РЕШЕНИЕ
№ 213
гр. Петрич, 05.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Андрей Ив. Николов
при участието на секретаря Величка Андреева
като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело №
20221230100445 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове по чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът Б. А. В., с постоянен адрес в с. Б., общ. П., ЕГН **********, твърди, че
между него (като кредитополучател) и ответника (като кредитодател) е бил сключен
Договор за кредит с № МАХ_300793666/10.11.2021 г. Сочи, че в чл. 10 от този договор
е предвидено да заплати на кредитодателя такси за допълнителни услуги,
представляващи „Бързо разглеждане на искането за кредит“ и „Експресно обслужване
по кредит“. Счита, че цитираната уговорка е нищожна, защото влиза в колизия с
добрите нрави и противоречи на императивните разпоредби на чл. 10а във вр. с чл. 11
във вр. с чл. 19, ал. 4 ЗПК и на чл. 143, ал. 1 във вр. с чл. 146 ЗЗП. Иска нейната
нищожност да бъде прогласена от съда, а в полза на адвоката, който му е предоставил
безплатна правна помощ в настоящото производство – да бъде присъдено съответно
възнаграждение.
Ответникът „Б. Е. Д. К.“ ООД, със седалище и адрес на управление в гр. С., ул.
„Н.“ № *, ет. *, ЕИК ******, оспорва ищцовите претенции, настоява за отхвърлянето
им за присъждане на съдебно-деловодните разходи, които е сторил.
Съдът приема следното:
1. Принципни положения, имащи значение за решаването на делото:
1
Недействителността на правните сделки е родово понятие, което обединява
всички сделки, имащи недостатък, предвиден в закона, който им пречи да произведат
юридическото действие, искано от страните по тях. Нормативната й уредба е с
разпоредби от императивен порядък. Нищожността пък е нейната най-тежка форма,
доколкото нищожната сделка изначално не поражда ефекта, към който е насочена (вж.
по-подробно по тези въпроси проф. В. Таджер, „Гражданско право на НРБ. Обща
част. Дял II“, издателство „Софи-Р“, 2001 г., стр. 454 и сл.).
С оглед диспозитивното начало в исковия граждански процес (чл. 6 във вр. с чл.
124, ал. 1 ГПК), когато е сезиран с иск за обявяване на нищожността на правна сделка
или на отделни клаузи от нея, съдът е обвързан да се произнесе само по релевирания в
исковата молба порок (съобр. мотивите към Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г.
по тълк. д. № 1/20 г., ОСГТК на ВКС).
В практически аспект е възможно една сделка (или клауза от нея) едновременно
да страда от няколко порока, всеки от които да обуславя нищожността й, и всички те да
са заявени от ищеца по съдебен път. Тогава ще става въпрос за първоначално
обективно съединяване на искове (чл. 210, ал. 1 ГПК), понеже всяко различно
основание за нищожност представлява основание на отделен иск (вж. Определение №
494/05.08.2011 г. по ч. гр. д. № 267/11 г., IV г. о. на ВКС).
В такава ситуация кумулативното разглеждане на исковете ще е допустимо, ако
с уважаването на всеки от тях ще се постигнат различни правни последици за страните
(вж. Решение № 245/31.10.2011 г. по гр. д. № 1189/10 г., ІІ г. о. на ВКС ).
В случай, че подобен правен интерес не е обоснован от ищеца, обективното
съединяване на исковете за нищожност ще е от евентуален тип, при което уважаването
на един от тях (т. е. на едно от изтъкнатите основания) ще изключи необходимостта от
произнасянето по останалите (вж. Решение № 97/08.02.2013 г. по т. д. № 196/11 г., І т.
о. на ВКС). Логиката е, че така ще се постигне резултатът, търсен от ищцовата страна,
и съответно няма да съществува правнолегитимен интерес от разглеждането и на
другите пороци за нищожност, защото ефектът от съдебното прогласяване на
нищожността поначало е еднакъв при всичките й основания (чл. 34, ал. 1 ЗЗД).
Тъй като определянето на основанието на предявения иск и на юридическата
квалификация на правата и на възраженията, заявени от страните, е в прерогативите на
съда, сезиран със спора (чл. 146, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК), той разполага и с правомощието
да извършва преценка за съотношението, в което се намират помежду си съединените
искове, без да е обвързан от изявлението на ищеца в тази връзка (вж. Решение №
527/21.06.2010 г. по гр. д. № 1363/09 г., ІV г. о. на ВКС).
2. Фактически и правни изводи по съществото на производството:
С доклада по делото, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, са отделени за
ненуждаещи се от доказване признатите от страните обстоятелства за сключването
2
помежду им на процесния договор, включително в частта му за клаузата, чиято
нищожност се претендира.
Според тази уговорка, кредитополучателят е длъжен да заплати на
кредитодателя сумата от 123,20 лв. за услуга „Бързо разглеждане на искането за
кредит“ и сумата от 191,80 лв. за услуга „Експресно обслужване по кредит“.
Съобразно ангажираното с отговора на исковата молба копие на стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация относно кредитната сделка:
- първата услуга се изразява в разглеждане на искането за кредит в срок до
2 часа, в рамките на работното време на кредитодателя;
- втората услуга пък включва приоритетно обслужване на
кредитополучателя пред останалите клиенти на кредитодателя, чрез контакт помежду
им, който ще се осъществява чрез безплатен телефонен номер.
От съдържанието на договора, копие от който е приобщено към
доказателствения материал, се изяснява още, че:
- кредитната сума е 700 лв.;
- годишният процент на разходите е 27,95 %;
- годишният лихвен процент е 27,58 %;
- обща стойност на плащанията, включваща главницата и договорната
лихва, е 749 лв., от което следва, че размерът на самата договорна лихва е 49 лв.;
- срокът на кредита е 5 месеца;
- погасяването става чрез нарочни погасителни вноски, разписани в
погасителен план, който е инкорпориран в договора, като във всяка вноска се включва
и добавка за стойността на допълнителните услуги.
Изискването правните сделки да съответстват на добрите нрави, за да бъдат
валидни, предполага известна еквивалентност на насрещните престации на страните,
когато става дума за един двустранен договор. Явното несъответствие в престациите е
основание за извода, че добрите нрави са накърнени, което води до нищожност (вж.
Решение № 452/25.06.2010 г. по гр. д. № 4277/08 г., І г. о. на ВКС, Решение №
615/15.10.2010 г. по гр. д. № 1208/09 г., ІІІ г. о. на ВКС и Определение № 126/27.01.2014
г. по гр. д. № 903/12 г., IV г. о. на ВКС). Иначе казано, когато съществува очевидна
нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената цена, се нарушава
принципът на добросъвестност при участие в облигационните отношения. В този
смисъл добрите нрави поставят предел на волята на страните досежно уговарянето на
насрещните престации.
Сегашната хипотеза се отнася до потребителски паричен кредит на ниска
стойност (700 лв.) и за кратък период (5 месеца). Кредитополучателят е физическо
лице, встъпващо в облигационната обвързаност, с цел задоволяване на лични нужди от
парични средства, докато кредитодателят е търговец, които сключва такива договори
по занятие (т. е. те са част от професионалната му търговска дейност). Допълнителните
3
услуги по кредита са на обща цена (315 лв.), която е приблизително половината от
кредитната сума. Естеството на тези услуги е такова, че те не са ориентирани към
някакви реални конкретни дейности, които да са в полза на кредитополучателя и да
обосноват заплащането на тази стойност. За факта, че допълнителните услуги нямат
характера на дейности, извършвани в полза на длъжника, може да се съди и от
обстоятелството, че заплащането им е уговорено предварително, без да е обвързано от
тяхното ползване. Цената на услуги, които предстои да бъдат предоставени, без да е
ясно, че ще се стигне до ползването им, не може да се дължи отнапред. А начинът, по
който те са разписани в анализирания договор, показва, че са установени, само за да се
създаде привидно основание за допълнително плащане от страна на
кредитополучателя.
Очертаните специфики на договорната връзка между страните, преценени на
плоскостта на принципните положения, очертани по-горе, ясно насочват, че уговорката
за допълнителните услуги е натоварена с функции, излизащи извън присъщия й ефект
да обезпечи облигационно правоотношение, при което длъжникът да получи от
кредитора определена услуга, от която има необходимост и полза, срещу което да му
заплати разумна цена. Печалбата на кредитодателя, чрез вземането за стойността на
тези услуги, не е съизмерима нито с разходите, които прави, нито с риска, който носи.
Ето защо се налага и логичната констатация, че така пряко се нарушава принципът на
справедливостта и се създават предпоставки за неоснователно обогатяване на
ответника, за сметка на ищеца, което е в директна колизия с добрите нрави по смисъла
на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.
В обобщение на казаното трябва да се подчертае, че първата от обективно
евентуално съединените ищцови претенции е основателна, поради което не подлежи
на разглеждане по същество втората такава, която е ориентираната към идентичен
процесуален резултат, но на друго основание – за нищожност на същата договорна
клауза, заради противоречието й със закона по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
3. По съдебните разноски и държавната такса за делото:
Изходът от спора предоставя право на съдени разноски само на ищцовата страна
(чл. 78, ал. 1 ГПК).
Ищецът не е ангажирал доказателства за реалното извършване на съдебно-
деловодни разходи, но е получил безплатна правна помощ в производството пред
настоящата инстанция. На адвоката, който я е предоставил – Д.В. М. от Адвокатска
колегия – гр. П., с адрес на кантората в гр. П., бул. „П. ш.“ № *, ет. *, ап. *, трябва да
бъде присъдено възнаграждение (чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.). То е 300 лв. и е определено,
по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
на Висшия адвокатски съвет.
Предвид освобождаването на ищеца от задължението за внасяне на държавни
4
такси и разноски по производството, ответникът дължи заплащането в полза на съда на
дължимата такса (чл. 78, ал. 6 във вр. с чл. 83, ал. 2 ГПК), чийто размер е 50 лв.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. Петрич,
Гражданско отделение, Трети състав
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, за нищожна клаузата
за допълнителни услуги, представляващи „Бързо разглеждане на искането за
кредит“ и „Експресно обслужване по кредит“, съдържаща се в чл. 10 от Договор
за кредит с № МАХ_300793666/10.11.2021 г. , сключен между Б. А. В., с постоянен
адрес в с. Б., общ. П., ЕГН ********** (като кредитополучател) и „Б. Е. Д. К.“ ООД,
със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „Н." № *, ет. *, ЕИК ***** (като
кредитодател), поради накърняване на добрите нрави.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., „Б. Е. Д. К.“ ООД, със седалище и
адрес на управление в гр. С., ул. „Н.“ № *, ет. *, ЕИК *****, да заплати на адвокат
Д.В. М. от Адвокатска колегия – гр. П., с адрес на кантората в гр. П., бул. „П. ш.“ № *,
ет. *, ап. *, сумата от 300 лв., представляваща възнаграждение за безплатната правна
помощ, която последният е оказал на ищцовата страна по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 във вр. с чл. 83, ал. 2 ГПК, „Б. Е. Д. К.“
ООД, със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „Н.“ № *, ет. *, ЕИК *******, да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по бюджетната сметка на Районен
съд – гр. Петрич, сумата от 50 лв., представляваща дължимата държавна такса за
производството по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните, пред Окръжен съд – гр.
Благоевград, в 2-седмичен срок, считано от връчването на препис, с въззивна жалба,
която се подава чрез Районен съд – гр. Петрич.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
5