№ 1522
гр. София, 23.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА
при участието на секретаря ЗЛАТКА АТ. ШУМАНСКА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА Административно
наказателно дело № 20241110216965 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от С. П. Л., с ЕГН ********** срещу наказателно
постановление (НП) № 24-4332-003555 от 20.02.2024 г., издадено от Г.Б., на длъжност
началник група към ОПП- СДВР, с което на жалбоподателя е наложено административно
наказание "глоба" в размер на 100 (сто) лева на основание чл. 177, ал. 1, т. 4, пр. 1 от ЗДвП за
нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП.
В жалбата се навеждат твърдения за материална незаконосъобразност на издаденото
НП. В тази връзка жалбоподателят посочва, че управляваното от него ПС е без отбелязване в
свидетелството за регистрация, че същата е прекратена, което е в разрез с установения в чл.
18 от Наредба № I- 45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и
пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията
на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на
данни за регистрираните пътни превозни средства (Наредбата). Посочва още, че е придобил
МПС през 2002 г., а в НП е посочено, че същото е спряно от движение на 08.12.1999 г. Моли
за отмяна на наказателното постановление и за присъждане на сторените разноски за
адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се
от адв. П.. В хода на съдебните прения, процесуалният представител на жалбоподателя
заявява, че поддържа жалбата на посочените в нея основание, като отправя искане до съда
да отмени НП и претендира присъждана на разноските за адвокатско възнаграждение за
осъществено процесуално представителство в настоящото производство.
Въззиваемата страна, началник-група в ОПП СДВР, редовно призована, не изпраща
представител. По делото са постъпили писмени бележки, в които е отправено искане до съда
да остави жалбата без уважение и да потвърди НП като правилно и законосъобразно. В
същите е отправена и претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Отправено е и възражение за прекомерност на претендираните раноски.
Софийски районен съд, като разгледа постъпилата жалба, изложените в нея доводи и
като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа страна
1
следното:
Отговорността на жалб. Л. е ангажирана със съставяне на АУАН, серия GA, № 1096828
от 12.02.2024 г. В АУАН като фактическа обстановка е установено, че на 12.02.2024 г., около
15.41 ч., в гр. София, на бул. „Сливница“, с посока на движение от бул. „Панчо Владигеров“
към ул. „Обелско шосе“, жалб. Л. управлявал собствения си лек автомобил, марка/модел
„ВАЗ 2104“ с рег. № ****, като срещу административен № 444 след извършена полицейска
проверка било установено, че същият управлявал МПС, което към момента на проверката е
било спряно от движение по желание на собственика, считано от 08.12.1999 г. Въз основа на
тази фактическа обстановка, свид. В. – мл. автоконтрольор при ОПП СДВР, посочил в
съставения АУАН като нарушена разпоредбата на чл. чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП.
При идентично възпроизвеждане на обстоятелствената част, на 20.02.2024 г., началник
група към ОПП СДВР издал обжалваното наказателно постановление, с което на
жалбоподателя жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на
100 (сто) лева на основание чл. 177, ал. 1, т. 4, пр. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 2
от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитания
в съдебното заседание свидетел Р. В. (актосъставител), както и въз основа на писмените
доказателства, приети и приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от
НПК.
Показанията на свид. В., съдът намира за достоверни, еднопосочни и логично
структурирани, поради което кредитира същите. От тях се установяват извършените в хода
на проверката действия и направените справки с ОДЧ, посредством които е било установено
извършеното нарушение. Показанията на разпитания свидетел са в пълна корелация и с
писмените доказателства по делото, като в тях не се констатират противоречия.
Съдът кредитира и писмените доказателства по делото, доколкото същите намират
опора в останалия доказателствен материал и не са налице никакви противоречия.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при съставянето на АУАН
и издаването на атакуваното НП не са допуснати съществени процесуални нарушения - НП
е издадено от компетентен административен орган, спазена е формата за съставяне на АУАН
и НП, които съдържат всички необходими реквизити. В този ред на мисли, съдът намира
възраженията на жалбоподателя, че АУАН и НП не отговарят на изискванията на ЗАНН за
неоснователни. Колкото до описанието на нарушението, съдът намира, че изложеното в НП
и АУАН е напълно достатъчно.
По делото безспорно е установено, че жалб. Л. има качеството на водач, тъй като
същият е бил спрян от полицейските служители по време на управление на МПС.
Нормата на чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП предвижда забрана за водач на ППС да управлява
същото, ако то е спряно от движение. От приложената справка за регистрация на МПС,
изведена от АИС-АНД на ОПП СДВР, се установява, че МПС е било спряно от движение по
искане на неговия собственик на 08.12.1999 г. По делото, като писмено доказателство е
приложено копие на договор за покупко-продажба на МПС с нотариална заверка на
подписите, съгласно който жалб. Л. е придобил собствеността върху процесното МПС,
считано от 22.02.2002 г. Тази информация е отразена и в цитираната по-горе справка от
АИС-АНД. При справката в ОДЧ е установено, че МПС е било спряно от движение през
1999 г. Предвид това, съдът намира, че са налице обективните признаци на деяниято.
Не е налице субективна съставомерност на същото, доколкото жалб. Л. е придобил
МПС през 2002 г. съгласно приобщения по делото договор за покупко-продажба на МПС. В
договора не е било записано, че МПС е спряно от движение и жалбоподателят не е имал
достъп до такава информация, поради което не е могъл да формира и знание за това
2
обстоятелство, поради което съдът намира, че осъщественото от него деяние не е било
извършено виновно. Само за пълнота следва да се каже, че видно от справките за служебна
промяна на регистрация на процесното МПС /л. 30 и л. 60 от делото/, издадени на една и
съща дата, но в различно часово време е налице разминаване относно състоянието на
автомобила. В първата е отразено, че регистрацията е прекратена по желание на собственика
много преди жалбоподателят за закупи автомобила, а във втората – че автомобилът е в
движение.
Предвид изложеното, съдът намира, че отговорността на жалбоподателя е била
неправилно ангажирана поради неправилно приложение на материалния закон, което налага
отмяна на наказателното постановление.
При този изход на делото право на разноски има жалбоподателят. Доколкото такава
претенция е отправена в производството пред настоящата съдебна инстанция, съдът намира,
че на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН такива следва да бъдат присъдени. Претендираното
възнаграждение е в размер на 600 лева, съгласно приложения по делото договор за правна
защита и съдействие. От въззиваемата страна е отправено възражение за прекомерност.
Съгласно чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за
адвокатска работа (загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2025 г.), минималният размер на
възнаграждението е в размер на 400 лева за процесуално представителство по настоящото
дело. Съдът намира, че делото не се характеризира с фактическа и правна сложност,
доколкото отговорността на жалбоподателя е ангажирана за едно нарушение,
доказателствата са безспорни и обосновават еднопосочни изводи. С оглед на това, съдът
намира, че следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 400 лева.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 3, т. 1, вр. ал. 2, т. 1, вр. ал. 1 ЗАНН
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-4332-003555 от 20.02.2024 г., издадено от
Г.Б., на длъжност началник група към ОПП- СДВР, с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 100 (сто) лева на основание чл. 177, ал. 1, т.
4, пр. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на С. П. Л., с ЕГН
********** сумата 400 /четиристотин/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок пред Административен съд, София
-град от датата на съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3