Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.Плевен, 29.07.2019год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски районен съд, V гр. състав, в публично
заседание на 01.07.2019 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : БИЛЯНА ВИДОЛОВА
при секретаря Галя Николова, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 467 по описа за 2019 год., за да се произнесе,
взема предвид:
Искове с правно основание чл.8 от Закона за арендата в земеделието и
чл. 86 от Закона за задълженията и договорите.
Ищците Х.Л.Ч. и А.Л.Т., са предявили обективно и
субективно съединени искове против ЕТ “Г.Т.”***, за заплащане на арендни вноски и лихви върху
тях. Твърди се, че с Договор за аренда от 28.12.2015г. ищцата Х.Л.Ч. е отдала
под аренда на ответника собствената си земеделска земя: Нива от 3,550дка в м.“***“,
трета категория, съставляваща имот №098048 и Нива от 16,897дка в м.“***“,
четвърта категория, съставляваща имот №119012, и двете в землището на ***.
Твърди се, че съгласно чл. 5 от Договора, ответникът се е задължил да заплаща
арендна вноска в размер на 45лв. на декар годишно, или общо в размер на
920,12лв. годишно. Сочи се, че съгл. чл. 6 от Договора, срокът за издължаване
на арендната вноска е 90 дни след изтичане на стопанската година, т.е. - на
01.01.следващата календарна година. Ищцата сочи, че въпреки многократните
искания и настоявания, ответникът не ѝ е заплатил дължимите арендни
вноски, както следва: За стоп. 2016/2017година - 920,12лв., дължима към
01.01.2018г.; За стоп. 2017/2018г.- 920,12лв., дължима към 01.01.2019г.
Твърди се също, че с Договор за аренда от 28.12.2015г.
ищецът А.Л.Т., е отдал под аренда на ответника собствената си земеделска земя -
НИВА от 3,550дка в м.“***“, трета категория, съставляваща имот № 098021 в
землището на ***. Съгласно чл. 5 от Договора, арендаторът се е задължил да
заплаща на арендодателя арендна вноска в размер на 45лв. на декар годишно, като
съгл.чл. 6, срокът за издължаване на арендната вноска е 90 дни след изтичане на
стопанската година, т.е. на 01.01. следващата календарна година. Сочи се, че
въпреки многократните искания и настоявания, ответникът не е заплатил на този
ищец дължимите арендни вноски: За стоп. 2016/2017година - 159,75лв., дължима
към 01.01.2018г. и за стоп. 2017/2018г. - 159,75лв., дължима към 01.01.2019г. Ищците
твърдят, че многократно уведомявали ответника, че дължимите и неизплатени от
него суми следва да бъдат заплатени, но без резултат, че по подадена жалба в РП
Плевен по преписка вх.№В-3159/2018г. по описа на РП Плевен, ответникът не
отрекъл, че е сключил договор за аренда с ищците, както и факта, че не е
платил, но въпреки това не е издължил сумите. Ищците сочат, че на ответника е
връчено писмо с изх.№600/31.07.2018г., но плащане отново не постъпило.Молят
съда да осъди ответника да им заплати следните суми: На Х.Л.Ч. - сумата от
1840,24лв., представляваща неплатени арендни вноски за стоп. 2016/2017година -
920,12лв. и за стоп. 2017/2018г. - 920,12лв.; сумата от 99,41лв. - лихва за
забава върху арендната вноска за 2016/2017г. за периода 01.01.2018г. до
24.01.2019г. /датата на подаване на исковата молба/ и сумата 6,13лв. - лихва за
забава върху арендната вноска за 2017/2018г. за периода 01.01.2019г. до
24.01.2019г. /датата на подаване на исковата молба/; На А.Л.Т. - сумата от
319,50лв., представляваща неплатени арендни вноски за стоп. 2016/2017година -
159,75лв. и за стоп. 2017/2018г. - 159,75лв., сумата от 17,29лв. - лихва за
забава върху арендната вноска за 2016/2017г. за периода 01.01.2018г. до
24.01.2019г. /датата на подаване на исковата молба/ и сумата 1.07лв - лихва за
забава върху арендната вноска за 2017/2018г.- за периода 01.01.2019г. до
24.01.2019г. /датата на подаване на исковата молба/. Претендират законната
лихва от датата на завеждане на исковете до окончателното заплащане на сумите и
разноски.
Ответникът взема становище по делото, възразява срещу
твърденията на ищците, че не желае да им изплати дължимата рента и че са го
търсили многократно. Заявява, че на адреса на фирмата си не е получавал писмена
покана от ищците, и че винаги е бил там на разположение за да им плати. Твърди,
че не дължи лихва поради незаинтересоваността на ищците и че няма противоправно
поведение. Моли съда да отхвърли претенциите като недоказани и необосновани.
Съдът като обсъди представените по делото
доказателства, намери за установено
следното:
Не се спори по
делото, а и видно от представените Договор за аренда от 28.12.2015г.- с ищцата Ч.,
и Договор за аренда от 28.12.2015г. – с ищеца Т., между всеки един от ищците,
като арендодатели, и ответника, като арендатор, са били налице арендни отношения,
по силата на които ищците са отдали под аренда собствена земеделска земя в
землището на с. Вълчитрън, общ. Пордим, за срок от пет стопански години,
считано от 01.10.2016г. Договорите обхващат процесните стоп. 2016/2017 година и
стоп. 2017/2018г. година. Арендното плащане по договора с ищцата Ч. е в размер
на 920.12лв. годишно, а за ищеца Т. – 834.74лв. годишно, като и в двата
договора срокът за плащане е уговорен в чл. 6 - срокът за издължаване на
арендната вноска е 90 дни след изтичане на стопанската година, т.е. - на 01.01.
следващата календарна година. Ответникът по делото не сочи доказателства за
заплащане на сумите по договорите за аренда, налице са доказателства, че за
незаплащането на сумите за стоп. 2016/2017
година, е имало образувана преписка №В-3159/2018г. по описа на РП Плевен по
жалба на ищцата Ч., приключила с отказ за образуване на наказателно
производство, потвърден и от ОП Плевен, като в актовете е посочено, че се касае
за гражданско-правни отношения. Представена е и покана за доброволно плащане от
29.05.2018г., от ищцата Ч. до ответника, за заплащане на арендната сума за стоп.
2016/2017година - 920,12лв., която е върната на 26.06.2018г. като непотърсена.
Съдът, като съобрази събраните по делото
доказателства, намира, че предявените
искове за главници са основателни и доказани, и като такива, следва да се
уважат – безспорно е наличието на аренден договор между всеки един от ищците и ответника
като арендатор. Съгласно чл. 8 ал. 1 от Закона за арендата в земеделието,
арендаторът е длъжен да извърши арендното плащане в уговорения вид и срокове. Съгласно
разпределената доказателствена тежест в процеса относно облигационни отношения,
в тежест на ответника е да докаже наличието на плащане, каквото в случая не се
доказва. Поради горното, ответникът следва да бъде осъден да заплати на осн.
чл. 8 ал. 1 от ЗАЗ сумите, както следва: на
ищцата Х.Л.Ч. - сумата от общо 1840,24лв., представляваща неплатени арендни
вноски за стоп. 2016/2017година - 920,12лв., и за стоп. 2017/2018г. - 920,12лв.;
на ищеца А.Л.Т. - сумата от 319,50лв., представляваща неплатени арендни вноски
за стоп. 2016/2017година - 159,75лв. и за стоп. 2017/2018г. - 159,75лв.
По претенциите за заплащане на мораторни лихви, съдът
намира следното: Чл. 86 от ЗЗД сочи, че при неизпълнение на парично задължение
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата,
поради което съдът намира, че при определени между страните дати на дължимост
на всяко годишно арендно плащане – 01.01. на годината, следваща стопанската
година, за която се дължи арендно плащане, по делото се доказа забава на
ответника до датата на предявяване на исковете, следователно претендираната от
ищците мораторна лихва се дължи в посочения от тях размер, изчислен с
ел.калкулатор. Възражението на ответника, че неплащането на наемната цена е
последица от проявената незаинтересованост на ищците, не почива на законово
основание. В случая е приложима разпоредбата на чл. 68 б. „а“ от ЗЗД: при
паричните задължения, каквито са процесните, изпълнението следва да се извърши
в местожителството на кредитора, т. е. задълженията на арендатора са носими, а
не търсими. В случая ответникът, като длъжник по задължението за плащане на
парични суми, не е предложил изпълнение на арендните плащания за двете
стопански години, възразил е за първата стопанска година само пред РП Плевен,
че има проблеми с недобрата реколта, което обаче не само че не е доказано, а и
е неотносимо към задължението му за плащане на договорена арендна сума. Арендаторът
е могъл да изпълни задължението си чрез обичайния при тези договори способ за
изпълнение - чрез пощенски паричен превод, а при евентуална забава на кредитора,
е могъл да депозира сумата по сметка на арендодателя, с което да се освободи от
последиците на забавата си съгласно чл. 97 ал. 1 от ЗЗД, но такива негови
действия нито са твърдяни, нито доказани по делото. Поради гореизложеното,
ответникът дължи претендираната от ищците мораторна лихва, както следва: на
ищцата Х.Л.Ч. - сумата от 99,41лв. - лихва за забава върху арендната вноска за
2016/2017г. от 920,12лв., за периода 01.01.2018г. до 24.01.2019г. и сумата
6,13лв. - лихва за забава върху арендната вноска за 2017/2018г. от 920,12лв., за периода 01.01.2019г. до 24.01.2019г.; на
ищеца А.Л.Т. - сумата от 17,29лв. - лихва за забава върху арендната вноска за
2016/2017г. от 319,50лв., за периода 01.01.2018г. до 24.01.2019г., и сумата
1.07лв - лихва за забава върху арендната вноска за 2017/2018г. от 159,75лв., за
периода 01.01.2019г. до 24.01.2019г.
При този изход на делото, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на всеки един от ищците направените по делото разноски в
размер, както следва: на ищцата Х.Л.Ч. -277,83лв., и на ищеца А.Л.Т. – 250,00лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЕТ “Г.Т.”,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представляван от ***, ДА ЗАПЛАТИ, на осн. чл. 8 ал. 1 от
Закона за арендата в земеделието, на Х.Л.Ч.,
с ЕГН **********,***, сумата от общо 1840,24лв.,
представляваща сбор от неплатени арендни вноски за стоп. 2016/2017година -
920,12лв., и за стоп. 2017/2018г. - 920,12лв., по Договор за аренда от 28.12.2015г. за земеделска земя -
Нива от 3,550дка в м.“***“, имот №098048, и Нива от 16,897дка в м.“***“, имот
№119012, и двете в землището на с. ***, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 25.01.2019г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ЕТ “Г.Т.”,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представляван от ***, ДА ЗАПЛАТИ, на осн. чл. 86 ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, на Х.Л.Ч., с ЕГН **********,***, сумата
от общо 105,54лв.,
представляваща сбор от 99,41лв. - лихва за забава върху арендната вноска за
2016/2017г. от 920,12лв., за периода 01.01.2018г. до 24.01.2019г. и 6,13лв. -
лихва за забава върху арендната вноска за 2017/2018г. от 920,12лв., за периода
01.01.2019г. до 24.01.2019г.
ОСЪЖДА ЕТ “Г.Т.”, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представляван от ***, ДА ЗАПЛАТИ, на
осн. чл. 8 ал. 1 от Закона за арендата в земеделието, на А.Л.Т., с ЕГН **********, съд.адрес: ***.***, сумата от общо 319,50лв., представляваща
неплатени арендни вноски за стоп. 2016/2017година - 159,75лв. и за стоп.
2017/2018г. - 159,75лв., по Договор за аренда от 28.12.2015г. за земеделска
земя - Нива от 15 дка в м.“***“, имот №091011 и Нива от 3,550дка в м.“***“,
имот №098021 в землището на с. ***, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 25.01.2019г. до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ЕТ “Г.Т.”, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представляван от ***, ДА ЗАПЛАТИ, на
осн. чл. 86 ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите, на А.Л.Т., с
ЕГН **********, съд.адрес: ***.***, сумата от общо 18.36лв., представляваща сбор от 17,29лв. - лихва за забава върху арендната вноска за
2016/2017г. от 319,50лв., за периода 01.01.2018г. до 24.01.2019г., и 1.07лв -
лихва за забава върху арендната вноска за 2017/2018г. от 159,75лв., за периода
01.01.2019г. до 24.01.2019г.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК, ЕТ “Г.Т.”, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, представляван от ***, ДА ЗАПЛАТИ на Х.Л.Ч., с ЕГН **********,***,
направените по делото разноски в размер на 277.83лв.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК, ЕТ “Г.Т.”, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, представляван от ***, ДА ЗАПЛАТИ на А.Л.Т., с ЕГН **********,
съд.адрес: ***.***, направените по делото разноски в размер на 250.00лв.
Решението подлежи на обжалване пред ПлОС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: