде признато за установено по отношение на ищеца, че ответникът дължи на топлофикационното дружество сумата в размер на 754.23 лева, представляваща незаплатена цена на доставена топлинна енергия за битови нужди за апартамент № 110, находящ се в ***** за периода от 01.05.2015г. до 30.04.2016г., ведно със законна лихва за забава върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 11.10.2017г. до окончателно изплащане на вземането и сумата в размер на 146.98 лева, представляваща законна лихва за забава върху месечните задължения за периода от 09.07.2015г. до 26.09.2017г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 5706/12.10.2017г. по ч.гр. д. № 6813/2017г. по описа на Районен съд – гр. Перник, срещу която в законоустановения в чл. 414, ал. 2 ГПК срок длъжникът е подал възражение.

Ищецът поддържа, че страните по спора са обвързани от облигационно правоотношение, произтичащо от сключен договор за продажба на топлинна енергия, по силата на който в процесния период „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД е доставило топлинна енергия до имота на С.С.С. на посочената в исковата молба стойност. Изложени са твърдения, че ответникът не е изпълнил в срок задължението си да заплаща доставената от ищцовото дружество топлинна енергия, поради което и на основание чл. 42, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД на потребителите в гр. Перник дължи законна лихва за забава.

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК оспорва предявените искове по основание и размер. В отговора на исковата молба се излагат твърдения, че страните по спора не са обвързани от облигационно правоотношение, поради което С.С.С. не е материалноправно легитимирана да отговаря по претенцията на ищцовото дружество. Ответникът сочи, че по делото не са ангажирани доказателства в подкрепа на поддържаните от ищеца фактически твърдения, както относно съществуването на валиден договор за продажба на топлинна енергия, така и относно обстоятелството, че “ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД е доставило услуги на посочената в исковата молба стойност.

В открито съдебно заседание на 26.04.2018г., след изслушване на становището на страните по реда на чл. 145, ал. 1 ГПК, съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото, че „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД е доставило до процесния имот топлинна енергия на стойност 754.23 лева за периода от 01.05.2015г. до 30.04.2016г., върху която е начислена законна лихва за забава в размер на 146.98 лева за периода от 09.07.2015г. до 26.09.2017г., за които вземания е представено извлечение от счетоводните книги на ищцовото дружество.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема от фактическа и правна страна по спора следното:

По предявения иск с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:

В доказателствена тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение с ответника, както и че в изпълнение на задълженията си по него за процесния период е доставил топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване в претендираните размери и качество, както и че ответникът притежава качество на собственик или титуляр на вещно право на ползване върху топлоснабдявания имот, респ. качество на потребител /клиент след изменението на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г./ на топлинна енергия.

Договорът за търговска продажба на топлоенергия се счита за сключен с конклудентни действия – арг. чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), а топлопреносното предприятие задължително публикува одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите, извод който се налага от разпоредбата на чл. 150, ал. 2 ЗЕ. Общите условия на ищцовото дружество са публикувани в местния ежедневник вестник “Съперник”, бр. 82/29.04.2008г. ( лист 6 и 7 от делото), както и в един централен ежедневник ( вестник “Новинар”, бр. 101/30.04.2008г.), обстоятелство което е служебно известно на съда предвид множеството разглеждани в Районен съд – гр. Перник дела с предмет установяване на дължимостта на вземания за цена на доставена от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД топлинна енергия. 

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "потребители на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респективно то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.

От представените по делото Договор за продажба на недвижим имот по Наредбата за държавните имоти от 27.11.1990г. и удостоверение за наследници с изх. № 456/21.05.2018г., издадено от Община Перник, се установява, че наследодателят на ответника Й. М. Х. е придобил право на собственост върху процесния недвижим имот. Видно от посоченото удостоверение за наследници след смъртта си приобретателят е оставил за законни наследници С.С.С. ( съпруга), А. Й. А. ( дъщеря) и И.Й. М. ( дъщеря). Горното разгледано в контекста на представения по делото нот. акт. № 180, том I, нот. дело № 155/2014г. по описа на нотариус М.М., с район на действие Районен съд – гр. Перник, води до извода, че Й.М. Х. е придобил право на собственост върху процесния имот в режим на съпружеска имуществена общност със С.С.С.. Предвид изложеното на основание чл. 44, т.3 СК вр. чл. 28 СК и чл. 9, ал. 1 ЗН С.С.С. е притежавала право на собственост върху 4/6 ид.ч. от топлоснабденото жилище.

От приетия по делото нот. акт. № 180, том I, нот. дело № 155/2014г. по описа на нотариус М.М., с район на действие Районен съд – гр. Перник, се установява, че С.С.С. и И. Й. М. са прехвърлили правото на собственост върху притежаваните общо от прехвърлителите 5/6 ид.ч. от процесния имот на другия съсобственик А. Й.А., като ответникът „си запазва вещно право на ползване върху недвижимия имот, предмет на сделката – безвъзмездно, до края на живота си“. Съдът, предвид притежавания от ответника преди сключване на прехвърлителната сделка обем вещни права, намира че С.С.С. е запазила право на ползване върху 4/6 ид.ч. от топлоснабденото жилище.  Съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1 ЗС ползвателят е длъжен да плаща разноските, свързани с ползването на вещта съразмерно на частите, върху които притежава право на ползване. Предвид изложеното съдът намира, че между страните в исковия период е съществувало облигационно правоотношение, по силата на което ответникът дължи заплащане на 4/6 части от цената на доставената от ищцовото дружество топлинна енергия.

Предвид изложеното с оглед обема на притежаваното от ответника вещно право на ползване върху процесния топлоснабден имот исковата претенция с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ се явява основателна за сумата в размер на 502.80 лева, като за разликата до пълния заявен размер от 754.23 лева искът е неоснователен.

По предявения установителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съдът намира следното:

            Вземането за законна лихва възниква от фактически състав, включващ елементите: главно парично задължение, настъпила негова изискуемост и неизпълнение на същото, като предметът на това вземане е обезщетение за вредите, които неизпълнението обективно и закономерно причинява.

Съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 30 – дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като е предвидено, че при неизпълнение на задължението в срок дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва.

Предвид обема на притежаваното от ответника вещно право на ползване върху процесния топлоснабден имот искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява основателен за сумата в размер на 97.98 лева, като за разликата до пълния заявен размер от 146.98 лева претенцията е неоснователна.

Съгласно указанията дадени в т.12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по тълк. д. № 4/2013г. на ОСГТК, постановено по някои спорни въпроси на заповедното производство, съдът по предявения по реда на чл. 415 ГПК иск съобразявайки изхода на спора разпределя отговорността за разноските, както в заповедното, така и в исковото производство.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени сторените от ищеца съдебни разноски в заповедното производство пропорционално на уважената част от предявените искове. Съдът намира, че заявителят е направил разноски в заповедното производство общо в размер на 75 лева, представляващи заплатена държавна такса за разглеждане на подаденото заявление в размер на 25 лева и юрисконсултско възнаграждение на процесуалния представител на страната в размер на 50 лева, изчислено съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ, като С.С.С. следва да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД сумата в размер на 50.24 лева.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответника следва да заплати направените от ищеца съдебни разноски в производството по реда на чл.415 ГПК пропорционално на уважената част от предявените искове. Сторените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД  в настоящото производство съдебни разноски възлизат общо на сумата в размер на 125 лева, от която сумата в размер на 72 лева довнесена държавна такса за разглеждане на делото и 100 лева юрисконсултско възнаграждение на процесуалния представител на страната, изчислено съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, като С.С.С. следва да заплати на ищцовото дружество сумата в размер на 83.74 лева.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да заплати направените от ответника съдебни разноски пропорционално на отхвърлената част от исковете. Сторените от С.С.С. съдебни разноски в заповедното производство възлизат на 400 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на длъжника, като „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД следва да заплати на ответника сумата в размер на 132.01 лева.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да заплати направените от С.С.С. в настоящото производство съдебни разноски пропорционално на отхвърлената част от исковете. Сторените от ответника съдебни разноски възлизат на 400 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение на пълномощника на страната, като „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД следва да заплати на С.С.С. сумата в размер на 132.01 лева.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявени обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 415 ГПК от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“ против С.С.С., ЕГН **********,***, че ответникът дължи на топлофикационното дружество на основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ сумата в размер на 502.80 лева, представляваща незаплатена цена на доставена топлинна енергия за битови нужди за апартамент № 110, находящ се в ***** за периода от 01.05.2015г. до 30.04.2016г., ведно със законна лихва за забава върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 11.10.2017г. до окончателно изплащане на вземането и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 97.98 лева, представляваща законна лихва за забава върху месечните задължения за периода от 09.07.2015г. до 26.09.2017г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 5706/12.10.2017г. по ч.гр. д. № 6813/2017г. по описа на Районен съд – гр. Перник, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявеният иск с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ за разликата над уважената част до пълния заявен размер от 754.23 лева и предявеният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над уважената част до пълния заявен размер от 146.98 лева.

ОСЪЖДА С.С.С., ЕГН **********,*** да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“ на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 50.24 лева, представляваща сторени съдебни разноски в заповедното производство.

ОСЪЖДА С.С.С., ЕГН **********,*** да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“ на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 83.74 лева, представляваща сторени съдебни разноски в исковото производство.

ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“ да заплати на С.С.С., ЕГН **********,*** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 132.01 лева, представляваща сторени съдебни разноски в заповедното производство.

ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“ да заплати на С.С.С., ЕГН **********,*** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 132.01 лева, представляваща сторени съдебни разноски в исковото производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРИ ВЛИЗАНЕ В СИЛА на решението, ч.гр.д. № 6813/2017г. по описа на Районен съд – гр. Перник, да се върне на съответния състав, като се приложи заверен препис от настоящия съдебен акт.

Районен съдия:

 Дата на обявяване на Решенито 18.07.2018г.

Съдебен деловодител: