Присъда по дело №70/2022 на Районен съд - Тутракан

Номер на акта: 24
Дата: 2 ноември 2022 г.
Съдия: Спас Маринов Стефанов
Дело: 20223430200070
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 28 април 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 24
гр. Тутракан, 02.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на втори ноември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Спас М. Стефанов
при участието на секретаря Людмила Цв. Петрова
и прокурора П. Г. А.
като разгледа докладваното от Спас М. Стефанов Наказателно дело от общ
характер № 20223430200070 по описа за 2022 година
и като взе предвид събраните доказателства и закона
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимата В. С. И., ***, ЕГН **********, ЗА
ВИНОВНА в това, че през периода м. ноември 2019 г. - м. февруари 2022 г. в
гр. Тутракан, обл. Силистра, след като била осъдена с Решение №
131/10.10.2019 г. по гр. д. № 134/2019 г. по описа на PC - Тутракан, влязло в
законна сила на 29.10.2019 г., да издържа свой низходящ - дъщеря си Ц. М.
И., родена на ***, с ежемесечна издръжка в размер на 140 лв. /сто и
четиридесет лева/ месечно, съзнателно не е изпълнила задължението си в
размер на повече от две месечни вноски, а именно 28 /двадесет и осем/
месечни вноски, представляващи сума в размер общо на 3 920 лв. /три хиляди
деветстотин и двадесет лева/, поради което и на основание чл. 183, ал. 1 от
НК и чл. 54 от НК, й налага наказание „ПРОБАЦИЯ“ със следните
пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес с
явяване и подписване пред пробационен служител два пъти седмично“ за
срок от ШЕСТ МЕСЕЦА иЗадължителни периодични срещи с
пробационен служител“ за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.
1
ПРИСЪДАТА може да бъде обжалвана и/или протестирана в 15-дневен
срок пред Силистренски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 24/02.11.2022 год.
по НОХД № 70 от 2022 год.

Подсъдимата В. С. И., ***, с ЕГН **********, е предадена на съд с
обвинителен акт на прокурор при РП-Силистра, ТО-Тутракан, за това, че през
периода м. ноември 2019 г. – м. февруари 2022 г. в гр. Тутракан, обл.
Силистра, след като била осъдена с Решение № 131/10.10.2019 г. по гр. д. №
134/2019 г. по описа на РС – Тутракан, влязло в законна сила на 29.10.2019 г.,
да издържа свой низходящ – дъщеря си Ц. М. И., родена на ***, с ежемесечна
издръжка в размер на по 140 лв. /сто и четиридесет лева/, съзнателно не
изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а
именно 28 /двадесет и осем/ месечни вноски, представляващи сума в размер
общо на 3 920 лв. /три хиляди деветстотин и двадесет лева/ – престъпление по
чл. 183, ал.1 от НК.
Представителят на РП – Силистра, ТО – Тутракан, пледира
признаването на подсъдимата за виновна и налагане на наказание по вид
пробация със съдържание задължителните пробационни мерки.
Повереникът на частния обвинител поддържа искането на прокурора.
Подсъдимата се признава за виновна в така повдигнатото обвинение.
Изразява съжаление за стореното.

Съдът, след като анализира събраните по наказателното производство
доказателства и обсъди изразените от страните становища, намира за
установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимата В. С. И. е родена на ***.
Подсъдимата И. и св. М. И. заживели на съпружески начала на
неустановена по делото дата в гр. Тутракан. В резултат на това на *** се
родила дъщеря им Ц. М. И.. На неустановена дата през 2019 г. подсъдимата
напуснала св. И. и се установила да живее в друго населено място, като
детето останало да живее при баща си.
В РС – Тутракан било заведено гр. д. № 134/2019 г. На 10.10.2019 г. по
делото било постановено Решение № 131, влязло в законна сила на 29.10.2019
г. Според решението упражняването на родителските права над малолетното
дете било предоставено на бащата – св. М. И., а майката – подсъдимата И.,
била осъдена да изплаща издръжка на своята низходяща в размер на 140 лв.
месечно. Подсъдимата не присъствала на заседанията по делото и не
получила официален препис от решението, но св. И. я запознал с неговите
параметри, изпращайки съобщения със снимков материал по интернет,
които подсъдимата получила.
Въз основа на издаден Изпълнителен лист № 10/13.01.2020 г. в СИС при
РС – Тутракан било образувано Изпълнително дело № 28/2020 г. срещу
подсъдимата, по което не постъпили никакви суми.
За периода м. ноември 2019 г. – м. февруари 2022 г. подсъдимата
1
дължала общо двадесет и осем месечни вноски в размер на по 140 лева всяка,
като нито една от тях не била изплатена. Общият размер на задължението
към м. февруари 2022 г. възлизало на 3 920 лв.

Горната фактическа обстановка съдът извежда от събраните по делото
доказателства и доказателствени средства – показанията на свидетеля и
обясненията на подсъдимата; справка съдимост; автобиография; декларация
за семейно и материално положение на подс. И.; з. к. на Решение №
131/10.10.2019 г. по гр. д. № 134/2019 г. по описа на РС – Тутракан;
Изпълнителен лист № 10/13.01.2020 г.; Удостоверение за раждане на Ц. М.
И..

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира
за установено от правна страна следното:
Подсъдимата В. И. е наказателно отговорно лице. Същата е
осъществила от обективна страна престъпление по смисъла на чл. 183, ал. 1
от НК. С Решение № 131/10.10.2019 г. по гр. д. № 134/2019 г. по описа на РС –
Тутракан, влязло в законна сила на 29.10.2019 г., подсъдимата е била осъдена
да издържа свой низходящ – дъщеря си Ц. И., като заплаща чрез баща М.
И. месечна издръжка в размер на 140 лв. Изпълнителното деяние е довършено
с неплащането на поне две месечни вноски, като в настоящия случай
обвинението обхваща двадесет и осем такива. Съставът на чл. 183, ал.1 от НК
не изисква настъпването на каквито и да са вредни последици. От изложеното
следва, че подсъдимата е осъществила обективната страна на престъпния
състав, в който е обвинена.
От субективна страна съставът изисква деянието да е изпълнено
умишлено. Изисква се също и наличието на допълнителен субективен
елемент – съзнателност, който в голяма степен се припокрива с понятието за
умисъл, а именно задълженото лице да е било наясно какви са основанието,
размерът и падежът на задължението. Видно от събраните по делото
доказателства подсъдимата е съзнавала параметрите на своето задължение и
въпреки това не го е изпълнила в размер на двадесет и осем месечни вноски.
От изложеното следва, че подс. И. е осъществила състава умишлено, тъй като
е съзнавала обществено опасния характер на извършеното и неговите
обществено опасни последици, но въпреки това е желаела и допуснала
тяхното настъпване.
Изложените от подсъдимата доводи за неизплащане на издръжката, че
след раздялата си с И. не е работила срещу заплащане и че има други две
деца, не са основание за отпадане на обществената опасност на извършеното
от нея деяние. Изброените обстоятелства съдът цени като смекчаващи вината
на подсъдимата. В същия смисъл и Решение № 188 от 4.07.2011 г. на ВКС по
н. д. № 1157/2011 г., III н. о., НК: „За реализиране на състава на чл. 183, ал. 1
НК от обективна и субективна страна са без значение трудовият статус и
получаваното възнаграждение на осъдения на издръжка родител;
здравословното му състояние; ново семейно или фактическо съжителстване
2
на бившите съпрузи; наличието на други деца; поведението и финансовите
възможности на родителя, комуто са възложени родителските права;
предварителна уговорка с него да не се плаща издръжка и др.“.

Воден от горното, съдът призна подсъдимата В. С. И. за виновна в
извършване на престъпление по смисъла на чл.183 ал.1 от НК за това, че на
през периода м. ноември 2019 г. – м. февруари 2022 г. в гр. Тутракан, обл.
Силистра, след като била осъдена с Решение № 131/10.10.2019 г. по гр. д. №
134/2019 г. по описа на РС – Тутракан, влязло в законна сила на 29.10.2019 г.,
да издържа свой низходящ – дъщеря си Ц. М. И., родена на *** с ежемесечна
издръжка в размер на 140 лв. /сто и четиридесет лева/ месечно, съзнателно не
е изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а
именно 28 /двадесет и осем/ месечни вноски, представляващи сума в размер
общо на 3 920 лв. /три хиляди деветстотин и двадесет лева/.

При индивидуализацията на наказанието, съдът взе предвид
разпоредбата на чл. 54 от НК. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът
прие чистото съдебно минало на подсъдимата, изразеното критично
отношение към извършеното, признаването на вината, наличието на други две
невръстни деца, за които полага грижи, и липсата на трудово възнаграждение.
Като отегчаващо вината обстоятелство съдът прие продължителността на
неизплащането на издръжката, а именно – за срок от двадесет и осем месеца.
Вземайки предвид горното и значителния превес на смекчаващите
вината обстоятелства, съдът наложи по-лекото по вид наказание, предвидено
за извършено престъпление по чл. 183, ал.1 от НК, а именно – пробация,
състоящо се единствено в задължителните пробационни мерки –
„задължителна регистрация по настоящ адрес с явяване и подписване пред
пробационен служител два пъти седмично“ за срок от шест месеца и
„задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от шест
месеца. Съдът счита, че с оглед постигането на генералната и специална
превенция не е необходимо налагането на други, факултативни по своята
същност, пробационни мерки.

Воден от горното, съдът постанови присъдата си.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:
3