Решение по дело №556/2021 на Районен съд - Каварна

Номер на акта: 81
Дата: 18 юли 2022 г. (в сила от 18 юли 2022 г.)
Съдия: Живко Павлов Георгиев
Дело: 20213240100556
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 81
гр. Каварна, 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАВАРНА в публично заседание на единадесети юли
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Живко П. Георгиев
при участието на секретаря Йорданка Анг. Ялнъзова
като разгледа докладваното от Живко П. Георгиев Гражданско дело №
20213240100556 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявен от
„Топлофикация - Враца” ЕАД Враца, чрез пълномощника юрк.В. ДР.
Н. иск срещу Д. П. ГЛ., с правно основание чл.422 ГПК, вр. с чл.415
ГПК и чл.86, ал.1 ЗЗД за установяване, че последната дължи на
ищцовото дружество сумите предмет на заповед №167/04.10.2021г.
изд. по ч.гр.д. №455/2021г. по описа на РС Каварна, а именно: сумата
от 4012,32лева представляваща размера на стойността на консумирана
и незаплатена топлинна енергия за периода от 31.07.2018г. до
30.06.2021г. вкл., сумата от 635,05 лева обезщетение за забавено
плащане, считано от падежа на всяко отделно месечно задължение до
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение за периода 31.08.2018г. до 19.08.2021г. вкл., ведно със
законната лихва върху главница от датата на подаване на заявлението
– 08.09.2021г. до окончателното изплащане на вземането, разноски в
заповедното и настоящото производство.
В исковата молба ищецът излага, че ответникът Д. П. ГЛ. е
клиент на „ Топлофикация -Враца”ЕАД им дължи сумата от 4
012,32лв. за топлоенергия, отдадена от сградна инсталация в жилище с
1
адрес: гр.Враца, ж.к.”***” № 3, Вх.А, ап.1 за периода от 31.07.2018г.
до 30.06.2021г. Излага твърдения, че със заявление на основание
чл.410 ГПК са поискали издаване на заповед за изпълнение за
горепосочените суми, като в хода на производството по Ч.Гр.д. №
455/2021г. на РС Каварна. В срока по чл.414, ал.1 ГПК длъжникът
Д.Г. е подала възражение срещу заповедта, поради което е възникнал
правният интерес от предявяване на установителния иск.
В предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът чрез
назначения му на основание чл.47, ал.6 от ГПК и чл.25, ал.1 вр. с
чл.21, т.3 от ЗПП особен представител – адв. Н.П. – ДАК е представил
писмен отговор. Счита, че иска е допустим и основателен. Направил е
доказателствено искане във връзка с искането на ищеца за допускане
на специализирана съдебно –техническа експертиза.
От заключението на вещото лице по извършената ССЕ, се
установява, че в изследваните общи справки за сградата
„Изравнителни сметки” съществуват данни за документирано
потребление и на останалите етажни собственици на сградата, както и
че търговецът е извършил дяловото разпределение на топлинна
енергия по утвърдена от Министерство на енергетиката наредба за
методика за разпределение на енергията. Констатирала е, че за целия
процесен период отв. Д.Г. не е подавала жалби и възражения относно
начислените суми. Вещото лице е изчислило, че размерът на
обезщетението за забавено плащане, считано от падежа на всяко
отделно месечно задължение до датата на предявяване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение – 08.09.2021г. за периода от
31.08.2018г. до 19.08.2021г. е 643,33лв. и главница в общ размер за
периода 4012,32лв.
Вещото лице е установило още, че отв. Десислава Гласгоу няма
деклариран отказ от ползване на топлинна енергия.
По делото не е спорно, а и от представения от ищеца нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот вписан под № 198, том
2
23, дело № 5353, вх.рег № 7739 от 06.11.2006г. на СВ Враца се
установява, че на 03.11.2006г. Д.П. е закупила от Петко Антонов
Богданов недвижим имот – апартамент, находящ се в гр.Враца, ж.к.
„***” №3, вх.А, ет.1, ап.1, за който имот между страните не е спорно,
че е топлофициран.
Предвид така установеното от фактическа страна съдът прави
следните правни изводи:
За успешното провеждане на установителен иск с правно
основание чл.422 ГПК в тежест на ищеца е да докаже дължимостта на
претендираната сума. В разглеждания случай същият е длъжен да
установи при условията на пълно и главно доказване, че с ответника
се намират във валидни облигационни отношения, по силата на
сключен между тях договор, обстоятелството, че се явява изправна
страна по договора. При установяване на посочените обстоятелства
ответника носи тежестта да докаже точното в количествено и времево
отношение изпълнение на задължението си за извършено плащане.
Досежно топлоподаването, осъществявано от ищеца се прилагат
разпоредбите на Закона за енергетиката, Наредба №16-334/06.04.2007
г. и Общите условия за продажба на топлинна енергия от
“Топлофикация Враца” ЕАД. В случая общите условия са
публикувани във в.”Шанс” от 16.01.2008г. и във в.”24 часа” на
25.02.2008г и в 30-дневен срок от публикуването влизат в сила без да е
необходимо изрично писмено приемане от потребителите. След като
ответникът не е възразил срещу тези условия, той мълчаливо се е
съгласил със същите.
Според нормата на чл. 153, ал.1 ЗЕ "Всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия". Разпоредбата императивно установява кой е страна по
облигационното отношение стоплопреносното предприятие, като
3
меродавно е притежанието на вещно право върху имота- собственост
или вещно право на ползване.
Предвид изложеното, съдът намери за доказано, че имотът
е топлоснабден и че същият е бил собственост на ответника. Поради
гореизложеното, ответника е потребител на топлинна енергия по
смисъла на чл. 153, ал.1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал.1 от ЗЕ разпределението
на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по
система за дялово разпределение. Начинът на извършване на дяловото
разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139- чл. 148/ и в Наредба №
16-ЗЗ4 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /обн. ДВ, бр.34/
24.04.2007 г./. Топлинната енергия за отопление на сграда- етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена
от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите
части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал.2 ЗЕ/,
като според чл. 145, ал.1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда- етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа
на показанията на топломерите в отделните имоти.
За установяване количеството топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната от ищеца цена, са представени по
делото извлечения за начислените на ответниците суми за доставена
топлинна енергия, и е прието като обективно и пълно заключение на
съдебно- счетоводна експертиза /л. 84-100/. Съгласно същото, ищецът
е извършвал измерване, дялово разпределение и начисление на
доставяната топлинна енергия за същия период и е извършвано
начисление съобразно Методиката, определена в Наредба №16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. През процесния период
ищецът е доставял топлинна енергия до имота на ответника.
С решение № 221 от 11.07.2011г. по т.д. № 5/2010г. ІІ т.о. ВКС,
постановено в производство по чл. 290 ГПК, е прието, че
4
собственикът или титуляр на вещното право на ползване в имот, под
режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята
потребител на отдадената от сградната инсталация и отоплителните
тела в общите части на сградата топлинна енергия. Конституционния
съд се е произнесъл с решение № 5 от 22.04.2010г. по к.д. № 15/2009г.
на КС, образувано по искане на омбудсмана на РБ за обявяване
противоконституционност на чл. 153, ал. 1 и 6 от Закона за
енергетиката. Изяснено е, че в § 13, т. 1 от Закона за защита на
потребителите е дадено легално определение на общото понятие
„потребител”, но за нуждите на специалните закони съществуват
други дефиниции. Например съгласно § 1, т. 42 /отм., действала към
процесния период/ от ДР на Закона за енергетиката потребител на
енергия или природен газ за битови нужди е физическо лице -
собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или
топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ
за домакинството си. Чл. 140, ал. 3 ЗЕ изрично предвижда, че
сградните инсталации за отопление и горещо водоснабдяване са обща
етажна собственост. Заплащането на отдадената от сградната
инсталация топлинна енергия не е резултат от реалното ползване или
неползване на топлинна енергия от собствениците и носителите на
вещни права. То следва от факта, че сградната инсталация е обща част
по предназначение, от която никой не може да се откаже. Отказ
изцяло от потребление на топлинна енергия в присъединена към
топлопреносната мрежа сграда в режим на етажна собственост не е
допустим, защото всички собственици трябва да поемат съобразно
дела си част от разходите, свързани с експлоатацията на общите части
и сградната инсталация. /така и Определение № 576 от 21.04.2012 г. по
дело № 1554/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о./.
Ищецът, със събраните по делото
доказателства установи съществуване на вземането, за което е
5
издадена заповедта за изпълнение, а именно: наличието на
облигационна връзка с ответника, в изпълнение на която ищцовото
дружество е доставило до сградата, в която се намира апартамента на
ответника, твърдяното количество топлоенергия през процесния
период, срещу което има парично вземане от ответника.
При така изложените съображения, настоящият съдебен състав
намира, че между страните са налице облигационни правоотношения
във връзка с продажба на топлинна енергия, по силата на които
ответникът се явява потребител на топлинна енергия и като такъв
дължи заплащане на същата.
Относно отговорността за разноските.
Предвид изхода на спора и съобразно даденото в ТР № 3/2014 г.,
т. 12, ОСГТК на ВКС разрешение, съдът следва да се произнесе с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските и в заповедното
производство. Съдът в исковото производство се произнася с
осъдителен диспозитив по разноските в заповедното производство,
включително и когато не изменя размера им, съобразно издадената
заповед за изпълнение. Следователно, на основание чл.78, ал.1 ГПК, в
полза на ищеца ще се присъдят разноските в заповедното
производство в размер на 92,95 лева - платена държавна такса. и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00лв.
Ищецът е направил искане за присъждане и е представил
доказателства /платежни нареждания/ за сторените разноски - 117,54
лева - държавна такса в исковото производство, 100лв. -
юрисконсултското възнаграждение в исковото производство,
555,32лв. – депозит за особен представител и 200 лева - депозит за
ССЕ, както и за внесена държавна такса в заповедното производство в
размер на 92,95 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на
50.00лв.

6
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от
ГПК, че Д. П. ГЛ. с ЕГН **********, с адрес с.***, общ.Каварна,
обл.Добрич, ул.”***” №30, в качеството й на клиент на „
Топлофикация -Враца”, дължи по издадената от Районен съд
гр.Каварна №167/04.10.2021г. изд. по ч.гр.д. №455/2021г. по описа на
РС Каварна на „ТОПЛОФИКАЦИЯ – ВРАЦА”, ЕАД, с ЕИК
*********, с адрес: гр.Враца, ул.”Максим Горки” № 9, представлявано
от Изпълнителен директор Р.М. сумата от 4012,32/ четири хиляди и
дванадесет лева и тридесет и две стотинки/ лв., представляваща
размера на стойността на консумирана и незаплатена топлинна
енергия за периода от 31.07.2018г. до 30.06.2021г. вкл., сумата от
635,05 / шестстотин тридесет и пет лева и пет ст./ лева обезщетение за
забавено плащане, считано от падежа на всяко отделно месечно
задължение до датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение за периода 31.08.2018г. до 19.08.2021г. вкл.,
ведно със законната лихва върху главница от датата на подаване на
заявлението – 08.09.2021г. до окончателното изплащане на вземането,
ОСЪЖДА Д. П. ГЛ. с ЕГН **********, с адрес с.***,
общ.Каварна, обл.Добрич, ул.”***” №30, да заплати на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ – ВРАЦА”, ЕАД, с ЕИК *********, с адрес:
гр.Враца, ул.”Максим Горки” № 9 представлявано от Изпълнителен
директор Р.М., сумата от 1115,81лв. /хиляда сто и петнадесет лева и
осемдесет и една ст./, представляваща сторените по делото съдебни
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Добрич в
двуседмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Каварна: _______________________
7