Присъда по дело №87/2024 на Районен съд - Каварна

Номер на акта: 11
Дата: 12 юни 2024 г. (в сила от 28 юни 2024 г.)
Съдия: Веселина Михайлова Узунова Панчева
Дело: 20243240200087
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 19 април 2024 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 11
гр. Каварна, 12.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАВАРНА в публично заседание на дванадесети юни
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Веселина М. Узунова Панчева
Съдебни.....

заседатели:....
при участието на секретаря ***
и прокурора С. Ив. П.
като разгледа докладваното от Веселина М. Узунова Панчева Наказателно
дело от общ характер № 20243240200087 по описа за 2024 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Т. М. Д. с ЕГН **********, роден на ***г. в
гр.***, български гражданин, с постоянен адрес с.***, общ.***, ул.“***“,
№**, настоящ адрес с.***, общ.***, ул.“***“, №*, основно образование,
безработен, женен, осъждан, за ВИНОВЕН в това, че на *** г. от дом в с.***,
общ.***, ул.“***“, №**, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за
защита на имот – взломяване на прозорец и врата, е отнел чужди движими
вещи – сумата от 8550 лева от владението на Д. Н. Т. от с.*** без негово
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.
195, ал.1, т.3, във вр. с чл.194, ал.1 от НК, го ОСЪЖДА на „ ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА“ за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца, като на основание
чл.373, ал.3, във вр. с чл.371, т.2 от НПК, във вр. с чл.58а, ал.1 от НК
НАМАЛЯВА така наложеното наказание с 1/3, като определя окончателно
наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от 1 /една/ година.
ОПРЕДЕЛЯ на основание член 57, ал. 1, т. 2, буква "б" от ЗИНЗС
първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието "Лишаване от
свобода".
1
ПРИСПАДА на основание член 59, ал. 1 и ал. 2 от НК времето, през
което подсъдимият е бил с МНО "Задържане под стража" по настоящето
наказателно производство, считано от 19.01.2024г..
НА ОСНОВАНИЕ чл.53, ал.2, б. “б“ от НК, вещественото
доказателство - 1 парче от стъкло с отпечатък от обувка, явяващо
непосредствена последица от престъплението, се ОТНЕМА в полза на
Държавата и същото да се УНИЩОЖИ.
НА ОСНОВАНИЕ чл.301, ал.1, т.11 от НПК, вещественото
доказателство – един чифт мъжки обувки, да се върнат на притежателя им –
Т. М. Д. с ЕГН **********.
ОСЪЖДА подсъдимият Т. М. Д. с ЕГН **********, с установена по
делото самоличност да заплати в полза на ОД на МВР гр.Добрич направените
разноски във фаза на ДП в размер на 106,56 (сто и шест лева и петдесет и
шест стотинки) лв.
Присъдата може да бъде обжалвана и протестирана в 15-дневен срок
от днес пред Добрички окръжен съд.

Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

Производството е по чл. 370 и сл. от НПК.
Обвинението срещу подсъдимия Т. М. Д. с ЕГН **********, роден на
***г. в гр.***, български гражданин, с постоянен адрес с.***, общ.***,
ул.“***“, №20, настоящ адрес с.***, общ.***, ул.“***“, №4, основно
образование, безработен, женен, осъждан, за ВИНОВЕН в това, че на *** г.
от дом в с.***, общ.***, ул.“***“, №11, чрез разрушаване на прегради, здраво
направени за защита на имот – взломяване на прозорец и врата, е отнел чужди
движими вещи – сумата от 8550 лева от владението на Д. Н. Т. от с.*** без
негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление
по чл. 195, ал.1, т.3, във вр. с чл.194, ал.1 от НК.
Подсъдимият в о.с.з. изцяло признава фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се
събират доказателства за тези факти.
Защитникът му –адв. С. В. – АК Варна, в о.с.з. пледира за налагане на
минимално наказание при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК.
Представителят на РП Добрич, ТО Каварна. в о.с.з. поддържа
обвинението.
Граждански иск не е предявен.
На осн. чл. 373, ал. 3 от НПК съдът приема за установени
обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, а
именно:
На *** г. обвиняемият Т. М. Д. решил да извърши кражба на пари от
дома на свидетеля Д. Н. Т. от с. ***, общ. ***, за когото знаел, че разполага с
такива. Последният съхранявал в дома си, находящ се в с. ***, общ. ***, на
ул. „***“ № 11, общо 8550 лева, от които 8050 лева в банкноти с поминал 50
и 100 лева в чекмедже на маса в една от стаите и 500 лева в банкноти с
номинал 10 и 20 лева под покривката на масата в кухнята. На горепосочената
дата около 18,30 ч. обвиняемият Т. Д., съпругата му ЕС Д.а, с която споделил
за намеренията си, Х Т. Т. и неговия син С. Хв Т., посетили свидетеля Д. Т. в
дома му. Четиримата се придвижвали с лек автомобил марка „Фолксваген“
модел „Голф“ с per. № ***, управляван от С. Т.. Обвиняемият Т. Д. казал на
пострадалия, че в с. В.о се продават изгодно теле и агне. Свидетелят Д. Т.
проявил интерес и тръгнал заедно с тях за с. В.о. В гр. *** свидетелят Е Д.а
внезапно се почувствала зле, поради което тя и обвиняемият отишли в
местния филиал за спешна медицинска помощ. Останалите продължили към
с. В.о. Там напразно чакали да се появи продавача на животните. През това
време обвиняемият Т. Д. неколкократно звънял на пострадалия по телефона,
за да го пита къде е и настоявал да изчака продавача. Около 19,25 ч.
обвиняемият Т. Д. телефонирал на С. Б И. и го помолил да го откара до с. ***,
уж за да вземе оттам автомобила си от ремонт. Свидетелят С. И.,
придружаван от свидетеля Т. Л И., закарал обвиняемия и съпругата му Е Д.а
до с. *** с лекия си автомобил марка „Фолксваген“ модел „Пасат“ с per. №
1
*** и ги оставил до магазина за хранителни стоки в началото на селото.
Свидетелят Т. И. дори предложил на обвиняемия да позвъни на автомонтьора,
но последният отказал. След като се разделили обвиняемият Т. Д. и
свидетелят Е Д.а се отправили пеша към дома на свидетеля Д. Т., който по
това време все още не се бил върнал в дома си. Обвиняемият Д., който имал
ръкавици, счупил с ръце стъклото на прозореца на предверието и проникнал
оттам в къщата на свидетеля Д. Т., а свидетелят Д.а останала отвън. След като
влязъл в предверието той оставил следи от подметките на обувките си върху
счупените парчета от стъклото. Взломил и вътрешната врата, водеща към
една от стаите. Обвиняемият взел парите на свидетеля Д. Т. от чекмеджето на
масата в една от стаите и тези под покривката на масата в кухнята, общо 8550
лева, след което излязъл от къщата. На свидетеля Е Д.а казал, че е взел 11 000
лева. Двамата пеша се отправили към гр. ***, а след това и към с.
Черноморци, където нощували при лелята на Д.. След като свидетелят Д. Т.
се прибрал в дома си установил взломяванията и липсата на парите. През
следващите дни обвиняемият Т. Д. проиграл всичките отнети пари в игрални
зали в гр. Балчик и гр. Добрич.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетелите Д. Н. Т., ЕС Д.а, С. Хв Т., Х Т. Т., Т. Л И. и С. Б И., протокол за
оглед на местопроизшествие, протокол за доброволно предаване,
трасологичека експертиза, информация от предприятията, предоставящи
обществена електронни съобщителни мрежи и услуги и др.
Свидетелят ЕС Д.а дала подробни показания (в т.ч. и пред съдия) относно
обстоятелствата във връзка с извършването на кражбата. Свидетелите Д. Н.
Т., С. Хв Т., Х Т. Т., Т. Л И. и С. Б И. също свидетелстват в подкрепа на
обвинението.
На досъдебното производство обвиняемият Т. М. Д. не е признал вината
си и не е дал обяснения. В о.с.з. се признава за виновен и потвърждава
изнесеното в обвинителния акт.
От заключението по назначената в ДП трасологическа експертиза се
установява, че следата, която е оставена от подметката върху счупеното
стъкло, намерено от вътрешната страна на входното антре в дома на ул.“16-
та“, №11 в с.***, общ.***, е оставена от подметката на обувки „Concorde“,
също като предадените с протокол за доброволно предаване от Т. М. Д. на
28.02.2023г.
Имайки предвид установената в с. з. фактическа обстановка съдът
намира, че подсъдимия Т. М. Д. от обективна и субективна страна са
осъществили състава на чл. 195, ал. 1, т. 3 вр. 194, ал. 1 от НК.
Подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние "отнемане" в двете
му части като е прекратил фактическата власт на собственика върху вещите
на престъплението и е осъществил своя трайна фактическа власт, като е имал
възможност да се разпореди с тях, както намери за добре. За извършването на
2
деянието обвиняемият е повредил прегради, здраво направени за защита на
имот.
От обективираните действия на подсъдимият следва извода, че той е
действал с пряк умисъл, съзнавал общественоопасния харектер на деянието,
предвиждал е общественоопасните последици и е искал настъпването им.
Имайки предвид изложените мотиви съдът намира, че подсъдимият
следва да бъде признат за виновен и наказан.
При определяне вида и размера на наказание на подсъдимия Т. М. Д.,
съдът счита, че следва да се отчете твърде обремененото съдебно минало на
лицето, същия е осъждан 21 пъти. Осъждан е за различни престъпления,
видно от справката за съД.ст, в това число и за кражби. Освен това същия се
ползва с недобри характеристични данни, както и обстоятелството, че е
висящо досъдебно производство в РУ Аксаково. Отделно от това липсват
смекчаващи вината обстоятелства.
Съдът, определяйки наказанието с оглед разпоредбите на НК и предвид
изричната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК прецени, че на подсъдимия
следва да се наложи наказание при условията на чл. 58а ал. 1 вр. чл. 54, ал. 1
от НК, поради което му наложи наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за
срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА, което на основание чл. 58а, ал. 1
от НК
НАМАЛИ с една *** и МУ НАЛОЖИ наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА, което да бъде изтърпяно при строг
режим на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 б. "Б" от ЗИНЗП, предвид цитираната
по-горе предходна съД.ст и срокът, изминал от изтърпяване на предходните
наказания. Наказанието е съобразено със степента на обществена опасност на
деянието и личността на дееца, като съдът намира, че с оглед специалната и
генерална превенция и преди всичко предвид предходната съД.ст и трайно
установените престъпни навици, подсъдимият следва да бъде изолиран от
обществото. Съдът счита, че наказание "Лишаване от свобода " за срок от
ЕДНА ГОДИНА, би било необхоД. и достатъчно за постигане на целите на
чл. 36, ал. 1 от НК, като наказание в по-висок размер не би било съответно на
извършеното.



На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът възложи на подсъдимия
направените по делото разноски в размер на 106,56 (сто и шест лева и
петдесет и шест стотинки) лева.
Относно вещественото доказателство – един чифт мъжки обувки,
собственост на подсъдимия, същите следва да му се върнат.
Водим от горните мотиви съдът постанови присъдата си.
3
Съобщи за изтекли лични данни