Присъда по НОХД №28/2024 на Районен съд - Балчик
| Номер на акта: | 12 |
| Дата: | 13 август 2025 г. (в сила от 29 август 2025 г.) |
| Съдия: | Галин Христов Георгиев |
| Дело: | 20243210200028 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 5 февруари 2024 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
МОТИВИ към присъда №12 по НОХД №28/2024 по описа на
Балчишкия районен съд.
По отношение на подсъдимата З.М.Д. – ******, е повдигнато
обвинение от Районна прокуратура-Добрич То-Балчик, за това, че:
За това, че в периода от месец април 2018 г. до 26.03.2019 в *** е въвела
в заблуждение Ж.Д.Ж. с ЕГН ********** от ***, и у него е било поддържано
заблуждение, че са й нужни парични средства, като и пращал пари с пощенски
записи, с цел да набави за себе си облага и с това му е била причинена имотна
вреда в размер на 30 189,04 лева-.- престъпление по чл.209, ал.1, във вр.
чл.26, ал.1 от НК.
По делото, като частен обвинител и граждански ищец е конституирано
пострадалото лице Ж.Д.Ж. с ЕГН********** от ***. Частният обвинител и
граждански ищец е представляван в съдебно заседание от процесуален
представител, а именно адвокат С.К.С. от АК-Д.. За съвместно разглеждане в
наказателното производство е приет граждански иск за заплащане на
обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 30189,04 лв.
Като частен обвинител, чрез своя процесуален представител, Ж.
поддържа предявеното от прокуратурата обвинение.
Като граждански ищец поддържа предявения граждански иск и моли
съда да осъди подсъдимия, като граждански ответник да заплати
претендираната сума.
Представителят на обвинението, поддържа първоначалното обвинение,
пледира подсъдимата да бъде призната за виновна и да й бъде наложено
наказание, към минимума предвиден в текста, което наказание да бъде
отложено с подходящ изпитателен срок на основание чл.66 от НК.
По отношение на предявения граждански иск, пледира да бъде уважен
по справедливост, до размера на установената стойност на причинените
имуществени вреди.
Разпитана в хода на досъдебното производство, в качеството си на
обвиняема, подсъдимата Д. не се признава за виновна и не дава обяснения.
В последното съдебно заседание, след даване ход на делото по
същество, подсъдимата завява, че не е виновна и не е извършила описаното в
обвинителния акт инкриминирано деяние. В последната си дума, отново
1
твърди, че е невинна и моли съда да постанови присъда, с която да я оправдае.
Подсъдимата се представлява от процесуален представител, а именно адвокат
К.К.. Процесуалният представител твърди, че неговата подзащитна е невинна
и не е извършила описаното в обвинителния акт престъпление. Твърди, че
същото не е доказано. Пледира, съдът да постанови присъда, с която да
признае подсъдимата З. Д. за невинна. По отношение на предявения
граждански иск, твърди, че същия е неоснователен и недоказан, и пледира
съда да го отхвърли изцяло, като такъв.
По делото са разпитани свидетели, събрани и приети са писмени
доказателства. Прието е заключение на вещо лице по назначена съдебна
експертиза.
Съдът след преценка на събраните доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установена следната фактическа обстановка:
Пострадалият Ж. Ж., в качеството си на свидетел, твърди, че през 2017
г. обявил за продан собствения си недвижим имот в *** в близост до ***. Един
от всички потенциални купувачи била и подсъдимата З.М.Д., съпровождана от
мъж, представил се на Ж. с малкото име П.. З. Д. и придружаващия я мъж
заявили, че ще направят постъпления за отпускане на банков кредит за
закупуване на въпросния имот. В последствие свидетелят Ж. продал имота си
на друг купувач, а именно свидетелката К.Д., за сумата от 40 000 лева. От
продължителните контакти между св. Ж. и подсъдимата Д., последната
разбрала, че имота е продаден и прекратили връзките за известен период от
време.
През месец януари 2018 г. подсъдимата З. Д. се обадила по телефона на
св. Ж. и му казала, че мъжът й П. бил убит и й трябват пари на заем, за да
заведе дело срещу убиеца за заплащане на обезщетение в размер на 170 000
лева, и след като получи тази сума, тя щяла да му върне взетите на заем пари.
Свидетелят Ж. Ж. се съгласил да й услужи с колкото пари са й нужни,
без да подписва договор, разписка или друг документ. З. Д. поискала сумата от
3500 лева. В последствие, тя отново поискала друга сума този път от 1500
лева, като обяснила, че са и необходими за надгробен камък на мъжа й. Така
във времето св. Ж. продължил да и праща пари, за заплащане на различни
твърдени от подсъдимата сметки.
За времето от месец март 2018 г. до края на месец март 2019 г. Ж. е дал
на Д. около 30 000 лева, като една част на ръка, а друга част, чрез парични
преводи по ЕаsуРау и пощенски клон на „Български пощи“ в ***. В края на
2
лятото на 2019 г. Ж. е свършил наличните си пари и тогава потърсил по
телефона Д., за да му върне някакви пари. Обаче телефона й бил изключен.
Посетил дома й в гр. Д., но не я открил там. От съседи разбрал, че тя е
непочтен човек, и работила някъде из курортите в страната.
В хода на разследването е установено, че св. Ж. Ж. не се е виждал със
З., нито е ходил в гр. Д. да я търси. Свидетелят не може да посочи свидетели
очевидци на твърденията на З., че ще му върне дадените пари. Разговорите в
тази насока водили по телефона и на четири очи, като не са допускали
участието на трети лица в тях. Като лице присъствало на предаването на ръка
на част от парите бил синът В., като не се сеща къде ги предал. Дал 1500 лева
за надгробен паметник на мъжа й П. и 17 000 лева за откриване на банкови
сметки за привеждане на парите от кръвнината, което дело тя водила. Парите
дал пред банка Райфайзенбанк в ***. Споделял пред различни хора, че
гаранция за дадените пари е делото за обезщетение, което ще води
подсъдимата. Тя никога не му представила документи, че води такова дело.
Обяснявала му, че от съда са отказвали да й предадат документи от делото от
съображения за конфиденциалност. Като свидетел посочва лицето св. Ц.Я. -
служителка в пощата в с. К.. При многократните му посещения в пощата по
повод превеждане на сумите й бил споделил, че изпращал сумите на З., за да й
помогне в делото за получаване на обезщетение по повод убийството на мъжа
й. Св. Ц.Я. го е предупреждавала да внимава, за да не остане измамен.
Посочва още едно лице св. К.К. от гр. Д., който познавал З., тъй като и правил
покрива на къщата в гр. Д.. К.К. го е предупреждавал, че З. не се ползва с
добро име и да не й дава пари, защото нямало да му ги върне, но съответно не
послушал и К.. През 2017 г. споделил със сина си Д. за отношенията си със З..
Той също му казал, че вероятно З. е мошеник, без да я е виждал или
контактувал с нея. Това отношение го изразил й в жалба до 05 РУ - В., където
имало преписка, приключила с отказ от образуване на наказателно
производство. Това се случило преди да продаде имота. След като продал
имота на лице от С., З. и П. са разбрали, че има пари, започнали да го
склоняват да им помага финансово. Твърди, че основният му мотив да даде
пари на З., че ще му бъдат върнати, след като получи обезщетението за
смъртта на мъжа си.
Разпитани са синовете на З. Д., съответно - В.З.М. с ЕГН ********** и
А.П.Д. с ЕГН ********** и двамата живущи в гр. Д.. Заявяват, че нито те,
нито други членове на семейството им са боледували през 2018 г., което
лечение да е изисквало непосилна за тях парична сума и да е налагало търсене
3
пари на заем. И двамата братя твърдят, че познават лицето Ж.Д.Ж., тъй като е
бил в приятелски отношения с майка им. Посочват още, че не е водено дело за
обезщетение по повод смъртта на баща им, и същият е починал от естествена
смърт.
Разпитани са св. Ц.Я. и св. К.К., които в показанията си посочват, че са
предупреждавали св. Ж. Ж. да не дава пари на подсъдимата. Свидетелят К.К.
споделя случай, при който е поискал една скара от св. Ж. Ж., и той му отказал
да му я даде, и му казал, че в неговия имот вече се разпореждала подсъдимата
З. Д..
Разпитан по делото е св. Д.Ж.Д. с ЕГН ********** от *** - син на
пострадалият Ж. Ж.. Същият обяснява, че през 2017 г. от съседи на имота на
баща си Ж. Ж. в *** в *** разбрал, че в имота му се разпореждали непознати
хора.
Посетил баща си във въпросния имот и на място от него разбрал, че
продавал имота си и е упълномощил с генерално пълномощно подсъдимата да
се разпорежда при продажбата, както намери за добре. Тогава той и баща му
се скарали и той го изгонил. След това посетил 05 РУ - В. и депозирал молба с
искане за оказване на превенция за недопускане баща му да бъде измамен. В
хода на проверката по преписката е установено лицето З. Д., която обяснила
на полицаите, че имала намерение да закупи имота на баща му, и не е
извършвала нищо нередно спрямо него.
Проверката по преписката е приключила с отказ да се образува ДП за
престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК, тъй като се касаело за неуредени
гражданско-правни отношения между баща му и Д..
В разпита си на свидетели и при очната ставка, св. З. Д. твърди, че не е
убеждавала Ж. Ж. да му изпраща пари. Тя твърди,че пострадалия е искал тя да
му стане жена и за това й давал пари.
Не е спорно в теорията и съдебната практика, че предмет на
обикновената измама по чл. 209 от НК, могат да бъдат както пари, вещи и
други ценности, така и недвижими имоти или други имуществени права. Но
при измамата деецът въздейства пряко и непосредствено върху едно друго
физическо лице, в чийто фактическа власт се намира определено имущество.
Имуществения предмет е именно това имущество, върху което извършителя
въздейства. От обективна страна при измамата е характерно, че деецът нито
има фактическа власт върху това имущество, нито въздейства пряко върху
него. Друга особеност от обективна страна е тази, че изпълнителното деяние
4
се изразява в противоправно мотивиране на този, който има фактическа власт
върху имуществения предмет. Мотивирано от неправилните си представи за
действителността, измаменото лице извършва акт на юридическо
разпореждане с имуществения предмет. Измамата е резултатно увреждащо
престъпление, като резултата е причиняването на имотна вреда на чуждо
имущество, като имотната вреда е в следствие на това, че лицето което владее
имуществения предмет и което е противозаконно мотивирано за това, върши с
него акт на фактическо или юридическо разпореждане. Този акт е именно
пряката причина за настъпване на съставомерните последици.
Въз основа на анализ на събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и във взаимната им връзка, съдът приема, че се установява по
несъмнен и категоричен начин, че З. Д. с цел да набави имотна облага за себе
си и използвайки заблуждението на пострадалия Ж. Ж. да й изпраща пари, с
което му причинила щета в размер на 30 189,04 лева.
Видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че
предмета на престъплението: - общата стойност на причинената вреда на
Ж.Д.Ж. с ЕГН ********** от ***, за времето от месец март 2018 г. до
26.03.2019 г. е в размер на 30 189,04 лева.
При измамата съставомерните последици настъпват от действията на
заблуденото лице, като измамникът не въздейства пряко върху предмета на
посегателство, а увреждащото разпоредително действие се извършва от
пострадалия в полза на измамника. Последният, чрез действия, насочени към
възбуждане или поддържане на заблуждение /чл. 209 ал. 1 от НК/, или
използвайки заблуждението, неопитността или неосведомеността /чл. 209 ал.
2 от НК/, мотивира измамения да извърши разпоредителните действия, които
му причиняват имотната вреда. Парите са изпращани от Ж. Ж., чрез пощенски
записи и чрез паричен превод чрез системата „Изипей“.
Престъплението е продължавано и е извършено в условията на чл.26 от
НК,като с две или повече деяния, които осъществяват поотделно един или
различни състави на едно и също престъпление, са извършени през
непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите.
От субективна страна е налице пряк умисъл, като форма на вината по
смисъла на чл.11, ал.2 от НК. Според съда, подсъдимата е осъществила
деянието си, като е съзнавала общественоопасния му характер, предвиждала
5
е неговите общественоопасни последици и е искала настъпването на тези
последици.
Гореизложената фактическа обстановка се установява, от събраните по
делото доказателства - показанията на разпитаните свидетели, заключението
на вещото лице, писмените доказателства.
Съдът не кредитира твърденията за невинност на подсъдимата и ги
приема, като линия на защита. Твърденията, че същата не е извършила
престъплението не се подкрепят от събраните доказателства.
С оглед изложеното, съдът приема, че подсъдимата Д. е осъществила от
обективна и субективна страна престъпния състав на престъплението по
чл.209, ал.1, във вр.чл.26 от НК.
При определяне на вида,размера и начина на изтърпяване на
наказанията,съдът взе предвид степента на обществена опасност на
извършителите,както и всички смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства.
По отношение на подсъдимата З.М.Д.:
Степента на обществена опасност на деянието е висока, с оглед фактът,
че се касае за тежко умишлено престъпление. Размерът на причинените
имуществени вреди, а именно 30198,04лв. също е висок.
Степента на обществена опасност на извършителя, също съдът
преценява, като не толкова висок, тъй като подсъдимата е с чисто съдебно
минало.
Смекчаващи вината обстоятелство са чистото съдебно минало и
добрите характеристични данни.
С оглед изложеното, съдът счита, че на подсъдимата следва да се
наложи наказание към минимума предвиден в законовия тест, а именно
лишаване от свобода за срок от една година.
Според съда са налице както обективните така и субективните
критерии за прилагане на института на условното осъждане. Съдът счита, че
следва да се приложи разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК, като наложеното на
подсъдимата наказание лишаване от свобода за срок от една година, бъде
отложено с подходящ изпитателен срок, а именно три години.
В предвид изложеното и на основание чл.209, ал.1, във вр.чл.26, ал.1 от
НК, във вр.чл.54 от НК, с присъдата си съдът налага на подсъдимата З. Д.
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА, което
6
наказание на основание чл.66, ал.1 от НК, ОТЛАГА с изпитателен срок от ТРИ
ГОДИНИ.
По отношение на предявения граждански иск за заплащане на
обезщетение в размер на 30189,04лв., съдът приема, че в предвид факта, че
подсъдимата е призната за виновна за извършеното инкриминирано деяние, то
същото е в причинни следствена връзка с причинените имуществени щети.
Съдът счита, че гражданския иск, следва да бъде уважен в пълния му размер.
С присъдата си, съдът ОСЪЖДА подсъдимата З.М.Д. да заплати в
полза на Ж.Д.Ж. сумата от 30189,04лв. представляващо обезщетение за
причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от
26.03.2019 година, до окончателното изплащане на сумата.
С присъдата, подсъдимата е осъдена да заплати държавна такса върху
размера на уважения граждански иск, в полза на бюджета на съдебната власт,
по сметка на Районен съд-Балчик в размер на 1207,56лв.
С присъдата си, съдът осъжда подсъдимата З. Д. да заплати и
направените деловодни разноски в полза на ОДМВР-Д. в размер на 1341,90 лв.
С присъдата си, съдът осъжда подсъдимата да заплати държавна такса в
размер на 5 лева, в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на БРС, в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
С присъдата си, съдът осъжда подсъдимата З. Д. да заплати и
направените деловодни разноски в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на Районен съд-Балчик в размер на 100лв.
С присъдата си съдът осъжда подсъдимата да заплати държавна такса в
размер на 5 лева, в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на БРС, в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист
Според съда, така наложените наказания, пълно и изцяло ще постигат
целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК.
Водим от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
25.08.2025 г. ПРЕДСЕДАТЕЛ :
7