№ 1451
гр. Пазарджик, 25.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети ноември през две хИ.ди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Николинка Н. П**ва
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
като разгледа докладваното от Николинка Н. П**ва Гражданско дело №
20235220104087 по описа за 2023 година
Предявен е иск за делба на недвижими имоти. Правното основание на иска е чл.34
ал.1 Закона за собствеността. Производството е в първа фаза по допускане на делбата.
В исковата си молба ищците Ц. С. Ш., с ЕГН: **********, с посен адрес: с. Ал**,
общ. Пазарджик, обл. Пазарджик и Е. С. Ш., с ЕГН: **********, с посен адрес:, с. **ик, чрез
адвокат С. М. от АК - гр. Пазарджик, със съдебен адрес гр. Па** твърдят против ответника
Н. С. Шопов, с ЕГН: **********, с посен адрес: гр. **бщ. Пазарджик, обл. Пазарджик, че с
отвеника притежават следните съсобствени недвижими имоти:1. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор № ** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед № РД- 18-274/27.10.2020 г. на Изпълнителен директор на АГКК. последно
изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот е от
21.04.2023 г., с адрес на имота: с. *г*, с площ от 89 кв. м. трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за стопански двор съгласно скица на
поземлен имот № 15- 444795-25.04.2023 г., ведно със сградите, които попадат в имота: 1.
Сграда с идентификатор със застроена площ: 43 кв. м., брой етажи: I. предназначение:
жилищна сграда - еднофамилна съгласно скица на сграда № 15-44480125.04.2023 г. 2. Сграда
с идентификатор **.2, със застроена площ: 153 кв. м., брой етажи: 1, предназначение:
селскостопанска сграда съгласно скица на сграда № 15- 444806-25.04.2023 г., 2.
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 15028.502.385 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД- 18-274/27.10.2020 г. на Изпълнителен
директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри,
засягащо поземления имот: няма данни за изменение, с адрес на имота: с. *г*, с площ от 649
кв. м. трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за
1
складова база съгласно скица на поземлен имот № 15-37296305.04.2023 г., ведно със
сградата, която попада в имота: Сграда с идентификатор **, със застроена площ от 303 кв.
м„ брой етажи: 1, предназначение: селскостопанска сграда съгласно скица на сграда № 15‐
372980-05.04.2023 г. и 3. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ** по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18- 274/27.10.2020 г. на Изпълнителен
директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри,
засягащо поземления имот е от 21.04.2023 г.. с адрес на имота: с. *г*, у** с площ от 372 кв.
м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване (до 10 м.) съгласно скица на поземлен имот № 15372950-05.04.2023 г.. ведно със
сградите, които попадат в имота: 1. Сграда с идентификатор № **.1, със застроена площ от
69 кв. м., брой етажи: 2, предназначение: жилищна сграда - еднофамилна съгласно скица на
сграда № 15-372970- 05.04.2023 г. 2. Сграда с идентификатор №**.2, със застроена площ от
45 кв. м.. брой етажи: 1, предназначение: гараж съгласно скица на сграда № 15-372973-
05.04.2023 г.
Твърди се, че съсобствеността между Ц. С. Ш., Е. С. Ш. и Н. С. Ш. на
гореописаните недвижими имоти била възникнала вследствие на наследство по закон от
техния общ наследодател - с Ц.ов Ш. с ЕГН: **********, починал на ** г., който от своя
страна бил едноличен собственик на недвижимите имоти. Твърди се още, че всеки един от
наследниците е дете на наследодателя и наследявал по равна част равняваща се на 1/3 от
наследствените недвижими имоти. Изложени са твърдения, че повече от година
съсобствениците не могат доброволно да разделят гореописаните съсобствени недвижими
имоти и до момента не е прекратена съсобствеността между тях на друго основание, като с
оглед прекратяване на съсобствеността между съсобствениците за ищците бил възникнал
правен интерес от предявяването на настоящия иск за делба. Моли се съдът да постанови
решение, с което да допусне до делба гореописаните съсобствени недвижими имоти между
Ц. С. Ш., Е. С. Ш. и Н. С. Ш. при равни квоти по 1/3 за всеки един от тях. С исковата молба
ищците Ц. С. Ш. и Е. С. Ш. отправят покана за изплащане на обезщетение за лишаването им
от ползване на гореописаните съсобствени недвижими имоти на основание чл. 31, ал. 2 от
ЗС срещу Н. С. Ш., който владее и ползва еднолично недвижимите имоти.Сочат се
доказателства. Формулирани са доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника Н. С. Ш., ЕГН
**********, чрез адв. А. В., съдебен адрес: гр. **, с който моли съдът да отхвърли
предявения срещу ответника иск, излагайки фактически и правни доводи като на първо
място намира така предявения за недопустим. Твърди, че процесните имоти не били
съсобствени и ищците нямали правно основание за завеждане на исковата претенция,
понеже собствеността върху всички процесни имоти била на Й. И. Т., която е била във
фактическо съжителство с бащата на ответника от 1994 г. до неговата смърт през 2018 г.
твърди, че те заедно били закупували процесните имоти, упражнявали били съвместно
владение върху същите, както и, че ги били подобрявали и били развивали обща търговска
дейност в тези имоти . Поддържа се , че тя е човекът, който заедно с наследодателя с Ш.
2
били закупили всички процесни имоти, облагородили ги, правили били подобрения в тях със
собствени средства и усилия. Твърди се още, че г-жа Т. е била неотлъчно до с Ш., тъй като
въпреки липсата на сключен граждански брак, тя била чувствала същия като неин законен
съпруг, създали били семейство, имали един син, а именно ответникът Н. Ш., като имали
намерение да оставят имотите и бизнеса си на него, което се и случило по неприятен начин.
Твърди, че следвало да се приеме, че Й. Т. е собственик на 1/2 от всички процесни имоти,
като моли съда при постановяване на решението си да се съобрази с тези обстоятелства.
Твърди още, че ответникът Н. Ш. бил собственик на другата 1/2 от собствеността върху
процесните имоти, като същият владеел недвижимите имоти без прекъсване и без
против**ставяне от ищците в продължение на период по-дълъг от 10 години, първоначално
чрез своята майка , а в последствие и сам, след навършване на пълнолетието си. Самите
ищци твърдели , че Н. Ш. владеел и ползвал имотите еднолично, като те не се били
против**ставяли на това владение. Твърди, че ответникът не бил пречил на ищците, тъй
като Ц. С. Ш. и Е. С. Ш. живеели извън Република България повече от 10 години, прибирали
се рядко и били със знанието, че процесните имоти щели да останат в собственост на Н. Ш..
Излагат се подробни доводи и се сочи относима съдебна практика, в която връзка се прави
възражение за придобИ.е по давност от страна на ответника на собствеността върху
поземлен имот с идентификатор **, ведно със сградите в него с идентификатори **.1 и **.2;
поземлен имот с идентификатор 15028.502.385, ведно със сградата в него с идентификатор
**; поземлен имот с идентификатор **, ведно със сградите в него с идентификатори **.1
и**.2. Ответникът прави и възражение за придобИ.е по давност от страна на неговата майка
-Й. Т. на 1/2 от процесните имоти, подробно описани по-горе. Твърди, че от съществено
значение при позоваване на придобивна давност в отношения между сънаследници
следователно било основанието, на което един от тях е бил започнал да упражнява
фактическата власт върху съсобствения имот, както и, че ако владението му е било
предадено от един от съсобствениците, следвало да се приеме, че било налице намерение
фактическата власт да се упражнява за себе си, което изключвало владението на останалите
по отношение на частта на този съсобственик. Сочи, че в практиката на ВКС по чл.290 ГПК
е била разгледана и друга близка хипотеза на установяване на самостоятелно владение -
когато собственикът на вещта предава владението на един от бъдещите си наследници чрез
изрична уговорка или чрез конклудентни действия - решение № 3 от 19.01.2016 г. на ВКС по
гр. д. № 3973/2015 г., I г. о.; решение № 32 от 8.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4591/2015 г., I г.
о., решение № 20 от 23.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1377/2017 г., II г. о. Твърди, че подобна
хипотеза на установяване на самостоятелно владение щяло да има в случая, когато още при
установяването на фактическата власт върху наследствен имот единият от наследниците
владеел само за себе си по изрично съгласие с другия наследник, който считал, че
собствеността на имота следвало да остане само за владеещия, като посочва, че такава била
и хипотезата по настоящото дело, поради което и посочената практика на ВКС следвала да
намери приложение и към настоящия случай. Посочва, че при извършването на преценка
дали един от наследниците е установил самостоятелна фактическа власт върху притежаван
от общия наследодател недвижим имот, съдът следвало да вземе предвид и наличието на
3
предварителна уговорка приживе на наследодателя за предаване на владението. Ако
наследодателят приживе е бил изразил воля да предаде владението върху имота на свой
родственик, който след смъртта му има качеството на негов наследник по закон, следвало да
се приеме, че още от момента на предаване на владението е била установена самостоятелна
фактическа власт с намерение за придобИ.е на собствеността. В този смисъл сочи и
становището в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение №3/25.01.2016г. по гр.д.
№3973/2015г. на Първо ГО на ВКС, в което било прието, че когато владението е установено
по този начин /чрез предаване от предишния собственик или владелец/ или чрез предаване
на фактическата власт и няма данни тя да е отнета, действа презумпцията на чл.69 ЗС и на
чл.83 ЗС, тоест, приема се, че имотът се владее от владелеца за себе си и без прекъсване.
Сочи, че в конкретния случай ответникът е изключителен собственик на 1/2 от всички
процесни имоти, като другата 1/2 от имотите е собственост на неговата майка - Й. Т., която е
владяла имотите заедно с бащата и общ наследодател и без неговото против**ставяне в
продължение на повече от 18 години, като твърди, че по отношение на нея била изтекла
придобивната давност по смисъла на чл.79 от ЗС. Твърди, че еднаквото и точно приложение
на разпоредбата на чл. 69 ЗС, в хипотезата на отношения между съсобственици в т.ч. и
сънаследници, с посоченото вече тълкувателно решение се приемало, че „според
презумпцията на чл.69 ЗС владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я
държи за другиго“, като посочва, че тази презумпция е оборима, тя е и обща
гражданскоправна норма с оглед действието си спрямо лицата, защото се прилагала за
всички гражданскоправни субекти, без оглед на това дали притежават или не права на
собственост върху една и съща вещ, както и без оглед на правното основание, източник на
общите права на страните. Твърди, че законодателят бил установил оборимата презумпция в
полза на владелеца поради трудността за доказване на намерението за своене като психично
отношение и намерение да третира отчасти или изцяло чуждата вещ като своя. Твърди, че
съществуващата уговорка на наследодателя с някой от близките му, а след смъртта му
наследници по закон, съставлявала не само действието по предаване на фактическата власт,
но и предоставяне възможността да се позове на презумпцията, че от този момент
упражняващият фактическата власт на чуждия имот владее за себе си, като посочва, че
изцяло в тази насока са и изложените общи мотиви по Решение № 32 от 08.02.2016 год. по
гр.д. № 4591/2015 год. на ВКС -1 г.о. и отчасти Решение № 3 от 25.01.2016 год. по гр.д. №
3973/2015 год. на ВКС -1 г.о. Твърди се още, че ответникът Н. Ш. е упражнявал фактическа
власт върху имотите, а чрез действията си - посно експлоатиране на имота чрез упражняване
на търговска дейност и обитаване на къщата, извършване на ремонтни дейности и
подобрения на имотите, е манифестирал намерението си за своене и придобИ.е на частта на
другите наследници. Предвид изложеното в отговора, ответникът счита, че предявения иск с
правно основание чл. 34 от ЗС е неоснователен и недоказан и като такъв следвало да се
отхвърли, а по отношение на иска с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС за обезщетение за
ползване на имота излага становище, че с оглед неоснователността на иска за делба, то и
акцесорния иск е неоснователен.Претендират се разноски в производството, в това число и
адвокатско възнаграждение. От своя страна ответникът сочи доказателства и формулира
4
доказателствени искания.
В съдебно заседание е конституирана като ответник и Й. И. Т., която в срока по чл.
131 от ГПК е депозирала писмен отговор, в който е отправена молба до съда да отхвърли
така предявения иск, като излага становище, че намира същият за недопустим. Твърди, че
процесните имоти не са съсобствени и ищците нямат правно основание за завеждане на
исковата претенция. Твърди, че ответникът Й. И. Т. е била във фактическо съжителство с
общия наследодател с Ц.ов Ш. от 1994 г. до неговата смърт през 2018 г., че заедно са
закупували процесните имоти,упражнявали са съвместно владение върху същите,
подобрявали са ги и са развивали обща търговска дейност посредством тези имоти. Твърди,
че г-жа Т. е собственик на 1/2 от собствеността върху всички процесни имоти, както и че тя е
човекът, който заедно с наследодателя с Ш. са закупили всички процесни имоти,
облагородили са ги, правили са подобрения в тях със собствени средства и усилия.Твърди,
че ответницата била неотлъчно до с Ш., тъй като въпреки липсата на сключен граждански
брак, тя била чувствала същия като неин законен съпруг.Твърди, че били създали семейство,
имали един син - ответникът по делото Н. Ш., като били имали намерение да оставят
имотите и бизнеса си на него. Твърди също така, че това се и случвало, но за съжаление по
неприятен начин. Твърди, че следвало да се приеме, че Й. Т. е собственик на ½ ид.ч. от
всички процесни имоти, като се моли съдът при становяване на решението си да се съобрази
с тези обстоятелства. Твърди още, че другият ответник Н. Ш. е собственик на другата ½
ид.ч. от собствеността върху процесните имоти, като същият владеел недвижимите имоти
без прекъсване и без против**ставяне от ищците в продължение на период по-дълъг от 10
години,първоначално чрез своята майка Й. Т., а след навършване на пълнолетието си и
лично. Твърди, че нито Н. Ш., нито Й. Т. са пречили на ищците, тъй като Ц. С. Ш. и Е. С. Ш.
живеели извън Република България повече от 10 години, прибирали се рядко и са били със
знанието, че процесните имоти щели да останат в собственост на Н. Ш.. Сочи относима към
случая практика на ВКС, която поддържа, че следвала да намери приложение и към
настоящия случай. Твърди, че законодателят бил установил оборимата презумпция в полза
на владелеца поради трудността за доказване на намерението за своене като психично
отношение и намерение да третира отчасти или изцяло чуждата вещ като своя. Твърди , че
ответницата чрез действията си - посно експлоатиране на имота чрез упражняване на
търговска дейност и обитаване на къщата, извършване на ремонтни дейностите и
подобрения на имотите, е манифестирала намерението си за своене и придобИ.е на частта на
другите наследници. Предвид изложеното, се поддържа, че предявеният иск с правно
основание чл.34 от ЗС е неоснователен и недоказан и като такъв следва да се
отхвърли.Претендират се разноски в производството, в това число и адвокатско
възнаграждение.
Съдът като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна.
Не се оспорва , а и от представените писмени доказателства се установява, че общият
5
на страните наследодател с Ц.ов Ш. е починал на ** г. и първоначалните страни – ищците
Ц. С. Ш. и Е. С. Ш. и ответникът Н. С. Ш. са неговите единствени наследници по закон –
низходящи.
По същество не е спорен и фактът, че ответницата Й. Т. е майка на ответника Н. С.
Ш. , като тя не е имала сключен граждански брак със с Ш., но живеели на съпружески
начала. Не е спорен и фактът , че това фактическо съжителство датира от 1994 г. и до
смъртта си през 2018 г., с Ш. е живеел съвместно с Й. Т., като двата са живеели ,
респективно са ползвали процесните имоти.
Съгласно представените по делото три броя нотариални акта : акт № 133/ , том І, нот.
дело № 175/2018 г., , нот. Акт № 123, том ІІ, нот.дело № 262/ 2015 г. и нот. Акт № 88,
нот.дело № 75 / 2018 г. , преценени и във връзка с представените скици , издадени от СГК ,
през 2015 г. общият наследодател с Ш. е закупил и е станал собственик на недвижимия
имот описан в п.2 от исковата молба , а именно : ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №
15028.502.385 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №
РД- 18-274/27.10.2020 г. на Изпълнителен директор на АГКК, последно изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот: няма данни за
изменение, с адрес на имота: с. *г*, с площ от 649 кв. м. трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за складова база съгласно скица на
поземлен имот № 15-37296305.04.2023 г., ведно със сградата, която попада в имота: Сграда с
идентификатор **, със застроена площ от 303 кв. м, брой етажи: 1, предназначение:
селскостопанска сграда съгласно скица на сграда № 15372980-05.04.2023 г.
Също така през 2018 г. е придобил чрез сделки / покупко- продажба и доброволна
делба / и имотите описани в п.1 и п.3 от исковата молба , а именно : ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор № ** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед № РД- 18-274/27.10.2020 г. на Изпълнителен директор на АГКК. последно
изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот е от
21.04.2023 г., с адрес на имота: с. *г*, с площ от 89 кв. м. трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за стопански двор съгласно скица на
поземлен имот № 15- 444795-25.04.2023 г., ведно със сградите, които попадат в имота: 1.
Сграда с идентификатор със застроена площ: 43 кв. м., брой етажи: I. предназначение:
жилищна сграда - еднофамилна съгласно скица на сграда № 15-44480125.04.2023 г. 2. Сграда
с идентификатор **.2, със застроена площ: 153 кв. м., брой етажи: 1, предназначение:
селскостопанска сграда съгласно скица на сграда № 15- 444806-25.04.2023 г., и ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор ** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед № РД-18- 274/27.10.2020 г. на Изпълнителен директор на АГКК, последно
изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот е от
21.04.2023 г.. с адрес на имота: с. *г*, у** с площ от 372 кв. м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.) съгласно
скица на поземлен имот № 15372950-05.04.2023 г.. ведно със сградите, които попадат в
имота: 1. Сграда с идентификатор № **.1, със застроена площ от 69 кв. м., брой етажи: 2,
6
предназначение: жилищна сграда - еднофамилна съгласно скица на сграда № 15-372970-
05.04.2023 г. 2. Сграда с идентификатор №**.2, със застроена площ от 45 кв. м.. брой етажи:
1, предназначение: гараж съгласно скица на сграда № 15-372973-05.04.2023 г.
Във връзка със спорните между страните обстоятелства са събрани гласни
доказателства. В показанията си свидетелят Г. Т. поддържа, че познава странтите по делото
от дълги години, тъй като той живее в съседно село. Поддържа, че знае къде се намира и
къщата на с Ш. в с. *г* и знае, че през годините двете по-големи негови деца живеели в
чужбина, а като се връщали в България известно време отсядали в с**во в дома на вучо си.
След като обаче станало тясно в този дом , ищецът Ц. Ш. си стегнал една стая в бащината
си къща в с. *г* – на втория етаж, за да може да отсядат там. Наследодателят с Ш. и
неговият брат ** Ш.о обитавали две къщи - близнаци, тъй като направили доброволна делба
помежду си. Приживе с Ш. притежавал и два стопански обекта – дърводелска работилница
и склад с хладилник за изкупуване на билки и охлюви. Св. Т. поддържа, че ищцата Е. Ш.
по-рядко бил виждал, но ищецът Ц. Ш. , често посещавал търговския обект на баща си и
двамата даже обсъждали общите си планове , за да разширят и разработят дейността.
Свидетелят поддържа , че на него лично с Ш. споделил , че няма да разделя имотите между
децата си, за да може те един ден да не ги продадат. Поддържа, че през летата Е. и Цветн
си идвали от чужбина и отсядали в дома на техния баща в с. *г*. Имали си и помещения на
втория етаж , които обитавали.Това продължило и след смъртта на с , а Ц. си съхранявал
строителни материали в с. *г* за ремонт на закупен от него апартамент. Маторът му бил
оставен също в складовата база на баща му. Къщата в с. *г*, била правена от бащата на с Ш.
преди повече от 55 години. Свидетелят ** също поддържа, че ищците Ц. и Е. си идват от
чужбина през лятото и отсядат в къщата в с. *г*. Освен това заявява, че е придружавал Ц. и
двамата много често са посещавали дърводелския цех на баща му . Бащат и синът
обсъждали планове за бъдещото развитие на търговската им дейност. Свидетелката В. К.
поддържа, че втората съпруга на с посрещала ищците , като се върнат от чужбина и се
грижела за тях като за свои деца. Поддържали приятелски отношения. Децата от предишния
брак имали обособено пространство на втория етаж на къщата и там отсядали , когато си
идвали в България. Според свидетелката с закупил имотите от своя брат, но преди това ги
владял заедно с Й. около 25 години. Й. след смъртта на с правила основен ремонт на
покривите на селскостопанските сгради. Помагала с децата на Е. , когато тя се прибирала в с.
*г*. Свидителят И. Х. установява, че в къщата в с. *г* живеели с , Й. и техния син Н..
Някога бащата и майката на с построили къщата. След като те починали, в къщата останали
да живеят с и Й. вече повече от 30 години. Свидетелят поддържа, че с закупил цех за
дървообрапотване през ** г. , а другата сграда била закупена от неговия брат, който после
му я прехвърлил. Й. живеела със с от 1996-97 г. Двамата през години поддържали и
ремонтирали складовата част и дърводелския цех. Основно с тази дейност се занимавала Й.,
а след съмртта на с – и Н.. Ц. и Е. живеели дълготрайно в чужбина , но си идвали през
лятото и тогава за тях се грижела и ги посрещала Й.. Свидетелят поддържа , че през тези 30
години не бил чувал някой да пречи на Й. да упражнява правата си , напротив – тя била
дясната ръка на с. След това и Н. като пораснал и той вече започнал да помага. Ц. и Е.
7
живеели в с. *г* докато пораснали и след това заминали в чужбина. Свидителят И. И. знае,
че къщата в с. *г* била построена от бащата на с. с и Й. обаче живеели в този дом 25
години.В същото дворно място имало още една къща на калкан, която била на брата на с -**
Ш.. Двамата братя си живеели отделно в къщите , но свидетелят поддържа, че не му е
известно те да са разделяли имотие. Знае , че с и ** починали в период от няколко месеца. В
дърводелския цех, който притежавали с и Й. те си направили подобрения. Той бил
придобит от с след 2000 г.
По делото е представен изготвен през м. юни 2023 г. оценителски доклад за пазарната
цена на трите процесни имота, което писмено доказателства съдът намира , че няма
доказателствено значение по настоящото дело.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна
приема , че предявеният иск за делба на процесните недвижими имоти е допустим, тъй като
не се твърди и не се установява да е извършвана делба на процесните имоти между тези
съделители.
По същество. Съдът приема, че от събраните в настоящото производство и обсъдени
по-горе доказателства безспорно се установява, че ищците Ц. С. Ш. и Е. С. Ш. и ответникът
Н. С. Ш. са единствените законни наследници на с Ц.ов Ш., починал на ** г. Не е спорно , че
до неговата смърт, той е живял на съпружески начала с ответницата Й. И. Т., която е майка
на ответника Н. Ш.. Й. И. Т. не е от кръга наследници на с Ш.. Съпружеското й съжителство
със с Ш. датира от около 1994 г.
По делото са представени три нотариални акта, видно от които през през 2015 г.
наследодателят на страните с Ш. е придобил чрез покупко- продажба имотите описани в п.2
от исковата малба, а през 2018 г. чрез сделка – покупко- продажба и доброволна делба с
неговия брат ** Ц.ов Ш. е придобил имота описан в п.1 от исковата молба , респективно е
получил в индивидуален дял недвижимия имот описан в п. 3 от исковата молба.
Относно поддържания от ответниците довод за придобИ.е от тях на процесните
имоти по давност / при равни права от по 1/ 2 ид.ч. за всеки един от тях/ , съдът намира този
довод за недоказан и поради това изцяло за неоснователен.
От свидетелските показания , събрани по делото се установява, че с Ш. и Й. Т. са
заживели съвместно около 1994 г., като от писмените доказателства е видно , че през 2002 г.
се е родил техния син Н.. Събрани са по делото гласни доказателства, според които с и
Йроданка живеели в бащиния дом на с в с. *г*/ п.3 от ИМ / повече от 25 години и двамата
са правили подобрения в него. Също така са събрани гласни доказателства според които
стопанските обекти – дърводелска работилници и склад , задено с ПИ са придобити от
двамата братя с и ** още в зората на демокрацията 90-те години. Пак според свидетелските
показания с и Й. развивали търговска дейност в тези имоти също между 20-30 години.
Анализът на тези доказателства обсъдени по-горе дават основание на съда да приеме,
че до смъртта на общия наследодател през 2018 г. – нито ответникът Н. Ш., нито
ответницата Й. Т. са могли да придобият процесните имот по давност – черз непрекъснато,
8
спокойно владение продължило в срок- по-дълъг от 10 години. Доказателствата сочат , че и
преди 2018 г. с и Й. са стопанисвали тези имоти , но за да бъдат придобити от Й. – лично и
чрез нея -от нейния син , следва да са налице безспорни доказателства, че тя освен , че е
установила владние върху имотите само за себе си и за своя син с намерение те двамата да
ги своят / приложение на презумпцията на чл. 69 ЗС/, но и следва да се докаже по един
безспорен начин , че тя е отблъснала владението на собствениците на тези имоти. В случая е
безспорно установено , че с е придобил един от имотите едва през 2015 г., а останалите два -
през 2018 г. и няколко месеца по-късно е починал. Безспорно е , че ги е придобил от трети
лица / чрез сделки и доброволна делба /, което сочи , че той самият не е имал намерението
преди това да ги свои по давност макар, че е живеел в тях и ги е ползвал. Липсват каквито и
да било доказателства , Й. или Н. да са отблъснали владението, както на с, така и на
неговите прехвърлители, респективно – съделител. Не се събраха каквито и да било
доказателства, че те двамата да са манифестирали намерение за своене по отношение на
тези собственици. Не се доказва и твърдението изложено в отговора на исковата молба , че
приживе с е имал намерението да остави всички имоти на Йроданка и Н.. Напротив, в
показанията си св. Г. Т. поддържа, че с Ш. е имал категоричното намерение да остави своите
имоти на трите си деца , за да може по някакъв начин да предотврати тахното продаване.Не
се събраха доказателства , които да опровергаят тези показания, поради което съдът ги
кредитира изцяло.
От събраните по настоящото дело доказателства , не се установява придобИ.е по
давност и след смъртта на с Ш.. Сгласно константната съдебна практика на ВКС
сънаследник придобива по давност останал в наследство недвижим имот, ако упражнява
фактическа власт върху него повече от десет години и ако отблъсне фактическата власт на
другите сънаследници. Когато един от наследниците упражнява фактическата власт върху
оставен в наследство имот, той е владелец само на притежаваната от него по наследство
идеална част от имота и държател на идеалните части на останалите сънаследници. За да се
приеме, че този наследник е установил владение и върху притежаваните от другите
наследници идеални части от имота, не е достатъчно той да упражнява фактическа власт
върху целия наследствен имот, а е необходимо освен това да е отблъснал владението на
останалите наследници, като е манифестирал ясно пред тях намерението си да владее целия
наследствен имот само за себе си. Това следва да стане с конкретни действия на отричане
правата на останалите сънаследници върху имота, които действия да са станали досие на
тези сънаследници. В тази насока е константната съдебна практика на ВКС и по-конкретно
Решение №508 от 29.07.2003 год. на ВКС по гр.дело №740/2002 год., І г.о., Решение №238
от 11.04.2000 год. на ВКС по гр.дело №1031/1999 год., І г.о., Решение №239 от 29.05.1996
год. по гр.дело №91/1996 год., І г.о., Решение №1135 от 23.12.1998 год. на ВКС по гр.дело
№805/1998 год., І г.о. и др.
Промяната в намерението, с което сънаследникът упражнява фактическата власт
върху имота, следва да бъде демонстрирана по категоричен начин и не може да се
предполага. От събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства, чрез
9
разпита на свидетелите Т. Тодоров и отчасти от показанията на св. К. се установява , че
ищците също са живеели в жилищната сграда и даже са имали отредена стая за обитаване,
когато се връщат от чужбина. В същото време от разпита на свидетелят Т. става ясно , че
бащата е имал планове да развива бизнена си , като в тези планове бил включен и големия
му син Ц.. От събраните в хода на производството гласни доказателства чрез разпита на
свидетелите К. и И. се установява, че ответницата Й. Т. е извършвала в жилищния имот
различни подобрения. Но независимо от изложеното, дори да приеме, че само ответниците
Н. Ш. и Й. Т. са стопанисвали и обитавали имотите, доколкото собствеността не се губи,
само поради неизползването на тези имоти , не би могло да се приеме, че от тяхна страна
са били извършени или предприети някакви конкретни действия, които да са достигнали до
ищците и да са имали за цел манифестиране на желание и намерение от тяхна страна да се
разпореждат с имотите само в своя полза. В тази връзка съдът съобразява и обстоятелството,
че в Община Пазарджик трите имота са били декларирани на името на трите деца на с Ш. и
за заплащане на дължимите за имотите данъци и такси в представените по делото данъчни
оценки фигурират имената и на тримата сънаследници. Липсата на фактически действия,
чрез които ответниците да са манифестирали спрямо ищците субективното си отношение
за своене на процесните имоти , както и липсата на доказателства, установяващи, че другите
сънаследници са разбрали за промененото отношение на владеещия
сънаследник,респективно неговата майка - да упражняват фактическата власт само за себе
си, дава основание да се приеме, че не е налице явно и необезпокоявано владение по
смисъла на чл.79, ал.1 от ЗС, което от своя страна да е довело до придобИ.е на собствеността
по давност от тяхна страна.
С оглед на гореизложеното и най-вече с оглед извода, че описаните в исковата молба
три имота не са били придобити по давност от страна на двамата ответници, следва да се
приеме , че тези имоти са съсобствени по наследство на двамата ищци и на ответника Н. Ш.
и следва да бъдат допуснати до делба при равни квоти: по 1/3 идеална част по отношение на
всеки от тези съделители. Изцяло неоснователен е иска за делба по отношение на
ответницата Й. Т. – по изложените по-горе доводи и поради това , следва да бъде отхвърлен.
При тези права и между тези съделители следва да бъде допусната делба на
процесните имоти. По исканията за присъждане на разноски, съдът ще се произнесе във
втората фаза на делбата – при нейното извършване с нарочен съдебен акт и уреждане на
другите сметки между съделителите.
Водим от горното ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД :
РЕШИ:
ДОПУСКА съдебна делба между Ц. С. Ш., с ЕГН: **********, с посен адрес: с.
Ал**, общ. Пазарджик, обл. Пазарджик, Е. С. Ш., с ЕГН: **********, с посен адрес:, с. **ик,
чрез адвокат С. М. от АК - гр. Пазарджик, със съдебен адрес гр. Па** и Н. С. Шопов, с ЕГН:
**********, с посен адрес: гр. **бщ. Пазарджик, обл. Пазарджик, на следните съсобствени
10
недвижими имоти: 1. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № ** по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД- 18-274/27.10.2020 г. на Изпълнителен
директор на АГКК. последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри,
засягащо поземления имот е от 21.04.2023 г., с адрес на имота: с. *г*, с площ от 89 кв. м.
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за
стопански двор съгласно скица на поземлен имот № 15- 444795-25.04.2023 г., ведно със
сградите, които попадат в имота: 1. Сграда с идентификатор със застроена площ: 43 кв. м.,
брой етажи: I. предназначение: жилищна сграда - еднофамилна съгласно скица на сграда №
15-44480125.04.2023 г. 2. Сграда с идентификатор **.2, със застроена площ: 153 кв. м., брой
етажи: 1, предназначение: селскостопанска сграда съгласно скица на сграда № 15- 444806-
25.04.2023 г., 2. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 15028.502.385 по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД- 18-274/27.10.2020 г. на
Изпълнителен директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и
кадастралните регистри, засягащо поземления имот: няма данни за изменение, с адрес на
имота: с. *г*, с площ от 649 кв. м. трайно предназначение на територията: урбанизирана,
начин на трайно ползване: за складова база съгласно скица на поземлен имот № 15-372963‐
05.04.2023 г., ведно със сградата, която попада в имота: Сграда с идентификатор **, със
застроена площ от 303 кв. м„ брой етажи: 1, предназначение: селскостопанска сграда
съгласно скица на сграда № 15372980-05.04.2023 г. и 3. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор ** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
№ РД-18- 274/27.10.2020 г. на Изпълнителен директор на АГКК, последно изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот е от 21.04.2023 г..
с адрес на имота: с. *г*, у** с площ от 372 кв. м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.) съгласно скица на
поземлен имот № 15372950-05.04.2023 г.. ведно със сградите, които попадат в имота: 1.
Сграда с идентификатор № **.1, със застроена площ от 69 кв. м., брой етажи: 2,
предназначение: жилищна сграда - еднофамилна съгласно скица на сграда № 15-372970-
05.04.2023 г. 2. Сграда с идентификатор №**.2, със застроена площ от 45 кв. м.. брой етажи:
1, предназначение: гараж съгласно скица на сграда № 15-372973-05.04.2023 г. при следните
КВОТИ НА СТРАНИТЕ : за Ц. С. Ш. – 1/3 ид.ч., за Е. С. Ш. – 1/3 ид.ч. и за Н. С. Ш. – 1/3
ид.ч. , като ОТХВЪРЛЯ иска за делба на трите процесни имота по отношение на Й. И. Т.
ЕГН ********** с адрес : гр. Пазар** – като неоснователен.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните пред Пазарджишки окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
11