№ 22744
гр. София, 11.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря МАРТИНА П. СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20241110175181 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл.49 от ЗЗД,вр.чл.45 от ЗЗД от Т. В.
Г.,ЕГН **********,с адрес гр.С,с пълномощник адв.А. В.,с адрес гр.С,против
С О,с адрес гр.С,представлявана от кмета В Т,с искане за осъждане на
ответника да заплати сумата от 18000 лева обезщетение за неимуществени
вреди.
В исковата молба се твърди,че на 03.11.2024 г. ищецът заедно със своята
съпруга се движел по **** в посока към ***** и на около 10 м. от
кръстовището с ***** ищецът се препъва в разбита и разрушена тротоарна
настилка,а вследствие на това е получил травматично увреждане. Поддържа
се,че състоянието на тротоарната настилка било лошо – част от тротоарните
плочки липсвали,а други били разрушени. В исковата молба се сочи,че
ищецът първоначално смятал,че ще се възстанови,защото нараняванията му са
повърхностни,но на 18.11.2024 г. след извършен преглед на рентген се
установило,че ищецът е получил фрактури на шесто,седмо и осмо ребро в
лявата половина. В исковата молба се твърди,че ищецът ползвал помощта на
своите деца и внуци,а и предвид възрастта им периодът на възстановяване е
бил по-продължителен. Исковата претенция се основава на твърдения,че
общината отговаря поради допуснато бездействие да изпълнява задълженията
си по поддържане в изправност на тротоарната настилка. Ищецът претендира
сумата от 18000 лева обезщетение за неимуществени вреди. Моли съда да
постанови решение,с което да уважи иска.
Ответната страна С О в подадения писмен отговор оспорва иска като
неоснователен като твърди,че не е доказано да е настъпил инцидент по
описания начин. Твърди се,че в районната администрация не са постъпвали
сигнали относно компрометиране на тротоарната настилка. Оспорва се
ищецът да е получил травмата по описания начин,защото медицинските
документи са 15 дни по-късно. Формулирано е възражение за съпричиняване.
1
Сочи се,че размерът на обезщетението е прекомерен. Ответната страна моли
съда да отхвърли исковата претенция.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено
следното :
Представен е авбулаторен лист от 18.11.2024 г.,както и доказателство за
проведено изследване рентгенография на ребра – фрактура на шесто,седмо и
осмо ребро в лява гръдна половина по средна аксиларна линия без данни за
пневмоторакс и реактивен плеврит.
Според експертно решение на ТЕЛК на Траянчо В. Г. е определена 95 %
намалена работоспособност пожизнено.
В хода на производството са събрани гласни доказателства – от разпита
на свидетелката Г.а,която е съпруга на ищеца,се установява,че на 03.11.2024 г.
към 18,00 часа тръгнали на пазар и след пресичане на ***** на тротоара пред
читалището,където тротоарът е изровен,нейният съпруг се спънал и паднал
напред. Свидетелката Г.а сочи,че с трудности вдигнала своя съпруг,който след
1-2 дни получил посиняване и болки в ребрата вляво като след проведено
рентгеново изследване се оказало,че има три счупени ребра. Според
свидетелката Г.а възстановителният период продължил около месец – месец и
половина,в този период ищецът се чувствал зле физически и
психически,защото не е можел да кара внуците на училище. Според
показанията на свидетелката Г.а по време на възстановителния период ищецът
имал силни болки,както и имал затруднения при движението.
От приетото заключение по съдебно-медицинската експертиза се
установява,че счупване на ребра,както при ищеца,може да бъде получено при
удар с или върху тъп предмет със сравнително ограничена контактна
повърхност и може да се получи при падане върху терена и удар на лявата
гръдна половина,при обичаен ход на възстановяване такова увреждане
представлява трайно затруднение движението на снагата за период от 1-2
месеца,като лечението се провежда чрез болкоуспокояващи и покой. При
получаване на увреждането пострадалият е получавал силни болки при
дишане,кихане,обръщане в леглото за период от 20-25 дни. Според
експертното заключение при такова увреждане практически се достига до
пълно възстановяване без последици за здравето и живота.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Уважаването на иск с правно основание чл.49 от ЗЗД,вр.чл.45 от ЗЗД е
обусловено от доказване,че са настъпили вреди,вредите са пряка и
непосредствена последица от действия или бездействия по повод на
работа,възложена от ответника. Отговорността по чл.49 от ЗЗД е обективна по
своя характер и може да бъде ангажирана,ако се установи,че служители на
ответника са допуснали бездействие при изпълнение на своите служебни
задължения. С този иск се цели ангажиране на отговорността на
възложителя,която е обективна и за ангажирането й е достатъчно доказване
наличието на действия/бездействия,на вреди и на причинна връзка между
същите. Провеждането на доказване за наличието на предпоставки за
2
уважаване на иска е възложено в тежест на ищцовата страна,което означава,че
страната ищец следва да проведе пълно доказване за наличието на
предпоставки за уважаване на исковата претенция,т.е. от доказателствата по
делото да се установява по несъмнен и категоричен начин наличието на
предпоставки да бъде уважена исковата претенция.
Софийският районен съд счита,че от събраните в хода на производството
доказателства може да бъде направен несъмнен извод,че за ищеца Г. са
възникнали вреди,тъй като е получено травматично увреждане фрактура на
три ребра,за което е направена рентгенография. Макар медицинското
изследване да е проведено около две седмици по-късно спрямо датата на
увреждането,съдът,отчитайки заключението по съдебно-медицинската
експертиза приема,че е възможно счупването да е настъпило 15 дни по-рано,в
която насока експертното заключение сочи,че линията на счупване е ясно
изразена. За да приеме,че е доказано,че е настъпило травматично
увреждане,съдът взе предвид и свидетелските показания на свидетелката
Г.а,която е очевидец на инцидента и сочи,че нейният съпруг е паднал напред
на тротоара предвид това,че част от плочките били с нарушена цялост или
липсващи. Възникването на травматично увреждане – фрактура на ребра,
което е причинило болки и страдания за пострадалия Г. и необходимост да
бъде подпомаган в ежедневнието си от своите съпруга,деца и внуци,
позволява да бъде възприето,че са настъпили вреди,за които ответната страна
отговаря. За да бъде уважен иск по чл.49 от ЗЗД,следва да бъде установена
причинно-следствена връзка между вредите и действията/бездействията,да
бъде доказано,че тези действия или бездействия са по повод на работа,за която
ответната страна отговаря. Анализът на събраните в хода на производството
доказателства позволява да бъде възприето,че е проведено доказване,че са
реализирани материалноправните предпоставки за уважаване на иска. Съдът
приема,че е доказано,че инцидентът,довел до падане на ищеца Г. и до
настъпване на травматично увреждане – фрактура на три ребра е настъпил на
тротоар в *****. Макар свидетелските показания на свидетелката Г.а да са
заинтересовани по смисъла на чл.172 от ГПК при съобразяване брачната
връзка между ищеца и свидетелката,съдът приема,че свидетелските показания
следва да бъдат кредитирани като последователни и конкретни,а и отделно от
това,свидетелските показания не са опровергани от други доказателства по
делото – ответникът не е провел доказване,че към датата на настъпване на
инцидента тротоарът,където се твърди да е настъпило увреждането се е
намирал в изправно състояние. Изводът на съда за наличието на предпоставки
за ангажиране отговорността на ответника не се променя предвид довода на
ответната страна,че в общинската администрация не са подавани сигнали за
лошото състояние на тротоариа,тъй като липсата на постъпили сигнали не
доказва нито пряко,нито косвено какво е конкретното състояние на
тротоарната настилка. За да счете,че ответната община е пасивно
легитимирана да отговаря за обезвреда,съдът взе предвид,че според
свидетелските показания на това място на тротоара има счупени,както и
липсващи плочки. Софийският районен съд намира,че ответната страна е
пасивно легитимирана да отговаря за вредите,защото има законови
задължения да осигурява състоянието на тротоарите,а именно съгласно
чл.30,ал.4 от Закона за пътищата,за изграждането,ремонтирането и други
дейности,свързани с безопасността на движението по тротоарите,отговаря
3
съответната община,а и това нейно задължение произтича от общото
задължение,регламентирано в Закона за общинската собственост,че общината
управлява общинските имоти по начин,който е насочен в полза на обществото.
Наличието на законово задължение за осигуряване състоянието на тротоара
във вид,който не застрашава здравето на гражданите,съпоставено със
събраните доказателства,че състоянието на тротоара е било недобро поради
това,че е имало липсващи плочки,респективно счупени плочки,позволяват на
съда да счете,че исковата претенция е доказана по основание. С оглед
обстоятелството,че травматичното увреждане на ищеца Г. е настъпило
вследствие падане и настъпване фрактура на ребра,съдът счита,че има
основание за ангажиране на отговорността му по реда на чл.49 от ЗЗД. В тази
насока съдът приема,че следва да бъде отчетено,че показанията на
свидетелката Г.а кореспондират със заключението по съдебно-медицинската
експертиза,според което такова травматично увреждане може да бъде
получено именно при съприкосновение с терена. Развитите съображения
мотивираха съда да счете,че исковата претенция е доказана по основание. В
хипотезата,когато са претендирани неимуществени вреди,какъвто е
настоящият случай,съдът определя размера на обезщетението по
справедливост при съобразяване критериите,установени съгласно чл.52 от
ЗЗД. За разлика от имуществените вреди,които подлежат на точна
количествена преценка неимуществените вреди се определят при
съобразяване установените от закона критерии. Софийският районен съд
намира,че исковата претенция следва да бъде уважена за сумата от 6000 лева,а
за разликата до пълния претендиран размер от 18000 лева искът като
неоснователен подлежи на отхвърляне. За да счете,че искът подлежи на
уважаване за сумата от 6000 лева,съдът взе предвид,че към датата на
настъпване на инцидента ищецът Г. е бил на възраст 72 години,отчете
времевия период,,в който е търпял интензивни болки – 20-25 дни от
настъпване на инцидента,както и отчете общата продължителност на
възстановителния период – около един два месеца. За да бъде определено
обезщетение в размер от 6000 лева,съдът намира,че следва да бъдат възприети
ограниченията,които ищецът Г. е търпял в рамките на възстановителния
период, първоначалния интензитет на болки,както и необходимостта да бъде
подпомоган от близките си. Същевременно при съобразяване пълното
възстановяване на ищеца,който следва да се счита хирургично здрав,липсата
на настъпили трайни увреждания,съдът приема,че искът подлежи на
уважаване за сумата от 6000 лева,докато за разликата над 6000 лева до
пълния претендиран размер от 18000 лева следва да бъде отхвърлен. Съдът
намира,че при съобразяване правилото на чл.84,ал.3 от ЗЗД лихва върху
паричната сума,за която исковата претенция е уважена,следва да бъде
присъдена,считано от деня на увреждането – на 03.11.2024 г. до окончателното
изплащане на вземането,каквото искане е формулирано и в исковата молба.
При този изход на делото и като съобрази,че ищецът е освободен от
задължението за заплащане на държавна такса съдът намира,че ответникът
следва да бъде осъден по реда на чл.78,ал.6 от ГПК да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на СРС сумата от 240 лева. Съдът
приема,че в полза на адв.А. В. следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение в размер от 674 лева за предоставена безплатно правна
помощ. Съдът счита,че на основание чл.78,ал.3 от ГПК в полза на С О следва
4
да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лева.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА С О,с адрес гр.С,представлявана от кмета В Т да заплати на
основание чл.49 от ЗЗД,вр.чл.45 от ЗЗД на Т. В. Г.,ЕГН **********,с адрес
гр.С,сумата от 6000 ( шест хиляди ) лева – обезщетение за неимуществени
вреди,ведно със законната лихва,считано от датата на увреждането – на
03.11.2024 г. до окончателното изплащане на вземането,като отхвърля иска в
частта за разликата над 6000 лева до пълния претендиран размер от 18000
лева.
ОСЪЖДА С О,с адрес гр.С,представлявана от кмета В Т да заплати на
основание чл.78,ал.6 от ГПК по сметка на Софийски районен съд в полза на
бюджета на съдебната власт сумата от 240 ( двеста и четиридесет ) лева
държавна такса.
ОСЪЖДА С О,с адрес гр.С,представлявана от кмета В Т да заплати на
адв.А. С. В.,ЕГН *****,с адрес гр.С,сумата от 674 ( шестстотин седемдесет и
четири ) лева адвокатско възнаграждение за предоставена безплатно правна
помощ.
ОСЪЖДА Т. В. Г.,ЕГН **********,с адрес гр.С да заплати на
основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.3 от ГПК на С О,с адрес
гр.С,представлявана от кмета В Т сумата от 100 ( сто ) лева юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5