Р Е Ш Е Н И Е
№ 260352/19.10.2020 г.
гр. Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, LI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в открито съдебно заседание, проведено на 28.09.2020 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНДОН ВЪЛКОВ
при секретаря Калина Събева, като разгледа докладваното от съдия Вълков НАХД № 3128 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод на подадена жалба от "Бългериън Уайт Шелс" ООД, ЕИК *********, срещу Наказателно постановление № 02-0002919/08.07.2020 г., издадено от директорa на Дирекция "Инспекция по труда" - Бургас, с което на основание чл. 416, ал. 5 КТ, вр. чл. 415в, ал. 1 КТ и чл. 415, ал. 1 от КТ, за нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 300 лв.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се представлява. По делото е постъпила допълнителна молба от 11.09.2020 г., в която се излагат подробни доводи за маловажност на случая по чл. 28 ЗАНН.
Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от ю.к. Н., която оспорва жалбата. Прави искане за потвърждаване на НП и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена от легитимирано лице, в преклузивния седемдневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу годен за съдебен контрол по реда на ЗАНН акт и пред надлежния съд, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна.
Анализът на събраните по делото доказателства налага извод за установеност на следната фактическа обстановка:
На 12.03.2020 г., свидетелката А.К.Г.– инспектор при Дирекция "Инспекция по труда" - Бургас, съставила АУАН, на жалбоподателя "Бългериън Уайт Шелс" ООД, за това, че не е изпълнил предписание на Дирекция „Инспекция по труда“ – Бургас, дадено с Протокол № ПР 2001258/07.02.2020 г., т. 58, а именно: да изплати трудовото възнаграждение за месец декември 2019 г. на работника Ж.Й.П.в размер на 1435.92 лв., полагал труд на длъжност „началник смяна“, в стопанисвания от дружеството обект: Цех за преработка на миди, находящ се в гр. Ч., съгласно чл. 128, т. 2 КТ, вр. с чл. 270, ал. 2 КТ и ал. 3 КТ, в срок до 02.03.2020 г. Описаното нарушение е квалифицирано по чл. 415, ал. 1 КТ.
Работодателят е посочил, че е изпълнил задължението си и изплатил дължимите суми по трудовото правоотношение.
При тази фактическа обстановка на 08.07.2020 г. е издадено обжалваното наказателно постановление, с което за извършено от жалбоподателя нарушение на чл. чл. 415, ал. 1 от КТ, и предвид, че същото било отстранено и от него не са настъпили вредни последици, на основание чл. 415в, ал. 1 КТ, наказващият орган наложил имуществена санкция от 300 лв.
Възприетата фактическа обстановка се установява по безспорен начин от показанията на актосъставителя А.К.Г.и от писмените доказателства по делото, които съдът кредитира изцяло. Жалбоподателят не оспорва така установените факти.
Съдът въз
основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост,
както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и
предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от материално и териториално компетентен орган, а акта за установяване на административно нарушение е съставен от оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № З-0058/11.02.2014 г. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а НП е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Нарушението е индивидуализирано в степен, позволяваща на жалбоподателя да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Правилно е посочена нарушената материална норма. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство.
Съдът не споделя доводите на жалбоподателя за опорочаване на административнонаказателното производство. Както в акта, така и в наказателното постановление са посочени всички съставомерни признаци, като не се констатират разминавания или несъответствия. Както актосъставителят, така и наказващият орган са изложили подробно всички относими правни норми, като по този начин не само че не са ограничили правото на защита на жалбоподателя, а са му го гарантирали в максимална степен. Ясно е посочено кога е извършено нарушението, мястото, както и описанието на нарушението.
Няма спор, а и от приобщените писмени и гласни доказателства се установява, че жалбоподателят не е изпълнил задължителното предписание на Дирекция „Инспекция по труда“ – Бургас, дадено с Протокол № ПР 2001258/07.02.2020 г., т. 58, а именно: да изплати трудовото възнаграждение за месец декември 2019 г. на работника Ж.Й.П. в размер на 1435.92 лв., полагал труд на длъжност „началник смяна“, в стопанисвания от дружеството обект: Цех за преработка на миди, находящ се в гр. Ч., съгласно чл. 128, т. 2 КТ, вр. с чл. 270, ал. 2 КТ и ал. 3 КТ, в срок до 02.03.2020 г.
При така доказаните
факти съдът намира, че жалбоподателят е осъществил от обективна страна състава
на административното нарушение по чл. 415, ал. 1 КТ.
Направеното от жалбоподателя възражение, че доколкото с един протокол са били дадени предписанията, то е следвало да бъде наложено само едно наказание, е неоснователно. Видно от Протокол № ПР 2001258/07.02.2020 г., с него са дадени общо 67 предписания до жалбоподателя, като отделните точки съдържат различни задължения спрямо различни лица, и при неизпълнение на което и да е от тях се дължи отделна санкция, предвид на това, че деянията са самостоятелни административни нарушения. Неоснователно се явява и възражението, че неплащането на дължимото възнаграждение не представлява адм.нарушение. Това не е така, доколкото на жалбоподателя е наложено адм.наказание за неизпълнение на задължителните предписания на държавния орган, което само по себе се явява самостоятелно нарушение, съгласно чл. 415, ал. 1 КТ.
Разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от КТ предвижда, че който не изпълни задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 10 000 лв. Съгласно чл. 415в, ал. 1 КТ, за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100 лв. В случая правилно е била приложена разпоредбата на чл. 415в КТ, доколкото след съставянето на АУАН плащанията по трудовите правоотношения са били извършени и няма данни за произтекли вредни последици за работника. Освен това, дори да се приеме, че неправилно е била ангажирана отговорността на жалбоподателя за маловажно нарушение, по привилегирования състав на чл. 415в КТ, то настоящият съд не може да отмени наказателното постановление или да приложи разпоредбата на чл. 415 КТ, доколкото в последния случай ще се стигне до влошаване положението на жалбоподателя, което се явява недопустимо (Тълкувателно решение № 3/10.05.2011 г. на ВАС по т. д. № 7/2010 г.).
Определеният размер на наложената имуществена санкция е в максимално предвидения в закона – 300 лв. В наказателното постановление обаче не са налице мотиви защо е наложено административно наказание в максималния размер от 300 лева, а не в минималния от 100 лв. АНО не е обсъдил и изложените от жалбоподателя причини, довели до несвоевременно изпълнение на дадените задължителни предписания. По делото не се съдържат данни и за предишни административни нарушения от страна на дружеството, с влезли в сила наказателни постановления. Тези обстоятелства мотивират съда да приеме, че определеното наказание в размер на 300 лв. е неоправдано висок. Не са налице отегчаващи обстоятелства, които да налагат определяне на санкцията в максимален размер, поради което НП следва да бъде изменено и на жалбоподателя да се определи наказание от 100 лв.
По изложените в жалбата и допълнителната молба съображения, че извършеното следва да се квалифицира като маловажен случай по чл. 28 ЗАНН, съдът намира да отбележи, че съгласно посоченото по – горе тълкувателно решение, специалният състав по чл. 415в КТ изключва приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 ЗАНН. В тези случаи законодателят не е предвидил освобождаване от административнонаказателна отговорност, а налагане на същото по вид административно наказание - парична санкция, но в многократно по-нисък размер (ТР № 3/10.05.2011 г. на ВАС по т. д. № 7/2010 г.). В случая, дори не може да се приеме, че са налице данни деянието да е с по-ниска степен на обществена опасност от типичните нарушения от същия вид.
В заключение, наказателното постановление следва да бъде изменено единствено в санкционната част, като наложената санкция се намали от 300 на 100 лв.
С оглед решението за изменение на наказателното постановление и направеното искане от страна на представителя на АНО, в негова полза следва да се присъдят претендираните разноски за възнаграждение за юрисконсулт, а в полза на жалбоподателя не следва да бъдат присъждани такива. Това е така, доколкото съгласно Тълкувателно решение № 3 от 8.IV.1985 г. по н. д. № 98/84 г., ОСНК, при изменяване на наказателното постановление съдът осъжда нарушителя да заплати сторените разноски, като липсва хипотеза на съразмерно присъждане. При определяне на дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение следва да се приложи разпоредбата на чл. 63, ал. 5 ЗАНН, съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който препраща към Наредбата за заплащане на правната помощ. Съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 120 лв. С оглед фактическата и правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за осъществената от юрисконсулта дейност в полза на АНО следва да се определи и присъди възнаграждение в минимален размер от 80 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 02-0002919/08.07.2020 г., издадено от директорa на Дирекция "Инспекция по труда" - Бургас, с което на основание чл. 416, ал. 5 КТ, вр. чл. 415в, ал. 1 КТ и чл. 415, ал. 1 от КТ, за нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ, на жалбоподателя "Бългериън Уайт Шелс" ООД, ЕИК *********, е наложена имуществена санкция в размер на 300 лв., като НАМАЛЯВА размера на имуществената санкция от 300 лв. на 100 лв.
ОСЪЖДА „Бългериън Уайт Шелс” ООД, ЕИК: *********, да заплати в полза на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ – гр. София сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща сторени в производството разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала: /п/
КС