РЕШЕНИЕ
№ 88
гр. Пирдоп, 04.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми август през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:С.Г.Г.
при участието на секретаря Л.Д.Б.
като разгледа докладваното от С.Г.Г. Гражданско дело № 20251860100266 по
описа за 2025 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3,
вр.чл.225, ал.1 от Кодекса на труда КТ/.
Производството е образувано по искова молба вх. № 2008/26.07.2022 година от П. С. М. с
ЕГН: ********** адрес: с. Т., ул. „ **********" №* община Л., област Л. чрез адвокат: И.С.,
член на САК, л.н. ***********, със съдебен адрес: гр. З., ул. „*******“ №** срещу
ОБЩИНА Златица, гр.Златица, ЕИК: *********, представлявана от инж. Л.С.Ц.- Кмет на
Община Златица, ЕГН: ********** в качеството му на Работодател от една страна в
трудовоправоотношение.
В исковата молба се твърди, че ищецът П. М. към момента на прекратяване на
трудовотоправоотношение със Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение №
51/26.03.2025г. се е намирал във временна нетрудоспособност продължаващо влошено
здравословно състояние с два продължаващи болнични. Работодателят е бил напълно
запознат със здравословното състояние на Ищеца П. М. не са имали неявяване на работа
поради самоотлъчка, не е прекъснат контакт с ищеца, както и не е налице недаване на
обяснения. Тъй като такива не са и изискани от работодателя по законно установеният ред.
В исковата молба се твърди, че също така работодателят не е изпълнил своите задължение
като работодател и не е подал надлежно данни за постъпили болнични листа към „
Национален осигурителен институт" с което на ищеца са нарушени трудовите права като
няма да получи парично обезщетение помощ за общо заболяване. На следващо място
Заповедта за прекратяване № 51/26.03.2025г към трудов договор № 142/17.12.2024г. с
1
Община З. гр. З. ЕИК: ********* на длъжност -Сметосъбирач е била съставена по време на
Болничен лист издаден на 24.03.2025г. с № Е20250050379 от МБАЛ Пирдоп АД с диагноза
„Бактериална пневмония,неуточнена" в отпуск от 17.03.2025г. до 18.04.2025г. всичко в
отпуск в календарни дни 33 (тридесет и три). Болничен лист е предоставен на работодателя
в Община З.- гр. З. от съпругата на ищеца С.М. в оригинал на 25.03.2025г. На следващо
място работодателят не е спазил законовата процедура при прекратяване на трудово
правоотношение. Заповедта за прекратяване не подписана от работника П. М., не е връчена
със свидетели а е връчена чрез куриер. В исковата молба се твърди, че правото на защита
срещу незаконно прекратяване на трудовоправоотношение се проявява след прекратяването
като целта е да се върне правоотношението в състоянието преди прекратяването.
Прекратяването е незаконно когато е извършено в нарушение на закона както е конкретният
случай по време на времена нетрудоспособност, отпуск по болничен в продължаващо
влошено здравословно състояние, без значение дали работодателят е съзнавал или не този
факт. Незаконността прекратяването на трудов договор № 142/17.12.2024г. с Община З. гр. З.
се изразява в: нарушаване на установена в закона забрана за уволнение; прекратяване на
трудовия договор по взаимно съгласие, а такова липсва; нарушаване на процедурните
правила; нарушаване на правилата за предварителна закрила при уволнение, без да има
каквото и да било правно основание защита срещу незаконно прекратяване на трудово
правоотношение по време на отпуск по болест представлява съвкупността от средства,
предоставени от закона на уволнения. С тези средства той има право на защита при
установяване на незаконността на прекратяването на трудов договор, отмяна на акта за
прекратяване на трудовото правоотношение като незаконен и отстраняване на
неблагоприятните последици от този акт за него.
Ищецът моли съда да постанови съдебно решение, с което да съда да отмени Заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение №51/26.03.2025г. към трудов договор №
142/17.12.2024г. с Община З. гр. З. ЕИК: *********. След като бъде призната Заповедта за
незаконосъобразна ищеца П. М. бъде възстановен на предишната работа на длъжност ,,
Сметосъбирач“, да бъде осъден Работодателят Община З., гр.З., ЕИК:*********,
представлявана от инж.Л.С.Ц. – Кмет на община З., да заплати обезщетение за времето, през
което е останал без работа поради незаконното прекратяване на трудовото правоотношение
в размер на претендираната претенция на брутното му трудово възнаграждение, а именно:
835,73/осемстотин тридесет и пет лева и седемдесет и три стотинки/ за времето, през което е
останал без работа, поради това прекратяване на трудово правоотношение считано от
36.03.2025 г.-датата на Заповед за прекратяване на трудово правоотношение
№51/26.03.2025г. към трудов договор №142/17.12.2024г. с Община З., гр.З., но не за повече
от 6 месеца.
Ответникът ОБЩИНА З., С БУЛСТАТ *********, с адрес: гр.З., пл.Македония 1,
представлявана от Л.С.Ц.-Кмет на Община З., в срока по реда на чл. 131 от ГПК са дали
писмен отговор, представили са писмени доказателства и са направили доказателствени
искания. В писмения отговор се твърди, че с ищеца по делото Община З. е сключила трудов
2
договорна основание чл.67, ал.1, т. 1 и чл.70, ал.1 от Кодекса на труда за длъжност
„сметосъбирач", считано от 17.12.2024г. В условията на трудовия договор е уговорен срок за
изпитване в полза на Работодателя и е шест месеца, считано от датата на постъпване на
работа. Срокът за изпитване е допълнително условия, което може да се включи в трудовия
договор, независимо дали той е за неопределено време или е срочен. До изтичане на срока за
изпитване страната, в чиято полза е уговорено изпитването, може да прекрати договора, без
да дължи предизвестие на другата страна на основание чл.71, ал.1 от КТ. Страната, която
прекратява трудовия договор на основание чл.71, ал.1 от КТ, не е длъжна да излага мотиви,
които да обосновават решението си за прекратяване. Волеизявлението за прекратяване на
договора със срок за изпитване на основание чл.71, ал.1 КТ работодателя може да направи
до края на работния ден, в който изтича изпитателния срок. При прекратяване на трудовия
договор по чл.71, ал.1 КТ не се прилага закрилата по чл.ЗЗЗКТ. От това може да се направи
правния извод, че трудовия договор може да се прекрати на основание чл.71, ал.1 от КТ и по
времето, когато работникът ползва законоустановен отпуск - платен или неплатен или отпуск
поради временна неработоспособност.. С времето на отпуск само се удължава срокът на
изпитване. Тоест в уговорения срок за предизвестие се включва само действително
отработеното време, през което работодателят е могъл да проверява годността на работника
за работата, за която се е договорил. Но това не е пречка до изтичане срока на изпитване
трудовия договор да бъде прекратен на основание чл.71, ал.1 от КТ и когато работникът или
служителят полза някакъв вид законоустановен отпуск, вкл. и отпуск поради временна
неработоспособност. В писмения отговор се твърди, че трайна е и съдебната практика по
въпроса, че трудовият договор за изпитване, при който срокът за изпитване е уговорен в
полза на работодателя, може да бъде прекратен от него до изтичане на уговорения срок и в
случаите, когато в изпитателния срок работникът или служителят е в отпуск поради
временна нетрудоспособност или е бил трудоустроен /в този смисъл решение
№749/16.06.2000 л, III ГО на ВКС, Решение №**49 от 17.10.2002 г. по гр. д. № 3053 от 2001
г., III ГО на ХС; Решение № 620/18.10.2010 г. по гр. д. № 1716/2009г, IV г. о. на ВКС, и
Решение гр.д.429/2015г. По гр. дело № 132/2015г. на IV г. о. на ВКС и др. В конкретния
случай работодателят - Община З. е прекратил трудовия договор със Заповед №
51/26.03.2025год. в срока за изпитване, който към момента на прекратяването не е изтекъл.
Заповедта за прекратяване е връчена на 28.03.2025г. на С.М.-съпруга на ищеца, видно от
приложената към заповедта обратна разписка. Връчването на заповедта за уволнение може
да бъде извършено и по пощата или чрез лицензиран пощенски оператор - чрез изпращането
на препоръчано писмо с обратна разписка. За да е осъществено надлежно връчване по
пощата не е необходимо то да е извършено лично на получателя. За да се приеме, че
изявлението е достигнало до адресата, работодателят следва да е изпратил препоръчаното
писмо на адреса, посочен от работника или служителя и пощата да удостовери доставянето
на писмото на адреса.
В хода на устните състезания по делото, ищеца чрез процесуалния си представител, излага
подробни съображения по предявените искове. Счита, че са доказани по основание и размер,
представя писмени бележки. Моли съда да присъди направените съдебни разноски.
3
В хода на устните състезания по делото, ответника, чрез процесуалния си представител,
излага доводи за неоснователност на исковата претенция, претендира съдебноделоводни
разноски и прекомерност на заплатено адвокатско възнаграждение от ищеца, представя
писмени бележки.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и
съгласно разпоредбата на чл. 235 от ГПК намира за установено следното от фактическа
страна:
По делото са представени и приети като писмени доказателства Копие трудов договор №
142/17.12.2025г.; Копие допълнително споразумение № 35/30.01.2025г.; Копие длъжностна
характеристика; Заповед за прекратяване на трудово правоотношение; Епикриза от МБАЛ-
Пирдоп АД от дата 14.02.2025г. до 19.02.2025г.; Епикриза от МБАЛ- Пирдоп АД от дата
17.03.2025г. до 24.03.2025г. Копие Болничен лист издаден на 24.03.2025г. с №
Е20250050379 от МБАЛ Пирдоп АД; представените писмени доказателства в отговора на
ИМ, а именно: трудовото досие на работника с опис на съдържащите се в него документи,
както и представените за сведение от ищеца в Община З. 6 поредни болнични листа за
непрекъснат болничен, като не се спори, че между ищеца и ответника е възникнало
трудово правоотношение, по силата, на което ищецът е заемал длъжността „сметосъбирач“ в
община З.. Процесният трудов договор № 142/17.12.2024г. е сключен като безсрочен по чл.
67, ал. 1, т. 1 от КТ, във вр. с чл. 70, ал. 1 от КТ, с шестмесечен срок на изпитване в полза на
работодателя, считано от 17.12.2024 г., като по силата на Заповед за прекратяване на
трудовото правоотношение №51/26.03.2025г. към трудов договор № 142/17.12.2024г.
трудовото правоотношение между ищеца и ответника е прекратено, на основание чл. 71, ал.
1 от КТ, считано от 26.03.2025 г., която е връчена на 28.03.2025г. на С.М.-съпруга на ищеца,
видно от приложената към заповедта обратна разписка, т.е. преди изтичане на срока за
изпитване, уговорен в полза на работодателя.
В разпита си св.С.М.,съпруга на ищеца, чиито показания настоящия съдебен състав цени
през призмата на чл.172 ГПК като възможно заинтересовани, но непосредствено възприети,
се установява дословно следното: „АДВ.С.: Уведомихте ли своевременно община З. за
влошеното здравословно състояние на Вашия съпруг? СВИДЕТЕЛКАТА М.А: Да, уведомих
община З.. Бригадирът ми се обади няколко пъти и попита как е и до кога ще е в болничен.
Аз му казах на 24-ти, че не могат да го издадат на момента болничния, на 25-ти отидох, взех
го и до обяд го внесох в общината в З.. В общината, жената, която е на каса ми каза, че
трябва да извикаме и неговата бригадирка, за да я питаме дали трябва да го внесе болничния
и аз се учудих защо казаха така. Изчаках и каза тя по телефона на нея, че не можела да
присъства, че си има някаква работа, каза: „Добре, ще го приемем, свободна сте“,
„довиждане, довиждане“ и това беше. АДВ.С.: На следващия ден на 26-ти, всъщност на 28-
ми, Вие ли получихте Заповедта за прекратяване? СВИДЕТЕЛКАТА М.А: Да,
пощаджийката ме извика, каза че съпруга ми има едно писмо, да го взема, казах й, че няма
4
проблем, подписах го и взех писмото. АДВ.Д.: Кой точно уведомихте за болничния в
Общината? Кой ви отговори на въпроса, някой Ви бил отговорил нещо на въпроса?
СВИДЕТЕЛКАТА М.А: Бригадирката знае за всичко, М. се казва не й знам всички имена.
Тази там, жената на касата ми отговори на въпроса.“
При така установената фактическа обстановка, съдът извежда следните правни изводи:
Във връзка с изложеното в исковата молба, съдът намира, че е сезиран от ищеца с искове с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т.2 и т.3, вр.чл.225. ал.1 КТ за признаване уволнението
на ищеца П. М., извършено със Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение
№51/26.03.2025г. към трудов договор № 142/17.12.2024г. с Община З. гр. З. ЕИК: *********
за незаконно и неговата отмяна, ищеца П. М. бъде възстановен на предишната работа на
длъжност ,,Сметосъбирач“, да бъде осъден Работодателят Община З., гр.З., ЕИК:*********,
представлявана от инж.Л.С.Ц. – Кмет на община З., да заплати на ищеца П. М. обезщетение
за времето, през което е останал без работа поради незаконното прекратяване на трудовото
правоотношение в размер на претендираната претенция на брутното му трудово
възнаграждение, а именно: 835,73/осемстотин тридесет и пет лева и седемдесет и три
стотинки/ за времето, през което е останал без работа, поради това прекратяване на трудово
правоотношение считано от 36.03.2025 г.-датата на Заповед за прекратяване на трудово
правоотношение №51/26.03.2025г. към трудов договор №142/17.12.2024г. с Община З., гр.З.,
но не за повече от 6 месеца.
По принцип трудов договор със срок за изпитване на основание чл. 70, ал. 1 от КТ, се
сключва в полза на работодателя. Той има право на преценка дали да сключи такъв договор
преди окончателното приемане на работника или служителя на работа. Договор за изпитване
може да се сключи и в полза на работника или служителя, когато той желае да провери дали
работата е подходяща за него. В трудовия договор със срок за изпитване се посочва в чия
полза е уговорено изпитването. Ако това не е изрично посочено в договора, приема се, че
срокът за изпитване е уговорен в полза и на двете страни. Максималният срок за изпитване,
независимо в чия полза е уговорен, е 6 месеца. Страните по трудовия договор могат да
определят и по-кратък срок по тяхна преценка. Срокът за изпитване е допълнително
условие, което може да се включи както в трудов договор за неопределено време, така и в
срочен трудов договор. Правното основание за сключване на трудовия договор за изпитване
е чл. 70, ал. 1 от КТ. До изтичане на срока за изпитване страната, в чиято полза е уговорено
изпитването, може да прекрати договора, без да дължи предизвестие на другата страна на
основание чл. 71, ал. 1 от КТ. Страната, която прекратява трудовия договор на посоченото
основание, не е длъжна да мотивира решението си за прекратяването му. В хипотезата на
прекратяване на трудово правоотношение по чл. 71 от КТ преценката на работодателя
относно годността на служителя на изпълнява възложената работа не подлежи на съдебен
контрол, но съдът следи за законността на уволнението, като проверява налице ли е
нарушаване на императивни правни норми, предвид наведените по делото факти и
обстоятелства. Волеизявлението за прекратяване на договора със срок за изпитване на
5
основание чл. 71, ал. 1 от КТ може да се направи най-късно до края на работния ден, в който
изтича изпитателният срок.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ - За законността на уволнението по чл.
71, ал. 1 от КТ е необходимо да са на лице следните предпоставки - наличие на валиден
договор, със срок за изпитване до 6 месеца, сочещ страната, в чиято полза е уговорен срокът
и прекратяване на правоотношението, преди изтичането му, като прекратяващата го страна,
не дължи мотиви за преценката, а и тази преценка, не подлежи на контрол.
Трайната практика на ВКС е, че при сключен договор за изпитване в полза на работодателя,
този договор може да бъде прекратен по всяко време, без предизвестие. В случая
работодателят е реализирал правото си по чл. 71, ал. 1 от КТ и е уволнил ищеца на
основание същата разпоредба.
Волеизявлението за прекратяване на трудовото правоотношение направено в писмена
форма, е доведено до знанието на ищеца. Мотивирането на тази заповед не е необходимо,
тъй като преценката на работодателя не подлежи на съдебен контрол. В съдебната практика
се приема, че срокът за изпитване може да се уговори при сключване както на договор за
неопределено време, така и при всички видове срочни трудови договори, тъй като видът на
трудовия договор е без значение за валидността на клаузата за изпитване, т.е., двете уговорки
не са взаимно изключващи се. При прекратяване на такъв договор в срока за изпитване
работодателят може да го извърши без предизвестие.
Доколкото договорът е сключен на 17.12.2025г., а срокът за изпитване е 6 месеца,
прекратяването му, извършено на 26.03.2025г., е станало преди изтичането на същия срок,
ето защо работодателят е притежавал правото да го направи без предизвестие. По
отношение възражението на ответника, че заповедта е немотивирана, тъй като е посочено
единствено, че прекратяването на трудовия договор е на основание чл. 71, ал. 1 от КТ. Това
твърдение отговаря на действителността, но не води до релевираните от ищеца последици.
Достатъчно условие за законосъобразно прекратяване на трудовия договор е писмено
волеизявление, което да достигне до знанието на насрещната страна, като не е необходимо
да се излагат причините, мотивирали страната да го прекрати. Спорният по делото въпрос е
дали работодателят може да прекрати трудовия договор на осн. чл. 71, ал. 1 от КТ по
времето, когато работникът или служителят ползва законоустановен отпуск поради временна
нетрудоспособност.
Неоснователни са съображенията на ищеца, че уволнението е незаконно, тъй като към
момента на връчване на уволнителната заповед е бил в болнични и поради това се ползвал
от закрилата, предвидена в чл. 333, ал. 1, т. 2 от КТ, поради следното: Съгласно чл. 333, ал. 1
от КТ закрила при уволнение се предвижда само в лимитативно изброените случаи на
прекратяване на трудов договор, а именно при уволнение на осн. 328, т. 1, 2, 3, 5 и 11 и чл.
330, ал. 2, т. 6 от КТ. Между тях не е посочено основание за уволнение чл. 71, ал. 1 КТ, а
именно на това основание е прекратен трудовия договор на ищеца.
Срокът за изпитване е предвиден, за да може да се провери от работодателя дали работника
6
е в състояние да изпълнява възложената му работа, а работника да провери дали работата е
подходяща за него. Докато трае срока за изпитване, трудовото правоотношение, макар и
възникнало, е в относителна висящност, тъй като едва с изтичането на изпитателния срок
трудовия договор се счита за окончателно сключен. Поради това докато трае срока за
изпитване е предвидена възможността страната, в чиято полза е уговорен да може да го
прекрати по облекчен ред - без предизвестие, а и без да се съобразява със закрилата
предвидена в чл. 333 от КТ.
За пълнота следва да се посочи, че времето, през което работникът или служителят е бил в
някакъв законоустановен отпуск, в това число и за временна неработоспособност или поради
други уважителни причини не е изпълнявал работата, за която е сключен договорът, не се
включва в срока за изпитването чл. 70, ал. 4 КТ, т.е. в уговорения срок за изпитване се
включва само действително отработеното време, през което работодателят е могъл да
проверява годността на работника или служителя за работата, за която се е договорил. Тази
разпоредба не е пречка до изтичане срока на изпитване трудовият договор да бъде прекратен
на основание чл. 71, ал. 1 от КТ и когато работникът или служителят ползва някакъв
законоустановен отпуск.
Изложеното налага извода за наличие на всички предпоставки, за законност на уволнението
на основание чл. 71, ал. 1 от КТ, поради което предявения иск по реда на чл. 344, ал. 1, т. 1
КТ е неоснователен и с оглед неоснователността на главния иск по чл.344, ал.1 т.1 КТ, иска
предявен по реда на чл.344, ал.1, т.2 КТ се явява също неоснователен. По отношение на
предявения иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 вр.чл.225, ал.1 КТ, настоящия съдебен
състав намира, същия е предявен в сроковете, регламентирани в чл.358, ал.1, т.3 КТ, като
съгласно разпоредбата на чл. 225, ал. 1 КТ при незаконно уволнение работника или
служителя има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното трудово
възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но не за
повече от 6 месеца. В случая не е налице първия елемент от фактическия състав на
вземането за обезвреда по чл. 225, ал. 1 от КТ – уволнението да е признато е незаконно, като
иска следва да се отхвърли като неоснователен.
По разноските:
Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника се поражда
право да бъде възмезден за сторените разноски в настоящото производство, за което обаче не
са представени по делото доказателства за сторени такива, вкл. и за договорен и реално
заплатен адвокатски хонорар, като доколкото ищеца е освободена от заплащане на такси и
разноски, всички останали разходи по делото остават в тежест на бюджета на Съдебната
власт.
Мотивиран от гореизложеното, Районен съд-Пирдоп, първи състав
РЕШИ:
7
ОТХВЪРЛЯ предявените обективно съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т.2 и т.3,
вр.чл.225, ал.1 от КТ, от П. С. М. с ЕГН: **********, с адрес: с. Т., ул. „**********“ №*,
община Л., област Л., срещу ОБЩИНА Златица, гр.Златица, ЕИК: *********,
представлявана от инж. Л.С.Ц.-Кмет на Община З., за признаване уволнението на ищеца П.
М., извършено със Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение №51/26.03.2025г.
към трудов договор № 142/17.12.2024г. с Община Златица, гр. Златица ЕИК: ********* за
незаконно и и неговата отмяна, за възстановяване на ищеца П. М. на предишната работа на
длъжност ,,Сметосъбирач“, и да бъде осъден Работодателят Община Златица, гр.Златица,
ЕИК:*********, представлявана от инж.Л.С.Ц. – Кмет на община Златица, да заплати на
ищеца П. М. обезщетение за времето, през което е останал без работа поради незаконното
прекратяване на трудовото правоотношение в размер на претендираната претенция на
брутното му трудово възнаграждение, а именно: 835,73/осемстотин тридесет и пет лева и
седемдесет и три стотинки/ за времето, през което е останал без работа, поради това
прекратяване на трудово правоотношение считано от 36.03.2025 г.-датата на Заповед за
прекратяване на трудово правоотношение №51/26.03.2025г. към трудов договор
№142/17.12.2024г. с Община Златица, гр.Златица, но не за повече от 6 месеца.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски окръжен съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок, считано от датата на връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пирдоп: _______________________
8