О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260167 03.02.2021 година гр. Стара ***
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГР. СТАРА *** ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 03.02……………………………………………………………. 2021
година
В закрито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НИКОЛАЙ УРУКОВ АТАНАС АТАНАСОВ
СЕКРЕТАР: ……………………………………………………………………..
Като разгледа докладваното от
съдията НИКОЛАЙ УРУКОВ…..…………..
ч.гр.д. № 1037 по описа за 2021 година,за да се произнесе съобрази:
Производството
е по реда на чл.274, ал.1 т.1 и сл. от Граждански процесуален кодекс/ ГПК/.
Производството
по делото е било образувано по частна жалба от ,,А.” ЕООД, против Разпореждане без
№ от 25.11.2020г., постановено по ч.гр.д.№ 4436/2020г. по описа на РС- Ст.***,
с което е било изцяло отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за
издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу Н.М.И. ***, за сумата от 415,62 лв.- сума за главница по
неизеплатения паричен заем по договора за заем с № 3365125 от 29.11.2018 год.,
ведно с всички дължими лихви и обезщетения, подробно описани в заявлението на
заявителя ,,А.” ЕООД, ***. Същият частен жалбоподател излага доводи за
неправилност на разпореждането в обжалваната част и моли въззивният съд да
отмени същото изцяло, като бъде издадена заповед за изпълнение и изпълнителен
лист за претендираните суми.
Въззивният
съд, след като обсъди изложените в частната жалба оплаквания, мотивите на
атакуваното първоинстанционно Разпореждане и данните по първоинстанционното
ч.гр.дело, намери за установено следното :
Първоинстанционното
производство е образувано по заявление по чл.410, ал.1, т.1 от ГПК от ,,А.”
ЕООД, ***срещу Н.М.И.- ЕГН ********** *** ***, за парично вземане по договор за
паричен заем за сумата от 415,62 лв.- сума за главница по неизплатения паричен заем
по договора за заем с № 3365125 от датата 29.11.2018 год., ведно с всички
дължими лихви и обезщетения, подробно описани в заявлението на заявителя ,,А.”
ЕООД, ***. Такъв договор за заем е сключени между Н.М.И. и “И.А.М.” ООД, като заем
в размер на 600 лева. Към момента на завеждане на искането /заявлението/
дължимите суми са както следва: 600.00 лева – главница, договорна лихва в
размер на 25,34 лева, за периода от 31.12.2018 г. до 30.05.2019 г., неустойка
за неизпълнение на задължение в размер на 167,44 лева, 36,00лв. – разходи за
извънсъдебно събиране на задължението, 50,15лв. – лихва за периода от 31.05.2019г.
до 27.10.2020г.,и законна лихва от подаване на заявлението до окончателното
изплащане на задължението. Както в заявлението на жалбоподателя, така и в
частната му жалба, се твърди, че вземането на “И.А.М.” ООД е прехвърлено на ,,А.”
ЕООД, ***, с Приложение № 1 към Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения (цесия) от 30.01.2017 г. Въззивният съд намира, че такъв Договор /за цесия/ не е представен нито пред
първостепенния, нито пред въззивния съд.
Съгласно
специалната и императивната разпоредба на чл.411, ал.2 от ГПК, за да бъде
уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК,
заявлението трябва да е редовно от
външна страна и да отговаря на формалните законови изисквания по чл.127, ал.1 и
3 и чл.128, т.1 и 2 от ГПК, както и да не противоречи на закона или
добрите нрави, длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на
Република България и да е с обичайно местопребиваване или седалище на
територията Република България.
Освен
това според нормата чл. 411, ал.2, т.1 от ГПК, съдът разглежда заявлението в
разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение, освен когато искането
не отговаря на изискванията по чл. 410 и
заявителят не отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок от
съобщението. Когато вземането произтича от договор, сключен с потребител,
какъвто е именно настоящия случай, заявителят следва да приложи към заявлението
и договорът, ако е в писмена форма, заедно
с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако
има такива - съгл. Чл. 410, ал.3 от ГПК.
В конкретния случай, в
заявлението се сочи, че заявителят по
претендираното вземане се явява заявителя, по силата на договор за цесия.
Първоинстанционният съд с разпореждането си от датата 03.11.2020г.
е указал на заявителя да представи доказателствата си относно извършената
цесия, с цел извършване преценка легитимността на заемодателя.
С молба вх. № 10906/14.05.2020г.,
заявителят застъпва становище, че в настоящото заповедно производство, не се
изследва въпроса относно извършената цесия. Поради това не е представил и искания
от съда договор за цесия. Такъв договор за цесия не е бил представен и с
частната жалба от жалбоподателя, като в нея се застъпват и същите оплаквания.
Предвид неизпълнение указанията на съда, относно представянето на искания документ, с
оглед на който съдът да проследи валидното правоотношение по извършената цесия
в полза на заявителя, съдът счита, че не са налице предпоставките на чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение. Нещо повече на основание чл. 99 от ЗЗД длъжникът следва да бъде и надлежно уведомен за извършената цесия от
цесионера, което по принцип се извършва от цедента посредством уведомително
писмо, което следва да бъде получено надлежно и от длъжника И., за каквито
доказателства също не са налице данни по делата и пред двете съдебни инстанции.
В
тази насока въззивната инстанция приема за неоснователни оплакванията в
частната жалба относно указанията на съда за представяне на Договор за цесия,
като следва да се отчете обстоятелството, че заявителят е изпълнил всички
необходими реквизити на чл. 410 от ГПК
съобразно промените в Гражданския процесуален кодекс, влезли в сила на
20.12.2019 г. Заповедното производство, макар и след измененията, действително цели
ускоряване на съдебния процес и разтоварване на правораздавателната система, но
при строгото спазване на специалните изисквания на заповедното производство.
Ето
защо и настоящият съд приема, че заявлението следва да бъде изцяло отхвърлено,
ведно с всички законни последици от това.
В
конкретния случай въззивният съд приема, че са налице пречките по чл.411, ал.2,
т.1 във връзка с чл.410, ал.3 от ГПК, тъй като към искането не са представени
всички приложения и документи съобразно последната императивна разпоредба и
съгласно ясните и точни указания на първостепенния съд за оставянето на
заявлението без движение.
Настоящият
съдебен състав изцяло споделя правните изводи на първоинстанционният съд в
обжалваното разпореждане.
В заключение следва да се посочи, че в рамките
на своята компетентност правилно заповедният съд е оставил заявлението на
жалбоподателя без движение за представянето на процесния договор за цесия, и
тъй като такъв не е бил представен, поради което същият съд законосъобразно е
отхвърлил изцяло искането за издаване на заповед за изпълнение.
Ето
защо обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.
По
изложените мотиви и на основание чл.278, ал.4 от ГПК вр. чл.271, ал.1 пр.І-во
от ГПК Старозагорски окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА
Разпореждане
без № от 25.11.2020г., постановено по ч.гр.д.№ 4436/2020г. по описа на РС- Ст.***,
като правилно и законосъобразно.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: