Решение по дело №891/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на „ТЕЦ Марица 3“ АД против Решение № 60/24.02.2025 г., постановено по АНД № 345 по описа за 2023 година на Районен съд – Димитровград.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на оспорения съдебен акт поради противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуални правила. В тази връзка най-напред се твърди, че от събраните по делото доказателства не можело да се направи категоричен извод относно състава на неорганизирано изпусканите емисии. Решението на районния съд почивало единствено на предположението, че всички емисии, изпускани преди преминаването през сероочистващата инсталация (СОИ), съдържали серен и азотен прах, т.е. вредни вещества в концентрация, надвишаващи допустимите норми, без да било налице конкретно измерване. Поддържа се, че в случая от особено значение за установяване на обективната истина било да се установи точният състав на констатираните емисии, а именно дали изпусканите неорганизирани емисии били в следствие на изгаряне или представлявали разпиляни прахообразни вещества, тъй като административнонаказателната отговорност на дружеството била ангажирана за нарушение на Условие 9.3.1 от Комплексно разрешително № 41-Н1/2012 г. (КР), което изисквало всички емисии /димни газове, вследствие на производствената дейност/ да се изпускат в атмосферния въздух организирано през изпускащите устройства, а за прахообразните вещества било въведено друго задължително условие - Условие 9.3.4, по силата на което притежателят на КР следвало да предприема действия по ограничаване на емисиите на прахообразни вещества. Ето защо се счита, че фактическите констатации в акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и правните изводи в издаденото наказателно постановление (НП) не се подкрепяли по категоричен начин от приобщените към делото доказателства, т.е. административното нарушение било недоказано, а тежестта за това била вменена на актосъставителя и на административнонаказващия орган (АНО). На следващо място се сочи, че към административнонаказателната преписка нямало доказателства, че изпусканите емисии съдържали предвидените в Приложение № 8 към чл. 123, ал. 1, т. 1 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) основни групи от вещества, които трябвало да се вземат предвид при определяне на допустимите емисионни стойности и/или индивидуални емисионни ограничения, които се отнасяли към емисиите в атмосферния въздух. Липсата на такива данни правило невъзможно да се приеме за доказано нарушение на Условие 9.3.1 от КР. Районният съд игнорирал и факта, че към датата на проверката на дружеството нямало задължение за измерване на серния диоксид преди серочистащата инсталация, както било преди юни 2022 г., но вместо да отчетете това обстоятелство, приел тезата на АНО, че старите измервания биха могли да се използват като доказателство за текущото състояние и общото количество на всички неорганизирани емисии. По този начин въззивната инстанция не изпълнила задължението си да извърши задълбочена проверка на събраните доказателства и да анализира тяхната относимост и достоверност, а приела безкритично изводите на АНО, въпреки че те почивали на предположения и несъотносими данни. Освен това в случая били установени две нарушения, които на практика били неразривно свързани, тъй като били осъществени при една и съща фактическа обстановка и съставлявали едно и също деяние, а именно неорганизирано изпускане на вредни вещества в атмосферния въздух в нарушение на КР. Вместо обаче да бъде наложено едно наказание, АНО неправомерно ги разделил в две отделни административнонаказателни производства и наложил две отделни имуществени санкции с НП № 10/07.08.2023 г. и НП № 11/07.08.2023 г., което водило до тяхната незаконосъобразност поради нарушение на принципа ne bis in idem (никой не може да бъде наказван два пъти за едно и също деяние).

Предвид изложеното се иска да се отмени Решение № 60/24.02.2025 г., постановено по АНД № 345 по описа за 2023 година на Районен съд – Димитровград, и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени изцяло НП № 10/07.08.2023 г. на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) – Хасково.

Ответникът по касационната жалба – Директор на РИОСВ - Хасково, в писмен отговор и чрез процесуален представител в съдебно заседание, я оспорва и моли да бъде оставено в сила обжалваното решение на Районен съд – Димитровград.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково дава заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага решението на районния съд като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила.

Административен съд – Хасково, като взе предвид наведените в касационната жалба пороци на оспореното решение и провери служебно неговите валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съобразно изискванията на чл. 218 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 АПК, и е процесуално допустима, доколкото е подадена в срока по чл. 211 АПК, от страна с надлежна процесуална легитимация, против неблагоприятен за нея съдебен акт, който подлежи на касационно оспорване.

Разгледана по същество, тя се явява неоснователна.

С Решение № 60/24.02.2025 г. по АНД № 345/2023 г. Районен съд – Димитровград е изменил НП № 10/07.08.2023 г., издадено от Директора на РИОСВ – Хасково, с което на „ТЕЦ Марица 3“ АД за нарушение на чл. 164, ал. 1, във вр. с вр. чл. 123в, т. 2 ЗООС, на основание чл. 164, ал. 1 ЗООС и чл. 83 ЗАНН му е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 40 000 лева, като е намалил размера на имуществената санкция на 20 000 лева. Със същото решение Районен съд – Димитровград е осъдил „ТЕЦ Марица 3“ АД да заплати на РИОСВ – Хасково сумата в размер на 200,00 лева за деловодни разноски.

За да постанови този резултат, районният съд е приел най-напред, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са констатирани съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на НП. На следващо място е счел за неоснователни доводите на жалбоподателя относно липсата на точно описание на местоположението на извършеното нарушение, както и останалите му съображения по съществото на спора. Мотивирал се е, че по делото е било безспорно установено, че при проверката е било констатирано допускане на неорганизирани емисии от компрометирани участъци на димоход към димен вентилатор А и димоход към димен вентилатор Б. В тази връзка не е възприел показанията на свид. К. С., доколкото същият е бил заинтересован като служител на дружеството. Съдът е посочил, че изпусканите неорганизирани емисии са били вредни, тъй като димоходите са съоръжения, през които преминават димните газове от горивния процес на котела, които в случая димни газове от горивния процес са преминали през електрофилтъра и е предстояло да преминат през СОИ, а при преминаването през електрофилтъра се извършвало очистването само от прах, едва след което се извършвало очистване от сяра и азотни оксиди. Компрометираните участъци са били преди СОИ, поради което щом не са били пречистени, те съдържали серен и азотен прах. Към датата на проверката дружеството не е имало задължението да мери серния диоксид преди сероочистващата инсталация, каквото задължение е имало до м.06.2022 г., преди актуализация на правилата. Сега е имало задължение да измерва серен диоксид със средна годишна норма от 320, поради което са взети за база резултатите от измерванията за периода от м.март 2022 г., доколкото за периода вече на проверката такива измервания е нямало, но е било установено, че режимът на работа е един и същ, използваните горива са приблизително еднакви по състав, въглищата – винаги лигнитни от Маришкия басейн. Дори да е имало различия, то същите щели да бъдат малки. Предвид изложеното съдът е приел за доказано, че е било установено изпускане в атмосферния въздух на неорганизирани емисии от вредни вещества, поради което и законосъобразно е била ангажирана отговорността на дружеството. По отношение размера на наложената имуществена санкция е посочено, че АНО не е изложил мотиви относно определянето му, а по делото е било установено от показанията на актосъставителя, че пробивите не са били големи, с оглед на което съдът е намалил имуществената санкция на 20 000 лева.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Съображенията за това са следните:

При напълно изяснена фактическа обстановка, след като е събрал по надлежния ред всички допустими, относими и необходими доказателства, обсъдил е същите, както и наведените от страните доводи и възражения, макар и пестеливо, решаващият състав на районния съд е формирал правилен краен извод.

Оплакванията за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и за неправилно приложение на материалния закон са неоснователни.

На първо място, решението на въззивната инстанция действително се отличава с по-лаконичен стил на изложение, без да са аргументирани в пълнота съображенията ѝ. Въпреки това тя е успяла да покрие изискването на чл. 339, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), във вр. с чл. 84 ЗАНН, доколкото от мотивите на проверявания акт могат да се извлекат отговори, било то и кратки, на всички съществени доводи в подкрепа на жалбата. Видно е и че са обсъдени събраните по делото писмени и гласни доказателства. Ето защо оплакването, че районният съд не изпълнил задължението си да извърши задълбочена проверка на събраните доказателства и да анализира направените в жалбата възражения, не може да бъде споделено.

На следващо място, настоящият касационен състав счита, че фактическата обстановка по делото е точно установена от ревизираната инстанция, като направените въз основа на нея правни изводи съотвестват на събраните доказателства и на материалния закон, поради което следва да бъдат споделени.

В тази връзка следва да се съобрази следното:

Съгласно чл. 123в, т. 2 ЗООС, операторът на инсталацията е длъжен да изпълнява условията в КР, като при неизпълнение на това задължение се налага имуществена санкция от 10 000 до 500 000 лв. - чл. 164, ал. 1 от с.з.

Според Условие 9.3.1 от КР всички емисии на вредни вещества от инсталацията по условие 2 (включваща и котел ОР 380в) трябва да се изпускат в атмосферния въздух организирано през изпускащите устройства, описани в условие 9.2 (Комин № 1 и Комин № 2).

Няма спор между страните, а и се установява по делото, че при извършена на 13.01.2023 г. извънредна проверка на производствената площадка на „ТЕЦ Марица 3“ АД (оператор по смисъла на § 1, т. 43 от ДР на ЗООС), във връзка с получен сигнал за излизане на сив дим от големия комин (К2), е констатирано, че от компрометирани участъци от димоход към димен вентилатор А и от димоход към димен вентилатор Б се изпускат неорганизирани емисии в атмосферния въздух – димни газове, които се отделят при работата на Котел ОР 380в в нормален режим, като е използвано като гориво само лигнитни въглища, а пречиствателните съоръжения – електрофилтри и СОИ също са работили в нормален режим.

Основният спорен въпрос по делото е дали в допуснатото от жалбоподателя изпускане на неорганизирани емисии в атмосферния въздух се съдържат вредни вещества в концентрация, надвишаващи допустимите норми, както и дали това е надлежно доказано в случая от АНО.

Прегледът на релевантната нормативна уредба, а именно Закона за чистотата на атмосферния въздух, Наредба № 1 от 27.06.2005 г. за норми за допустими емисии на вредни вещества (замърсители), изпускани в атмосферата от обекти и дейности с неподвижни източници на емисии, издадена от министъра на околната среда и водите, министъра на икономиката, министъра на здравеопазването и министъра на регионалното развитие и благоустройството, Наредба № 10 от 06.10.2003 г. за норми за допустими емисии (концентрации в отпадъчни газове) на серен диоксид, азотни оксиди и общ прах, изпускани в атмосферния въздух от големи горивни инсталации, издадена от министъра на околната среда и водите, министъра на икономиката, министъра на енергетиката и енергийните ресурси, министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на здравеопазването, Наредба № 6 от 26.03.1999 г. за реда и начина за измерване на емисиите на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от обекти с неподвижни източници, издадена от министъра на околната среда и водите, налага извода, че при изпускане на неорганизирани емисии газове в атмосферния въздух, какъвто е безспорно установено по делото, не са регламентирани в българското екологично законодателство методики и средства за измерване на вредните вещества в тях.

Наличието на такива вещества в настоящия случай следва да се приеме за категорично установено от съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства.

От една страна, съгласно КР жалбоподателят употребява въглища като гориво за Горивната инсталация с номинална топлинна мощност над 50 MW – котел ОР – 380в, като това обстоятелство е установено и при извършена на 13.01.2023 г. извънредна проверка. Вън от съмнение е, че използваните въглища отделят при горивния процес замърсени димни газове, които изискват очистването им преди да бъдат освободени в атмосферния въздух организирано, през изпускащо устройство – Комин № 1. Освен това, както правилно е прието от районния съд, е безспорно, че димоходите са съоръжения, през които преминават димните газове от горивния процес на котела, като в случая тези газове не са преминали през СОИ, поради което не е било извършвено очистване от сяра и азотни оксиди и съотв. са съдържали серен и азотен прах. Самият оператор, в изпълнение на задълженията си по КР за мониторинг на пречиствателните съоръжения, изготвя и представя Доклади за резултатите от Собствени непрекъснати измервания, на емисиите (преди и след СОИ) серен диоксид, азотни оксиди и прах, изпускани в атмосферния въздух, с посочени в НП норми, които данни сочат, че изпусканите непречистени неорганизирани емисии са със съдържание на вредните вещества, превишаващи нормите, т.е. са вредни.

От друга страна, от показанията на разпитаните пред първата съдебна инстанция свидетели А. И. и Т. С., които следва да се кредитират изцяло като логични, последователни, еднопосочни, кореспондиращи помежду си и на останалия доказателствен материал по делото, дадени от лица с преки впечатления, се потвърждава, че при извършената от тях проверка на място е констатирано излизането на неорганизирани емисии димни газове от работата на котел ОР – 380в през компрометирани участъци от димоходите към димен вентилатор А и към димен вентилатор Б преди да са преминали през СОИ, поради което не са били очистени и са съдържали серен и азотен прах. Показанията на свидетеля К. С. пък на практика не опровергават установеното от горепосочените свидетели.

Следователно, изводът, направен от АНО и от въззивната инстанция, че към датата на проверката дружеството жалбоподател е нарушило дължимото съгласно Условие 9.3.1 от издаденото му КР, е правилен и обоснован.

В този смисъл е и актуалната практика на касационната инстанция – Решение № 6543/15.07.2025 г. по КАНД № 676/2025 г., Решение № 6198/30.06.2025 г. по КАНД № 1004/2025 г., Решение № 5831/11.06.2025 г. по КАНД № 939/2025 г., всички по описа на АС – Хасково, а цитираното в касационната жалба решение касае друга фактическа обстановка, респ. друго административно нарушение, поради което е неотносимо в случая.

Неоснователен е доводът на касатора за допуснато нарушение на принципа ne bis in idem и налагане на две наказания при идентична фактическа обстановка, доколкото разпоредбата на чл. 18 ЗАНН изрично допуска възможността да се санкционират поотделно извършени с едно деяние няколко нарушения, съответно да се изтърпяват наказания за всяко от тях поотделно. Ето защо не е налице процесуално нарушение поради това, че за извършените и констатирани на 13.01.2023 г. две нарушения са били образувани две административнонаказателни производства.

Предвид изложеното съдът намира, че в случая не са налице поддържаните касационни основания, поради което касационната жалба се явява неоснователна и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора само касационният ответник има право на разноски, но такива не следва да му бъдат присъждани, тъй като липсва изрично искане за това.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, съдът

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 60/24.02.2025 г., постановено по АНД № 345 по описа за 2023 година на Районен съд - Димитровград.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.