№ 39910
гр. София, 26.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско
дело № 20251110139756 по описа за 2025 година
Производството е образувано след отделяне на предявени като насрещни субективно
съединени искове от „.“ АД срещу „.“ ЕООД и Т. Л. Д..
Насрещната искова молба е депозирана на 25.10.2024г., като с нея е предявен иск за
осъждане на ответниците в условията на солидарност да заплатят сумата от 3780.68 лева,
представляваща главница по обявен за предсрочно изискуем договор за бизнес линия „.
Оборот 6 %“ № 7036125/19.06.2024г. Без да са давани указания от съда за уточняване на
исковата претенция с молба от 13.01.2025г, наименува "уточнителна молба" ищецът „.“ АД
формулира допълнително петитум, с който предявява в условията на евентуалност и втори
иск за същата сума, но този път на основание чл. 55 ЗЗД като платена без основание, в
случай че договорът за кредит бъде прогласен за нищожен, като искът по чл. 55 ЗЗД е
предявен само срещу „.“ ЕООД. Съдът е преценил, че това процесуално действие не
представлява уточнение на иска, а представлява последващо съединяване на искове.
Предвид това с разпореждане от 05.09.2025г. е предоставил възможност на ищеца да уточни
дали поддържа предявения при условията на евентуалност иск по чл. 55 ЗЗД, като съобрази,
че последващо съединяване на искове е недопустимо.
С молба от 23.09.2025г. от името на ищеца се застъпва становището, че не е налице
последващо съединяване на искове, а било заявено искане по чл. 214 ГПК за прибавяне на
ново основание при условията на евентуалност, с което се иска присъждане на същата сума,
но вече не на договорно, а на извън договорно основание. Във връзка с това се позовава на
разясненията дадени в Тълкувателно решение № 4/14.03.2016г. по тълк.д.№ 4/2014г на
ОСГТК. Изтъква се, че независимо, че от страна на ответника „.“ ЕООД бил предявен
единствено иск за нищожност на клауза от договора за кредит, то съдът служебно можел да
прецени, че целият договор е нищожен, а в случая били навеждани такива твърдения и от „.“
ЕООД.
По направеното искане по чл. 214 ГПК с молба от 13.01.2025г, уточнена с молба от
23.09.2025г. съдът намира, че искането следва да бъде оставено без уважение. Аргументите
1
на съда в тази насока са следите:
Съгласно чл. 214, ал. 1, изр. 1 ГПК в първото заседание за разглеждане на делото
ищецът може да измени основанието на своя иск, ако с оглед защитата на ответника съдът
прецени това за уместно. В хипотезата на посочване на ново основание на иска наред или
при условията на евентуалност с първоначално заявеното основание се стига до
обективно съединяване на искове /кумулативно или евентуално/. Това обективно
съединяване е допустимо, тъй като са налице както посочените в чл. 210 ГПК предпоставки
за обективно съединяване на искове за разглеждане в едно и също гражданско производство,
така и предпоставките по чл. 214, ал. 1 ГПК за допустимост на изменението на иска /в този
смисъл са разясненията, дадени в мотивите към т. 2В от Тълкувателно решение № 4 от
14.03.2016 год. на ВКС по тълк. дело № 4/2014 год., ОСГК/.
Независимо от формата, в която е предприето, изменението на иска не може да има за
последица цялостна промяна на предмета на делото, въведен с първоначалната искова
молба. Аргументът за това разрешение се съдържа в чл. 214, ал. 1, изр. 2 ГПК, който не
допуска едновременна промяна на основанието и на отправеното до съда искане за защита.
Ищецът не може под формата на изменение на иска да въведе като предмет на делото ново
спорно правоотношение, предявявайки срещу същия ответник изцяло нов иск с основание и
петитум, различни от тези на предявения с исковата молба
първоначален иск. Предявяването на нов иск по почин на ищеца в хода на висящия исков
процес е допустимо само в хипотезата на инцидентен установителен иск, уредена в чл. 212
ГПК. В този смисъл и определение № 3842/28.07.2025г по к.гр.д.№ 634/2025г. на ВКС, IV
г.о.
В конкретната хипотеза не се касае за добавяне на ново основание при условията на
евентуалност, без да е налице промяна в петитума на исковата молба. Първоначално
предявеният иск се на твърдения за наличие на сключен между страните договор за кредит,
настъпване на изискуемост на заплатената по договора за кредит главница и съответно се
иска връщане на предоставената по договора за кредит сума. С наведеното „ново основание“
от ищеца всъщност се предявява отделен иск по чл. 55 ЗЗД, при който се твърди наличие на
сключен между страните договор за кредит, недействителност на договора за кредит /която
недействителност на целия договор не е предмет на друго производство, доколкото съдът по
образуваното дело по инициатива на „.“ ЕООД не може служебно да постанови диспозитив
за прогласяване на нищожност на договор, при заявено искане от ищеца по това дело за
прогласяване на нищожност само на клауза от него/, въз основа на което отпада основание за
даване на сума. Т.е навеждат се нови факти с предявяването на иска и по чл. 55 ЗЗД, а
именно обявяване на договор за недействителен. На следващо място, това, че размерът на
търсената с двата иска сума е един и същ – 3780.68 лева не означава, че е налице един
петитум. При първоначалния иск петитумът е за сумата от 3780.68 лева, представляваща
главница по обявен за предсрочно изискуем договор, а при предявения иск по чл. 55, ал.1,
пр. 1 ЗЗД се търси сумата от 3780.68 лева, представляваща подлежаща на връщане сума,
платена по договор обявен за недействителен. В този смисъл определение №
2
491/24.06.2015г. по т.д.№ 3497/2014г. на ВКС, I т.о.
Още един аргумент в подкрепа на това, че „.“ АД предявява изцяло нов иск, а не
променя единствено основанието на търсената защита, е обстоятелството, че искът по чл.
240 ЗЗД е предявен срещу две лица, а искът по чл. 55 ЗЗД е предявен само срещу „.“ ЕООД,
видно от формулирания петитум в молба от 13.01.2025г.
С оглед всичко изложено искането по чл. 214 ГПК следва да бъде оставено без
уважение.
Определението, с което се оставя без уважение искането по чл. 214 ГПК не подлежи
на обжалване, доколкото с него не се препятства възможността на ищеца да предяви в
отделно производство иск по чл. 55 ЗЗД. В случая не е налице хипотеза на т. 7б от ТР №
1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В този смисъл и определение №
440/15.07.2014г по ч.гр.д.№ 3594/2014г. на ВКС, I г.о., определение № 3978/11.10.2023г по
ч.гр.д.№ 3187/2023г на ВКС, II г.о.
Предвид изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл. 214 ГПК на „.“ АД, обективирано в
молба от 13.01.2025г. и уточнено с молба с вх.№ 307895/23.09.2025г., за добавяне на „ново
основание“ чрез предявяване при условията на евентуалност на иск по чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД
за осъждане на „.“ ЕООД да заплати на „.“ АД сумата от 3780.68 лева, представляваща
подлежаща на връщане сума, платена по договор за бизнес линия „. Оборот 6 %“ №
7036125/19.06.2024г, обявен за недействителен.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3