Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Иванка Вачкова | |
Производство по чл.258 ГПК С Решение № 764 от 30.07.2013 год., постановено по гр.д. № 4758/2012 год. Великотърновски районен съд осъдил Т. Г. К. от гр.В. да заплати на ”И. - С. П.”- В.,представляван от С.Д.П. сумата от 1 075 лв.,представляваща дължим остатък от цената по сключен между страните ,ведно със законната лихва върху главницата,считано от датата на исковата молба - 05.12.2012 год. до окончателното издължаване ,както и сумата от 280 лв. разноски - платена ДТ и адвокатско възнаграждение.договор от 06.08.2012 год. Против това решение е постъпила въззивна жалба от адвокат Н. И.-ВТАК,в качеството си на пълномощник на ответницата Т. К.. В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на постановения първоинстанционен съдебен акт. Сочи се, че при постановяване на решението са нарушени материалноправни и процесуални императивни разпоредби на закона.Преценката на доказателствата и фактическите констатации в обжалваното решение били неправилни и приложените правни норми били неотносими към спорното право. Излага много подробни доводи в тази насока. Моли въззивният съда да отмени решението на първоинстанционния съд и да постанови друго, с което да отхвърли предявения осъдителен иск . Претендира разноски. В законовия срок е постъпил отговор на въззивната жалба от Óдвокат Г. Н.,процесуален представител на ищеца с фирма „И. -С. П.”. Във въззивното производство жалбата се поддържа лично и от упълномощения адвокат. Въззиваемият с довод за неоснователност спори въззивната жалба.Поддържа подадения отговор.Претендира разноски.Прави се искане да бъде потвърдено първоинстанционното решение. Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: При извършената служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл. 269 от ГПК въззивният съд намери, че решението е валидно и допустимо изцяло. Фактическата обстановка по делото е изяснена обективно, всестранно и пълно от първата инстанция. Съдът е обсъдил всички относими към спора доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, като е направил правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. Настоящата инстанция възприема изцяло установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и счита, че не е необходимо да я възпроизвежда в настоящото решение. Въз основа на така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е извел правилни правни изводи относно основателността на предявения осъдителен иск, които настоящият състав споделя изцяло. Поради това съдът, на основание чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на районния съд. Възраженията на въззивника, депозирани във въззивната му жалба, са неоснователни. Предявен е осъдителен иск по чл.79,ал.1,вр.чл.258 и сл ЗЗД. за сумата от 1075 лв.представляваща дължим остатък от цялата сума по договор за изработка сключен между страните на 06.08.2012 год. Установява са от събраните доказателства и не се спори от страните, че на 06.08.2012 год. са сключили договор за изработка на дограма.По силата на договора ответницата ,възложител по договора е заплатила част от договорената сума.Останала е незаплатена исковата сума.Ответникът прави възражение,че ищецът е доставил различна от договорената дограма. С оглед разпределяне на доказателствената тежест,ответникът-въззивник в настоящата инстанция е следвало да докаже направените срещу ищеца възражения за некачествено изпълнение,монтаж и изработка на дограмата.Според настоящият състав на въззивната инстанция ответникът не е доказал по безпорен начин възражението си,че ищецът - изпълнител по договора за изработка е доставил друга,различна от поръчания вид дограма.Възражението е,че страните са договорили дограма „Т.”,а ищецът доставил”Р.”.Основното възражение на ответника за неточно изпълнение по договора,е че в представената от ищеца поръчка № 67/06.08.2012 год. изпълнителят допълнително е вписал”Ролпл.”Дори това допълнително да е вписано,не сочи на извода,че страните са договорили изработка на дограма от сочената марка „Трокал”.Наред с това събраните в първоинстанционното производство доказателства- писмени и гласни ,сочат на извод,че страните са договорили дограма от среден клас каквато е „Ролпласт”.На следващо място ответницата не е доказала по безспорен начин възражението си за некачествено изпълнение по договора за изработка.В случая,така както е констатирал и първоинстанционния съд,въззивницата-ответник в първата инстанция поради възникнал скандал не е допуснала изпълнителя в дома си и монтажът не е бил завършен.В този смисъл са показанията на разпитаните в първата инстанция свидетели П., Т. и Д..Наред с това по делото не са представени доказателства,че откритите недостатъци на монтираната от ищеца - въззиваем дограма са толкова съществени,че работата да е негодна за нейното договорно или обикновено използване,според разбирането на закона,което да доведе до разваляне на договора.Събраните в първата инстанция гласни доказателства сочат,че твърдените от ответника - въззивник недостатъци в изработката са отстраними и са можели да бъдат изпълнени за сметка на изпълнителя,но това не е станало поради противопоставяне на възложителя,който не е дал възможност на ищеца -изпълнител да довърши монтажа. Изложеното сочи,че ответникът е неизправна страна по договора за изработка,който като страна по сключения договор не е изпълнил задължението си ,а именно да заплати остатъка от цената на изработеното,предмет на иска.Страните са се договорили за цена от 1 975 лв.,от която сума възложителят е заплатил авансово сума в размер на 900 лв./л.17 от делото/.Останалата сума е останала неплатена.По делото липсват доказателства,а няма и твърдения,че ответникът е заплатил дължимата по договора сума,предмет на иска,поради което следва да бъде осъден да я заплати. Във въззивното производство жалбоподателят е направил искания и представил доказателства,които съдът е отказал като несвоевременно направени и настъпила преклузия. Фактическите и правни констатации на настоящия въззивен състав обосновават извода за правилност и законосъобразност на обжалвания първоинстанционен акт. Решението на първоинстанционният съд е правилно, законосъобразно и не страда от пороците, посочени във въззивната жалба, поради което същото следва да бъде потвърдено. При този изход на делото въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия направените в настоящата инстанция разноски в размер на 250 лв. Водим от горното, Великотърновският Окръжен съд, Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА Решение 764 от 30.07.2013 год. по гр.д. № 4757/2012 год. по описа на Великотърновски районен съд. ОСЪЖДА Т. Г. К. ,ЕГН *,от гр.В.,ул.”Ч. В. „,№ 7 да заплати на ” И. - С. П.”-В.,ЕИК:... разноски направени във въззивната инстанция в размер на 250 лв. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: |